Рудолф Щайнер за същността, миналото и бъдещето на расите (2)

„В нашето време понятието за раса ще изчезне по известен начин, понеже всички остатъци от миналото постепенно ще се размият“

Продължава от първа част »

Раси
Чрез всичко, което протича през първата третина на живота, сме свързани с нашите сили повече към Земята, отколкото нормалните духове на формата са определили за нас. Поради това обаче човекът е станал по-зависим от Земята, върху която живее, отколкото би бил иначе. Той е станал зависим от мястото на Земята, където живее. Човекът следователно става напълно зависим от земните условия, зависим от мястото, на което е роден. Всичко това определя неговия расов характер1 и по този заобиколен път абнормните духове на формата — тези духове на формата, които дават на човека това, което наричаме днешното земно съзнание по друго време, а не в периода между 21-23-тата година — са причинителите на расовото различие на хората по цялата Земя, което зависи от мястото на Земята, на което човекът се ражда. По това време — което всъщност се намира под управлението на абнормните духове на формата, човек получава способността да се възпроизвежда. Чрез това е дадена възможността човекът да е зависим от мястото, където е роден, не само по описания начин, но и че той може да предаде получените чрез това качества на своите потомци, така че расовата принадлежност не се отнася само до влиянията на местожителството, но и до това, което се наследява чрез расата.

Тук имате обяснението защо расата е това, което се наследява, и ние ще разберем какво показва науката за духа, а именно, че само в миналото расовите показатели са произлезли чрез мястото, на което хората са били родени. Това става в края на лемурийската епоха и в началото на атлантската епоха, когато човекът е бил директно зависим от земното обкръжение. В по-късни времена расата започва да има характер, свързан с наследяването, а вече не с местоживеенето.2

* * *

Чрез абнормните духове на формата човекът е зависим от мястото на Земята, където живее. Отклонението от законите на нормалните духове на формата се е получило по гореописания начин, така че определящо за човека е станало мястото на Земята, където той живее в определена инкарнация. Имате например определено място в Африка. На това място същевременно действат излъчващи се от Земята сили, които могат да въздействат на човека по време на ранното му детство.

Мястото на Земята, на което човекът живее, действа най-силно през ранното детство и чрез това то определя хората, които през целия си живот са изцяло зависими от тези сили така, че трайно изграждат детските им характеристики. Това, което наричаме черна раса, е обусловено главно чрез тези характеристики, тези свойства.

Ако отидете към Азия, имате едно място на Земята, където по-късните, младежките свойства на човека трайно се оформят от земните сили. Тук въпросните раси в нашето време са жълтата и кафявата.

Преминете ли по-нататък от Изток, от Азия на Запад към Европа, стигате до едно място, където по-късните характеристики, онези свойства, които в по-късна възраст следват след първата младост, трайно се налагат на човека от мястото на Земята, където човекът не е обхванат от земните сили през детството, а когато младостта премине в по-късна възраст. По този начин човекът се обхваща от силите, които го определят от страна на Земята така, че ако вземем тези отделни точки, получаваме забележително протичаща линия. Тя важи и за нашето време.3

* * *

Проследим ли тази линия по-нататък, стигаме на Запад до американските области, където действат онези сили, които лежат след втората третина от живота. Там стигаме — моля, да не ме разбирате погрешно, това, което казвам, се отнася само до хората, зависими от физическо-организационните сили, от силите, които не представляват неговото същество като човек, а в които той живее — там стигаме до силите, които имат много общо с умирането на човека, с това в човека, което принадлежи към последната третина от живота му.

Тази закономерно протичаща линия е реална; тя е истинска, реална крива. Този път поемат силите, които действат върху хората, определяйки расата. Индианското население е измряло не за това, че на европейците така се е харесало, а защото индианското население е трябвало да получи силите, които водят до измиране. От своеобразността на тази линия зависи какво се разиграва с расите на повърхността на нашата Земя, какво предизвикват силите, които не стоят под влиянието на нормалните духове на формата. Където става въпрос за характера на расите, там те действат по този начин.

