Антропософски сведения за Мохамед и ролята на учението му (1)

Подбрани изказвания на д-р Рудолф Щайнер

Всички знаете, че около половин хилядолетие след основаването на християнството се разпространява арабизмът, инспириран чрез Мохамед. Мохамед основава едно учение, което в определен смисъл се противопоставя на християнството. В какъв смисъл то се противопоставя на християнството?

За християнството е характерно, че в сърцевината му са залегнали трите форми на божественото — Отец, Син и Дух. Това води назад до древните мистерии, които разглеждат човека като издигащ се нагоре първо през четири степени, а след това през още три висши степени. Когато човекът достигне петата степен, той се проявява като представител на Духа; в шестата — като представител на Христос и в седмата, най-висшата — като представител на Отец. Това само искам да го спомена.

Тази троичност прави възможно в развитието на християнството да залегне импулсът на свободата. Тук (при арабизма) се поглежда нагоре до Бог-Отец. Какво имаме там, когато погледнем нагоре към Бог-Отец? Бог-Отец е онази духовност, която живее във всички сили на Всемира, но по отношение на земното съществуване се излъчва от Луната. Вътре в земното съществуване се вплитат всички сили от Луната, свързани с импулсите на физическия зародиш, това означава, че при човека те са свързани с физическото въплъщение на човека.

Разбира се, трябва да сме наясно, че това физическо човешко въплъщение има своята духовна страна. Ние слизаме долу в земното битие от предземното битие, което е духовно-душевно, съединяваме се с физическото тяло. Но всичко, което става там, което от раждането поставя човека в земния живот, е Сътворението на Бог-Отец. За Земята това е сътворение чрез лунните сили. Поради това човекът, както в продължение на даден земен живот е подчинен на лунните сили, той вече е предопределен, когато навлезе в земното развитие да бъде подчинен на съвсем определени импулси. Оттам една лунна религия например, една определено Бог-Отец-религия, каквато в древността е еврейската религия, е насочена да признава само това в човека, което е вложено в него чрез силите на Бог-Отец, чрез лунните сили.1

* * *

Христос живее в едно време, в което слънчевите тайни, както тук само мога да ги загатна, са изцяло разпръснати, те са се знаели само в съвсем тесни кръгове. Исус Христос може да се прояви чрез своето изживяване в тридесетата си година, като той последен получава слънчевия импулс, както този импулс би трябвало да бъде получен непосредствено от Всемира, за да е възможно след тридесетата си година той да стане също така зависим от слънчевите сили, както преди това от лунните сили. Исус Христос дава на хората да разберат, че слънчевата същност в него е онази слънчева същност, която някога е била очаквана в мистериите, но като нещо, което тогава не е съществувало на Земята.

Както в древните мистерии са се съзерцавали тайните на слънчевата мощ, така сега погледът на човечеството се насочва към Христос, за да бъде показано, че слънчевата тайна е проникнала в хората. Това е било напълно унищожено през първите християнски столетия. Земната мъдрост, космическата мъдрост е била изкоренена и постепенно се е наложило материалистическото схващане за Мистерията на Голгота, което познава Христос само като нещо, което е живяло в Исус, но нищо не иска да знае за цялостната взаимовръзка.

Тези, които са знаели това, през първите християнски столетия са могли да казват, че редом с Бог-Отец съществува Синът, или Бог-Христос. Бог-Отец е управителят на това, което фаталистично е вложено в човека, понеже той е роден с него и то действа в него като природна сила. Така е конституирана и еврейската религия. Християнството поставя наред с това и слънчевата сила, която по време на човешкия живот като творец навлиза в човешката душа, прави човека свободен и го оставя сам от себе си да се сътворява така, че да може да стане в земния живот нещо, което още не е предопределено с раждането чрез лунните сили. Това е главният импулс на християнството през първите столетия.

Срещу този импулс се противопоставя мохамеданството с неговите норми, които продължават да действат. Тук няма друг бог извън бога, който е провъзгласен от Мохамед. Това е връщане назад към предхристиянството, само че с обновяването, както то е трябвало да настъпи, понеже се появява половин хилядолетие след основаването на християнството. С това природният бог, Бог-Отец е провъзгласен за единствен, а не богът на свободата, не един бог, водещ хората към свободата. Всред арабизма, където се разпространява мохамеданството, това поощрява обновлението на древните култури.

