Симпатия и антипатия — подбрани духовно-научни сведения

Тематични изказвания на д-р Рудолф Щайнер

При обикновеното изживяване в сетивния свят, човек застава пред това, което усеща като своя съдба, така че изпитва симпатия или антипатия спрямо отделните неща от живота. Един напълно безкористен размисъл следва да признае, че симпатиите и антипатиите, за които става дума тук, са едни от най-силните човешки усещания.

Ежедневното припомняне, че всичко в живота има своя смисъл и че е напълно необходимо, че съдбата трябва да се понася с търпение и т.н., може да ни осигури една спокойна увереност в живота. Но за да вникнем в истинската същност на човека, е необходимо много повече. Посочените размишления несъмнено подпомагат душевния живот; но човек лесно може да забележи, че отстранените от него симпатии и антипатии изчезват само от обикновеното съзнание. Те потъват в по-дълбоките пластове на човешкото същество и се проявяват там като умора, изтощение и други телесни признаци.

Човек постига истинско спокойствие пред съдбата, само ако и в тази област се отнася по същия начин, както с редовното и интензивно съсредоточаване върху определени мисли и чувства. Не са достатъчни само размисли и интелектуално разбиране на нещата, а интензивен и съвместен живот с подобни размишления, както и трайното им проникване в душата, наред с известно игнориране на сетивните изживявания и останалите житейски спомени.

Чрез такива упражнения човек стига до едно основно душевно настроение спрямо своята съдба. Сега той може да отхвърли от себе си всякакви симпатии и антипатии и накрая да погледне на всичко, което му се случва, както един напълно страничен наблюдател гледа падащата върху скалата водна струя.

Това съвсем не означава безразличие към собствената съдба. Ако човек гледа с безразличие на всичко, той не е избрал добър път. По отношение на външния свят, човек не е безучастен дори спрямо онези факти, които съвсем не засягат душата му. Той наблюдава с радост или огорчение това, което се разиграва пред неговия поглед. Устременият към свръхсетивното познание не трябва да търси безучастие в живота, а могъщо преобразяване на „Азовото“ участие в неговата съдба.

Благодарение на това преобразяване чувственият живот става по-жизнен, а не по-слаб. В обикновения живот ударите на съдбата често водят до сълзи в очите. Но човек може да се издигне и до там, да изпитва спрямо нещастието на друг същото остро чувство, което изпитва, ако нещастието засяга самия него. До подобни изживявания той стига по-лесно при събития, които го нараняват, отколкото ако например размишлява върху своите способности. И все пак радостната мисъл, че някой притежава качества, каквито бихме желали да са наши, далеч не е толкова лесно постижима.

След като медитирането върху нашата собствена същност проникне до най-дълбоките пластове на душата, можем да открием известна егоистична радост от неща, които сме в състояние да извършваме сами. Интензивното и медитативно потапяне в мисълта, че в много случаи за хода на човешкия живот е все едно, дали определено действие е „мое“ или „чуждо“, осигурява истинско спокойствие пред съдбата.

Подобно медитативно укрепване на душевния живот, ако то се провежда правилно, никога не може да притъпи чувството за собствените качества на човека. Сега той усеща необходимостта да се отнася спрямо тях по съответстващ начин.1

* * *

Сегашното земно развитие на човечеството не бива повече да се обгръща с булото на тайната и колкото и да е голяма съпротивата от страна на противниците, нещата трябва да се кажат, защото, както постоянно казвам, е много сериозен въпросът, дали човечеството ще приеме или отблъсне духовнонаучните познания. Тук нямаме работа с нещо, от което биха могли да се извадят заключения, свързани с безразлична симпатия или антипатия, а с нещо, което навлиза в цялостта на Космоса.

Имаме работа с това в настоящото време, дали човечеството ще се реши постепенно да поеме донесеното от Космоса, от добрите духове, които искат да се свържат с хората, или то ще изгражда по-нататъшното си космическо съществуване сред минерално-растителните паяци, породени от собствените му сенкообразни мисли.2

* * *

Когато човекът остави да се прояви вътре в него обективната истина и доброто, той се издига над сетивната душа. Вечният дух се проявява в душата. Това, което душата носи в себе си като истина и добро, е безсмъртното в нея. Това, което просветва в душата като вечност, тук се нарича съзнателна душа.