В наше време расовият характер обаче постепенно се преодолява. Той се е изградил по споменатия начин в най-ранното земно време. Отидем ли назад до древното лемурийско време, можем да открием най-ранното начало на расовото развитие в областта на днешна Африка и Азия. По-късно там виждаме движение на хората в западна посока и при проследяването на образуващите расите сили на Запад можем да наблюдаваме измирането на индианците. Човекът е трябвало да отиде на Запад, за да умре расата. За да се освежи човечеството с нова младежка сила, се провежда преселението към Изток — преселението, което преминава от Атлантида през Европа към Азия. След това има повторение на преселението в посока на Запад.

Повтаря се обаче не движението на расите, а същевременно една по-висша степен на расовото развитие, развитието на културите. По определен начин можем да видим, че развитието на културите изцяло поема характера, който лежи в смисъла на продължението на расовата линия.4

* * *

В нашето време понятието за раса ще изчезне по известен начин, понеже всички остатъци от миналото постепенно ще се размият. Така че всичко, което днес съществува по отношение на човешките раси, са остатъци от диферинциранията, които са се обособили през атлантското време. Ние можем още да говорим за раси, но само в такъв смисъл, че истинското понятие за раса изгубва своето значение.

Какво тогава ще се появи като понятие на мястото на днешното понятие раса? — Човечеството ще се разделя според морални и интелектуални различия и на такава основа ще се появи одухотвореното оформяне на групи.5

* * *

Раси — бъдещи задачи
Задачата на петата главна епоха (след потъването на Атлантида) е установяването на Манас в тялото: образуване на мозъка. На шестата главна епоха принадлежи установяването на Будхи, (телесен корелат) преобразяване на сърцето в напълно волев мускул. В седмата главна епоха: установяването на Атма, (корелат) съвършенство на дишането.6

* * *

Упадък на расите
В течение на земното развитие са се породили редица раси, които постепенно стигат до упадък. Атлантците са напредвали през различните раси.

Атлантски раси преди Хр.:

-22347 до -20187 | Рмоахали
-20187 до -18027 | Тлаватли
-18027 до -15867 | Толтеки
-15867 до -13707 | Турани
-13707 до -11547 | Семити
-11547 до -9387 | Акадийци
-9387 до -7227 | Монголи

От -7227г. пр.н.е. започва следатлантската епоха.

Расите са изчезнали, но човешките души са преминали в други, по-висши раси. За тези обаче, които искат да останат на едно място, които искат да се сраснат с расата, има възможност да слизат надолу «чрез своята собствена тежест» и да се сливат с материалното. Има 16 възможности човек да се срасне с расата; те се наричат 16-те пътя на покварата.

Виждаме, че действително е възможно човекът така да се срасне с едната инкарнация, че да остане назад от еволюцията. Когато той се завърне в новото въплъщение, другите му душевни братя вече ще са стигнали една по-висша степен. Тогава той трябва да се задоволи с по-малоценна инкарнация.

Това не бива да плаши никой човек. За никого днес няма опасност, че да не може да навакса нещо и да трябва да изпадне от еволюцията. Но ние трябва да узнаем за тази възможност.

Да вземем например един краен случай: Един човек се сраства толкова тясно, колкото е възможно с това, което представлява същността на едно въплъщение. Той не може да го направи веднага, понеже не е толкова силен, за да го направи изведнъж, но в течение на 16 инкарнации може да го направи и така би изминал 16 погрешни пътища. Да предположим, че той може да го направи и тогава ще е постигнал следното:

Земята със своите души не чака, тя се развива напред. Но понеже материалното винаги е израз на нещо душевно, един такъв човек стига накрая до степен, където не намира повече възможност да получи тяло за себе си, понеже действително е възможно да няма повече тела за такива души, които прекалено силно са се сраснали с телесността. Такива души изгубват възможността да се въплътят. Само за съвсем особени хора (виж черна магия) още по време на земното състояние настъпва възможността дотолкова да се ориентират към злото, че да не намерят повече възможност да се въплътят, понеже няма тела, които да са достатъчно лоши. Те няма да имат и нищо друго, което да е израз на нормалното развитие.

