Теодор Николов — „Откровения на Истината“ (цяла книга)

„И който е жаден, да дойде, и който желае, нека взема от водата на живота даром.“

За кого е предназначена тази книга?

От автора: Тази книга е за тези, които не знаят. Но търсят. Също като мен. За хората, които са уморени да ги лъжат и баламосват от всички страни – правителство, медии, училища, религии, ню-ейдж гурута и прочее „вълци, облечени в овчи кожи“. И преди всичко за тези, които са дошли на Земята да се учат, да се усъвършенстват и да си помагат.

Подтик да напиша тези редове ми даде горчивото прозрение, че докато в миналото знанието е било изключително трудно достижимо и достъпно само за малки кръгове от хора, в наши дни вече то може да бъде намерено дори от малките деца. За сметка на това обаче сред изобилието от духовни сайтове, книги, семинари, и стоящите зад тях „учители“ и „гурута“ (често претендиращи да дават единствената и най-неподправена Истина), се е появила една сериозна опасност — знанието е толкова сериозно примесено с най-различни заблуди, че малцина са тези, които могат да се ориентират в целия този хаос от противоречиви идеи и да отделят „житото от плявата“.

Изтегли книгата:

„Откровения на Истината“
(PDF | 1630 стр. | 10.3 MB)

Живеем в епоха, в която от човечеството се иска да развие интелекта до една висша степен, която ще му позволи да обхване духовните истини и смело да отдели илюзиите от действителността. Имаме перфектните условия за този урок, след като Бог е допуснал в обществото ни да се ширят всевъзможни лъжеучения, които да ни подтикнат към мисъл и развиване на умението по логичен път да разпознаваме Истината. Навсякъде ни заливат с истории за извънземни, рептили, слънцеяди и всякакви други митични същества, които изместват фокуса от истински важните задачи пред нас. Свидетели сме как цялата мъдрост, която човечеството е натрупало през вековете, е така хаотично примесена с ню-ейдж фантазии, че само онзи, който положи огромни усилия, би могъл да достигне до чистото знание.

Достатъчно е да погледнем само многобройните църкви, всяка от които претендира да е единствената истинска и правоверна, и обвинява другите в лъжа, и често е готова да пролива реки от кръв, за да „докаже“ своята правота. Очевидно е не само, че някой от тях лъже, ами и е твърде вероятно те всички да го правят. Вече 2000 години така и не можаха да си поделят Христос и да разберат, че Божият Син не е там, където някой рецитира молитви и кръщава в Негово име (разбира се, срещу съответното заплащане), а както Той Сам ни каза: „дето са двама или трима събрани в Мое Име, там Съм Аз посред тях.“ (Мат 18:20) Защото Бог не живее в човешки църквички, а в сърцата на хората. А непосредствената връзка с Него се случва не във външния свят, а в човешката душа. Вярата не се изразява в това, да знаеш кога се пости, кога се ходи на църква, и на коя икона за какво да се молиш. Тя означава да си добър и да обичаш, и да постъпваш с другите с ясното съзнание, че Бог живее в тях.

Това е казано в прав текст и в Деяния на Апостолите (17:24,25) — „Той, бидейки Господ на небето и земята, не живее в ръкотворни храмове, нито приема служение от човешки ръце, като да се нуждае от нещо, но Сам дава на всички живот и дихание и всичко.“

За съжаление обаче, намирането на правдива информация става все по-трудно, но и все по-важно. Затова се опитах на едно място да синтезирам всичко най-значимо по духовните въпроси, а също за Земната мисия на хората, които в тази важна епоха са въплътени на Земята. Ако съм успял да свърша възложената ми задача, в края на тази книга читателят ще разполага със солидна основа в своите познания за духовните светове и неговото място сред тях, и ще може да продължи смело напред, като вече ще познава много от капаните, които злото е поставило в пътя на съвременните хора. Продължава в книгата »

* * *

Нямам нищо против тази книга или части от нея да бъдат свободно разпространявани с некомерсиална цел, нито пък претендирам за авторство. Изворът е един, а благата му са за всички жадни.

