Рудолф Щайнер за същността, миналото и бъдещето на расите (6)

„Сегашното земно развитие на човечеството не бива повече да се обгръща с булото на тайната и колкото и да е голяма съпротивата от страна на противниците“

Продължава от първа, втора, трета, четвърта и пета част »

От последната третина на 19-и век наистина имаме работа с навлизане на духовни същества от Космоса, най-напред същества, които обитават сферата между Луната и Меркурий, които обаче навлизат вече в земното битие и се опитват да се установят в него, очаквайки, че хората ще се изпълнят с мислите за духовните същества на Всемира. Можем да опишем също това, което описах преди, като кажем, че трябва да оживим нашия сенкообразен интелект с картинните образи на духовната наука. Иначе се описва абстрактно.

Конкретно се описва, като се каже: Духовни същества искат да слязат долу в земното битие и би трябвало те да бъдат приети. Ще има сътресение след сътресение и накрая земното съществуване ще стигне до социален хаос, ако тези същества слязат, а човешкото битие е опозиция срещу слизането им. Тези същества не искат нищо друго, освен да са предвестниците за това, което ще се случи със земното битие, когато Луната отново се съедини със Земята.

Днес на хората може да им изглежда още безобидно, когато мислят само автоматични, безжизнени мисли, пораждащи се, когато се схваща само минералният свят и минералите в растенията, животните и човека. Бих искал да кажа, че хората се задоволяват с тези мисли, чувстват се добре като материалисти, понеже само такива мисли се мислят днес. Но представете си, че хората продължават да мислят така, че наистина не си изграждат нищо друго от такива мисли до времето, когато в осмото хилядолетие лунното битие отново се съедини със земното битие. Какво ще се породи тогава? Да, съществата, за които говорих, вулкановите същества, вулкановите, венерините, меркуриевите, слънчевите свръхчовеци и така нататък постепенно ще слязат долу на Земята, ще се съединят със земното битие.

Но ако хората продължават да им оказват съпротива, в течение на следващите хилядолетия земното съществуване ще се превърне в хаос. Земните хора ще продължат автоматично да развиват интелекта си, той може да се развива и сред варварството. Но пълната човечност няма да навлезе в този интелект и хората няма да имат отношение към съществата, които искат да се доближат до тях в земното съществуване. А всички онези същества, които неправилно се разбират от човека, съществата, които неправилно се разбират, понеже голият сенкообразен интелект разбира само минералното, грубо материалното в минералното, растителното, животинското и дори в човешкото царство. Когато Луната се съедини със Земята, човешките мисли, които не са действителни, изведнъж ще станат действителни. И от Земята ще изскочат ужасни същества, представляващи нещо средно между минералното и растителното царство, разумни същества с прекалено силен разсъдък, с много интензивен разсъдък.

От случващото се на Земята, тя ще бъде обвита като с мрежа, с тъкан от ужасни паяци; паяци с огромна мъдрост, които обаче няма да са достигнали дори до растително съществуване в своята организация, ужасни паяци, които ще се вплетат един в друг, които във външните си движения ще имитират всичко, което хората са измислили със сенкообразния си интелект, не повлиян от това, което трябва да дойде чрез нова имагинация, което изобщо следва да дойде чрез науката за духа. Всичко, което хората мислят като нереални мисли, ще стане същностно, ще оживее. Земята ще бъде обгърната — както днес е обгърната с въздушен пласт, както понякога рояци скакалци я покриват — с ужасни минерално-растителни паяци, вплетени един в друг, които ще са много умни, но ужасно зли. И човекът, ако не е оживил своите сенкообразни интелектуални понятия, вместо да съедини своето същество със съществата, които искат да слязат долу от последната третина на 19-о столетие, ще трябва да се съедини с тези ужасни минерално-растителни паяци. Той сам ще живее заедно с тези паяци и ще трябва да продължи по-нататъшното си развитие в мировото съществуване вплетен в развитието на тези минерално-растителни паяци.

