Учителя за отношенията в Братството (10)

„С тия характери, които имате, нито един от вас не може да влезе в Царството Божие“

Предходни части: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7 , 8 и 9 »

Според правилата на Окултния закон за отношенията имайте предвид, че вие не сте свободни да мислите, да чувствате и да действате както си искате. Някой казва: «Аз съм свободен да правя каквото си искам.» Това не е вярно — за да може това да става, ти трябва да си свободен от всички чужди мисли. Ако ти искаш това, което хората искат, то не е право. Туй е също, както когато десет стражари карат някого — той върви натам, накъдето те го карат.

Запомнете добре следната ми мисъл: Аз не искам да ви убеждавам в нищо, не искам нищо да ви налагам. Аз искам да ви освободя от робството, в което се намирате. Може погрешно да ме разберете — искам е човешки израз, а тук става дума за желанието на Невидимия свят, на Бога, всички Негови Деца да са свободни. С вашето минало аз не искам да се занимавам — това си е ваша работа. Аз се занимавам само с вашето настояще и с вашето бъдеще. И единственият човек, който може да ви помогне в Пътя, в който сега се намирате, това съм аз — ако аз ви изоставя, вие сте загубени в дадения момент; ако аз пусна пръчката, за която сте заловени, само след хиляди години може да дойдете пак и аз да ви избавя.

Тук няма никаква философия: животът на детето зависи от майка му, която го носи в утробата си  ако тя реши да го износи, ще го роди; ако реши да пометне, то няма да се роди живо. Би било смешно, ако докато едно дете се намира в утробата на майка си, дойде друга и му каже: «Излез от тази утроба и мини в моята.» Детето трябва да се износи. Който дървен философ каже противното, той е първокласен невежа и не разбира този велик закон.

И второ: аз не искам да изменям Божествения Ред на нещата нито на една стомилионна част, нито желая вие да се опитате да го измените — това е светотатство.

От седем милиона години законите на Бялото Братство не са се изменили нито на една стомилионна част. Взимам това число, което е една величина от Висшата Божествена Математика, от Божествения Свят. Тези закони са строго определени за всяка мисъл, чувство и действие — всяка мисъл, чувство и действие имат съответна форма, в която може да се изразят. И законът гласи: Когато нашата мисъл, чувство или действие се изрази в тази форма, усещаме задоволство. Това означава, че формата е изразена както трябва. В противен случай ние усещаме недоволство — това недоволство не е лош признак, а подтик да се стремим да възприемем тази висша форма.

По времето на апостолите имаше разделение на тогавашните християни на петровци, павловци, христовци и други. И Павел каза: Аз посях, други поляха, а Господ възрасти. Та какво от това, че си посял или посадил и полял — важното е, че Господ възраства. И всички принципи се свеждат към възрастването, а не към това, кой посадил и кой полял. И на вас казвам: Там, където Бог ви е поставил, там, където земеделецът ви е посял, там, където вашата майка ви е поставила в училището — не напускайте вече тези отношения, които са създадени за вас. Земеделецът и майката са по-умни, отколкото вие, които напускате училището.1

* * *

Като дойда при вас да ви проповядвам, не мислете, че идвам да ви убеждавам. Аз ще ви запаля — имам скрита в джоба си една главня, и след като ви приказвам, ще ви запаля дрехите и ще си замина. Паля ви, пък после да става каквото ще! Не искам да зная нищо. Ако сте добри, ще ми благодарите — ако сте от лошите, ще станете на пепел. Да горите — нищо повече!2

* * *

За кибритената клечка е важен моментът, в който се запалва, а не процесът на горенето ѝ. И за човека е важен моментът, когато Божественото в него се е запалило. Запали ли се свещеният огън в човека, той е добил Вечния Живот, към който душата му се стреми.3

* * *

Искам да ви предам Любовта от един висок свят. Ще ми бъде приятно, ако вие разберете това, което ви предавам, и приложите поне една хилядна от него.4

* * *

Моите знания имат смисъл и за мене, и за вас дотолкова, доколкото мога да ви повдигна. Аз нося едно учение, което някога сте срещали, но сте го изоставили и сте си казали „не ми е още дошло времето“. И сега казвате: «Не ми е дошло още времето да служа на Бога. Първо ще се оженя, после ще отгледам деца, после внуци. Трябва да си гледам службата и да уредя децата, че тогава да служа на Бога.» Не искам да се отказвате от къщите си, от жените си, от децата си, от службите си. Всеки да си живее със своите разбирания, но да внесе новото в себе си, да се пита вечер — „какво направих днес за Господа?“ — и ако нищо не е направил, да се помоли на сутринта да му се даде възможност да направи нещо за Господа.5

* * *

В душата си нямам абсолютно никаква мисъл да ви обиждам. В моята душа аз ви обичам и ви се радвам. И желая да ви видя, че имате знание. Знаете ли каква радост усещам, когато видя в някого да има знание? И бих желал всички да растете тъй, както Бог ви е създал. Ами че вашето растене е и мое! Вашите мисли са и мои мисли; вашите чувства са и мои чувства. Така е, ние не можем да постъпваме различно — всеки ще живее отделно, но всички ще участвате в Божественото Развитие, което ще разберете един ден, когато отидете горе, когато завършите развитието си.6