„И който е жаден, да дойде, и който желае, нека взема от водата на живота даром.“ (Откровение на Йоан 22:17)

Материалът се разпространява с изричното писмено позволение от автора му, носещо дата 7.6.2017 г. Ако имате възражение към така описаните авторски права, изпратете го на is@otizvora.com. Администраторът на „От Извора“и спомосъществувателите на инициативата за некомерсиално разпространение на такива материали не носят отговорност за неуредени въпроси между авторите и други издателства.

Споделяне на публикацията

Google1

За Сътрудници

В този раздел са поместени интересни материали, писани или намерени от сътрудници и читатели на „От Извора“. Вие също можете да направите своя принос, като изпратите предложение за авторска публикация или собствен превод на is@otizvora.com.

Всички публикации

17 коментара за "Теодор Николов — „Откровения на Истината“ (цяла книга)"

  1. Стопанина  22.06.2017 г. | 20:13 ч.

    Не знам дали някой е зачел тази книга, но, ако не го е направил, препоръчвам да го направи – ако не сега, все някога. Вчера и днес стигнах само до страница 400, като вече съм впечатлен от подбора на сведенията и тяхното синтезиране.

    Теодор Николов с този труд е свършил работа, пред която бледнее например моята за цялата 10-годишна история на блога. И с огромна тъга и срам трябва да призная, че, ако има нещо, което буди антипатия у мен в тази книга, това са… някои цитати от Иван Стаменов.

    Абсолютно недоносчетата ми нямат място на фона на останалото – не и в този вид! – и ако авторът планира бъдещи издания, ще настоявам те да бъдат освободени и пречистени от някои мои влияния. Не от всички места, защото понякога са уместни и позоваванията ме забавляват, но на други наистина пораждат срам и не смятам, че проблемите места отговарят на сегашната ми душевна конституция.

  2. Dani  24.06.2017 г. | 06:21 ч.

    Благодаря ви момчета :), благодаря на Иван за предложението да се прочете трудът на Т. Николов. Благодаря на Теодор Николов за създаването на книгата. Видях я още първия ден като я качи на сайта Иван, но понеже бях се зачела другаде си помислих, някой друг път. Та, снощи се зачетох и съм още съвсем в началото, но съм толкова много възхитена, в еуфория от начина на предложената информация, докато чета имам чувството че познавам Т. Николов, всичко е поднесено разбираемо и лесно за асимилиране. Всички които се оправдават, че духовната наука е труда и неразбираема според мен вече нямат оправдание.Още веднъж благодаря :).

  3. Gergana  27.06.2017 г. | 01:19 ч.

    Присъединявам се към благодарностите и похвалите към книгата.
    Грабна ме от първото изречение и само умората и други неотложни задължения
    бяха в състояние да ме принудят на пауза в четенето.

    Мир вам

  4. Тео  27.06.2017 г. | 21:25 ч.

    Благодаря ви, приятели! Няма по-голяма радост на Земята от това да бъдем полезни за нашите братя и сестри и да сторим дори най-малкото добро. Затова ако някой трябва да благодари, това съм преди всичко аз, защото без вас всички мои усилия биха останали безплодни и безсмислени.

    Стопанино, скромността не е чужда на никой ученик на Бялото Братство, но дори само мисълта да сравняваме книгата с пробуждащата ти дейност от последните години е твърде смела и преувеличена. Най-малкото защото тази книга (или поне в този относително завършен и пълен вид) нямаше да види бял свят ако не беше братски подадената ти ръка към мен преди 3-4 години – първо с подкастовете за очакваното въплъщение на Ариман, а по-късно и с много други пробуждащи материали, които ми позволиха за изключително кратък период от време да си „припомня“ много представи, изработени в предишни животи, и да се посветя изцяло на служене.

