Антропософски сведения за Мохамед и ролята на учението му (3)

Подбрани изказвания на д-р Рудолф Щайнер

Продължава от първа и втора част»

Трябва наистина да сме наясно, че това, което е живяло в душата на Мохамед, наистина е било такова общуване с духовния свят, каквото Гьоте търси за своя Фауст. Мохамед отначало се стреми към един свят, за който той има израза, това е само една дума: Бог (Аллах). Светът става един Монон, един монистичен израз на Бога. Този свят естествено не съдържа нищо от същността на християнството. Но Мохамед наистина вижда в духовния свят. Той навлиза в елементарния свят. Той обещава на своите вярващи, че когато преминат през портата на смъртта, те ще встъпят в този духовен свят. Но той може да им разкаже само за духовния свят, който сам е опознал. Това е луциферическият свят, който той вижда като рай.1

* * *

Ясновидецът получава истинско имагинативно познание, което първоначално се намира в собствения Аз като една жизнена панорама, така че в момента се вижда в могъщи картини това, което човек е изживял в земния живот, както той е преминал отвътре навън този земен живот. Това, което имаме в тези картини, в които пред човешката душа застава изживяното, е субективно ощастливяващо чувство дори за нещата, които са били болезнени, когато наистина са били изживявани в миналото. С това имагинативно познание е свързано огромно силно субективно чувство на щастие. От това субективно чувство за щастие са произлезли всички религиозни идеали и описания, които, както например описанията на мохамеданството, си представят живота извън земния живот в носещи чувство за щастие картини.2

* * *

Мохамеданството е първата ариманическа манифестация, първото ариманическо откровение след Мистерията на Голгота. Богът на Мохамед Аллах, Елоха, е ариманическо отражение или отблясък на елохимните същества, Елохими, но схванати монотеистично. Той винаги ги означава като една общност. Мохамеданската култура е ариманическа, но душевната нагласа на ислямистите е луциферическа.3

* * *

По известен начин това, което е съществувало в предхристиянската епоха по времето на староеврейската култура, се простира, кръстосвайки Христовия импулс, също и в следхристиянското време, така че това, което се подготвя в Яхве-светогледа, по определен начин отново се появява по-късно и въпреки че съществуват и други фактори, навлиза в по-късните събития. Новопоявяването на старата Яхве-лунна-религия се вижда в религията на полумесеца. В този светоглед на Мохамед първоначално не се обръща внимание на Христовия импулс. Така че тази мохамеданска религия е наистина един вид възраждане на това, което може да се открие в единния Бог на моисейството.4

* * *

Това, което виждаме в арабизма (в исляма) е като един синтез на всичко, което са учили египетско-халдейските храмови мъдреци с учението на староеврейската религия на Яхве. При такова сливане обаче не се случва само едно събиране, а винаги нещо се отделя и избира. Трябвало е да се изолира всичко, което е водело назад до ясновидското наблюдение. Това, което остава, е комбиниране, едно само интелектуално изследване, така че понятията на египетското лечителство и халдейската астрономия, които са произлезли от древното ясновидство както в Египет, така и при халдейците, ни пресрещат в интелектуализирана и индивидуализирана форма в арабизма на Мохамед.

Същевременно по заобиколни пътища чрез арабите е внесено в Европа нещо пресято –като на всички древни понятия, които са царували при египтяните и халдейците, е премахнато ясновидското картинно съдържание и те са излети в абстрактни форми и отново изплуват в достойната за възхищение наука на арабите, които нахлуват в Европа от Африка през Испания. Ако християнството е донесло един импулс, който в съществената си част е засягал човешката душа, то най-силният импулс за човешката глава, за човешкия интелект е навлязъл по заобиколните пътища чрез арабите (мохамеданците). И тези хора, които не са достатъчно запознати с хода на развитието на човечеството, изобщо не знаят, какво наистина са донесли на цялото човечество тези възгледи, които обновени се появяват под символа на Луната.

Кеплер и Коперник не биха могли да се проявят без импулсите, които са донесени в Европа чрез арабизма. Защото целият начин на мисленето и комбинирането на възгледи с игнорирането на древното ясновидство ги виждаме отново да се появяват по времето, когато третият културен период (египетско-халдейският) празнува своето възраждане в нашата пета епоха в нашата днешна астрономия, изобщо в нашата днешна наука.5

* * *

Само от съединението на християнската и мохамеданската религии е могло да се породи във времето, в което трябва да отбележим един важен прелом, това, което е всъщност съвременната ни култура. За такива импулси би трябвало да си представим дълги епохи от шест до шест и половина столетия. Така че действително 6 столетия след Христовото събитие се възражда подновеният лунен култ, арабският (ислямският) лунен култ, който се разпространява и прониква в Европа и до 13-то столетие опложда християнската култура, която получава своите директни импулси по други пътища. Тогава съществува постоянен обмен. Който точно познава дори само външния ход на събитията, който знае как дори в манастирите на Западна Европа — макар да са се борили срещу арабизма — проникват и се разпространяват арабските мисли в науката, той също знае, че до момента в средата на 13-то столетие, който отново означава нещо особено, е имало сливане на двата импулса. След като това непосредствено оплождане подир известно време достига своята цел, се появява нещо ново, което се е подготвяло постепенно именно от 12-то, 13-то столетие.

