Кръстове в шевиците от Софийско и тяхната праисторическа основа

Етнографски доклад на Юлия Боева

От автора: Равнораменният кръст е характерен за българското християнство — особено за ранното, а също и за т.н. фолклорно християнство — „народната вяра“. И този кръст няма връзка с разпятието.

Равнораменните кръстове в нашето християнство най-вероятно произлизат от много дълбока древност — може би от самата поява на кръста като знак през неолитната епоха. И тъй като напоследък се занимавам с шевици, а кръстовете са много важна част в тях, ще разгледам смисъла и вариантите на кръстовете в женските ръкави от Софийско, наричани „свиленици“.

Пълната публикация:

Доклад на Юлия Боева за кръстовете
(PDF | 18 стр. | 2.7 MB)

Ще потърся не смисъла, който везачките са влагали в тези кръстове — той най-общо е „християнство“, а праисторическия смисъл на геометричните фигури, такъв, какъвто можем да го реконструираме въз основа на един по-цялостен поглед върху неолитната система от знаци, символи и изображения. Защото този смисъл, макар и с някои промени, най-вероятно е бил достатъчно жив по времето на нашето християнизиране, при прехода от тракийската към християнската култура.

Продължава в PDF файла »

Още от заключенията:

Кръстът е знак за началото на веществения свят, за прехода между чистата божествена светлина и човешкия, веществения свят на противоположностите. Ако слънцето в центъра на кръста обозначава Бога-баща (семето-нищо, стоящо в началото на Творението, мъжкото начало, включено през неолита в „тялото“ на Богинята), то слънцата, поставени в краищата на кръста са знак за почти пълното тъждество между Отеца и Сина/синовете му — защото те съществуват вече на друго ниво — в проявения свят.

А от тук, от това „почти“, тръгва и така нареченото „арианство“ на българското ранно християнство. Неговата основна идеологическа разлика от приетото през IV в за официална държавна религия „православие“ е разбирането за Сина като подобносъщен, а не като единосъщен на Отца, както е догмата в православието. Така самият символ на равнораменния кръст, поставен в кръг/ромб, обяснява и дори обосновава тази основна идеологическа особеност на старата българска църква, преследвана още от IV век – но поне в шевиците оцеляла и до наши дни.

Споделяне на публикацията

Google1

За Сътрудници

В този раздел са поместени интересни материали, писани или намерени от сътрудници и читатели на „От Извора“. Вие също можете да направите своя принос, като изпратите предложение за авторска публикация или собствен превод на is@otizvora.com.

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.