Но едва онази истина е постоянна, която се отделя от всякаква симпатия и антипатия, породена от усещанията и т.н. Онази част на душата, в която живее тази истина, следва да се нарича съзнателна душа.3

* * *

Ако някой наблюдава безпристрастно какви са връзките между отделните хора в контекста на държавата, а след това го съпостави с онова, което представляват връзките между отделните души в живота след смъртта (както ги описах преди малко), тогава и само тогава човек може да придобие представа за реалността в държавата — за нейната потенциална реалност. Както всяка връзка в живота след смъртта възниква от изначалните сили на симпатия и антипатия в човешката душа и живее в най-съкровените дълбини на душата, така всичко, което се изгражда между хората чрез политическата държава, живее изцяло външно – основава се на външен закон, лежи на външен ред, според който хората са поставени в отношения едни с други.4

* * *

А сега ще разберете защо можах да кажа, че лесно сънуваме хора, които сме срещнали в живота и веднага в душата ни се е появила симпатия или антипатия, независимо от отделните външни впечатления. Какво правим ние там? Това са такива хора, с които сме били вече заедно в предишни земни животи.5

* * *

Не трябва обаче да се агитира тук за растителна храна. Напротив: за човека животинската храна беше и може би още е необходима, защото човекът трябва здраво да стои на земята, трябва да е прикрепен към личното. Всичко, от което човек се нуждае за своите лични интереси, е свързано с животинската храна. Че имаше хора, които са водили войни, че са проявявали симпатия и антипатия, чувствени страсти едни към други, това произтича от животинската храна. Но че човекът се ръководи не само от тесните си лични интереси, че може да разбира и всеобщите обществени интереси, това той дължи на растителната храна.

Така някои народи, които приемат предимно растителна храна, по правило имат предразположения към духовното, докато други народи развиват храброст, смелост, безстрашие, които също са необходими в живота. Тези неща са немислими без личен елемент, а той е невъзможен без животинска храна.6

* * *

Преди всичко ние трябва да се стремим да виждаме нещата обективно — такива, каквито са.

Ако обедините всичко, което казах, ще видите, че една на пръв поглед случайна забележка, която направих по време на тези лекции, всъщност изобщо не е случайна. Когато цитирах онова, което Мефистофел е казал на Фауст („Виждам, че вие познавате Дявола“), ние, разбира се, не би трябвало да казваме това за Удроу Уилсън – това в никакъв случаи не беше случайна забележка – тя би могла да хвърли ярка светлина върху сегашното положение. Ние наистина трябва да гледаме тези неща обективно, без симпатия и антипатия.

Преди всичко трябва да можем да разберем колко много неща зависят от положението и от способностите на индивида, понеже зад индивидуалните способности често стои нещо съвсем различно от онова, което е скрито зад положението в обществото. Попитайте се без предубеждение: Колко би струвал умът на Удроу Уилсън, ако той не беше президент на Съединените щати?

Помислете каква щеше да бъде оценката, ако този ум имаше съвсем друго (обществено) положение — тогава биха се разкрили индивидуалните му способности! Положението има значение.7

* * *

Днес ние живеем до хора, свързани сме често пъти кармично с тях, в които положението е следното: Те имат физическото тяло; но понеже космическата интелигентност е отпаднала от властта на Михаил и така да се каже, живее лично, индивидуално в човека, Азът, цялото духовно-душевно същество на човека остава вътре във физическото тяло. Те стоят до нас, като тяхното духовно-душевно същество е дълбоко потопено в тяхното физическо тяло. Така ние трябва да гледаме на това съобразно истината, когато стоим до недуховни хора. И това стоене до недуховни хора не трябва да предизвиква само симпатия и антипатия в обикновения смисъл, но то трябва да има в себе си нещо потресаващо. И то може да има в себе си нещо потресаващо, мили приятели!

Ние биваме разтърсени, когато насочим поглед върху онези материалисти, които често пъти са високо надарени, които от определени инстинкти също могат да имат много добри подтици, но не могат да дойдат до духовното. Ние долавяме потресаващото тогава, когато обгърнем с поглед именно големите дарби, благородните човешки качества при материалистите. Защото не може и да става дума, че онзи, който днес във времето на великите решения не може да намери път до духовното, не уврежда своя душевен живот в следващото въплъщение. Той получава такова увреждане.