Да предположим, че едно такова същество остане на Земята. Когато Земята се преобрази в Юпитер — понеже по-късното е винаги резултат от предишното – там също няма да се намери подходящо тяло, защото подобни същества ще са твърде добри за такива тела, които ще има там в природните царства, а за юпитеровите човешки тела, такива същества ще са много лоши. Това налага те да трябва да си създадат безтелесно съществуване, да се откъснат от хода на човешкото съществуване.

Това те си спечелват, защото не са използвали възможностите в живота. Същества, останали на такава степен, се появяват в по-късни епохи приблизително с характера на предишната епоха; защото са се сраснали с нея. Но те не се появяват във формите и образите на по-късната епоха, а се появяват в нея като подчинени природни духове.7

* * *

Индианска раса
Когато чернокожите хора са се преселвали на Запад8 — сега условията са други и могат по-малко да го правят, но в прастари времена е имало корабоплаване и освен това са съществували много острови и континентът Атлантида в Атлантическия океан, – когато те се преселват на Запад, там не могат да поемат толкова много светлина и топлина, както в тяхната Африка.

Природата им е устроена да приема толкова светлина и топлина, колкото е възможно. Тя всъщност е устроена те да станат чернокожи. На Запад не са получавали толкова светлина и топлина, колкото им са били нужни, за да станат чернокожи. Там те стават медночервени, стават индианци. Това идва оттам, че те са били принудени да отхвърлят част от светлината и топлината. Тогава заблестяват в медно-червено и те не могат да го издържат. Затова индианците на Запад измират, те са западаща раса, умират от земното.

Това земно в тяхната природа е техният инстинктивен живот. Те не могат да го изградят правилно, докато получават още силни кости. Понеже в костите им преминава много пепел, индианците не могат да я издържат. Костите им стават ужасно силни, но така силни, че целият човек се разрушава заради костите.9

* * *

Малайска раса
Жълтите раси са се преселили на Изток. Дошли са до островите, които лежат между Азия и Австралия. Когато те се преселват на Изток, стават кафяви. Кафявите малайци са преселени хора от монголската раса, които сега, понеже Слънцето им въздейства по друг начин, свикват да приемат повече светлина и топлина. Те не са устроени по природа да поемат толкова топлина, колкото приемат сега малайците. Следствието е, че телата им започват да се разрушават10

* * *

Монголска раса
Жълтият човек от монголската раса отблъсква част от светлината, но и поема доста от нея. Малката част не може да работи в цялата веществообмяна. Тя трябва вече да се уповава на собствената си сила. Това работи именно в дишането и циркулацията на кръвта. При жълтите хора, японци, китайци, светлината и топлината работят главно в дишането и в циркулацията на кръвта.

Ако сте срещали някой японец, сигурно сте забелязали как той внимава за дишането си. Говори ли с вас, той винаги се държи назад, за да е дишането му напълно в ред. Той изпитва известно удоволствие от дишането. Така е, че там вътре (в обмяната на веществата) вече по-малко се преработва. Всичко се преработва главно в гърдите (ритмичната система) и оттам следва, че жълтият човек не изгражда така силно задния си мозък, а средния мозък.

Азиатецът — жълтият човек, развива повече вътрешен съноподобен живот, оттам цялата азиатска цивилизация има тази мечтателност. Той не живее вече толкова много само в себе си, а възприема нещо и от Всемира.11

* * *

Черна раса
Чернокожите хора в Африка има своеобразието, че възприемат цялата светлина и топлина от Космоса. Светлината и топлината в Космоса не могат да преминават през цялото тяло, а се задържат на повърхността на кожата и оттам кожата става черна. Така че един африканец е човек, който изсмуква възможно най-много топлина и светлина от космическото пространство и ги преработва в себе си. Това, което му помага при преработването, е неговият заден мозък. При чернокожите африканци той е особено изграден. Това продължава през гръбначния мозък и така може да се преработи цялата топлина и светлина в човека.

