Защо сега е моментът България да се оттегли от Евровизия (ESC)

Да хвърлим микрофона на сцената след утвърдения успех

Актуализация: БНТ официално потвърди намерението си да участва в конкурса през 2018 г. в Лисабон. Израел също ще се включи, след като друга телевизия е изявила готовност да закупи правата за излъчване, но тепърва трябва да подпише договор с EBU.

Преди около два месеца започна медийната кампания за тазгодишната Евровизия (ESC). Вече бяха известни всичките 43 песни. Впоследствие участниците станаха 42 заради политическия скандал между Русия и Украйна, който не беше решен дори с наченки на разум и любов (поне към музиката).

Издъниха се и двете държави, които са във военен и медиен конфликт. Но с нищо не помогнаха и EBU (European Broadcasting Union — организаторите на конкурса). Последните даже усложниха ситуацията, тъй като намесите им не бяха нужната медиация, а повече звучаха като Директиви на политическия ЕС.

И така, ESC (за кой ли път) започна (преди да свърши) с политика

Но и преди големия политскандал с участието на рускинята Юлия Самойлова, който преди броени дни едва не намери продължението си с Кристиан Костов (също роден в Русия и пял в анексирания Крим), вече знаех, че победителят тази година ще е западноевропеец. Научих го от Уилям Лий Адамс — един от най-осведомените и най-активни журналисти, отразяващи ESC. Той работи както за блога и канала си wiwibloggs, така и за CNN и други големи медии.

В едно малко известно интервю, дадено за украинска телевизия, Адамс беше запитан дали представителят на домакините има шанс отново да грабне приза. Той директно отговори, че това няма да се случи. И не толкова защото рокаджиите O.Torvald очевидно нямат достатъчно силна песен, която да спечели журито или телевота, а преди всичко заради настроенията на организаторите и много западноевропейци:

• Зрителите от Централна и Западна Европа изпитвали дискомфорт за втора поредна година да връчат победата (съответно и домакинството) на източноевропейска страна — особено на такава, от която лъха на несигурност.

• От друга страна, организаторите EBU пък били доволни от по-ранното домакинство на Швеция и никак не се очаровали от „способността“ на Украйна да направи шоу на същото високо ниво. Това, че по начало са имали основания за недоволство, се убедихме лично тези дни:

» и тримата водещи имаха обаянието на лустросани роботи;

» участията на победители от по-ранни години — Джамала и Руслана — бяха в най-добрия случай посредствени;

» а там, където през 2016-а в Швеция зрителите се радваха на изненадващо участие с Джъстин Тимбърлейк, Украйна ни предложи странен танц, най-вълнуващото от който, ако се съди по коментарите на зрителите, беше само музикалният фон с Мистерията на българските гласове.

Та Адамс не даде прогноза за победителя,

но беше убеден (предвид нагласите и желанията на EBU), че тази година той или тя ще бъде от Западна Европа. По онова време, преди два месеца, за абсолютен фаворит и то с огромна преднина пред всички останали беше италианецът Франческо Габани. Той удържа лидерството си, включително сред букмейкърите, чак до първите репетиции в Украйна. И тогава, от първите репетиции, се разбра, че неговото сценично представление просто не е печелившо и няма да бъде убедителен победител.

Франческо и танцуващата горила изгубиха очарованието си, преди да стигнат до Киев.

Италия трябваше да отстъпи на друг

Алтернативите бяха: България (дълго време на второ място в залаганията и прогнозите), Швеция (с плаващи позиции, поради факта, че това е едно от най-слабите участия на тази страна от доста години насам), Белгия (с чудесна студийна версия на песента, но разочароваща на живо) и… Португалия (с една от песните, които не са на английски език и се вписва в мотото за „празнуване на разнообразието“. И жанрово е твърде различна от останалите 40, като практически няма конкуренция и база за сравнение. Няма как да се каже, че е била „по-добра“ или „по-слаба“ от друга. Идеалният заместник на Италия, пък и доста пò на запад).