Едно обновление на прадревни култури с изключването на християнството наистина се извършва по грандиозен начин в различните цивилизационни центрове в Ориента. С военните действия на арабизма от Ориента към Запад, в Африка същевременно се разпространява едно, бих искал да кажа, обхващащо християнството течение, носещо обновление на древните култури в арабизма.2

* * *

Вие обаче знаете, че повече от половин хилядолетие от основаването на християнството с Мистерията на Голгота, едно друго религиозно течение от Азия се разпространява насам — мохамеданското течение. Тази мохамеданска духовна същност, свързана с името на Мохамед, сравнена с християнството, изглежда като нещо, което живее повече в абстракции, отколкото самото християнство. Християнството съдържа, бих искал да кажа, много повече непосредствени описания на духовния свят, отколкото мохамеданството. Но мохамеданството има като своя съдба да поеме в себе си много от старите науки, от старите култури.

И така, ние виждаме как в известна степен следвайки християнството, по-късно мохамеданството се разпространява от Азия. Интересно е да се проследи това своеобразно разпространение. Ние виждаме как християнското течение отива повече на Север и след това идва в Средна Европа и как мохамеданството като че ли обгръща това християнско течение, преминавайки през Северна Африка и Испания, достигайки до Франция; така то обхваща християнството.

Лесно можем да разберем, че ако християнството би действало само, европейската култура би била съвсем друга. Във външния политически живот обаче европейската култура отблъсва мохамеданството, — може би е по-добре да се каже арабизма. Който разгледа духовния живот на Европа, може да узнае например, че ние не бихме имали нашия съвременен светоглед — от една страна: материалистическия дух, от друга страна: науката с тази острота на мисленето, с развитата подобно на арабески логика, с всичко това, което представлява тази наука, въпреки че арабизмът беше отблъснат, същият не беше действал по-нататък. И от тогавашната Испания, да, още от Франция, от лежащата пред Южна Италия Сицилия, от Африка са дошли мощни импулси, които повлияват мисловните форми на Европа и формират всичко останало другояче, отколкото това би станало, ако беше действало само християнството. В нашите науки има повече арабизъм, отколкото християнство!

По-късно се разкрива и един друг път — този на кръстоносните походи, където европейците директно опознават източната култура, която обаче се намира вече в упадък. Те донасят много от тайните на източната култура, така че точно в западната цивилизация под повърхността на християнството лежи онова, което от ориентализма е дошло чрез арабизма. Но всичко това не би могло да бъде разбрано, ако се погледне само отвън. Всичко това трябва да се разгледа отвътре. Отвътре погледнато, изглежда, че чрез войните, чрез спечелените битки арабизмът е отблъснат, че арабите, носители на мохамеданството, маврите и други са били отблъснати, но душите на тези хора се прераждат по-нататък; те идват отново и продължават да действат. И няма полза по абстрактен начин да се описва, как арабизмът е дошъл от Испания в Европа; човек може да разбере събитията само когато опознае вътрешните конкретни факти.3

* * *

Когато разгледаме духовното в целия природен живот, онази духовност, която първо ни поставя като физически хора в света, онази духовност, която е духовността на природните закони, духовността на Отец, ние можем да се запитаме:

— Какво бихме станали, ако в нас действаше само същността на Отца?

Ние бихме преминали през целия живот от раждането до смъртта със същата закономерна необходимост, каквато действа в света, който ни заобикаля. Но в определена възраст ние ставаме свободни хора и с това не изгубваме нашата човешка същност, а се издигаме до едно по-висше формиране на човека. Това, което действа в нас, при което ние ставаме свободни хора, при което ние се откъсваме от природата, това е слънчевата същност, Христос, втората форма на Триединството. Това обаче, което ни дава импулса да разберем, че не живеем само в тялото, — а когато е привършило развитието на тялото, отново се събуждаме, биваме събудени като дух, — то живее в нас като импулса на така наречения Свети дух. Ние можем да опознаем цялата човешка същност само в нейната връзка с това Триединство; там то се разглежда конкретно.

