Как фондация „Въздигане“ ни закопава в земята, като продава илюзии

Мисия невъзможна: откриването на логика и аргументи сред „патриотите“

Пътят към преизподнята бил осеян с добри намерения. Бих добавил: добри намерения, почиващи на невежество. Баш от този калибър са идеите на фондация „Въздигане“, която влезе в новините през изминалата седмица с това, че дава по 200 лева на родителите, които кръщават бебетата, родени през текущата година, с имената Тервел, Кубрат, Аспарух и такива на други „прабългарски ханове“.

Заниманията на тази фондация бяха възвеличени от няколко телевизии, включително национални. От друга страна, бяха осмени от „Дневник“ и някои групи в социалните мрежи. И при двете диаметрално противоположни отношения към инициативата на „Въздигане“ обаче открих само частни мнения относно „родолюбието“ и „комерсиалния патриотизъм“.

Основанията зад „добрите намерения“ (и има ли ги изобщо)

Така и не попаднах на становища, които обсъждат делата на фондацията от гледна точка на логиката в официалната ѝ мотивация. А също и от позицията на историческия факт, че изброените „хански“ имена са всякакви други, но не и български.

Тъй като не мога да си затварям очите пред действия, които несъмнено ще окажат дългосрочни последствия1 за клетите бебета, се заемам да запълня пропуските.

Следват много забележки и за да балансирам статията, ще посоча нещо, което ми допада: логото (на горната илюстрация). Разпознавам смърф с фригийска (тракийска) шапка. 😉

Тъй наречените патриоти от „Въздигане“ описват „логично“ мотивацията си:

„Когато човек се загуби в живота, трябва да се върне към своите корени!“

Когато човек се връща към своите корени, той се отказва от целия си досегашен напредък и от целите на пътуването. И се озовава на два метра под земята, защото именно там се намират корените.

Когато човек се връща обратно в миналото си, се предава пред страха, че не може да се справи с настоящето и бъдещето.

Когато благоразумният човек се изгуби в живота, просто трябва да си отваря по-добре очите и да се оглежда, докато намери верния път. Могат да му помогнат книги, от които така да се просвети, че пътят му напред да блесне като на карта от прегледен пътеводител.

„Едва тогава ще си спомни кой е и ще осъзнае своя път.“

Там, където са корените, е тъмно и не прониква светлина. Без светлина не може да има никакво осъзнаване. За да се върне в светлината, човек трябва да поеме път от корените, ама нагоре и все по-нагоре. А това е същият път нагоре, от който „въздигащите“ се се отричат, за да се върнат в мъртвия застой на коренищата!

Просветеният човек не се нуждае от едно такова времегубещо разкарване в НИЗходяща посока, за да си отвори очите и види, че дърветата дават плодовете си високо над земята. Само низшите растения дават плод в земята. Това са така наречените кореноплодни: репи, зелки, картофи… И те имат своята роля в света, но се консумират от хората само след внимателно почистване. А понякога се налага за начало да им свалим и няколко слоя от грубите обвивки.

„Фондация „Въздигане“ обединява хора, които имат за цел да припомнят кои сме ние българите и къде трябва да бъдем.“

Фондация „Въздигане“ си е объркала името и създава нелеп оксиморон.

Самото име „Въздигане“ указва ВЪЗходяща посока на движение. А основната цел на въпросните ентусиасти е да ни пращат ПОД земята.

„Ние сме пазители на България и българския дух.“

Пропуснато е уточнението, че става дума за Първото българско царство, в което, както изглежда, продължават да живеят „възродителите“. А както ще стане дума и по-долу, е съмнително дали „българският дух“ се нуждае от опазване, ако това е дух на ретроградните анахронизми, играещ съвместна игра с другия дух — този на комерсиалните столевки.

Дотолкова с „логиката“ на фондацията, издържаща се с дарения на себеподобни „интелектуалци“ и „пазители“.

А сега да видим фактите за „ханските“ имена

Излишно е да разглеждаме всичките от списъка. Достатъчно е да кажем две-три думи за трите, котиращи се по 200 лева.

В азбучен ред те са:

» Аспарух

Под тази форма името е достигнало до нас от гръцки източник. В арменски източник то е предадено като Аспар-хрук, което в свободен превод означава Аспар-цар. Среща се и като Исперих.

А как звучи то в домашните (българските) средновековни и възрожденски източници? Например, в Анонимната хроника от 11 век то е Испор-цар. На друго място (т. нар. Именник) е Есперерих.2

Извод: Когато някой родител кръщава детето си Аспарух, всъщност му дава изопачено, погърчено име и не опазва никакъв „български дух“.

» Кубрат

Отново в тази си форма името е от гръкоезичен източник. В други исторически извори се среща като Кроват, Курт, Орбат и др.

Изводът е същият като горния за „името Аспарух“.

» Тервел

Същото положение като предишните две:

Така наречената „българска историография“ не търси истината, а проповядва (и натрапва) гръцките опити за записване на „варварски имена“. Ромейските автори са прословути с неумението си да препредават специфични звуци, които не присъстват във фонетично бедния гръцки език.

В латински исторически извори името звучи Требелио и Требел.

В домашните български извори е записано като Тривелий. В църковната литература го намираме и като Тривелий Теоктист (Богосъзидателен). На старобългарски Тривелий означава Триждевелик или Тройно велик.

