Антропософски сведения за Мохамед и ролята на учението му (2)

Тематични извадки от Събрани съчинения 235, лекция 10

Продължава от първа част »

Когато проследяваме развитието на християнството от неговото основаване на Земята до разпространението му в Европа, проследяваме различните пътища, по които християнските импулси са минали, ние се сблъскваме с друго религиозно духовно течение, което е упражнило извънредно дълбоко влияние върху европейската цивилизация, бих искал да кажа, именно под повърхността на външните исторически събития. Това е духовното религиозно течение, познато под името мохамеданство, родената около повече от половин хилядолетие след основаването на християнството мохамеданска религия, заедно с всичко онова обаче, което е свързано с живота, придружаващ раждането на тази мохамеданска религия.

Виждаме първо как Мохамед основава един вид монотеизъм, вид религия, която, както юдейството, по строг начин почита едно единно божество, обгръщащо света. Тук имаме един единен Бог, за когото Мохамед иска да възвести. Това е нещо, което като мощен импулс изхожда от Арабия и се разпространява надалече в Азия, после преминава през Африка и стига до Европа през Испания.

Който днес разглежда съвременната цивилизация, и днес ще съди погрешно за много неща в тази цивилизация, ако не вземе предвид как прониква в Европа всичко това — именно по околния път чрез походите на арабите, — което в крайна сметка е получило своята ударна сила чрез делото на Мохамед, и е действало в европейската цивилизация без формата на религиозното чувство, с което е било свързано.

Когато хвърлим поглед върху религиозната форма, в която мохамеданството се е появило в неговия арабски вид, първо имаме скования монотеизъм, всемогъщото единно Божество, което за религиозния живот включва в себе си нещо фатално, един фаталистичен елемент. Съдбата на хората е предварително определена. Човек трябва да се подчини на тази съдба, или най-малкото да се чувства подчинен на нея. Тази е религиозната форма. Но този арабизъм — така искаме да го наречем — е произвел още съвършено друго нещо. Забележителното е, че от една страна този арабизъм се разпространява по съвършено войнствен начин, по пътя на войните, че народите са обезпокоени от онова, което изхожда като войни от арабите.

Но от друга страна, също така до най-висока степен е забележително, че почти цялото хилядолетие, цялото първо хилядолетие от основаването на мохамеданството арабизмът е бил носител на цивилизацията. Да разгледаме например времето, когато в Европа Карл Велики е имал най-голямото си влияние. В същото време отвъд в Азия, в столицата Багдад, намираме чудесна цивилизация, всъщност величествен духовен живот. Бихме искали да кажем, че докато Карл Велики, изхождайки от първобитни основи — той едва тогава се научава да пише, — се опитва да разпространи едно начално образование, ние виждаме една висока духовна култура отвъд в Азия, в Багдад.

Виждаме даже как в средите на Карл Велики съществува извънредно голямо уважение пред тази духовна култура. В онова време — това е времето, когато царува, както казах, Карл Велики 766-814 година — във времето от 786 до 809 година виждаме отвъд в Багдад началото на величествената цивилизация при халифа Харун Ал Рашид. Виждаме Харун Ал Рашид като силно възвеличаван от поетите човек в центъра на широк кръг от науки и изкуства, който сам е бил високо образован човек, който в своята свита е имал не само първобитни хора, какъвто е бил например Айнхард при Карл Велики, а е събрал около себе си блестящи величия на науките и изкуствата. Виждаме как отвъд в Азия Харун Ал Рашид импулсира, да не кажем владее, една велика цивилизация.

И ние виждаме как в тази духовна култура, чиято душа е Харун Ал Рашид, възниква онова, което от аристотелизма насам се разпространява като непрекъснат поток оттатък в Азия. Аристотелската философия, аристотелската естествена наука е намерила широко разпространение и отвъд в Азия. Тя е била разработена с ориенталско разбиране, с ориенталско въображение, с ориенталски възглед. Ние я намираме в цяла Предна Азия, намираме я да действа чак през границите на Индия така разработена, че например в двореца на Харун Ал Рашид се развива обширна и много разпространена медицинска система.

Ние виждаме онова, което е било основано от Мохамед с един вид религиозен фурор, как по дълбоко философски начин, по силно интензивен проникващ начин се налага между учените, поетите, естествоизпитателите и лекарите в двора на Харун Ал Рашид. Там се развива математиката, географията. За съжаление, това се подчертава твърде малко сред европейската история и обикновено, като се има предвид примитивността, царуваща да речем, при франкския двор на Карл Велики, се забравя това, което е било отвъд в Азия.

И когато вземем под внимание това, което се развива там по права линия от мохамеданството, имаме една чудна картина. Мохамеданството е основано в Мека, след това е продължено в Медина. То се разпространява нагоре в областите на Дамаск, Багдад и т.н. в цяла предна Азия. Ние го виждаме да царува по такъв начин, какъвто току-що описах. С това имаме едната линия, в която мохамеданството се разпространява от Арабия на север през цяла Предна Азия. Арабите постоянно обсаждат Константинопол. Те хлопат на вратите на Европа. Искат да прокарат това, което имат като ударна сила, през европейския Изток към Средна Европа.

От друга страна, имаме арабизма, разпространяващ се през Северна Африка до Испания. През Испания той обхваща Европа от другата страна. Фактически имаме странното положение, че Европа е обхваната от арабизма като в една културна вила.

