Тъмните духове — 05: Цинизъм и безразличие (апатия)

Епизод 5 на поредицата за влиянията на абнормните духове Луцифер, Ариман и Асурас

Продължава от епизоди 1, 2, 3 и 4 »

Симпатиите и антипатиите, които разгледахме в предишните два епизода, си имат продължение. Аримановите антипатии — ако останат неосъзнати и са постоянен външен дразнител — лесно могат да ни доведат до апатия (измамно безразличие).

Но и Луцифер не остава без работа… Той пък използва хроничните дразнения, като, образно казано, ни подпалва като кибритени клечки и ни подтиква към цинизъм и неплодотворно остроумие. Също — към войнствени действия, заради които може да „изгорим“.

Подробности във видеото:

Подкастът в аудио формат (MP3 | 22.8 MB)

Допълнителна информация по темите в епизода:

Антропософия на български, руски и немски (Виртуален Гьотеанум)
Симпатия и антипатия — подбрани духовно-научни сведения
Духовете на мрака (Окултните основи на видимия свят. Духовете на Мрака и тяхното сваляне на Земята; GA-177)
• Рудолф Щайнер: „Вътрешният аспект на социалния въпрос“ (GA-193)
Статии върху троичното разделение на социалния организъм (GA-24)

Фонова музика:

• Sound Adventures — Oblivious (fragment)

Споделяне на публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

15 коментара за "Тъмните духове — 05: Цинизъм и безразличие (апатия)"

  1. Припомням  18.06.2017 г. | 21:16 ч.

    Тази вечер, прибирайки се с колата, ме засече един наглец. Не само че ме видя, ами и реши да се нахлузи отпреде ми, когато вече ми оставаха 30-ина метра до кръстовището. Добре че съм от тези, дисциплинираните, които карат с не по-висока от разрешената скорост и винаги поддържам колата си в изправност. Тоест, обичам да спазвам правилата, касаещи сигурността и живота на всички в социалния организъм. Но още повече обичам, когато, ако не всички, то поне по-голямата част от членовете на социалния организъм ги спазват. Ти на мое място какво би направил и би си помислил, за да избегнеш влиянието на Ариман и Луцифер в такава ситуация?

  2. Стопанина  18.06.2017 г. | 22:06 ч.

    Според степента на раздразнението вероятно първоначално бих си казал на ум: „Егати лекето!“ След което веднага бих се поправил – също в мислите си, защото рядко вербализирам, освен ако не се НАЛАГА да говоря: „Благодаря ти, Боже, че не стана беля! Пази и мен, и ближните ми, ако е по Волята Ти.“

  3. Припомням  18.06.2017 г. | 23:59 ч.

    О, да, и аз си казвам на ум „Ох, слава Богу, размина се!“ Обаче, когато тази случка ти е четвъртата подобна за деня, гарантирам ти, че дори и ти няма да се ограничиш само с благодарности към господ. А когато добавиш зашеметени възрастни пешеходци, пресичащи на места, където не трябва да се пресича, или пък нагли майчета с колички, движещи се по платното, макар че тротоарът до тях / о, чудо! / не е зает от коли, колоездачи, движещи се без никаква причина в насрещното… абе, чудна картинка! А и как ми се иска да попитам / не особено любезно / чий блестящ ум реши, че тротоарите трябва да бъдат заети от велоалеи, така щото, на пешеходеца вместу крака да му трябват крила… Говоря за Варна. В края на един такъв ден така си овъртолен и от Ариман, и от Луцифер, че си казваш: „Благодаря ти, Господи, че всичко това ще свърши в края на август!“

  4. Светльо  19.06.2017 г. | 07:01 ч.

    Припомням, да благодарим на Господа, че във Варна можеш да си задаваш тези въпроси и да търсиш отговорите им. Във Флорида, едва ли изпадаш в подобни ситуации Не че там Ариман и Луцифер не действат – вероятно Ариман е подредил всичко, така щото на хората там не им се налага да се оправят сами. Шамарите му са силни когато не се спазват правилата, а Луцифер е дал илюзорното чувство, че „имам право да съдя ако другия не спазва правилата“. Шегувам се – добре дошла ама защо чакаш края на август – звучи като да ти е неприятно във Варна…

  5. Припомням  19.06.2017 г. | 12:33 ч.