И изведнъж — даже „неочаквано“, ако не знаете предварително, че се търси представител на Западна Европа — за победител тази година (и домакин на ESC 2018) почна да се спряга песента на Салвадор Собрал. От далечното 15-16 място, на което се беше заковала два месеца, само за една-две седмици измести дори Италия от първото място — както в залозите, така и в „обновените“ медийни прогнози.

Още по-забележително: възходът на Салвадор Собрал стана още по времето, когато самият изпълнител не беше направил и едничка изява на промо концертите. Буквално никой не беше виждал очите му на живо. Дори на репетициите в Киев беше заместван от сестра си, която също е певица и композитор на песента. Причината — Салвадор е сериозно болен и си пази силите, което го прави и най-подходящият изпълнител, обиращ „вота на съжалението (симпатиите)“.

Резултатите от (полу)финалите

Португалската песен стана победител в първия полуфинал — както с точките от журито (173 точки), така и с тези от телевота (197).

За разлика от мен, някои фенове на Евровизия толерират крайно ексцентрични изпълнители, които изглеждат като некъпани бездомници и ни канят в музикалния си свят чрез жестове и мимики на хора със специални нужди.

Българската песен пък е няколко километра преди всички останали във втория полуфинал — отново с подкрепа от журито (199) и зрителите (204).

Зрителите, които не са склонни периодично да сменят фаворитите си според медийни и букмейкърски нагласи, подкрепяха от начало до самия финал изпълнението, което съчетаваше дълбоко съдържание и минималистичен, но ефектен стил.

Въпреки че Кристиан Костов имаше най-добрите резултати от двата полуфинала и отдавна се спрягаше за фаворит, вече знаех, че няма никакъв шанс да стигне първото място. Колкото и „нелогично“ да изглеждаше, очаквах и даже бях готов да се обзаложа, че журито ще промени критериите си за финала с оглед на Директивите от EBU.1

Така и се случи…

Дори да не бях намерил онова интервю на Адамс, беше очевидно и от всичко останало, случващо се в медийните отразявания на ESC 2017, че EBU в крайна сметка са решили да връчат титлата на Португалия.2 И не го казвам със съжаление, защото сега младият Костов може и да е разочарован, задето е „все най-младият и все втори в класиранията“, но, щом порасне още малко, ще разбере защо е по-добре да бъде втори като австралийката Дами Им от ESC 2016, отколкото политически побутван и разединяващ победител като украинката Джамала.

По-добре да си тръгнем, когато в две поредни години сме достигали челната петорка, вместо да го правим като Израел, когато сме в петорката на най-губещите и сме осъзнали, че отдавна сме дали повече, отколкото някога ще получим.

Сега никой не оспорва „второто място за България, което създаваше усещане и за победител“,3 а евентуалното първо място, особено за сметка на подхранваната от медиите истерия за Португалия, щеше да донесе повече негативи и сигурна злоба към страната ни.

Мисията е изпълнена. А сега е време да се оттегляме…

Снощи Израел обяви в ефир, че изоставя EBU и ESC. По-рано през седмицата същите намерения заяви Великобритания, а преди тях — Сан Марино след поредния си неуспех на полуфиналите. И трите държави посочват различни мотиви, но… „каквото и да ви говорят, знайте, че става дума за пари“.

» За да излъчваш Евровизия, трябва да членуваш в EBU и да плащаш за това.

» За да участваш в конкурса с амбиции, трябва да платиш за читаво парче — обикновено на международни екипи от композитори и текстописци.

» За да се представиш добре, дори парчето ти да е първокласно, трябва да платиш на хореографи и арт директор, какъвто в нашия случай тази година беше ветеранката Саша Жан-Баптист — не знам колко точно взима, но съм сигурен, че е скъпо.

» Към разходите можем да добавим и тези за двата месеца с промоционалните турнета по света.

Горният списък с харчове не е изчерпателен.

А в един момент трябва да се запитаме:

Какво печелим ние от тези инвестиции?

Някой някъде със сигурност печели икономически от участието ни в Евровизия. Но какво печелим ние, ако не броим споменаването на етнонима ни в няколко специализирани издания и блогосферата?