От друга страна, имаме разпространяващото се от Рим, от юг християнството в римска форма и изхождащо от Гърция онова, което тогава се проявява в превода на Библията от Вулфила,1 и т.н., това го имаме в средата. И имаме мохамеданството, което от две страни обхваща европейската християнска цивилизация. И всичко онова, което се разказва в историята на Европа за делата на Карл Велики за поощрение и подпомагане на християнството, трябва да бъде разглеждано само така, че докато Карл Велики прави много за разпространението на християнството, за подпомагане на това християнство в Средна Европа, едновременно с него отвъд в Азия се намира онзи мощен културен център, за който говорих — културният център на Харун Ал Рашид.

Когато разгледаме тези неща чисто външно-исторически, какво се изправя пред нас? Тогава виждаме, че се водят войни по продължение на линията, преминаваща през Северна Африка към Иберийския полуостров (Испания), че през Испания идват последователите на арабизма, че са отблъснати от представителите на европейското християнство, от Карл Мартел, от Карл Велики. По-късно виждаме, че над величието на мохамеданството така да се каже, угасяващо го се разлива турцизмът, който приема религиозната форма, обаче угасява именно всичко съществуващо като такава висока култура,2 импулсирана от Харун Ал Рашид.

Така всъщност виждаме как чрез съпротивата на европейските християнски воюващи народи постепенно се угасяват онези течения, за които току-що говорихме. И когато стигаме до към края на първото хилядолетие, за Европа остават опасностите, идващи от страна на турците, но те нямат вече нищо общо с това, което имаме предвид тук. Защото оттогава не се говори вече за разпространението на арабизма.

Когато разглеждаме чисто външната история, бихме могли да стигнем до заключението: Ето, европейците са отблъснали арабизма. Станали са битки, сражения, като сражението при Тур, Полтир и Нарбон. Арабите са били отблъснати и отхвърлени от другата страна на Константинопол и бихме могли да повярваме, че с това всъщност арабизмът е изчезнал от световната история.

Но от друга страна, когато се задълбочим в това, което царува именно в европейската научна, а в много отношения също в европейската художествена култура, все пак срещаме арабизма, но като затрупан, като тайнствено разлят в християнството. Откъде идва това?

Виждате ли, скъпи приятели, в духовния живот нещата са различни от това, както те са проявяват в обикновените исторически събития. Под повърхността на обикновения исторически живот текат истинските велики течения, в които са действали човешките индивидуалности, които са били в дадена епоха, действали са в нея и след това отново се явяват като се раждат в съвършено други езикови общности, раждат се със съвършено други направления на мислите, но със същите основни типове на дейността си. Това, което са разгърнали по величествен начин в една епоха по-рано, понеже е съществувала възможност, те трябва да го вложат в света в по-късни епохи при големи трудности и пречки. Те трябва да се задоволят с някои неща, които изглеждат дребни в сравнение с великите си постижения в минали епохи, но по основната душевна нагласа, по основното настроение на душите то е същото, което човешките индивидуалности пренасят от една епоха в друга. Само че не винаги хората познават това, което се пренася, защото лесно си представят, че един следващ живот трябва да е подобен на минал живот. Има хора, които вярват, че един музикант трябва да се прероди отново като музикант, философът — като философ, градинарят — като градинар, и т.н.. Но това не е така. Силите, пренасяни от един земен живот в следващия, почиват в по-дълбоки пластове на човешкия душевен живот.

И когато разглеждаме това, стигаме до констатацията, че арабизмът всъщност не е умрял. Преди известно време с примера за Фридрих Теодор Фишер и Франц Шуберт можах да ви покажа как чрез преминаването на индивидуалностите от едно въплъщение в друго под напълно различна форма се продължава в по-късно време изработеното, постигнатото в минала епоха.

Арабизмът съвсем не е умрял в действителност, а сред европейската цивилизация живеят много повече индивидуалности, които са били здраво вкоренени в арабизма, защото просто са се родили сред европейската цивилизация, родили са се между европейците като даващи тон личности, както това е било възможно в по-късно време в Европа.

* * *

Виждаме Харун ал Рашид да възкръсва отново в историята на европейския духовен живот. И той се явява като една личност, която отново е широко позната, явява се като лорд Бейкън от Верулам. Разгледах лорд Бейкън в много от лекциите. Всичко, което в известно отношение е било практическа импулсивност у Харун ал Рашид, която той пренася върху заобикалящите го лица, лорд Бейкън го пренася в повече абстрактна форма върху отделните науки, понеже той живее в абстрактната епоха. Както Харун ал Рашид е универсален дух чрез това, че обединява около себе си отделните специализирани духове, така и лорд Бейкън — разбира се, имайки зад себе си своя вдъхновител, но той е именно подходящ да бъде инспириран по този начин — е личност, която може да действа универсално.

