Гавра с езиковедите, на които им пречи пълният член

Емоционално за подготвяната подигравка с езика

Носи се мълва, че езиковедите подготвят поредната правописна реформа. Разни професори щели да обмислят отпадането на пълния член. Силно се надявам, че поводът да пиша този материал не е основателен.

Но във всеки случай, докато е още рано, ще си излея чувствата. Пък дано словата ми, изпратени в етерното пространство, намерят когото трябва и когато е най-необходимо, та да се осуети поредното безумие на „учените глави“.

Казвам, че ще изливам чувства, а не толкова мисли, защото необходимостта от пълния член е common sense. Ще извините цинизма ми, но членът трябва да е пълен, когато вършим определи задължения — били те професионални, или съпружески.

Без пълен член сме импотентни. За да се убедим в това, можем да вземем само един пример, от който и слепите ще прогледнат. Или би трябвало…

Здравия разум си изгуби професора.

Разбирате ли горното изречение, от което премахнах определителния член? Става ли ясно кой е губещият? Звучи ли ви като едно от онези заглавия — „Кон открадна каруцар“ — от 1990-те години, когато журналистиката „прогресираше“ към стандартите на долнопробните таблоиди?

Та, кажете, кой е губещият?

Може би професорът, който предлага отпадането на пълния член, си е изгубил разсъдъка? Или трябва да разбираме изречението в смисъла, че здравият разум е изгубил място за проявлението си в професорското съсловие?

А може би и двете интерпретации са верни! Гъвкав е българският език и търпи всякакви извращения. В конкретния пример ни го доказва с това, че загубата на определителния член създава двоен смисъл — двойно верен!

Но нека сега разгледаме и друг интересен случай:

Политика подкупи фармацевта.

Първо, така формулирано, изречението ни заставя да направим пауза и да помислим: думата „политика“ в женски род ли е или в мъжки?

Ако е в женски, означава едно. Ако е в мъжки, значението е друго.

Второ, тук имаме пълна неяснота за това: кой на кого и какво е сторил? Даже повече, отколкото при „кон открадна каруцар“, защото при последното интуитивно се досещаме, че волевото действие е извършено от човека.

При „политикът подкупи фармацевта“ и „политика подкупи фармацевтът“ имаме две различни посоки на действие. В единия случай политиците покваряват фармацевтите, а в другия фармацевтите заразяват политиците.

И в зависимост от реалното значение — което едва ли можем да отгатнем при липса на пълен член! — идват различни представи и съответните различни чувства и мисли.

Когато имаме криминално събитие, каквото е подкупът от примера ни, поне на теория би трябвало да се задействат прокурори и съдии. Ама дали ще знаят кого да изправят пред Темида, ако от документите по делото не става ясно кой с какво е сгафил?

Ясен е само един виновник — този, който е осакатил писмения език и създава предпоставки за неразбиране между хората и бездействие по важни въпроси.

Тези, които са предложили тази реформа, са за бой!

Ама як пердах заслужават! Може да не е със сопи. Може да е с предизвестие за уволнение.

Ако изобщо трябва да се впише причина към поканата да освободи бюрото си, нека бъде некомпетентност. Друг е въпросът, че повечето от тях са болни — алкохолици, затова освобождаването от длъжност е в тяхна полза. Ще им даде време за собственото им лечение, преди да „лекуват“ неграмотността.

А така стигаме и до

изкуственото „повишаване на грамотността“

Пияните професори вярват, че смъкването на критериите за грамотност повишавало грамотността. Това е същото като да:

въведеш правило, според което корупция има само тогава, когато еднократният подкуп е над 1 милиард евро; (Ако се приеме такова правило, корупцията в България най-сетне ще изчезне повсеместно. Само на хартия!)

обнародваш закон, според който убийство е само отнемането на живот с моторна резачка. (И в този хипотетичен случай престъпността у нас драстично ще намалее до почти пълното си изчезване, но отново само на хартия.)

Схващате идеята, нали? — Да, защото сте умни. Определено по-разсъдливи от професорите.

Вие можете да мислите, те — не! Вие сте потентни човешки същества, а те са импотентни и завиждат на всеки, използващ пълен член.

Кой е подлогът в изречението и кой – подлòга

Вижда се и тепърва ще се разпознаваме по определителния член.

Както се подразбира от изписаното дотук, ученоглавците ще трябва доста да се озорят, преди да спечелят отново доверието и уважението ми. Нито съм се съобразявал, нито ще започна да спазвам правописните реформи, водещи до… безформи.

Решенията, взети под въздействие на спиртен делириум или при умопомрачение заради цироза, са за подигравка. Ще си ползвам члена по предназначение и ще турям запетайките, където чувствам, че трябва да ги има — смислово и/или интонационно.

На това му се вика усет към езика, а липсата на усет — както се оказва — днес е синоним на професорство. А ако професорът има усет, но е конформист, да си знае, че е подлòга. За да е пòдлог е нужно нещо повече от това, да се носи като труп по течението и да се крие зад „колективна отговорност“ — а то е висша форма на безотговорност!

Ето как се прави реформа:

В момента, в който купя книга и забележа (няма да пропусна!), че не се използват правилните членове, ще направя бойкот на издателството. То няма да получи повече и стотинка от мен. Така няма да съучаствам в профанизацията на езика (а това ще рече и народа). Ако ще и това издателство да разпространява най-интересните книги.

Приемете това като патриотизъм. Приемете го и като издателски снобизъм, доколкото и моя милост има пръст в този бранш.

В момента, в който надуша, че дадена медия умишлено „членува“ читателите си в клуба на неграмотниците, ще го приема като лична обида. Ще изтрия букмарка, а корпоративните новинари ще изгубят моите импресии за банерите си.