Твърдението, че ESC е „престижен форум“ — нещо, което се повтаря като мантра от БНТ, просто не отговаря на истината. Да, конкурсът е имиджов, доколкото получаваш точки от това, че изобщо участваш, но за престиж не може да става и дума. Някога шоуто може да е било авторитетно, например през първите десетилетия след основаването си, но днес качествата му са, меко казано, съмнителни — като степента на спорното варира от година на година и зависи от това, до каква степен отразява външни политически събития и такива, които се случват зад кулисите в EBU.

Твърдението, че ESC ще превърне българските знаменитости в световни звезди, е висша проява на наивност. Това, че преди години Селин Дион и ABBA са били на тази сцена, не означава, че успехът им се дължи на Евровизия. Дори да приемем хипотетично, че участието им в този конкурс е имало положителна роля, не трябва да си затваряме очите, че сега той е нещо различно.

Интересът от години насам се губи и организаторите правят чудеса, за да поддържат многомилионна публика — като включват в конкурса участия на неевропейски страни, като Австралия,4 Азърбайджан и… (до няколко години зрителите от 200 милиона може да станат над един милиард заради) Китай.

Можете да сте сигурни, че Австралия и в бъдеще ще се класира добре. И можем само да се надяваме, че ще е заслужено като изпълнението на Дами Им.

Евровизия е обект на подигравки от най-големите музикални пазари, сред които САЩ и Великобритания. Ако миналата година в Щатите се изгавриха, че европейците са си избрали „крещящ летен хит, в който се пее за етническо прочистване“, тази година прогнозирам, че майтапът в тамошните токшоута ще бъде: „новият победител ни праща в леглото по-бързо и от приспивните песни на мама“.

Евровизия не излъчва комерсиални победители. По начало конкурсните песни не са комерсиални песни, затова рядко носят дивиденти за изпълнителите, като това важи с особена сила за ESC. Има и изключения, но те потвърждават правилото.

Предвид горното, подкрепям решението на Кристиан Костов никога да не участва отново в този или друг конкурс. Без значение дали стига до трето, второ или първо място. Надявам се, че Крис няма да преосмисли „емоционалното си решение“, както беше определено от БНТ, или да бъде разубеден от продуцентите си. Истинските творци и разпространители на градивни идеи, сред които причислявам талантливия и интелигентен младеж, не трябва да участват в такива състезания. Те просто трябва да работят върху това, в което вярват и което им носи вътрешно удовлетворение, дори то да вълнува само нишова публика. Това е успехът.

Португалия очакваше първата си победа на ESC над 40 години. Колко години трябва да ни скубе и дере EBU, за да даде победа и домакинство на България? Може да е догодина, но може да е след 20 години, ако  Евровизия изобщо съществува тогава. Но със сигурност, ако някога вземем „дивиденти“ от EBU, това ще се реши от организаторите и журито им — когато това ще бъде най-изгодно преди всичко за тях.

Поставям под въпрос съществуването на ESC в дългосрочен план, защото детското издание (JESC) вероятно скоро ще бъде прекратено. Поради липса на зрителски интерес. Ако след Израел се откажат и други големи и малки страни — Великобритания и Сан Марино, — EBU в недалечно бъдеще ще изгуби и Германия: страната, която дава доста пари за конкурса, но редовно се класира зле. И наистина ще трябва да се включи Китай, за да разшири изкуствено аудиторията.

Корабът лека-полека потъва

Някои го виждаме. Други — не.

Израелската делегация пусна последния си клубен хит тази година и скача отвисоко, за да е сред първите напускащи потъващия кораб.

Тези, които го забелязват, могат да се насочат към спасителните лодки и да напуснат навреме — с вдигната глава и на върха на успеха. Няма да има нищо достойно в това, да избягаш с тълпата, особено след евентуално неуспешно представяне.

Моментът е подходящ и от друга гледна точка. Манипулациите на EBU и политическите вотове на журито не трябва повече да се толерират.

Ще дам и друг пример, който няма нищо общо със „стратегическото гласуване“ за или против Португалия и България. Нека си спомним как гласува Кипър снощи: 12 точки за Гърция. А пък Гърция върна жеста с 12 точки за Кипър. Нито песента на Гърция, нито тази на Кипър имаха дори минимален шанс за челно класиране. Това превръща „стратегическия вот“ в глупав национализъм, подчертава най-долнопобните елементи в Евровизия и разбива на пух и прах претенциите му за песенен конкурс.