И когато въоръжени с това знание за историческите кармически взаимовръзки хвърлим поглед върху лорд Бейкън и неговите съчинения, откриваме причината, поради която тези съчинения звучат всъщност толкова малко християнски и толкова много арабски. Да, тогава откриваме истинската арабска отсенка в тези съчинения на лорд Бейкън. И ние ще си обясним също така някои неща относно характера на лорд Бейкън, който е изпитал толкова много нападки, когато виждаме именно в лицето на лорд Бейкън превъплъщение на Харун ал Рашид. От живота, от практическия културен живот, царуващ в двореца на Харун ал Рашид в Багдад, пред който с право се прекланя самият Карл Велики, се е получило това, което по-късно се прояви по абстрактен начин в абстрактния учен лорд Бейкън. Но от своя страна човек се прекланя пред лорд Бейкън. И бихме искали да кажем, че който изучава начина, по който европейската цивилизация се е отнасяла спрямо Харун ал Рашид в 8-то, 9-то столетие, и който след това изучава как европейските научни кръгове са се отнасяли към лорд Бейкън, има впечатлението, че хората просто са се обърнали. През време на Харун ал Рашид те са гледали към Изток, след това в Средна Европа са се обърнали и гледат на Запад към лорд Бейкън.

И така чрез самите човешки индивидуалности от една епоха в друга се пренася това, което както арабизма привидно външно е изчезнало в историческия живот. Но той продължава да живее по-нататък с неговото основно настроение. И колкото е различен по отношение на своя външен облик един следващ човешки живот в сравнение с миналия земен живот на същата индивидуалност, толкова различно е също и това, което исторически се проявява чрез една такава личност.

Отворете книгите по история и ще намерите, че в 711 година е станало особено важно събитие в конфликта между Европа и нахлуващия през Испания арабизъм. Тарик, пълководец на арабите, преминава от Африка в Испания. Той стига на онова място, което е получило своето име от самия него: Гебел Ал Тарик, наречено по-късно Гибралтар. Става битката при Ксерес де ла Фронтера в 711 година; една важна атака на арабизма срещу Испания през 711 година, значи в началото на 8-мо столетие. Тогава действително стават битки, в които военното щастие се колебае насам-натам между народите, които по-късно са дошли в Испания при местните жители, намиращи се там от по-рано и нахлуващите араби. И още тогава в Испания живее нещо като силно уважение пред образоваността на нахлуващите араби. Естествено в Европа не са искали да им се подчинят; но това, което те донесоха със себе си като култура, в известно отношение е отражение на живеещото по-късно с такъв образцов блясък при царуването на Харун Ал Рашид. В човек като Тарик още имаме онова душевно устройство, което във военния щурм е искало да прояви заложеното в арабизма. Външно виждаме урагана на войната. Но по този път на войната вървят висши културни направления. Върви едно висше културно съдържание.

Арабите също и външно основават в Испания извънредно много художествено-научна култура. Много остатъци от арабизма продължават да живеят по-нататък в европейския духовен живот; испанската история скоро престана да играе роля в Западна Европа.

Ние обаче виждаме на Запад в Европа, първо в самата Испания как военното щастие се колебае насам-натам, как от Испания борбата се води по-нататък, виждаме още и при хора като Спиноза, колко дълбоко е влиянието на арабската култура. Не можем да разберем Спиноза, ако не виждаме неговия произход именно в арабизма. Виждаме как това преминава в Англия. Но там то пресъхва, престава да съществува. Разлистваме описанията, които ни се дават за военните сблъсъци между Европа и арабите, прелистваме по-нататък в историята и виждаме, че те пресъхват. Но под повърхността на историята то не пресъхва, а се разпространява в духовния живот. И отново този Тарик внася в историческото развитие това, което, бихме искали да кажем, първоначално е пренесъл в Испания на бурните криле на войната. Несъмнено по своите военни пътища арабите не са искали само да убиват хора, а да разпространят арабизма. Те са имали културни задачи. Онова, което Тарик пренася в Испания през 8-мо столетие, той го отнася със себе си, когато минава през вратата на смъртта. Този арабски импулс външно исторически пресъхва, но чрез Чарлз Дарвин, — следващото превъплъщение на Тариксе появява отново през 19-то столетие в модерната форма на арабизма в западноевропейските области.

Когато по този начин проследим пренасянето от минала епоха в по-късна епоха съществуваща в съвършено друга форма история, веднага ще се разпръсне светлина върху това, което иначе, бих искал да кажа, исторически е изстреляно като от пистолет.

Отначало на някого може да му се струва парадоксално, но парадоксалното ще изчезне толкова бързо, колкото повече се изучават конкретните научни факти. Опитайте се с изострен от тези разсъждения поглед да четете Дарвиновите съчинения и веднага ще забележете, че Дарвин пише именно неща, които Тарик би могъл да види по своя път към Европа. Именно в тези дребни неща ще доловите как един земен живот преминава в следващия земен живот.

И виждате ли, онова, което от най-древни времена извънредно силно се е развивало, е астрономическата наука под формата на астрология, но астрологията от тогавашното време не трябва да се отъждествява с дилетантските неща, които по-късно даже и до днес се култивират като астрология. Човек трябва да може да си състави понятия за дълбоките разбирания, които съществуват в това време за духовното устройство на Вселената и които са били изразени по много специален начин при арабите, когато те са били именно мохамедани, когато продължават по най-различен начин династията, основана от Мохамед. Точно астрономията и астрологията са били изучавани там в техните стари форми.

