Учителя за отношенията в Братството (11)

„Във всеки човек има една добра черта, т. е. скрито богатство, което трябва да намерите.“

Предходни части: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7 , 8, 9 и 10»

Вие ще се натъкнете на още по-лоши типове — има и от лошото по-лошо. Но може да се постигне нещо от по-старите братя. Иска се обаче абсолютна чистота. По-младите братя лесно се съблазняват и вие трябва да им помогнете. Духовете в Магдалина постят, подвизават се, но после ядат двойно повече. Това са физиологически недъзи, които лесно могат да се излекуват — в един ден.

Но има и социални въпроси за разрешаване. Дъщеря ви иска да се жени — не само това, но и ще гледате мъжа ѝ. Как ще разрешите този въпрос?

Дойде някой в Братството и казва: «И аз съм ученик.» — Да, на лъжицата, а като се дойде до работа — няма го. Просия у нас, в Братството, не трябва да има — работа се иска. Просията в нас е безобразие — туй обезобразява човека.

Случката със Савов — събирал пари за столове и ги изхарчил. Не е въпросът, че ги е изял — не е грях това, а лъжата: защо е излъгал, че ще купи столове, а изял парите? Туй е осъдително.

[…]

В религиозното общество считат, че Магдалина има право да влиза през прозореца и да взема неща от стаята — това било морално! Тя е религиозна, но послъгва, пооткрадва, просията е изучила. Три години аз опитвам, доколкото мога, да я търпя! Три години са това — разбирате ли?! И ако и другите имаха моето търпение, тя щеше да се оправи. Тъкмо се пооправи, дойде някоя и ѝ каже: «Защо не отиваш да работиш?» Тя кипне и всичко се развали — започне пак да върши каквото си знае. Оправя малко един навехнат крак, дойде някой и го повреди наново. Е, може ли тя да се оправи при това положение? Тя идва в стаята ми и се оплаква, че имала дяволи, с които се борила. Сплашва някои, че ще им се схванат краката, те се уплашат — страх ги е от нея.

На такива души, които са паднали, изостанали в еволюцията си, трябва да се помогне. Има един закон за помагане. Вашите отношения към мене са продиктувани от другаде. Кое е, което ви диктува тези отношения? Отговарям: Ако сте ученици, стояли сте в тъмнина и казвате: «За утре трябва да си науча урока и ми е потребна свещ.» Дойде един, носи свещ, а вие се групирате около тази свещ и почнете да си учите урока. Тия опитности, които добивате, са все уроци.1

* * *

Някои слушат какво говоря, но не ме разбират и казват: «Не вижда ли Учителят доброто, което носим в себе си?» — Това не е важно за мене. Доброто във вас е вашето минало. Вие сте го изработили вече. Важно е днес да вървите стъпка след стъпка след мене, за да увеличавате капитала на сегашния си живот. Не следвате ли този път, Аз ще си вървя сам, а вие ще останете на мястото си да се оплаквате, че ви укоряват или да се радвате, че ви хвалят.

Мене не ме интересуват нито укорите, нито похвалите, които се сипят върху вас. Във всеки човек има една добра черта, т. е. скрито богатство, което трябва да намерите.2

* * *

Помнете: аз имам към всички добри разположения. Ако не е така, ще вляза в стълкновение с Божия Закон. Щом имам добро разположение към вас, готов съм и да изпълня Божия закон. Затова казвам: Ще търпя хората с всичките им грешки, с невежеството им, с всичките им слабости. Ако сте прости, ще употребя тоягата, от никого няма да се страхувам. Но понеже сте царски синове, не смея. Бащата-Царят ще ми каже: «Децата си имат слабости, бъди по-снизходителен към тях.» Казано ми е да бъда мек, и аз пазя Заповедта на Бога.

Някога не съм мек. Когато намествам счупената ръка или крак. Тогава пипам, разтривам, въртя и на една и на друга страна. Щом човек е здрав, имам друга обхода към него. Не може ли да се отнесеш по-меко към счупената ръка? Не мога. Ще ме извиниш, но трябва да я наместя и бинтовам. Щом оздравее ръката ти, аз ще се отдалеча от тебе и ще приложа друг метод.3

* * *

Вие понякога не се обичате, и понеже не се обичате, казвате: «Учителят не ни обича.» Добре, кажете ми сега как мога да ви обичам? Как да дойда при вас? С дърво ли да дойда — защото аз съм майстор и мога да накарам да ви бият, а след това да дойда и да ви намажа с мехлем, че да оцените обичта ми. — Аз не обичам това. — Вие сега ме обвинявате и казвате: «Учителю, ти направи това.» — Не съм го направил. Казвате: «Ти го направи, ти направи това! Защо не дадеш на тази жена добър ум?» — Че ти си взел чужда жена, не си взел своята! Остави чуждото ребро, намери своето ребро! Намери си реброто, намери си жена, която да те обича! Щом не те обича, остави я да обича другиго, да обича когото си иска! Оставете хората свободни.