Не приемам и евентуален аргумент за „туристическите ползи“ от евентуалното ни домакинство на „престижния форум“. Вече бяхме домакини на детската Евровизия. Тумба чуждестранни журналисти отразиха конкурса, споменават тук-там, че са си прекарали добре в тукашните гей-барове. И с това ползите се изчерпват. С голямата Евровизия няма да дойде по-голям приток на туристи.

Държа да се знае: не желая дори лев от данъците ми, от които се възползва обществената БНТ, да отиват в джобовете на EBU. Две поредни години години се представихме в ТОП 5. Това е чудесно. Но сега…

Време е да drop-нем микрофона, както се прави след силни и безапелационни изпълнения, а после да последваме примера на Израел — кой ще отрече на евреите, че могат правилно да разчитат счетоводните си баланси?

Който иска, нека го отрича.

Иван Стаменов
14.5.2017 г.


Бележки:

  1. Що се отнася до телевота, само ще повдигна въпроса: кой и на какви основания може да потвърди, че обявяваните резултати са действителни? Или нямаме право да се съмняваме в честността на организаторите? []
  2. Снощи в студиото на БНТ чухме нещо, което забелязахме и сами — журито на Италия и Португалия не дадоха точки на България, понеже това е „стратегически вот“. Сами по себе си такива стратегически вотове обезсмислят „песенния конкурс“, защото се гласува за страни, а не за песни. Но БНТ избра да не обсъжда как гласува и „професионалното жури“ от самата България. Нима там нямаше стратегически елемент? Забелязахме и краен снобизъм, съчетан с тотално разминаване спрямо нагласите на зрителите. Изпълнителят на Австрия, който единствен не взе и половин точка от телевота, беше удостоен с пълни 12 точки от нашите „професионалисти“. Предполагам, че са същите „професионалисти“, които лани дадоха 12 точки на арменката, която опитваше да прикрива ужасните си дикция и английски с долнопробни напъни за сексапил. Но пък „профитата“ ни бяха достатъчно нахални да упрекват публиката в лош вкус. Чудо на чудесата, пародия на пародиите. []
  3. Това е най-често срещаният коментар за финалното класиране. []
  4. Тази година най-голямото побутване чрез Директиви и „авторитетно“ гласуване на журито беше не само за Португалия, но и за Австралия. Просто защото EBU никога няма да си позволи да загуби многомилионната си публика и таксите от членството на тази неевропейска страна. Независимо с каква песен участва — много добра като миналогодишната на Дами Им или посредствена като тазгодишната. []

Споделяне на публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

16 коментара за "Защо сега е моментът България да се оттегли от Евровизия (ESC)"

  1. PKS  14.05.2017 г. | 20:10 ч.

    Статията трябва да започва с „Пригответе си станиолените шапки“

  2. Стопанина  14.05.2017 г. | 20:14 ч.

    Статията трябва да започва с „Пригответе си станиолените шапки“

    Щеше да започва така, ако имах причини да мисля, че разполагаш с глава на раменете, за да има къде да си сложиш станиоловата шапка.

  3. House M.D.  14.05.2017 г. | 21:24 ч.

    Да имаш глава на раменете си е прекомерно високо иззискване за над 95% от населението в тази част на Всемира. А по темата – футболните купи на FIFA и UEFA се разиграват на същия принцип, незаависимо дали става дума за клубен или национален турнир.

  4. PKS  15.05.2017 г. | 01:08 ч.

    Щеше да започва така, ако имах причини да мисля, че разполагаш с глава на раменете, за да има къде да си сложиш станиоловата шапка.

    Не отне дълго да почнеш с личните нападки, типично по български. Ще ме извиняваш че не пиша перфектно, напуснах потъващия кораб отдавна и съм позабравил езика. Благодаря че ми напомни защо напускането е добра идея.

  5. Стопанина  15.05.2017 г. | 01:43 ч.