И когато столицата на арабите е преместена от Дамаск в Багдад, виждаме през 9-то столетие да царува Мамун. През време на царуването на Мамун — всичките са приемници на пророка, — виждаме как се изучава особено много астрологията, която след това е преминала във всякакви трактати в Европа по напълно дилетантски начин. Нещата са били намерени по-късно. Те са били пренесени в Европа чрез кръстоносците, но са били ужасно изопачавани при опит да бъдат коригирани. Но всъщност това са били величествени неща. И когато направим нашите изследвания, между онези личности, които не са назовавани с имена в историята, които обаче са живели в Багдад около Мамун от 813 до 833 година, изучавайки там именно астрологията, астрономията, ние намираме една блестяща личност, която е била дълбоко доверена на Мамун. Името не е назовано исторически, но това е безразлично – една личност, която е била много високо ценена, която винаги е била запитвана, когато е ставало въпрос да се прочете нещо от звездите. И там са били взимани много мерки във външния социален живот според това, което, четейки от звездите, са знаели да кажат такива знаменитости, като този учен при двора на Мамун.

И отново, когато проследим насоката, в която този учен от двора на Мамун се развива по-нататък, когато проследим този път, стигаме до модерния астроном Лаплас. И тук в лицето на Лаплас отново се явява една от личностите, живели в двора на халифа Мамун.

Бихме искали да кажем, че това, което се е вляло в Европа като големи, а също така и като малки импулси — не е нужно да изброявам всичките малки импулси, — което се е вляло като големи и като малки импулси в Европа, от това нейно обхващане от две страни от арабския свят, след като външното историческо развитие пресъхва, ни показва как арабизмът по духовен начин продължава да живее по-нататък, как това обхващане продължава да съществува.

Знаете скъпи приятели, че самият Мохамед е основал главната столица на мохамеданството Медина там, където след това е и столицата на неговите приемници. По-късно тази столица е преместена в Дамаск. И ние виждаме след това как от Медина тази столица е преместена в Дамаск, виждаме как пълководците на приемниците на Мохамед щурмуват от Дамаск към Мала Азия до вратите на Европа, до Константинопол и именно на крилете на тези военни щурмове носят онова, което е било значителна култура и което те са оплодили с религиозния живот на Мохамед, но което е проникнато вече по пътищата на Александър Велики като аристотелизъм донесен в Азия от Гърция, от Македония, от всички възможни културни центрове.

И тук става нещо забележително. Чрез нахлуването на турците напълно бива угасено онова, което е стигнало дотук чрез арабите. Кръстоносците намират само остатъци, а не властващи културни течения; турците ги угасяват. Това, което се разпространява през Африка и Испания на Запад, се разпространява по-нататък спокойно в културата на тогавашната цивилизация — винаги се намират подходящи възможности. Ученият на Мамун, самият Харун ал Рашид, Тарик, те като души в духовния свят намират възможност да свържат това, което са носели в себе си със съществуващото там, защото, когато душата премине през вратата на смъртта, в нея винаги остава известно влечение към областите, в които е действала. Макар и това да може да бъде изменено чрез други импулси на съдбата, въпреки това продължава да действа. Ако бива изменено, то продължава да действа като копнежи и др. подобни. Но именно защото арабският свят е вярвал в един строг детерминизъм, това, което първо е трябвало да бъде импулсирано по военен път, продължава да действа по духовен път, когато се предложи възможност. Появява се и възможността тези духовни течения да бъдат пренесени особено във Франция и в Англия. Лаплас, Дарвин, Бейкън, както и други подобни духове са действали в това направление.

Но тук, на Изток, всичко заглъхва, бих искал да кажа; на Изток арабизмът е можел да хлопа само слабо на вратите на Европа, той не може да проникне по-нататък. Тогава онези личности, които са преминали през вратата на смъртта, след като са действали в тази област, изживяват нещо като отблъскване, като невъзможност да проникнат по-нататък. Тяхното земно дело е разбито. Това произвежда дори определено парализиране на душевния живот между смъртта и новото раждане. И тук пред нас се представя нещо твърде интересно.

Виждаме как скоро след смъртта на пророка столицата е преместена от Медина в Дамаск, как пълководците на приемниците на Мохамед се насочват натам, как обаче те винаги са отблъснати, как тук не успява да се осъществи нещо по същия начин както оттатък на Запад. И така много скоро виждаме как в Дамаск царува един от приемниците на пророка, Муавия — 611 г., и живее напълно с онази душевна нагласа, която от една страна израства от монотеизма на арабите, но също и от детерминизма, който все повече и повече се превръща във фатализъм. Но още тогава е царувал пренесеният в Азия гърцизъм – аристотелизмът, макар и, бих искал да кажа, в една повече мистична форма, в една повече вътрешна форма. И Муавия, който от една страна изпраща своите пълководци чак до Константинопол, но от друга страна също и в Африка, прави някои опити — но не успява да осъществи нещо особено, — Муавия е бил същевременно разсъдлив човек, който външно не успява да постигне всъщност много нещо, не успява и в духовните области.

Виждате, че той царува не особено дълго след Мохамед. Той стои следователно още напълно в мохамеданството, което е същинският религиозен елемент на арабизма. Той е един от представителите на мохамеданството от онова време, обаче един такъв представител, който израства от скованата религиозна форма на мохамеданството и се враства в онзи начин на мислене, който после, надмогващ религиозната форма, се проявява в научната област, в областта на изящните изкуства на Запад.