Извод: И в този случай „Въздигане“ ни продава изопачено гръцко име, което е по-отдалечено дори от латинските интерпретации на истинското име.3 Остава отворен въпросът, дали тази фондация го прави заради фаворизиране на гръцките исторически източници спрямо българските4 или заради непознаване на българските извори.5

Моето предизвикателство към „патриотите“

Други инициативи на „Въздигане“ (в двойни и тройни кавички) включват:

събиране на средства за издаване на „най-добрата историческа литература“;6

поставянето на хански „паметници във всяко българско училище“,7

И така, ще им дам възможност да спечелят нещо от срамната ситуация, в която ги поставям. Могат да заработят общо 500 лева,8 които ще им връча с почести,

ако докажат по безспорен начин, че:

Старите български владетели са се титулували ханове. Възнаграждение: 200 лв.9

Имената на владетелите са звучали точно Аспарỳх, Кубрàт и Тèрвел, като се изключва всяка възможност чуждоезичните хронисти да са пообъркали някои (или повечето) от звуците. Награда: по 100 лв. за всяко от тези имена.

Фондацията разчитала на дарения. Лошо няма.

Всеки, който дари 20 лв., получавал „Монета на Благодарността“. По принцип дори само от изложеното по-горе се разбира, че „Въздигане“ няма как да получи 500-те лева. Просто защото търгуват с въздух под налягане от „най-добрата историческа литература“. Занимават ни и с антилогика, каквато не се ражда дори от кореноплодните.

И да приемем, че в някакъв фантастичен сценарий успеят да докажат поне името Тервел, което единствено от споменатите по-горе има ле-е-ека допирна точка с действителността, ще получат обещаната стотачка. Срещу нея би трябвало да получа 5 „монети на благодарността“, но отсега декларирам, че не ги желая.

Стига ми и едно немонетизирано „благодаря“, ако с тази статия съм успял да въздигна главите им от корените и да ги запозная със слънцето.

Иван Стаменов
29.5.2017 г.


Бележки:

  1. Едва ли има по-голямо орисване за един човек от момента, в който родители или други са дали името му. Името и дори само части от него — отделните звуци — имат формиращо въздействие върху съдбата за целия живот. Не е трудно да се досетим, що за орисници са родителите, които кръщават бебета с имена, нямащи никакво отношение към хармоничните имена от реалния свят. Особено ако го правят от сребролюбие. [^]
  2. Възможно е истинското име на „Аспарух“ да е звучало IѪСПѪР. Добре известен факт е, че баща му е бил християнин. Ето защо можем да допуснем, че той е кръстил сина си с името на един от трите влъхви, поднесли дарове на Младенеца. Същото име се разпростира и до най-западните части на Европа, където е локализирано от тамошните народи като Каспар, Яспар, Джаспар и др. Използвам графемата Ѫ (от глаголицата, не от кирилицата), за да подчертая как звукът на съответното място в IѪСПѪР преминава или в „Е“, или в „А“, или в дори I („И“), при по-късните преписи на източниците. Затова срещаме и двете форми: АспАр и ЕспЕр. Титлата цар, прикачвана след името, не се нуждае от коментар. Тя е същата като хрук и ри(г)х. Но нито една от тях не се превежда като хан. [^]
  3. Ако следваме „логиката“ на тази фондация, може би е време да забравим името Владимир. За двеста лева може да го преиначим на Лаодомур, понеже се среща в такава форма при латинските хронисти. Аналогично, дали трябва да заменим и името Асен с вариантите Алсанус и Оксано, често срещани в историческите извори? Това дали въздига „българския дух“, ако изобщо приемем, че Духа позволява да му лепят етнически етикети? Със сигурност знам, че дори в не по-малко корумпирана Русия няма фондации, които продават несвойствени имена срещу 200 рубли. Там Светополк си остава Светополк, а не се подменя с чуждоезичните му интерпретации: Зуентибалдус, Зватаплуг и Сватоплук… [^]
  4. Заради гъркомания — да си го кажем без заобикалки под черта. [^]
  5. Заради невежество, казано с други думи. В подкрепа на формата Тервел не може да се използва дори т. нар. Именник, където част от това име, особено втората гласна, не се разчита. [^]
  6. Подразбира се, че тази литература тепърва ще се съчинява от „компетентните“ ентусиасти и спомосъществуватели на фондацията. [^]
  7. Естествено, тук отново ще се развихрят фантазиите на художниците, които ще си изсмукват от пръстите всеки детайл от облика, облеклото и (задължително!) въоръжението на „хановете“. Може да сложат по едни халогенки на мястото на очите, защото LED осветлението, използвано за слепите очи на увековечения Самуил, не е достатъчно забележимо и функционално. [^]
  8. Ако приемем, че възникне sci-fi сценарий, при който се налага изплащане на тази сума, тя ще бъде изцяло покрита от лични средства на Стопанина и няма нищо общо с дарителските инициативи по линия на „От Извора“ [^]
  9. От много години Емил Костадинов – Зиези предлага дори по-голяма сума за същото предизвикателство и досега никой не се е възползвал от случая да прибере „лесните пари“. [^]

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

31 коментара за "Как фондация „Въздигане“ ни закопава в земята, като продава илюзии"

  1. rangbis  22.01.2018 г. | 15:10 ч.

    Тео,
    Това вече е друга приказва – изглежда Вие доста по-добре сте разбрали, какво казвам по-горе.
    Не съм на 100% съгласен с Вас, но в по-голямата част съм. Да не бъдем максималисти 🙂 Още по-малко мисля, че аз съм Напълно прав.

    Разбира се, че тук има историци, сигурно хабилитирани и почетни. Чудесно.

    А Стопанинът – той всичко си е казал в публикацията и дискусията с мен.

    Хубав ден!

    ПС: За съжаление глобалната криза е малко по-големичка този път. Християнството ще помогне, ама няма да успее да ни реши проблема…
    „Той трябва да се помни, но погледите ни и действията ни да се устремени към нещо съвсем ново, което да даде плод. “ – точно това търся и аз…

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.