Интересно е, че дори и днес външната наука признава, че по онова време нещо необяснимо навлиза в душите на европейското човечество. Външната наука говори за нещо необяснимо. Окултизмът обаче казва, че по това време в душите се излива по духовен път, следвайки директния Христов импулс, това, което е предлагал четвъртият културен период на следатлантската епоха. Гръцкото време създава една продължаваща да тече вълна.6


Бележки:

  1. Събр. съч. 272, Духовнонаучни разяснения към Гьотевия „Фауст“. Том I, стр. 92, немско издание 1981 г. []
  2. Събр. съч. 227, Познание за посвещението, стр. 41, немско издание 1982 г. []
  3. Събр. съч. 300a, Конференции с учители от Валдорфските училища, стр. 130, немско издание 1975 г. []
  4. Събр. съч. 124, За някои проучвания из областта на Марковото евангелие, стр. 171 и сл., немско издание 1963 г. []
  5. Събр. съч. 124, За някои проучвания из областта на Марковото евангелие, стр. 172 и сл., немско издание 1963 г. []
  6. Събр. съч. 124, За някои проучвания из областта на Марковото евангелие, стр. 173 и сл., немско издание 1963 г. []

Споделяне на публикацията

Google1

За Нели Хорински

nelih@otizvora.com | Нели Хорински е преводач на свободна практика и осигурява за „От Извора“ чудесни антропософски материали и тематични цитати. „Ние поемаме заедно наистина един труден път нагоре срещу течението, но пък към една велика цел, към духовната светлина, която трябва не само да ни се разкрие в мисли, но и да се превърне в реално изживяване.“

Всички публикации

7 коментара за "Антропософски сведения за Мохамед и ролята на учението му (3)"

  1. Gergana  12.04.2017 г. | 14:09 ч.

    Мохамеданската култура е ариманическа, но душевната нагласа на ислямистите е луциферическа.

    Най-сетне стигнахме до това, което и аз усещам. Не че има значение де, но не бях намерила това изказване на Щайнер.

    Нели, благодаря.

  2. Gergana  12.04.2017 г. | 15:15 ч.

    Малко размисли от моя страна- Луцифер е в чувството за справедливост, а Ариман в буквата на закона, дори е самия закон. Някой би си помислил, че Христа е справедливост, но това е само едно буквалистично тълкуване от страна на монорелигиите (за някои от тях е и въпрос на кръвна чест и те са повели борбата кой е по-справедлив срещу Сина Божи, борба която Той не е и помислял да почва). Христа е във волята да се поеме правилния път, т.е. да се търси субстанцията в буквата на закона и да се развие чувствителност към истината (истинните изживявания), а не към преходните й тълкувания (истината не е конкретен разказ, а справедливо тълкуване на непосредствени изживявания, знаейки как да се опрем на закона, без да бъдем погълнати от него). Това е много трудно за Ариман, защото той си държи на точните дефиниции, дори когато те изпиват здравия разум (не че има нещо лошо в дефинициите, напротив, много са полезни, стига да не ни се качат на главата). Някак си поетично се получава, че непримиримите поддържници на единствения възможен ред на Запад се сблъскват с непримиримите привърженици на единствения възможен закон от Изток. Без мекото влияния на Христа (силната воля винаги е мека) ни очакват реки от кръв, защото словото и сцената са предоставени на интелектуалните идиоти.

    А сунниправоверният теолог Ибн Таймия (13-14 в, Ibn Taymiyyah), действащ през голяма част от живота си именно в Дамаск (явно е решил да си го върне), добре обобщава достойната за адмирации душевна нагласа на арбизма, подлъгана от чувството за ефективност на безусловния канон:

    “As for the previous nations, none of them enjoined all people with all that is right, nor did they prohibit all that is wrong to all people. Furthermore, they did not make jihad (struggle) in this cause. Some of them did not take up armed struggle at all, and those who did, such as the Jews, their struggle was generally for the purpose of driving their enemy from their land, or as any oppressed people struggles against their oppressor, and not for sake of calling the people of the world to guidance and right, nor to enjoin on them right and to prohibit to them wrong.”

    „Що се отнася до предишните нации (Ума- б.м), ни една от тях не е събрала хората в името на това, което е правилно, нито им е забранила всичко, което е грешно на всички тях. Още повече, никоя от тях не се е борила за каузата. Някои от тях дори въобще не са подемали въоръжена борба, а тези, които са го правили, като например Юдеите, по правило са го правили, за да прогонят своите потисници, а не за да призоват хората от света към ръководство и светлина, нито пък за да ги съберат в правото и да им забранят погрешното.“

  3. Петьо  12.04.2017 г. | 19:55 ч.

    calling the people of the world to guidance and right,

    да призоват хората от света към ръководство и светлина,

    Към ръководство и право к
    (right). Хубаво щеше да е и светлина (light), ама каква ти светлина през тъмните векове. 😉

  4. Gergana  12.04.2017 г. | 22:15 ч.

    Прав си, Петьо 🙂
    Но си надявам да е прозряла тъмната идеология…

  5. Gergana  12.04.2017 г. | 22:18 ч.

    „Но се…“ Не ми върви в писането днес. Няма да се мъча повече 🙂

  6. Стопанина  12.04.2017 г. | 23:01 ч.

    Мохамеданската култура е ариманическа, но душевната нагласа на ислямистите е луциферическа.

    От горното пък може да се формулира, че културата на ортодоксите е луциферична, но душевната им нагласа е ариманична.

    Някои попадал ли е на изказване от Щайнер за ролята на хазарите и изобщо поюдейчените народи от Източна Европа в тъмните векове?

  7. Gergana  14.04.2017 г. | 12:18 ч.

    От горното пък може да се формулира, че културата на ортодоксите е луциферична, но душевната им нагласа е ариманична.

    А това до какво води, освен очевидното в съвремието?

    А хазарите, освен че са скръбна болка и на устите на съвремието, как са толкова сплотени, ако са?

    Ще търсим .

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.