Този Муавия наистина е представителен дух в първото столетие след Мохамед, един дух, който не мисли вече както Мохамед, но още носи в себе си импулсите на Мохамед, който още не е надрасъл религиозната същност на мохамеданството, но е пренесъл тази същност вече във формата на мисленето, в логическата форма. И преди всичко той принадлежи към онези, които с цялото си усърдие искат да преминат в Европа, искат на всяка цена да проникнат на Запад. Който проследява военните походи, употребените сили, действали именно при царуването на Муавия, ще види, че това силно желание за проникване на Запад е било свързано тогава с извънредно голяма ударна сила, която обаче е била само притъпена.

Когато след това един такъв дух премине през вратата на смъртта и живее по-нататък в духовния свят, естествено тогава живее по-нататък и такава ударна сила и когато проследим по-нататък нещата, имаме впечатлението: Това преминава през живота между смъртта и новото раждане както много от останалото, като копнеж, развива се като план, обхващащ света за през един по-късен живот на Земята, но като всеобхващащ света план, който няма особено конкретна форма. Понеже всичко вече е притъпено, той не приема конкретна форма.

Признавам, че непрекъснато трябва да си задавам въпроса: Трябва ли или не трябва да кажа това? Но считам, че нищо не помага, ако за тези неща говорим само абстрактно. И така всички предпазливи съображения трябва да бъдат оставени настрана, за да говорим конкретно за нещата, които са налице. Нека светът приеме нещата така, именно както може да ги приеме. За разпространението на духовното човекознание съществуват вътрешни духовни необходимости. Човек се подчинява на това, което се ражда в него от духовната необходимост и не проявява външна «съпротива». Опортюнизмът е нанесъл достатъчно вреда на Антропософското общество; в бъдеще той не трябва вече да се практикува. И даже когато нещата би трябвало да действат парадоксално, в бъдеще те просто трябва направо да бъдат казвани.

Ако в течение на историята проследим този Муавия, който е бил един от най-близките приемници на Мохамед, как той действа по-нататък в невидимото течение и как отново изплува на повърхността, намираме Удроу Уилсън.

По потресаващ за нас начин настоящето се свързва с миналото. Внезапно тук се появява връзка между настоящето и миналото. И тогава можем да видим – как, бих искал да кажа, по морето на събитията, на историческите събития изплува вълната Муавия, изплува вълната Удроу Уилсън, — как невидимото течение се разпространява по-нататък през морето и как същото това течение отново се появява на повърхността.

И аз мисля, че историята става разбираема само когато виждаме как от една епоха в друга се пренася онова, което всъщност действително се случва. И вижте цялата тази, бих казал, абстрактно упорита форма на 14-те точки, изработени от Уилсън след Първата световна война. Естествено моето разглеждане не изхожда от тези 14 точки, но вижте сега, когато фактът вече е налице, тази упорита форма на поддържането на 14-те точки — проследете ги в душевната конфигурация и след това се запитайте дали една такава душевна конфигурация е можела да бъде заложена с такава сила някъде другаде, освен в един приемник на Мохамед!

И вземете образувания вече у Муавия фатализъм, пренесете го във времето на модерната абстрактност и почувствайте приликата с мохамеданството: Аллах разкри това, Аллах ще донесе единственото спасение — и опитайте се да разберете правилно някои думи, които е произнесъл създателят на 14-те точки, разбирайки го правилно: Вие ще откриете едно почти буквално, дословно съвпадение.

И когато разглеждаме хората, ние можем да говорим за превъплъщение и на идеите. Чак тогава ще може да се разбере протичането на историята.

Към трета част »


Бележки:

  1. Бел. Стопанина: Какъв Вулфила, къде я е чел Щайнер, какво общо има тя с „римска форма“ и откъде-накъде да е „изхождала от Гърция“? Това сведение определено не почива на духовно-научни (ясновидски) проучвания, а няма и нищо общо дори с външната история. []
  2. Бел. Стопанина: Това сведение на д-р Щайнер дава отправна точка за разсъждения върху ролята на турците в световната история. Оказва се, че те не са само „бич Божи“ за народите, които имат някаква карма, но задачата им е била да задушат пожарите на арабизма и свързания с него материализъм. []

Споделяне на публикацията

Google1

За Нели Хорински

nelih@otizvora.com | Нели Хорински е преводач на свободна практика и осигурява за „От Извора“ чудесни антропософски материали и тематични цитати. „Ние поемаме заедно наистина един труден път нагоре срещу течението, но пък към една велика цел, към духовната светлина, която трябва не само да ни се разкрие в мисли, но и да се превърне в реално изживяване.“

Всички публикации

23 коментара за "Антропософски сведения за Мохамед и ролята на учението му (2)"

  1. Gergana  07.04.2017 г. | 21:57 ч.

    Значи, Рудолф Щайнер казва с други (мои) думи, че не Луцифер, а Ариман пристъпва към Европа (и наследници) чрез арабизма (в цялата му безсъмнена, първоначална, прелест). А Луци къде е?

    Аз виждам физически отражения на огромен материализъм в Европа, само подсилени от актуалните събития и от поселването на нови хора. Къде е конфликтът Ариман-Луцифер? Аз виждам само един Ариман, който е инхалирал Луцифер, затапил го е напълно, а Христа трябва да ги слага в равновесие.

    Не се сърдете за въпроса. Твърде интересна тема е, за да я погребем, ей така, в недоумяващо мълчание. Благодарна съм за отговори.