    В нашите изключително важни, но и трудни времена, в които лъжите, заблудите и суеверията са навлезли толкова дълбоко, с голяма тъга мога да отчета факта, че от всички съвременни популярни проповедници и езотерици, единствено у теб (а съответно и у хората, които гравитират около този сайт) открих любов към Истината и готовност за нейното отстояване без значение от последствията. Дори бих могъл да кажа, че примерът ти и ентусиазмът, с който работиш за Цялото, са толкова ценни и вдъхновяващи, колкото и колосалните знания, които представяш по един приятен и разбираем начин. Така стигаме и до причините защо съм те цитирал многократно в книгата:
    Първо – и най-логично – защото съм изчел огромен обем материали докато подготвях „Откровения на Истината“ и твоите думи силно са ме впечатлили и съм преценил, че ще окажат положителен ефект и върху други читатели. Наясно съм, че си много самокритичен – това е свойствено за всички напреднали ученици и много хубаво го беше описал в един подкаст, където говореше за „Месиянския комплекс“ – постоянното усещане, че или не правиш достатъчно, или не го правиш по най-добрия начин. Тук ставаме двама.
    Второ – защото има много пробудени души, до които ще достигне по един или друг начин тази книга, и на фона на всички лъжеучители в наши дни бих искал не просто да критикувам (в четвърти раздел) тези, които съзнателно или несъзнателно спъват естествената еволюция, а да покажа, че има и хора, които успешно им противодействат и могат дори да бъдат пример.
    Трето, тъй като към момента основните ми проекти са свързани с работа офлайн (в планината, където живея), бих се радвал ако читателите, прочели книгата, и поели по Пътя към „Не аз, а Христос в мен“, се превърнат в редовна аудитория на От Извора, и показното ми „гласуване на доверие“ към този сайт смятам, че ще дава тепърва добри плодове дори тогава, когато лично аз не мога физически да помагам на групичката хора, с които по неведоми пътища Небето ни е срещнало.

    Разбира се ще се съобразя изцяло с желанието на Стопанина, ако ми се даде време и вдъхновение за следващи издания, да премахна конректни цитати, като приемам критики и от всички останали и ще се радвам с ваша помощ да превърнем тази книга в нещо още по-добро и по-полезно за нашите братя и сестри.

    С цялата си душа вярвам, че тепърва с много от читателите ни предстои не само виртуално общуване, а и усърдна работа рамо до рамо на Божията Нива. Заедно сме дошли и заедно, начело с Христос, няма сила, която може да ни спре по Пътя към един нов свят, в който всяко дихание ще слави Господа.

  5. Светльо  28.06.2017 г. | 11:28 ч.

    Благодаря ти и аз Тео за труда, който си положил. Впечатли ме книгата ти, с чудесния начин по който си събрал на едно място толкова важна информация и си я поднесъл по много достъпен и лесно усвоим начин. Човек наистина се замисля над себе си по време на четене! Благодаря!

  6. Христо  11.07.2017 г. | 20:16 ч.

    Здравей, Тео!

    Споделям впечатление от един дребен казус. Илюстрацията с недоглеждането на модерния учен при въртенето на масло в съд с вода (на стр. 41) се среща в беседи на Щайнер.

    Ако М. Хайндл не е имал доблестта да спомене, че илюстрацията не е плод на неговата прозорливост, нямаше да е зле да го сториш ти. Може би не си го направил, защото не си знаел.

    И иначе, не е тайна, че М. Хайндл е посещавал лекции на Щайнер, след което написва „Космогонията на Розенкройцерите“. Не зная дали подобен „творчески подход“ влиза в понятието за плагиатство, но по-важното е, че въпросният автор е достатъчно непосветен, за да не разбере, че умело е използван от противодействащи сили вероятно с цел изместване на фокуса от Антропософията и подмяната й с доста сходно учение, но вече с пренаредени акценти и с много полуистини и премълчани истини…

  7. Dani  18.07.2017 г. | 16:08 ч.

    Поздрав, тези които се зачетоха покрай мен в книгата имат нужда от хартиен носител, книгата издавана ли е и къде се разпространява?

  8. Стопанина  18.07.2017 г. | 16:31 ч.