    Светльо, имам причина да чакам до края на август. Тогава ми е датата за връщане в самолетния билет. Да, във Флорида за 9 години пребиваване не съм изпадала в такива ситуации. Ама то не е защото там всички са писенца, нито пък защото живеят с мисълта какво ще каже или ще си помисли господ. Там хората не прекрачват границата на ничие лично право и лична свобода. Тоест, първата им мисъл е да не притеснят и затруднят другия, може би втората им мисъл е, че ако сгазят лука, законът ще сгази тях, а всички останали мисли са някъде по-назад. Така че във вчерашната случка, в която на косъм не се простих с живота си, онзи наглец застраши личното ми право на живот и правото ми да пътувам спокойно. И това е само от вчера. Откакто съм си дошла, непрекъснато някой ме хока и ми се кара. А сега ти ми кажи защо, когато някой изкаже мнение, което не се вписва във философията на сайта, се тълкува като „съдене“ .

  6. Светльо  19.06.2017 г. | 13:20 ч.

    Припомням, ни най-малко съм искал да съдя. Даже сложих една имотиконка 😉 ама не е излязла, че писах през телефона 🙂 Пошегуваш се, както казах и по-горе. Аз също се дразня от много неща, не е цвете за мирисане Варна, че и България, и народа й. Хора разни, че дебилите са много у нас спор няма, че и хора възвишени има пак спор няма – поне за мен. На Запад, някак си са по уравниловани, като от калъп излезли, някъде по средата.

    Не се заяждам, нито осъждам – приятно изкарване – да намериш хубавото у хората в града 🙂

  7. Петьо  19.06.2017 г. | 13:20 ч.

    Във Варна и крилата трудно ще помогнат на пешеходеца. Всичко отгоре е опасано с кабели. Само гларусите някак се справят. Жизнената среда в повечето ни големи (и по-малки) градове като цяло е ужасяваща. Лично пространство практически почти отсъства. А повечето хора се мятат от апатията в цинизма и съответно от миролюбието към войнствеността. Много навременен подкаст, а примерите около над с лопата да ги ринеш.

    Мен вчера още на влизане във Варна ме засякоха. Един с голям джиБ реши, че трябва аз да се отместя в лявата лента на магистралата, за да може необезпокоявано да си влезе откъм летището. Нищо, че се движих със сто в дясната. Обикновено винаги минавам вляво, когато наближа входове/изходи на магистралата, за да не намалявам излишно заради излизащи, да дам възможност на влизащи да се включат по-лесно, и като цяло да е по-спокойно. Макар и аз да съм с предимство. Много е неприятно обаче, когато подобни наглеци най-безцеремонно си карат все едно са сами на пътя и той е техен. В случая се радвам, че успях да избегна сблъсъка. А големият бързак естествено настигнах на първия светофар на входа на града. Успокоявам се с думите, че „Който много бърза, далеч не стига.“ и „Първите ще бъдат последни.“
    Да не споменавам случки от по-ранните етапи на пътуването. Може би понеже на отиване (пак след няколко засечки най вече на Т и ТХ, както често се случва) си казах, че все пак В-тата са малко по отговорни водачи, то на връщане решиха да ме опровергаят точно В-тата, при това почвайки още на стотици километри преди града, като ми покажат, че простащината и безотговорността на пътищата ходят по хората повсеместно без разлика от пол, възраст и произход. А този на влизане беше само черешката на тортата.

  8. Стопанина  19.06.2017 г. | 14:47 ч.

    Там хората не прекрачват границата на ничие лично право и лична свобода. Тоест, първата им мисъл е да не притеснят и затруднят другия, може би втората им мисъл е, че ако сгазят лука, законът ще сгази тях, а всички останали мисли са някъде по-назад.

    Сред 100-те най-опасни градове за живот в САЩ цели 11 са във Флорида.

    Според статистиките Маями, Флорида, е най-лошият град за живот в САЩ.

    Кражби от домовете, кражби на превозни средства, побои (вкл. битово насилие), изнасилвания, убийства, палежи на чужда собственост – всички изброени на мен ми се струват отнемане на лични права и груби навлизания в лично пространство. Ако сравним честотата на такива престъпления във Флорида и България, Флорида бие България по всеки показател.

    Така че това, което виждаме, не винаги е това, което Е. Важното е да виждаме и това, което не (искаме да) виждаме.