    //////////////////////////////
    Поправям си предишния коментар и се надявам той да бъде изтрит. Благодаря.

  2. Светльо  07.04.2017 г. | 22:08 ч.

    Луцифер е в религиозната по онова време псевдо-христианска Европа. Днес е обратното. Атеистична Европа – Ариман се нуждае от поканения Луцифер – отново религия, отново по същия начин, чрез арабските нашествия. И това не е само от последните години. От поне 20, 30, да не кажа повече години е. Така го виждам аз.

  3. Светльо  07.04.2017 г. | 22:15 ч.

    Ще си позволя да изкажа още нещо еретично. В частни разговори с Иван сме го коментирали това, но публично не. Сега обаче ще си позволя. Чрез османските нашествия дали всъщност не предпазват славяноезичните народи тук на Балканите, от силните влияния на Ариман настъпили с нахлуването на арабизма на Запад и развитието на науката и материализма по-късно. Реално през тези 500 години целите Балкани и нашия народ всъщност изостават в материализма, капсулова се и оцелява благодарение на еретическата си вяра, най-вече чрез традициите и фолклора. Успява в някаква степен да се опази от материализма, видно и до днес. Изказвам мои еретични мисли. Знам че за мнозина ще прозмучи абсурдно.

  4. Gergana  07.04.2017 г. | 22:24 ч.

    На мен не ми звучи еретично, Светльо.

    Но аз не виждам наново поканен Луци, а предъвкан и ензимно деконструиран такъв. Все едно Ари е спечелил някаква битка и Луци не му е равностоен.

  5. Светльо  07.04.2017 г. | 22:38 ч.

    Ами той (Луцифер) сам някак си наистина не му е равностоен. Тук човек намирайки Пътя към Христос би трябвало да го изкупи. Както между другото след това пак той, човека пак чрез Христос трябва да изкупи и Ариман. Гледай „Смелата Ваяна“. Много готино филмче със супер алегория по темата за изкуплението.

  6. Gergana  07.04.2017 г. | 22:48 ч.

    „Смелата Ваяна“ за пръв път я чувам. Ами, обаждайте се по-рано, ако имате попадения.

    Мен не ме интересува изкуплението. Притрябвало ми е. По-скоро изцеление, но с това не взимам „последна дума“, ами се надявам да имаме по-обширен дебат около съвремието.

    Липсва напоследък от сайта. Въпреки че стремежът е да се докосват неизменни теми.

  7. Светльо  07.04.2017 г. | 22:51 ч.

    Права си – изцеление да кажа. Под изкупление имах предвид-повдигането им/ни.

  8. Gergana  07.04.2017 г. | 22:51 ч.

    Мен не ме интересува изкуплението.

    Имам предвид, че не му е дошло времето, преди да намерим пътя.

  9. Светльо  07.04.2017 г. | 23:01 ч.

    За нас-българите шута пак ще дойде отдолу-отзад, като че ли… Въпроса след този шут е какво ще предложим първо за нас самите, след това и за останалите…Все по-мъчния начин да му се невиди… Но явно трайни резултати се постигат по този начин. Колкото до проявленията на Ариман (гледам в Стокхолм днес пак чудесии) то хората които идват (уж Луцифер би трябвало да се проявява чрез идващите араби) може би ще катализират процес на събуждане у германоезичните народи, което Луциферично проявлени би трябвало да е ново за тях ( сравнено с Франция и Англия например). Те са най-важни в момента, тяхното събуждане. След Питер, Ариман удря в Стокхолм. Не е ли повече от подсказка…кой с кого трябва да търси да се едини…

  10. Gergana  07.04.2017 г. | 23:08 ч.

    Подсказка е. Даже мисля, че е предвещание за обрат.

    Не мога да го потвърдя.

  11. Стопанина  08.04.2017 г. | 01:01 ч.

    …да имаме по-обширен дебат около съвремието. Липсва напоследък от сайта…

    Съгласен съм. Винаги съм казвал, че дискусиите по телефона, през скайп или на живо са ценни, но, когато са и в коментарите под статиите или във форума, това ще позволи на по-широк кръг от хора да се запознаят с нашите възгледи.

    Относно актуалните (пък и исторически) арабски нашествия в Европа:

    Може би е едностранчиво това явление да се разглежда само от гледната точка, че имаме противопоставяне на Луцифер чрез религията ислям спрямо материализма на Ариман в Европа. Това като цяло си е така, но може да ни заблуди, че арабската инвазия е ръководена от светлите духовни сили, за да балансират положението тук.

    Нещата обаче могат да се разгледат и от гледната точка, че Луцифер не вкарва религиозни последователи тъдява, за да балансира нещо, а за да му е по-лесно двамата с Ариман да си подават топката. Ако се замислим, мохамеданите, които идват на катуни в Европа, не внасят духовност (била тя и изопачена), защото нямат съществена роля в културата на континента. Голяма част от тях си живеят в капсулирани общности и културното им влияние се изразява в преекспонирани обществени дебати дали мюсюлманките да носят бурки в училище и тем подобни.

    В този смисъл Луцифер не прави директни услуги за целите на Христос, а дава пореден повод на Ариман да работи чрез етнически, религиозни, културни и прочие разделения.