Оттам при чернокожите африканци всичко, свързано с тялото и веществообмяната, е живо, гъвкаво, пъргаво. Те имат, както се казва, силен инстинктивен живот. Чернокожият африканец има не само това кипене в своя организъм, но и невероятно умни и внимателни очи. Очният нерв минава през задния мозък и понеже той е особено силно оформен, затова африканецът гледа така умно, затова е такъв внимателен наблюдател на света.12

* * *

Бяла раса
Нека разгледаме европейците. По отношение на Всемира ние действително сме бяла раса, защото трябва да отблъсваме всяка външна светлина. Ние всъщност връщаме обратно цялата външна светлина и цялата топлина. Само когато те са много силни, белият човек ги поема. Той ги отразява и развива светлина и топлина, породени чрез неговата вътрешна работа. Ние трябва да изработим с главата си13 това, което е светлина и топлина. Трябва сами да дадем цвят на нашата кръв. Това прониква през бялото и чрез него получаваме този европейски човешки тен. Той идва следователно отвътре.

И докато човекът на монголската раса работи главно със средния си мозък, ние, европейците, трябва да работим с предния мозък. Който работи със задния мозък, има предимно инстинктивен живот. Човекът от монголската раса живее със средния мозък повече живота на чувствата, намиращи се в гърдите. А ние, бедните европейци, имаме мисловния живот, намиращ се в главата.

Поради това в известна степен съвсем не чувстваме нашия вътрешен човек. Защото главата я чувстваме само когато ни боли, когато е болна. Иначе не я чувстваме. Затова приемаме целия външен свят и чрез това лесно ставаме материалисти.14

Към трета част »


Бележки:

  1. Бел. Н. Х.: Моля, да се има предвид, че расата е като облеклото, като къщата, в която сме се нанесли, след като е била построена от други същества. Тя говори донякъде за нашите финансови възможности, за нашия вкус, че сме я избрали, но това е нещо външно, тя просто ни служи. Ние можем да я разкрасим, да я променим донякъде, но тя не сме самите ние.

    В течение на времето расите така са се смесили, че едва ли може да се намери чиста раса и понастоящем те изгубват своето значение, защото човекът е този, който се проявява като индивидуално същество и донася съдбата си. Преди да слезе в този свят, съзнателно, според своята карма, избира народа, расата, географското положение, за да получи известни опитности, да изживее своята карма.

    Всяка раса е имала и има своята мисия в развитието на човечеството и различна от другите задача, като е подходяща за определена душевна и духовна нагласа. Някои хора се идентифицират в един единичен живот напълно с расата, в която са родени, и се кичат с  качествата на отделни индивиди от своята раса или своя народ, защото не могат да се похвалят със собствени качества. Във всеки народ, във всяка раса има прекрасни хора и примитивни и зли хора. А и не бива да се забравя, че всички хора преминават в различните си прераждания през различни раси и народи.

    Освен това общочовешката карма позволява в определени  исторически периоди някъде да има по-благоприятни или по-неблагоприятни условия. Ако родените в неблагоприятни условия хора се бяха родили в по-добри условия, те щяха да имат друго развитие на собствените си способности и оттам — други лични качества.

    Нека имаме предвид също, че понеже бялата раса, обхваната по-силно от егоизма и материализма, не иска да ражда деца, т.е. не иска да създава тела за душите, които трябва да слязат на Земята, и то особено сега, по времето на развитието на съзнателната душа, то другите хора, които още са запазили по-неегоистична душата си, осигуряват необходимите тела и голяма част от душите трябва да се въплътят в несъответстващи им тела, климатични и икономически условия. (От това се и разбира импулсът на много европейски души, които отиват да помагат на други раси и народи).

    Понеже човекът има мисията да извоюва свободата, т.е. това, което сега се получава като дарове от висшите йерархии, постепенно да може да се създава от човека, дори до изработването на човешкото тяло, до владеенето на всички функции в него, както и до преобразяването на жизнените условия, то в сегашното време расата отдавна е изгубила определящата си роля върху отделния човек.

    Откакто човешкият аз е слязъл чак във физическото и етерното тяло на отделния човек (С Мистерията на Голгота), човекът постепенно поема развитието си в собствени ръце, а всички дарове се изчерпват и расите дегенерират, т.е. силите, идващи от расата и народа, отслабват и създаденото от висшите йерархии постепенно се разпада – също като старата къща.