Условието е грешките да са честни, умишлени. Все пак чудесно знам и че журналистиката не е непременно носител на грамотността. Имам колеги, също със стаж по 20 години, които и досега впечатляват с неправилно членуване.

Така трябва да се действа —

да слагаш парите си там, където е устата ти. Конформизмът не се бори, като му дотуряме. С него се воюва чрез бойкот, несъучастие и/или заобикаляне на злото.

Неграмотността не се бори с реформи, водещи до още по-страшна неграмотност, а с неуморно повтаряне на правилното изговаряне, на правилното изписване. Търпение му е майката.

А понякога и конформизмът, и неграмотността се шамаросват с подигравки — антропософията е категорична, че насмешките и жиленето имат своето място и могат да осуетят отрано лошите социални идеи, както нищо друго.

Казаното дотук важи и за недораслеците, пишещи полуграмотно в социалните мрежи, и за овехтелите носители на алкохолен хепатит, барикадирали се в езиковедските катедри и чудещи се какво да „оправят“. (Доколкото има разлика между тях, защото плодовете на делата им в крайна сметка са еднакви.)

Членовете са „висящ“ въпрос само за калпавите ученици и нефелните учители. Не е нужно всеки да изкарва хляба си с интелектуална работа, изискваща езикова компетентност. Професии бол!

Но защо покрай илитератите трябва да страдат и четящите? Грешка е, когато някой съди за другите по себе си — важи за умствената, нравствената и всякаква потентност.

Импотентните професори да си гледат тъжно чашките и да оставят реформите на тези, които не са абдикирали от просветителска дейност.

Иван Стаменов
29.4.2017 г.

Още за езика в тази поредица от статии »

Споделяне на публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

8 коментара за "Гавра с езиковедите, на които им пречи пълният член"

  1. Константинъ  29.04.2017 г. | 21:21 ч.

    Напълно подкрепям! Писна ми от профани…

  2. House M.D.  30.04.2017 г. | 01:47 ч.

    Очевидно, първото изречение следва да бъде „Здравият разум си изгуби професора.“

  3. Дойчин Дойчев  30.04.2017 г. | 11:33 ч.

    Аз категорично не давам на разни професори да ми пипат члена!

  4. В. Минчев  01.05.2017 г. | 19:03 ч.

    Това е възроден стар спор. Тук цитирам пример от вехтата дискусия. >>Представи си Парашкев -„ Рибата – изяла котката!“.<<

  5. Веселина  08.05.2017 г. | 22:05 ч.

    И като резултат понастоящем грамотните, които по навик ще продължават да ползват и пълен член, внезапно ще се окажат неграмотни.
    По-нататък ще очаквам да отпаднат и „неподложните“ лични местоимения (мене, тебе, нас и т.н.), за да може и чести изрази като „аз ми харесва“ да се считат за правилни.
    Поражда ми се някаква асоциация с все по-смъкнатата летва и разред организми, на които не им е присъщо да се отделят от повърхността, по която се придвижват.

  6. Arctos  09.05.2017 г. | 15:47 ч.

    А прави ли ви впечатление масовата неграмотност по отношение на правилото за променливото „я“? ВидЯли, СедЯли, ЛетЯли… Обзалагам се, че това е следващото нещо, което ще се опитат да превърнат в норма, за да им е по-леко на неграмотниците.

  7. Стопанина  09.05.2017 г. | 16:02 ч.

    правилото за променливото „я“?

    Това правило нямаше да съществува, ако от азбуката не беше премахната буквата, която указва, че звукът може да се произнася като Я или Е. А буквата е премахната от такива предатели, като същите, които сега искат да махат определителния член. Наричам ги предатели, защото са такива – техните действия имат голям принос за изкуственото и целенасочено разделение на източните диалекти и македонския.

    ВидЯли, СедЯли, ЛетЯли…

    …са напълно нормални форми за източните диалекти. Целта на книжовния език не е унищожава езиковото разнообразие, въпреки че предателите от СГАН го използват точно за това.

    Така че, Арктос, моите почитания, но примерът с Я-кането изобщо не е основателен и определено не е съпоставим с необходимостта от указване на подлог в изреченията.

  8. Arctos  13.05.2017 г. | 16:47 ч.

    …са напълно нормални форми за източните диалекти

    За Кошарица или Ветрен може да са нормални, за официалната (книжовна) реч – не са. Дадох примера, за да подчертая отвращението си от това опитите явленията на масова неграмотност да се превръщат в книжовни норми.

    И да, точно за неграмотност говорим в случая с Я-кането. Защото гарантирам, че над 90% от Я-кащите не го правят заради особености на диалекта, ами от чиста проба немарливост към езика. За пример, мнозинството Я-кащи около мене са кореняк западняци, които не са си подавали носа отвъд Ихтиман за повече от няколко дни в годината, ама си Я-кат стабилно. А за някои от тях, комплексирани на тема Е-кане от ранна детска възраст, дори е въпрос на култура и социален статус да Я-кат колкото се може по-често, сакън да не ги помислят за прости селяци 🙂

    необходимостта от указване на подлог в изреченията

    Честно казано, аз не можах да се убедя съвсем в тази необходимост. Като цяло аргументацията в полза на пълния член се върти около идеята за избягване на двусмислиците, възникващи при неясен подлог. Очевидно обаче „ползата“ от пълен член се губи в редица случаи – например когато подлогът е в женски или среден род. От друга страна двусмислиците могат да се избегнат по естествен начин и без патерици като пълния член, както се избягват и във всички други ситуации в езика – чрез контекст, чрез интонация (съответно пунктуация в писмената реч), чрез добре построени изречения, които интуитивно да подсказват точния смисъл.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.