    Ариман в материалистична Европа отрича Христос и го представя като приказен герой от девитините на бабичките и „непрогресивните, които са религиозни, понеже не разбират науката“. А пък Луцифер чрез исляма принизява Христос до обикновен месия.

    От играта на тия двамцата няма да излезе нищо добро в обозримо бъдеще. Прииждащите луциферисти идват, за да си дерат очите с местните ариманисти. Това е сблъсък на два полярни свята, като нито един от тях не е на прав път в „прогреса“ си. А ние, като хора на Христос, трябва да гледаме тая лудница и по възможност да споделяме от разочарованията и страданията на Шефа от вече наличната бъркотия и тая, дето неизбежно се задава със страшна сила.

  12. Gergana  08.04.2017 г. | 01:33 ч.

    От играта на тия двамцата няма да излезе нищо добро в обозримо бъдеще. Прииждащите луциферисти идват, за да си дерат очите с местните ариманисти. Това е сблъсък на два полярни свята, като нито един от тях не е на прав път в „прогреса“ си. А ние, като хора на Христос, трябва да гледаме тая лудница и по възможност да споделяме от разочарованията и страданията на Шефа от вече наличната бъркотия и тая, дето неизбежно се задава със страшна сила

    .

    Шефа вече раздаде плесници на рожбите ехиднини. Ние трябва също. (Всички клишета около подай и другата буза, и не хвърляй камък, и гредата… трябва да бъдат спазени освен, ако нямате рожби ехиднини насреща). Ама как ще го преценим… ми, преценявайте.

  13. Светльо  08.04.2017 г. | 05:05 ч.

    Аз имах предвид, че евентуално нашествениците биха отворили очите на местните зоблудени овце, не толкова чрез някаква дуновност, носители на каквато очевидно прииждащите не са, колкото да си размърдат местните, лоените мозъци и да престанат да мислят по начин от сорта – „…. за 800 години нищо по-добро не сме измислили“. Да видят, че не пастири ги водят, а вълци, да престанат да вярват в псевдо демокрции, да спрат с безумния за днешно време наивитет (особенно германоезичните), че чак ми иде да им плесна една… Извинявам се за израза.

  14. Светльо  08.04.2017 г. | 08:20 ч.

    А Луцефер всъщнст може би е и в загубилия се в собственото си его европеец. Самовлюбени и отказващи да погледнат Нагоре хора, знаещи и можещи, чрез науката, всичко! Ще летим до Марс какво означава тук някакъв социален организъм… на кой му пука за това, ние отиваме на Марс, правим изкуствен интелект, говорим за безсмъртие на човешките тела вече. На там върви съвременния човек, тикан именно от Луцифер и Ариман :

    Какво е на­ме­ре­ни­ето на лу­ци­фе­ри­чес­ки­те и ари­ма­ни­чес­ки съ­щес­т­ва по от­но­ше­ние на фи­зи­чес­кия свят? Какво ис­ка­ха те да пос­тиг­нат пос­ред­с­т­вом човеците, вър­ху ко­ито се уп­раж­ни тях­но­то дейс­т­вие на­чи­ная от Атлантската епоха?Те не ис­кат ни­що дру­го ос­вен да по­дър­жат всичко, ко­ето жи­вее на Земята, на­й­гъс­та­та фор­ма на фи­зи­ческа­та материя. Когато, например, ед­но рас­тение покарва, раз­ви­ва лист след лист до цъфтежа, стре­ме­жът на Луци­фе­р-­Ари­ман би бил да про­дъл­жат до без­к­райност то­зи растеж, т.е. да за­па­зят то­ва рас­те­ние във фи­зи­ческа­та форма, ко­ято то е достигнало, – а чрез то­ва да го от­къс­ват от ду­хов­ния свят. Резултатът би бил то­га­ва фик­си­ра­не­то на не­бе­то вър­ху Земята. Същият стре­меж съ­щес­т­ву­ва и по от­но­ше­ние на жи­вот­ни­те ко­ито Луци­фер и Ариман ис­кат да отъж­дес­т­вят с телата, в ко­ито те живеят, за да ги на­ка­рат да заб­ра­вят в ло­но­то на ма­те­ри­ята своя ду­хо­вен произход. Същото е и по от­но­ше­ние на човека.