    Благодаря за дискусията. Тъкмо се чудих коя да бъде темата за следващия епизод от поредицата – избрах кривите представи от Ариман и стереотипите (генерализациите) от Луцифер. Примери също бол.

  9. Припомням  19.06.2017 г. | 15:43 ч.

    О, разбира се, това, което виждаме не винаги е това, което Е. Отнася се за всички и за навсякъде. И, да, важно е да виждаме и това, което не ни се иска. Отнася се пак за всички и за навсякъде. Особено за тези, които само четат американски статистики.

  10. Стопанина  19.06.2017 г. | 16:58 ч.

    Е хубава работа… защо се обиждаш пък сега? Радвам се за теб, че там живееш в добър neighbourhood. Само отбелязах, че той може да е във Флорида, но не е Флорида.

    И аз съм в добър софийски квартал, но това не означава, че не се моля по три пъти на Бога, докато минавам покрай Лъвов мост, сравнително централно място в града, а някои покрайнини ме ужасяват като друг свят.

  11. Припомням  19.06.2017 г. | 18:49 ч.

    Изобщо не се обиждам. Само се чудя като ми цитираш някаква статистика мен ли убеждаваш колко е страшно във Флорида или себе си. Кажи, сега, аз ли да ти дойда на гости в София, или ти ще ми дойдеш на гости в Маями 😉 ?

  12. Стопанина  19.06.2017 г. | 19:04 ч.

    По принцип съм взел решение да не стъпя никога в САЩ, така че ще се наложи да отклоня поканата (?) за гостуване. Не обичам да нарушават личното ми пространство, като ме опипват по летищата. А няма проблем да гледам въпросния град в едноименния сериал „От местопрестъплението: Маями“. (Правили са го американци. Да не кажеш, че се опитвам да те убеждавам нещо.) 😉

    Няма проблем да ми гостуваш. Стая ще ти намеря за спане и трапезата си ще споделя. Виж, дали с тебе ще намерим общи теми за разговор – това е отворен въпрос, на който не мога да си отговоря вече няколко години. Но се научих да те приемам такава, каквато си. От антипатична ми стана даже симпатична, като много ти се радвам, че още се навърташ насам и се включваш в разговори, а дори ги и започваш. Това е прогрес! (Сериозен съм и не влагам даже една нотка на сарказъм.)

  13. Припомням  19.06.2017 г. | 19:55 ч.

    Никога не казвай „никога“, че нали знаеш, Господ поднася изненади 😀 !
    Шегувкам се, бе, Иване. И през ум не ми минава да те притеснявам. Обаче, ако ще градиш мнение и отношение към Щатите на база един сериал, по-добре гледай канала ID Extra – екранизирани са истински криминални случаи и участват действителни потърпевши и следователи. И не само от Флорида.

  14. Припомням  19.06.2017 г. | 20:12 ч.

    Петьо, точно жизнената среда имах предвид. Тя до голяма степен определя взаимоотношенията между хората. И си признавам, че много ме е яд, като виждам как си причиняваме обиди и болка за неща, които в други държави се решават лесно и даже неусетно.
    А във връзка с ТХ-тата и В-тата, пак наскоро беше, на път към ТХ, варненското ми его приятно ме гъделичкаше, че виждах само ТХ-та в нарушение. Обаче на връщане егото ми клюмна, защото В-тата държаха палмата на първенството 🙂 . Всъщност, направи ми впечатление, че доста варненски коли се движеха в посока Добрич, и коли от Добрич – в посока Варна. На какво се дължи това?

  15. Петьо  20.06.2017 г. | 15:07 ч.

    Доста добричлии учат или работят във Варна и много от тях пътуват всеки ден. Има и такива, които живеят за постоянно и през почивните дни се връщат.

    Отделно има и доста варненци с къщи по Добричките села. Вероятно има и други причини. Аз се сещам за тези.

    ***

    Това за външната среда и взаимоотношенията е така, като според мен нещата вървят и в обратна посока – вътрешният мир на човека обуславя отношението му към околните и средата, в която живее. Нещата са сложни и изискват и сложни, цялостни решения. Това не изключва работа на части и постепенно, но тя трябва да е свързана с общото, да е замислена и да се изпълнява като част от по-голямата картина. Хитрото е да правиш нещата да се случат по прост начин 😉

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.