    Не знам кога Тео ще може да пише, тъй като няма редовна връзка с интернет. Ще отговоря вместо него, тъй като съм в течение по този въпрос: Книгата няма печатен вариант (засега). На предстоящата ни среща на живо бих искал да говоря с автора за някои неща от съдържанието и какво (според мен) е необходимо да се направи, преди да се мисли за печатна версия.

  9. Тео  18.07.2017 г. | 17:13 ч.

    Христо, благодаря много за мнението – точно през последните дни осъзнах проблема, за който си ми писал и си напълно прав. Досега бях останал по-скоро с впечатлението, че Макс Хайндл е ученик на Щайнер (например защото първото издание на книгата му е било с посвещение „на моя добър приятел Рудолф Щайнер“) и не знаех, че действителността е по-различна и по-грозна. По-конкретно днес, докато четох лекциите за Апокалипсиса на Йоан, се сблъсках с именно този пример, който досега бях срещал само от Хайндл, и осъзнах грешката си. Затова ще го редактирам веднага, а заедно с него и няколко други неточности, които не ми харесваше как съм представил в книгата – ако Стопанина няма нищо против най-късно утре сутрин ще му изпратя редактирана версия, над която работих тези дни, за да я замени. (Ще отпаднат и много правописни и пунктуоционни грешки, които са убегнали при първия прочит.)

    И едно лично мнение – въпреки доста недоблестната проява на Хайндл, според мен книгата му може да помогне на мнозина, за които Антропософията е твърде тежка и дори основите ѝ са разпръснати в десетки книги, затова – ако опитваме да виждаме добрата страна на нещата – Хайндл все пак е свършил една добра работа за разпространение на Учението в Америка, пък макар и по начин, който съвсем не одобрявам. Допреди година дори бях готов да препоръчвам книгата му на тепърва навлизащите в окултизма, после се породиха някои съмнения и затова реших да опитам да събера най-важното в отделна книга.

    Стопанино, досега не съм планирал печатен вариант, но ще се радвам да поговорим по този въпрос и всеки твой съвет е безкрайно ценен за мен.
    Доста вероятно е в ранна есен да пренапиша поне някои части от нея, които към момента не ми харесват, а оттам насетне съм отворен за предложения как може да се случат нещата за отпечатване и разпространение на минимална цена (т.е. на стойността на самото отпечатване и другите разходи, ако има такива).

  10. Тео  18.07.2017 г. | 17:43 ч.

    И още нещо по въпроса защо все пак съм си позволил на няколко места да цитирам посочената книга: Ако приемем цитираните по-долу думи на Христо Маджаров за истина (което съвсем не мога да гарантирам, но интуитивно усещам, че в случая е доста вероятно да са такива), то и самият Учител е имал положително отношение към работата на Макс Хайндл, пък макар и (със сигурност) с определени забележки:
    „… Специално внимание отделя Учителят на мисията на Розенкройцерите в опазване на древното знание и в работата им по подготовката на човечеството за Новата Култура на Универсално Братство… Две години по-късно (т.е. 1939г. – бел. Тео) неговият издател – Сала Калименов – изпраща 60 000 лв до Оушансайд – главния международен център на Розенкройцерите в Америка – за издаване на „Космогонията на Розенкройцерите“ в България. Непосредствено след това започва Втората световна война. Връзките са прекъснати – проектът осуетен…“

  11. Стопанина  18.07.2017 г. | 17:56 ч.

    Ще говорим, като се видим. Нещата, които имам да казвам, са много и взаимосвързани. Имам и съвети, и забележки, и едно-две настоявания за моите текстове. Но основното вече съм ти го споделял в един телефонен разговор:

    за мен това са две отделни книги.

    Всяка от тези книги може да стане по макс 400 стр.

    Тогава ще бъдат по-четивни, и по-стегнати, и по-евтини за издаване. Евентуално приходите от първата ще финансират втория том – ето това, например, е една взаимовръзка.

  12. Вени  28.07.2017 г. | 18:24 ч.

    Здравей , Тео ,
    можеш ли да ми дадеш координатите на жената , която ти е помогнала за твоя здравословен проблем . Благодаря ти предварително .