Срещу тази конкретност се изправя мохамеданството, абстракцията: «Няма никакво друго божествено същество, освен самият Бог-Отец, единственият бог». Отец е всичко, не се признава никакво троично разчленяване на Бога. Този непосредствен бащин протест е самият Мохамед, такива са и неговите приемници.

В епоха, където като най-висша човешка способност може да се изгради само абстрактното, само чисто мисловното, сухото, прозаичното, в една такава епоха човекът постепенно обожествява своя мисловен живот, понеже се познава само единият абстрактен Бог, той все повече и повече се идентифицира с мисленето. Човекът го обожествява, като забравя, че мисленето има и една алтруистична черта, все още това човешко мислене, този човешки интелект. В приемниците на Мохамед тази абстрактност е заложена по оригинален начин в представите за света.

Един от тези приемници е Муавия. Бих желал да можехте да прочетете историята. Вие бихте намерили в него една своеобразна духовна конфигурация, така да се каже, наистина началото на един вид хора, които могат да се посочат като истински обладани от абстрактното — хора, които искат да преобразят света, изхождайки от определени прости правила. Муавия, един от приемниците на Мохамед, отново идва в нашата епоха като Уодроу Уилсън. Абстрактността на мохамеданството се възражда в него, появява се мисълта да се изгради светът от четиринадесет студени, абстрактни, безсъдържателни правила. В действителност никоя световноисторическа илюзия не е била по-голяма от тази и истината е, че никоя световноисторическа илюзия не е изкушила почти цялото човечество така, както тази.4

Още за мохамеданството »


Бележки:

  1. Събр. съч. 240, 2 л. []
  2. Събр. съч. 239 []
  3. Събр. съч. 239 []
  4. Събр. съч. 239 13 л. []

Споделяне на публикацията

Google1

За Нели Хорински

nelih@otizvora.com | Нели Хорински е преводач на свободна практика и осигурява за „От Извора“ чудесни антропософски материали и тематични цитати. „Ние поемаме заедно наистина един труден път нагоре срещу течението, но пък към една велика цел, към духовната светлина, която трябва не само да ни се разкрие в мисли, но и да се превърне в реално изживяване.“

Всички публикации

5 коментара за "Антропософски сведения за Мохамед и ролята на учението му (1)"

  1. Антиантихрист  02.04.2017 г. | 21:48 ч.

    Параноите на пророка Мохамед

    За всеки случай „дублирам“ линка – потърсете статия „Параноите на пророка Мохамед“ (автор Хамед Абдел–Самад) в Дойче веле.

  2. Nelli  02.04.2017 г. | 22:56 ч.

    След забележка 1, целият текст (заб. 2, заб. 3 и заб. 4) са от Събр. съч. 239 Езотерично разглеждане на кармичните връзки – том V, 13 л. Многоточието само показва, че между отделните откъси има текст, който не засяга директно темата.
    От тези и още от др. цитати за мохамеданското течение в културния живот на човечеството, се вижда колко сложно е всъщност човешкото развитие и как, за да се развият определени качества, то трябва да се разпредели в едностранчиви течения. След това отделните течения се обогатяват, проникват се едно в друго, а по-нататък в развитието отпадат неща, които са били временни стъпала в развитието и така откак свят светува, но за съжаление това винаги е ставало чрез стълкновения. Мисля, че е много важно да се прозре мисията на дадено течение и на определени личности и да се отдели от характеристиката на страстите и личния живот на самата личност, доколкото те не засягат пряко нейната мисия.

  3. Nelli  02.04.2017 г. | 23:01 ч.

    Всъщност многоточията липсват в горния текст. Те са останали в първоначалния текст.

  4. Стопанина  02.04.2017 г. | 23:33 ч.

    Благодаря, Нели, сложих препратките.

  5. House M.D.  14.04.2017 г. | 20:13 ч.

    И все пак именно на Уилсън дължим факта, че след ПСВ /не от Айндховен/ България продължава да съществува.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.