Това е напълно реалното в земното развитие и днес се знае от голям брой хора, които задържат човечеството от възприемането на духовнонаучните познания. Защото има и такива, които са напълно съзнателни съюзници на паяковото оплитане на земното човешко съществуване. Днес човек не бива да се плаши от такива описания. Защото такива описания са по-безобидни от това, което днес знаят много хора, които, изхождайки от стари традиции, все още имат някакво съзнание за такива неща, познават стари предания, но искат да ги държат в тайна.

Сегашното земно развитие на човечеството не бива повече да се обгръща с булото на тайната и колкото и да е голяма съпротивата от страна на противниците, нещата трябва да се кажат, защото, както постоянно казвам, е много сериозен въпросът, дали човечеството ще приеме или отблъсне духовнонаучните познания. Тук нямаме работа с нещо, от което биха могли да се извадят заключения, свързани с безразлична симпатия или антипатия, а с нещо, което навлиза в цялостта на Космоса. Имаме работа с това в настоящото време, дали човечеството ще се реши постепенно да поеме донесеното от Космоса, от добрите духове, които искат да се свържат с хората, или то ще изгражда по-нататъшното си космическо съществуване сред минерално-растителните паяци, породени от собствените му сенкообразни мисли.1

* * *

Отдалеченото бъдеще
Ние ще разберем нашето време, ако го разгледаме поместено между два полюса. Единият полюс се намира в миналото, в VІІ, VІІІ столетие преди Мистерията на Голгота. Това е времето, когато човешката природа сама доставя на човешката душа знание за свръхсетивните изживявания. Другият полюс ще стане средата на ІІІ хилядолетие, когато по начина, описан в „Как се постигат познания за висшите светове?“ (Събр. съч. 10), човешката душа от себе си ще може духовно да придобива свръхсетивно знание, така че тялото, в което тогава ще се излъчва здраве, няма да реагира болезнено на това.2

* * *

В бъдеще ще се говори към съзнанието на човека. Това е по-важно от всяка симпатия и антипатия към старото или новото, понеже всичко, което е необходимо да се извърши, трябва да се извърши от разбиране.3

* * *

Когато на Земята се осъществи понятието за братството, ще бъдат преодолени расите, а също и кармата.4

* * *

От Англия и Америка произхождат всички изобретения, оплитащи Земята с паяжината на егоизма — на егоистичното зло. Но неголяма колония на Изток, подобно на семе, създава нов живот за бъдещето.5

* * *

Оставайки единствено само с интелектуалните мъртви мисли, човекът разрушава Земята. Разрушението ще започне с най-финия елемент, с топлината. И в петата следатлантска културна епоха чрез по-нататъшното, все по-разширяващо се изработване на просто интелектуални мисли човек има възможността да погуби топлинната атмосфера на Земята.

В шестата следатлантска културна епоха, ако човечеството не се обърне от интелектуализма към имагинациите, може за започне гибел на въздушната атмосфера, просто с интелектуални мисли хората ще отровят въздуха и отровеният въздух, въздействайки на свой ред върху Земята, ще отрови преди всичко растителността.

В седмата следатлантска културна епоха човекът ще разполага с възможността да погуби водата и тя в резултат на интелектуалното мислене ще премине чрез изпаряване във всеобщия воден елемент на Земята. Това ще повлече след себе си разрушение на минералните елементи на Земята; и така човек може да раздроби цялата Земя.6


Бележки:

  1. Събр. съч. 204, Перспективи пред развитието на човечеството. Материалистическият познавателен импулс и задачата на антропософията, Дорнах (1921), лекция 14. []
  2. Събр. съч. 181, Основното социално изискване на нашата епоха, Берн, Дорнах (1918), 21.V.1918 г. []
  3. Събр. съч. 186, 20.ХІІ.1918 []
  4. Събр. съч. 109, Принципът на спиритуалната икономия във връзка с въпросите на прераждането. Един принцип от духовното ръководство на човечеството (1909), 12.VІ.1909 г. []
  5. Събр. съч. 93а, Основни елементи на езотериката, Берлин (1905), 31.Х.1905 г. []
  6. Събр. съч. 222, Импулсиране на световноисторическите събития от духовните сили, Дорнах (1923), 23.ІІІ.1923 г. []

Споделяне на публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми.
От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите.
Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.