    Не отне дълго да почнеш с личните нападки, типично по български.

    Ясно. Отродил си се и си избрал да поддържаш замозаблудата, че си станал нещо различно от българин.

    Ето ти още една лична нападка: Запазил си доста типични български черти: 1) влизането с бутонките напред чрез жалък опит за остроумие; 2) а когато ти отговорят с още остроумие, се правиш на обидена, ощипана госпожица. Това е типично БГ поведение!

    И напълно в духа на обичайните БГ коментари, някой те праща на психиатър, слага ти станиолова шапка или спекулира за сексуалната ти ориентация, без да си направи елементарния труд да ти обясни с какво си го провокирал и заслужил. Разпознаваш ли се вече?

    Не си придобил нищо от англичаните. Моят отговор, който така дълбоко е засегнал нежните ти чувства, всъщност е много повече в духа на английския язвителен сарказъм, отколкото тъпото клише за станиоловите шапки.

    напуснах потъващия кораб отдавна и съм позабравил езика.

    Е, само дано не се окаже, че просто си се прекачил на кораб, който ще потъне даже по-бързо. Тук обръщаме голямо внимание на пророчествата и в някои от тях се казва, че Острова щял да последва съдбата на Атлантида… Just sayin’ 🙂

    Искаш ли да преведа на английски и двата си коментара към теб? Току-виж си се чатнал колко нелепо се държиш.

  6. farseer  15.05.2017 г. | 01:50 ч.

    Много подробна и задълбочена статия отново, много ми хареса! Да спомена и аз нещо, за което научих вчера, а гледам, че ти не си го споменал. Победителят, освен че има сърдечна болест, която го прави „различен“ и обиращ симпатиите, както си отбелязал, публично си е изразявал симпатиите към мигрантите (носил е на няколко пъти тениска, на която пише „S.O.S. refugees“) и е призовавал Европа да ги приема с отворени обятия дори без да им изисква идентификация… Също така снощи в Ютюб канала на ESC, докато четох коментарите веднага след финала, разбрах, че поради „технически проблем“ видеото с изпълнението на португалеца е било изтрито и качено по-късно (чак след края на конкурса). А имаше хора, които бяха написали, че при тях не е имало никакъв проблем и са можели да си го гледат. Абе, с две думи, и тая година подебителят не мина без гафове и съмнения за нагласена работа, но ние това си го знаехме, че ще е така…

  7. Стопанина  15.05.2017 г. | 02:04 ч.

    Това за мигрантите го коментирах вчера. Избрах да не го повтарям в тази статия, защото акцентът е върху политиката и порочните практики на EBU и партньорите им, а не върху субективното ми мнение за качествата на победителя.

    Тук ще си позволя само да допълня, че бих одобрил победата на всяка друга песен, но не и на тази, която от самото начало беше на дъното в личната ми класация. Дори испанската, която се класира на последно място и беше сред последните в моя Топ 42, не е толкова снобска и отегчителна, колкото португалската.

    Не мога да я понасям до такава степен, че едва на финала за пръв и последен път я изслушах цялата. Само защото се насилих да я харесам поне малко – неуспешно. Огромен принос за презрението ми има изпълнителят. Пожелавам му да се възстанови, доколкото е човешко същество, но никога няма да го харесам като личност и да приема това му „омагьосващо творчество“.

    На пресконференцията след победата ме отблъсна още повече, когато заяви гордо, че не е духовен човек, и се държеше надменно на въпроса от турския журналист за астрологията.

    Ето, пак се отплеснах, но е заради огромното ми разочарование от конкурса и особено от музикалните вкусове на преобладаваща част от Европа. Мисля, че текстът на италианската песен обобщава почти всичко: Западняшката карма ще спъне еволюцията на всички онези, които са се превърнали в танцуващи, голи маймуни.

  8. PKS  15.05.2017 г. | 02:13 ч.

    1) влизането с бутонките напред чрез жалък опит за остроумие;

    Статията е пълна с хипотези, за които няма капка доказателство. С други думи тя е просто някаква идея за конспирация и смятам че е редно по този начин да се гледа на статията, освен ако не изкараш доказателства. Но явно ако не го напиша в детайли е жалък опит за остроумие.