    Сега вече е важно какъв човек имам пред себе си, какъв човек съм самият аз, а не на кой народ или раса той принадлежи. Дори има един интересен факт, че ако досега при срещата с друг човек първо сме го възприемали външно, как той изглежда външно, как се представя, сега сетивното възприятие все повече ще се премества и превръща във възприятие на човешкия аз, на вътрешната същност на човека, и оттам ще се определя общуването.

    В окултната литература, особено в теософската, но и в антропософската литература се употребява понятието коренна раса. Това понятие е прието по традиция, но от нашата пета главна епоха, след Потопа, то вече не отговаря на истинския смисъл на понятието раса. Именно чрез разбъркването на реда на расите чрез Луцифер и Ариман, те не могат да се изявят в предвидения им божествен порядък. Затова по-късно в антропософията се говори за главни епохи, а не за коренни раси и подепохи, или културни епохи, вместо наименованието подраса. И сега някои български антропософи употребяват понятието подраса, но не в неговото правилно значение.

    Надявам се, като се имат предвид горните забележки и се размисли повече за разликата между раса и въплътен в нея човек, да се разберат добре и долните цитати. Още в първия цитат трябва да се осъзнае разликата в историческите епохи, дадените географски, локални, геоложки, климатични и т.н. условия и сили, и човекът живял или живеещ сред тези сили. Докато той е живял в груповия аз, условията са били по-доминиращи. Ако сега той има силен, добре изграден индивидуален аз, няма да изпада под влиянието дори на упадъчни тенденции. [^]

  2. Събр. съч. 121, За душите на отделните народи и тяхната мисия във връзка със северно–германската митология, Кристияния (Осло) (1910), стр. 74 и сл., немско издание 1982 г. [^]
  3. Събр. съч. 121, За душите на отделните народи и тяхната мисия във връзка със северно-германската митология, Кристияния (Осло) (1910), стр. 77 и сл., немско издание 1982 г. [^]
  4. Събр. съч. 121, За душите на отделните народи и тяхната мисия във връзка със северно–германската митология, Кристияния (Осло) (1910), стр. 79 и сл., немско издание 1982 г. [^]
  5. Събр. съч. 105, Светът, Земята и човекът — същност и развите в епохата между египетския мит и съвременната културна епоха, Щутгарт (1908), стр. 184, немско издание 1983 г. [^]
  6. Събр. съч. 94, Космогония. Популярен окултизъм. Евангелието на Йоан. Теософията във връзка с Йоановото евангелие (1906), стр. 250, немско издание 1979 г. [^]
  7. Събр. съч. 102, Въздействието на духовните същества върху човека, Берлин (1908), стр. 174 и сл., немско издание 1974 г. [^]
  8. Бел. Н.Х.: Тук става въпрос за времето, когато географската област е определяла характеристиките на човека, по-късно тази закономерност преминава в наследствеността, затова климатът днес не играе тази изцяло определяща роля. [^]
  9. Събр. съч. 349, За живота на човека и Земята. Същност на християнството, Дорнах (1923), стр. 56 и сл., немско издание 1961 г. [^]
  10. Събр. съч. 349, За живота на човека и Земята. Същност на християнството, Дорнах (1923), стр. 55 и сл., немско издание 1961 г. [^]
  11. Събр. съч. 349, За живота на човека и Земята. Същност на християнството, Дорнах (1923), стр. 51 и сл., немско издание 1961 г. [^]
  12. Събр. съч. 349, За живота на човека и Земята. Същност на християнството, Дорнах (1923), стр. 49 и сл., немско издание 1961 г. [^]
  13. Бел. Н.Х.: нервно-сетивната система [^]
  14. Събр. съч. 349, За живота на човека и Земята. Същност на християнството, Дорнах (1923), стр. 52f немско издание 1961 г. [^]

Споделете публикацията

Google1

За Нели Хорински

nelih@otizvora.com | Нели Хорински е преводач на свободна практика и осигурява за „От Извора“ чудесни антропософски материали и тематични цитати. „Ние поемаме заедно наистина един труден път нагоре срещу течението, но пък към една велика цел, към духовната светлина, която трябва не само да ни се разкрие в мисли, но и да се превърне в реално изживяване.“

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.