Знаете ли какъв е законът? — Любовта е като една искра, една малка искра е достатъчна и всичко се запалва. Не мислете, че Любовта не се запалва. Любовта се запалва и изгаря. Защото има една Любов, която след една година така ще ви обезсърчи, че у вас ще влезе омразата, отвращението. В Любовта има едно вечно растене нагоре; по-хубаво състояние от Любовта няма. Щом Любовта е в сърцето, тялото е здраво. Любовта е най-голямото благо за всички. Новата Любов е, която трябва да помири хората. Не да ги направи лениви, не Любов, която да носи недоимък, а Любов, която да активира, която да носи новото благо, за да почнем да разбираме по-добре нещата, за да почнем да им се радваме.

Сега всички казвате: «Тази мома се влюбила!» Щом се е влюбила, това е едно благо. Когато лисицата се влюби в кокошката — това е едно положение. Когато кокошката се влюби в зрънцата — това е пак едно положение. Аз бих желал вашата Любов да бъде по-различна. Като вземеш едно цвете, ще го посееш в градината си и ще го поливаш. Засега тази Любов е най-хубавата в света — най-хубавата Любов, която може да имате. Посаждайте навсякъде хубави мисли, хубави чувства и хубави постъпки.4

* * *

Аз желая да се създаде между всички вас хармония, за да можем да използваме времето. Ще има да се извърши работа. Да ви кажа истината: на софиянците Бялото Братство не гледа с добро око — не че не ви обича, но съжалява за ония права, които сте си дали. Свободата иска права, но да знаете, че има права, а има и задължения. От там трябва да научите начините, методите, как трябва да се управляват държавите и народите. Нито един от досегашните методи на Земята не може да се приложи — знаете резултатите.

Ще се учите, ще се връщате в училището като ученици, докато го завършите. Не мислете, че ще ме убедите да взема вашата страна. Има само един начин за това — ако живеете в Добродетелта, в Любовта, Мъдростта, Правдата и Истината. Аз не мога да бъда там, където не е Господ — в злото Бог Го няма.

Аз казах на един приятел, че няма да позволя никому да извърши престъпление. А когато си замина, можете да правите каквото си искате. Който се опита, ще го хвана и ще му причиня болка. Аз няма да му позволя да извърши самоубийство. Един ден вие ще разберете този закон.

Някой казва: «Ама мене не ме е страх.» Като не те е страх, покажи ми любовта си, но ти си първокласен страхливец. Вие имате сега задължения спрямо Белите Братя, спрямо Школата, към която принадлежите, и нищо не може да ви извини — не можете да се освободите от задълженията си към тях; никъде не можете да се скриете, даже и в дъното на ада. Това да разберете добре!

От Белите Братя няма укриване, те са носители на светлина, на всяка нова култура, на всяко добро. И човек, когато има тяхното съдействие, във всичко успява, а когато се лиши от това съдействие, за него всичко е свършено. Вашите отношения към мен са отношения към Бялото Братство, а отношенията ви към Бялото Братство, са отношения към Бога.

Ще кажете: «Ние познаваме само един Господ.» Вие имате грешка — Слънцето се познава чрез светлината, но и за нея има един посредник. Това е етерът — иначе то ще бъде невидимо. Също така и Бялото Братство е посредник между вас и Бога.5

Към дванадесета част »


Бележки:

  1. ТИХИЯТ ГЛАС, извънредни беседи (1924-30), София 1997, с. 29 сл., 33 []
  2. Няма посочен източник — бел. И.С. []
  3. Няма посочен източник — бел. И.С. []
  4. СЪЗВУЧИЕ, Лекции на Учителя пред Общия окултен клас, год. XVII (1937-38), т. 2, Берлин 1995, с. 149 сл. []
  5. ГОДИШНА СРЕЩА НА УЧЕНИЦИТЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО, Търново 19-24 август  1920 г., Берлин 1996, с. 114 сл. []

Споделяне на публикацията

Google1

За Асен Чилингиров

tschilingirov@@mail.bg | Проф. д-р Асен Чилингиров е роден през 1932 г. в София. Завършва история, музика и история на изкуствата в България. От 1964 г. живее и работи в Берлин, Германия. Там завършва история на изкуствата и в Хумболтовия университет. Автор е на над 400 научни труда. Между тях са “Голяма история на християнското изкуство в България” и “Културна история на България”, издадени на немски език във ФРГ и ГДР. Професор, преподава в Берлинския и Лайпцигския университети. Главен консултант е за Балканското изкуство в Енциклопедията за средновековно изкуство в Рим в периода 1984 – 1995 г.

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.