    2) а когато ти отговорят с още по-голямо остроумие, се правиш на обидена, ощипана госпожица.

    Да ме нападнеш лично и поправиш грешките ми е по-голямо остроумие? Да не сме в гимназията? При положение че моя коментар по никакъв начин не е лична обида към теб, не виждам как можеш да изкараш твоя коментар като приемлив. Най-малкото защото си уж себеуважаващ се журналист. Предполага се че си над тези неща, но явно съм те надценил.

  9. Стопанина  15.05.2017 г. | 02:19 ч.

    Статията е пълна с хипотези, за които няма капка доказателство.

    Дай примери да ги видим.

    Докато се аргументираш, ще поддържам становището, че „хипотезите без доказателства“ са твоя недоказана хипотеза.

    Да ме нападнеш лично и поправиш грешките ми е по-голямо остроумие?

    Откога поправянето на правописни грешки, което всъщност направих по деликатен начин, е лична обида? Ако се мислиш за безгрешен, проблемът си е в теб. Другите обикновено благодарим, когато ни посочат грешките. Досега няма за какво да ти благодаря, защото не си посочил и един проблем със статията ми. Но пък ни показа предостатъчно от личните си проблеми.

  10. Антиантихрист  15.05.2017 г. | 08:38 ч.

    Ето, пак се отплеснах, но е заради огромното ми разочарование от конкурса и особено от музикалните вкусове на преобладаваща част от Европа.

    Стопанино, това не е вярно, музикалните вкусове на Европа не са такива. Много хора все още слушат класическа и друга хубава музика. Просто някой се опитва да внушава лош вкус чрез тези конкурси. Да внушава, че това е популярна музика, да внушава, че в Европа се харесва такава музика, да внушава, че в Европа мъжете са я хилави олигофрени, я брадати травестити, я евротраш, да внушава, че Европа е извратена и беззащитна.
    Музиката е мощен инструмент за психическо въздействие, възпроизвеждане на културните норми и програмиране на съзнанието. Точно затова виждаме опитите да се вкара цялата тая гнус в душите на хората. По същество това си е война срещу Европейската култура и цивилизация.

  11. Антиантихрист  15.05.2017 г. | 10:32 ч.

    А едно време и попът имаше класа.

  12. Стопанина  15.05.2017 г. | 11:10 ч.

    Анти, за друго говорех, но няма значение.

    Ето една весела карикатура, засягаща и друга обсъждана тема:

    Интересно, дали авторът умишлено е показал Каракачанов като пишещ с грешки. Освен че го е показал тъп и ограничен, какъвто си е.

  13. farseer  15.05.2017 г. | 19:19 ч.

    Интересно, дали авторът умишлено е показал Каракачанов като пишещ с грешки.

    И аз не знам дали е умишлено, но съм разглеждал профила на Каракачанов във ФБ и наистина съм откривал правописни и пунктуационни грешки. 😀

    П.П. Иначе къде видя в случая грешките? Името на Кристиан – че не се пише с „я“ ли?

  14. Стопанина  15.05.2017 г. | 19:44 ч.

    Да. В главата ми това грешно Я звучи с натъртване, както се произнася от един типаж хора, сред които е и Каракачанов. (Изкуших се да напиша имената на Каракачанов с инициали К. К., за да звучат фонетично като ку-ку, но съобразих, че инициалите са същите и при Кристиан Костов.) 😀

  15. len  17.05.2017 г. | 08:21 ч.

    Тъй като не гледам телевизия от няколко години, не съм гледала нито един от изпълнителите, макар че бих могла да видя видеоклиповете по Интернет. Не го направих, защото открай време считам, че Евровизията е нещо като някогашния Ален мак. Изключенията като великите АББА, които се появиха за първи път там, или Селин Дион, /май има и някоя от италианските звезди от миналото/, потвърждават правилото, както се казва. Накратко бих призовала хората да изхвърлят „идиотската кутия“ /the idiot box/ от домовете си…

  16. Антиантихрист  17.05.2017 г. | 08:28 ч.

    Още малко за съвременната поп-култура, включително музиката.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.