И всъщност — наред с това явление, че благодарение на тяхната карма днес определен брой хора имат стремеж към духовното, а други не могат да достигнат до това духовно – при гледането на това противоречие ние би трябвало да намерим в кармичния съвместен живот с такива хора, каквито аз охарактеризирах, нещо дълбоко разтърсващо, нещо дълбоко вълнуващо нашата душа. Само тогава ще разберем нашата карма, иначе не. Защото ако вземем всичко това, което казах върху Михаилизма, ако мога да го нарека така, ние ще открием, че «михаелитите» са обхванати в душата си от една сила, която от духовното иска да действа в целия човек, чак във физическото тяло на човека.8

* * *

Вие виждате, колко много е необходимо моралът да расте върху една почва, на която трябва да се развива окултизмът. Защото естествено окултизмът не може да бъде развиван, без човек действително да се стреми да еманципира астралното тяло от другите членове на човешката природа. Най-вредното и най-пагубното е обаче, когато на полето на окултизма по-­силните личности се стремят по някакъв начин към власт за техните интереси и техните лични намерения. Оправдани са да действат на окултното поле всъщност само онези личности, които се отказват напълно от това, да имат някакви лични интереси, и най-високият идеал на онзи окултист, който иска да постигне нещо оправдано, е той да не иска да постигне нещо чрез своята личност. Идеалът на такъв окултист е, да заличи по възможност своите лична симпатия или антипатия от всичко, което иска да направи.

Ето защо, който има симпатии или антипатии за това или онова и иска да действа окултно, той трябва да проявява тези симпатии и антипатии грижливо – така да се каже – само за неговото най-частно поле. Обаче той не трябва да проявява нищо от тези лични симпатии и антипатии в полето, на което трябва да се разцъфтява едно окултно движение. И колкото и парадоксално да звучи всъщност това, все пак можем да кажем: най-­безразличното за един окултен учител е всъщност за него неговото собствено учение, най-безразличното нещо е учението, което в крайна сметка той може да даде действително според своя талант и темперамент. Това учение ще има за него едно значение само тогава, когато с него не е свързано всъщност нищо лично, а неговият интерес е само това учение да помогне на душите. Ето защо никой окултен учител не ще натрапи някога нещо от своите познания на една епоха, когато знае, че тази част на познанията не е годна за тази епоха, че тя би могла да бъде годна само за една друга епоха. Всичко това се има предвид, когато се говори за своеобразната природа на астралното тяло под влиянието на окултното развитие.9

* * *

Огледайте се около себе си и ще откриете, че в повечето случаи критерият за лично мнение се основава на базата на тази единствена гледна точка: „Този ми е симпатичен. Онзи не ми е симпатичен.“ — Предубеждения! […] Симпатиите и антипатиите са най-големите врагове на истинския социален интерес. […] Но всеки, който дълбоко осъзнава значението на истинското социално разбиране за по-нататъшното развитие на човечеството, със свито сърце забелязва какъв опустошителна роля упражняват учителите в училище, когато, водени от определени предразсъдъци, проявяват предпочитание към даден ученик за сметка на друг, водени от лични симпатии или антипатии.

Това е ужасяващо. Става дума за това, всеки един да се приеме такъв, какъвто е, а от това, което той представлява, да се направи най-доброто. Така обаче се изправяме пред проблема на институциите. Нашите институции и социални закони са такива, че често унищожават по ужасяващ начин индивидуалността на учителите. Те са станали такива, че реално не може да се говори за индивидуалност.10

* * *

Чрез всичко, което човекът върши от обикновена симпатия или антипатия спрямо обкръжаващия го свят, това, което вижда, чува и мирише, той се поставя под влиянието на едни или други сатурнови духове. Те навлизат в човека през очите и ушите, през цялата кожа, когато човекът възприема външни дразнения. […] Във високите области на девахана откриваме същества от два вида. Можем да ги опишем само сравнително, като кажем, че са истински откриватели. Откривателската дарба при тях се проявява така, че още като погледнат нещо, в същия момент, заедно с поглеждането им идва идея как да го преобразят. Веднага в тях се поражда ново откритие.

Редом с тези същества, които живеят на Сатурн, имаме и други, които се проявяват като тяхното отрицание. Те са диви ужасяващи същества, които притежават в далеч по-висока и по-ужасна степен всичко това, което например живее в човека като диви сетивни нагони и страсти.11


Бележки:

  1. „Път към себепознание на човека“, шеста медитация []
  2. Събр. съч. 204, Перспективи пред развитието на човечеството. Материалистическият познавателен импулс и задачата на антропософията, Дорнах (1921), лекция 14. []
  3. Събр. съч. 9, Теософия. Въведение в свръхсетивното познание на света (1904-1905), стр. 46, немско издание 1961 г. []
  4. Събр. съч. 193, Вътрешният аспект на социалния въпрос, лекция 3 []
  5. Събр. съч. 239, Кармически взаимовръзки, лекция 15 []
  6. Из „Природните основи на храненето“ []
  7. Погрешно и правилно използване на езотеричното знание, лекция 2 []
  8. Събр. съч. 237, лекция 10: Духовната инициатива според кармичните взаимовръзки и съдбата []
  9. Из Събр. съч. 145 []
  10. Още за съзнателната душа » []
  11. Из Събр. съч. 102 []

Споделяне на публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.