* * *

Аз разговарям с вас тъй, както с някои деца. Ще седна като дете, ще видя как те разглеждат и как аз разглеждам. А че сте деца, това е много хубаво. Децата —  казва Христос — ще наследят Царството Божие, а не старите хора. […] Докато вие сте деца, ще имате всичката моя Любов и аз ви обичам, а щом остареете, аз ви погребвам в мене. Ако сте млади, имате моята обич, ако сте стари — носилката!7

* * *

Аз не искам Любов от вас. Аз искам да възлюбите Господа. Към мене много добре се отнасяте. Сестрите са ме отрупали с блага — ако е за ядене, за сто години има какво да ям: самуни хляб, кой от кой по-хубави, козунаци, сладкиши. Но тази любов не оправя света. В тази любов аз не мога да приема такива количества хляб — и като не го приемам, сестрите, които са го дали, не се ползват. Трябва да раздавам благата на другите.8

* * *

Едно нещо ме плаши: мисълта, че сте много добри. Ако бяхте лоши, нямаше да се страхувам, но понеже сте добри, страхувам се за вас. Като сте много добри, на никого не отказвате, лесно се поддавате на изкушения. Ако кръчмите бяха празни, щях да си легна спокойно да спя, но тъй като кръчмите са пълни, а освен много добри, вие сте и много богати, всеки момент сте готови да влезете в кръчмата. Пътят, от който идете, е пълен със съблазни и изкушения, които имат за цел да спрат развитието ви.

Големи борби стават не само във физическия свят, но и в духовния, и в умствения. Но и те ще се свършат. Обикновено борбата започва отгоре и върви надолу. Ще бъдете смели и ще се държите за Божествения Принцип. Бог води войната — Той воюва сега и всички трябва да държите Неговата Страна.9

* * *

Аз правя един опит с вас. Вие сте свободни. Никога в миналото не се е допущало това, както съм ви събирал сега вас и съм ви оставил свободни. И в християнството не са правили този опит. Вие мислите, че може да влезете в Царството Божие, мислите че много лесно може да влезете. Аз ви казвам: С тия характери, които имате, тъй както сега се носите, нито един от вас не може да влезе там, кракът ви не може там да стъпи. Вие ще си умрете с голямо разочарование — туй да ви кажа. Ще остареете че сте били големи будали. Будали сте, понеже служите на дявола. Нищо повече.10

Към единадесета част »


Бележки:

  1. ГОДИШНА СРЕЩА НА УЧЕНИЦИТЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО, Търново 19-24 август  1920 г., Берлин 1996, с. 112 сл. []
  2. СЪЗВУЧИЕ, Лекции на Учителя пред Общия окултен клас, год. XVII (1937-38), т. II, Берлин 1994, с. 117 []
  3. КРАДЕЦЪТ И ПАСТИРЯТ, Неделни беседи ХIII серия (1929-30), том 1, София 1937, с. 287 []
  4. МИСЛИ ЗА ВСЕКИ ДЕН 1988-1989  3 IХ 1989 []
  5. П. Дънов, УЧИТЕЛЯ ЗА СЕБЕ СИ, съст. Л. Кръстева, София 1997, с. 41 []
  6. СИЛА И ЖИВОТ, Неделни беседи IV серия (1921-22), София 1922, с. 158 []
  7. СИЛА И ЖИВОТ, Неделни беседи IV серия (1921-22), София 1922, с. 158 []
  8. П. Дънов, УЧИТЕЛЯ ЗА СЕБЕ СИ, съст. Л. Кръстева, София 1997, с. 40 []
  9. ПОУЧАВАШЕ ГИ, Неделни беседи от Учителя (1923), София 1949, с. 105 []
  10. НЕ ОГРАНИЧАВАЙ БОЖЕСТВЕНОТО, Лекции на Учителя пред Общия окултен клас, год. XVI (1936-37), т. 2, Берлин 1995, с. 142 []

Споделяне на публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

2 коментара за "Учителя за отношенията в Братството (10)"

  1. Даниел Захариев  26.05.2017 г. | 10:37 ч.

    Много, много интересно:
    „Аз правя един опит с вас. Вие сте свободни. Никога в миналото не се е допущало това, както съм ви събирал сега вас и съм ви оставил свободни. И в християнството не са правили този опит.“
    ще взема да зачета цикъла от лекции.

  2. Стопанина  26.05.2017 г. | 11:53 ч.

    Губи се контекстът, но според мен става дума за това, което говори и Щайнер. От 19 век, когато започва Михаиловата епоха, основните окултни тайни стават общодостъпни. В по-ранни епохи това е било недопустимо.

    Кандидатите са държали строги изпити, за да постъпят в мистерийните центрове.

    При извършване на грешки са ги изгонвали.

    А за разгласяване на определени тайни е било допустимо и убийството на този, който престъпи правилата.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.