    За да се из­бег­не това, ду­хов­ни­ят Отец се намесва, ка­то казва; без съмнение земните същества са добили в своя венец, т.е. в човека, едно външно познание, чийто център е Азът; но сега не бива да ги оставим да се домогнат до живота . Защото то­га­ва жи­во­тът би се явил в та­ки­ва фор­ми що­то чо­ве­кът би бил зави­на­ги от­къс­нат от своя бо­жес­т­вен произход, той би се отъж­дес­т­вил с фи­зи­чес­кото тя­ло и би заб­ра­вил зави­на­ги своя ду­хо­вен произход. Тогава Отец мо­жа да спа­си в чо­ве­ка спо­ме­на за него­вия про­из­ход вна­сяй­ки в не­го и във всичко, ко­ето жи­вее в материята, бла­го­дат­та на смъртта. Ето за­що растението, ко­ето по­кар­ва и рас­те до момента, ко­га­то е оп­ло­де­но и об­ра­зу­ва се­ме­то на ед­но но­во растение, започ­ва в съ­щия момент да увяхва. И от факта, че рас­те­ни­ето се със­ре­до­то­ча­ва в се­ме­то и чрез не­го про­дължа­ва сво­ето съществуване, то се на­ми­ра за оп­ре­де­лен мо­мент в ду­хов­ния свят и чер­пи от там си­ли­те на подмладяване. И та­ка е осо­бе­но за човека, кой­то би бил омагьо­сан в ма­те­ри­ята и би заб­ра­вил своя ду­хо­вен произход, ако смър­т­та не ца­ру­ва­ше във всич­ки неща, ако на чо­ве­ци­те не се да­ва­ше но­ви из­точ­ни­ци на си­ли през периода, кой­то про­ти­ча меж­ду смър­т­та и ед­но но­во раждане, за да не заб­ра­ви той сво­ето бо­жес­т­ве­но отечество, Когато раз­г­ле­да­ме смъртта, къ­де я на­ми­ра­ме ние? Нека за­пи­та­ме то­ва растенията, кои­то са наша радост. Те ни рад­ват със сво­ите ве­ли­чес­т­ве­ни цветя, но за ня­кол­ко ме­се­ца загиват, преминават; смъртта ги е засегнала . Помислете за ед­но животно, ко­ето Ви е би­ло мо­же би вяр­но и ко­ето за крат­ко време изчезва; смъртта го е засегнала. И човекът, та­ка как­то го поз­на­ва­ме във физи­чес­кия свят, след ня­колко го­ди­ни съ­що не съ­щес­т­ву­ва вече; смъртта го е засегнала . Ако не­го­ви­ят жи­вот би бил про­дължен до безкрайност, той би за­б­ра­вил своя ду­хо­вен произход. Погледнете да­же ед­на планина; ще дойде ден, когато действието на вулканите или на атмосферните фактори ще направят тя да изчезне; смъртта би преминала връз нея . Погледнете как­во­то ис­ка­те в ма­те­ри­ал­ния свят, Вие не ще на­ме­ри­те нищо, ко­ето да не е под­чи­не­но на смъртта; всичко на Земята е потопено в смъртта! Така смър­т­та е благодетелката, ко­ято ни из­т­ръг­ва от ед­но съществувание, ко­ето би ни от­вър­на­ло от ду­ховния свят, ако то би се продължило.

    Рудолф Щайнер, С.С. 112

  15. Емо  08.04.2017 г. | 17:26 ч.

    Малко спекулация и предположения от мен – Ариман привидно се бори с Луцифер, но всъщност може би дори малко го командва.
    Изборите в САЩ между републиканци и демократи, Тръмп и Хилъри – не са ли точно „подаване на топката“ между гореспоменатите? А изоборите в България?

  16. Savana Blue  08.04.2017 г. | 18:13 ч.

    И както казва един виден антропософ „Ариман-лявото“ прави революциите елиминирайки еволюционното развитие, а Луцифер-дясното въвежда ред настъпилия после хаос избивайки революционерите за тяхно най голямо учудване и връща старото закостенялото /догмите/. Но както и да го погледнеш в Божия план е да живеем в дуален свят. Този свят е напълно уреден казва Учителя. И няма какво да се оправдаваме, че ония по горе са ни виновни. Крайно време е човека сам да поеме осъзната отговорност за това какви върши и да не преписва вина на другите по горе. Познай себе си!

  17. Стопанина  09.04.2017 г. | 11:26 ч.

    Тръмп и Хилъри – не са ли точно „подаване на топката“ между гореспоменатите?

    Ами не. И двамата са Ариман, който работи с разделяне на партийки, илюзорен избор и държавен монополизъм.

  18. Gergana  09.04.2017 г. | 17:42 ч.

    „Търкулнало се гърнето, намерило си похлупака“, с други думи.
    Аз се чудя как баланса между опушения капак и загорялото гърне може да бъде постигнат, но явно отговорът е изчистване и на двете и попълване с хранително съдържание.

    В настоящия момент действат икономическите импулси. Или поне една доста силна група действа посредством собственото си опиянение, постигнато от медитация върху растежа на парите (не на семена и рози). Следователно, дори и политиката на абстрактните същности (държави) е съобразена с личната власт на хора, които правят пари от наличността на пари. Прявят пари от всекидневни обещания за бъдеща наличност и от разни варианти на рецепти, за които продуктите липсват. За тях субстанцията в живота е не самата субстанция, а менюто, което могат да предложат. Оттам нататък всеки си готви своята супа от камък (или пирон, как беше приказката).

  19. Антиантихрист  09.04.2017 г. | 22:15 ч.

    Въпрос към маститите антропософи – кога се очаква Христос да нарита задниците на тия два мангала Ари и Луци?

  20. Savana Blue  09.04.2017 г. | 23:18 ч.

    Никой на никого няма рита. Има си вселенски принципи и закони. Пак казвам, живеем в съвършенно устроен свят. Каквото и да се случва, всичко е за добро!

  21. House M.D.  14.04.2017 г. | 20:55 ч.

    Защо д-р Щайнер пропуска основополагащата роля на св. Тривелий?

  22. Стопанина  15.04.2017 г. | 21:58 ч.

    Защо д-р Щайнер пропуска основополагащата роля на св. Тривелий?

    Поясни въпроса си.

  23. House M.D.  15.04.2017 г. | 22:18 ч.

    От Бога княз Тервел изколва арабите пред Константинопол камара време преди франкския майордом.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.