  13. мариана  29.07.2017 г. | 14:11 ч.

    Здравей,
    ако е възможно би ли ми казал по какъв начин бих могла да се срещна с жената която ти е помогнала тъй като ми е много нужно?
    Благодаря ти.

  14. Тео  29.07.2017 г. | 14:34 ч.

    Здравей, Вени! Жената, за която предполагам си чула да споменавам в предаването „На кафе“, се казва Момера Пенчева от Стара Загора – преди години приемаше всеки ден хора, като е желателно да се ходи 3 поредни дни. Другото важно уточнение е, че тя изрично казва, че не ѝ е дадено да лекува злокачествени заболявания, епилептични припадъци, диабет и шизофрения. Адресът ѝ е ул. Княз Борис №68. Преди 4-5 години приемаше всички делнични дни в 8 часа (групово), без четвъртък, когато е следобед (около 13:00). Хубаво е човек да подрани половин час, тъй като често присъстващите са повече от бройката, която може да приеме за деня. Надявам се все още да продължава дейността си и графикът да е непроменен. Ако с нещо друго мога да бъда полезен, може да ми пишете и във фейсбук – https://facebook.com/dete.na.svetlinata

  15. Христо  31.07.2017 г. | 12:51 ч.

    Здрасти, Тео!

    Само с няколко думи, ако успея. 🙂 На определен етап от духовния път има полза от търсенето на прилики между духовните учения. Това премахва съмненията и носи облекчение на душата, може би защото човек добива впечатлението, че всички духовни пътеки водят към Бог.

    Понякога обаче това впечатление е дяволски измамно. Не всички духовни учения водят към Бог! Или поне не към християнския Бог. Затова навлизането в пътя на посвещението изисква и развиване на способност за различаване.

    В нашия случай, идейните прилики в книгите на М. Хайндл с Антропософията донякъде са подвеждащи. Допускам, че Сава Калименов, както и Христо Маджаров, са били еднакво подведени от въпросните прилики.

    А Учителя може и да е отделял специално внимание на Розенкройцерството, но ние откъде знаем, че розенкройцерството в представите на Хр. Маджаров съвпада с онова, което е имал предвид Учителя?

    От приведения цитат никъде не личи, че Учителя е имал положително отношение към „калифорнийското розенкройцерство“ на М. Хайндл. Документирано ли е някъде това положително отношение? Интересно ми е, понеже Р. Щйнер е изразявал отрицателно отношение.

    А това е обяснимо, защото именно Антропософията е прероденото Розенкройцерство в XX век – обогатено и издигнато на по-висше ниво съобразно новите исторически необходимости. Антропософията е живото Розенкройцерство. А всякакви алтернативни братства, наричащи себе си „розенкройцери“ с претенцията да са носители на старото автентично Розенкройцерство, са мъртвородени опити за неправомерно съживяване на миналото в настоящето. Следователно, ако Антропософията е носител на Христовия импулс, то всички останали съвременни „розенкройцерски“ общества са носители на луциферически импулси.

    Макар и много да говори за Христос, М. Хайндл в крайна сметка попада под влиянията на противодействащи духове. Причината най-вероятно е в това, че още не изминал пътя на ученичеството, той твърде преждевременно започва да изнася лекции, да издава езотерични книги, а накрая за капак учредява и езотерично общество. Всъщност, ако се съди по личните му разкази, той изобщо не е преминал пътя на посвещение описан от Щайнер.

    Поздрави!

  16. Вени  31.07.2017 г. | 16:45 ч.

    Благодаря , Тео !

  17. Северен  06.08.2017 г. | 11:48 ч.

    Няма да споделям мнението си за книгата, защото не се отнася за мен. Като бивш търсач, книгата не ми носи нищо ново като знание, затова ще споделя известен опит с автора. Днес има толкова много лъже гурута защото има много лъжетърсачи. За един истински търсач Патанджали е още актуален, а Садгуру е още жив и сред нас. Ако прочетеш книгата си в съзнание без мисли ще я преосмислиш,съкратиш и направиш по-лесна за ползване.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.