Учителя за отношенията в Братството (4)

Тематично подбрани извадки от Словото. Четвърта част

Продължава от първа, втора и трета част »

Често идват при мене братя и сестри и искат да ги приема. Казвам, че съм зает, но те настояват, искат някакъв съвет. Аз си мисля: Вместо да се явявам и казвам, че съм зает, по-добре да изчезна пред очите им и да не знаят де съм. Добре е, когато съм зает, да дам една стомна на този брат и да му кажа: Моля ти се, донеси една стомна вода от Витоша. И като се върнеш от там, ще поговорим. Ако дам израз, че съм недоволен от него, дето ме безпокои, сам ще си причиня вреда.

Никой не може да ме безпокои. Щом дойде някой да ме безпокои, ставам невидим.

Върви един брат с мене, иска да му направя една услуга. Казвам му: Тази услуга сега не мога да направя, нямам нито минута свободно време, ангажиран съм. Той не вярва:«Поне малко време не можеш ли да ми отделиш?» Казвам му: От днес нататък, около един месец, всичкото ми време е абсолютно ангажирано. «Отдели малко от това време, което си определил за други!» Казвам: Това вече е изкушение. Този брат трябваше да каже: «Учителю, аз нямам много работа, имам доста свободно време, ще дойда да поработя с тебе, за да свършиш по-скоро работата.» А той дори не вдига и пръста си за работа, пък иска от моето време. Ако той дойде да работим заедно, работата ще се свърши по-скоро и ще остане много свободно време. Тогава ще можем за половин час да отидем няколко пъти до Слънцето и да се върнем.1

* * *

Ангелите нямат моето търпение, те не биха ви учили нито ден. Аз на земята уча търпение.2

* * *

Често получавам писма и телеграми от провинцията, че някой брат или сестра заболели — искат от мене съвет. Аз мога да дам съвет, но какво ще правите вие? Ако оставите на мене да свърша всичките работи, за вас няма да остане нищо. Защо не се съберете по няколко заедно и не направите обща молитва? Колко души умряха преждевременно! С молитвата, с участието си към болния, вие можехте да го задържите по-дълго време на Земята. Казвате: «Каквато е Божията Воля, това ще стане с него!» — Така е, но Божията Воля е да си помагате взаимно. Някой се намира в затруднено положение или е без служба. Помолете се за него. Щом всички се молят, Бог ще отговори на молитвата ви. Дойде някой при мене и ми казва: «Ако искаш, можеш да ме излекуваш.» — Ако искам, мога да те излекувам, но и ти трябва да искаш. Три фактора играят роля в човешкия живот: Господ, твоят ближен и ти сам. Следователно ще оздравееш, ако Бог иска, ако аз искам и ако ти искаш. Достатъчно е да липсва един от трите фактора, за да не се нареди работата.3

* * *

Когато ви срещна и погледна в лицето ви, ще прочета какъв е вашия живот, не вашите слабости. Моята душа вижда вашите нужди.

Който веднъж се е срещал с мене, работите му започват да се нареждат добре. Не е възможно да задоволиш всички хора, да ги направиш щастливи. Не съм Слънце, да огрея всички. Колкото и да са добри желанията ми, аз не мога да огрея навсякъде.

Често мои ученици са ми казвали: «Учителю, ти слизаш толкова долу при нас, че не можем да те познаем.» Мнозина идват при мене да ми разказват за своите работи. Дойде някой, държи ме с часове, споделя известни въпроси с мене. Аз го гледам, изслушвам го с внимание и казвам: Нека се изкаже. Трябва ли да го съдя или да го критикувам? Как постъпва Бог с хората? — Той гледа на тях като на деца, които минават през различни опитности. И аз изслушвам всекиго с внимание, без да мине през мене една лоша мисъл или едно лошо чувство. Казвам си: Ето един човек, който превръща буквите в числа. — «Как го търпиш?» — Как ни търпи Бог? Мислите ли, че вие, като стоите пред Великата Интелигентност и философствате, стоите по-високо от този човек, който разговаря с мене? Не трябва ли и ние да бъдем подобни на Бога?4

* * *

Аз се смалявам и се показвам така на тези, които не могат другояче да ме разберат. Учителят може да вземе всякакъв вид пред учениците си. Когато искам, ще дойда при ученика, ще осветя, ще полея, ще си отида пак.

Вие мислите, че като седя така естествено между вас, на същия уровен с вас, че аз съм като вас. Казвате: «И Учителя е като нас.» Много се лъжете. Аз обичам естествения живот, но не забатачвам. Защо обичам естествения живот?  Той е живот на природата. Естествен трябва да бъде човек! Аз зная всички възли в природата, та като вляза в течението на тази жива енергия, веднага моето състояние се трансформира.

Мнозина ми казват: «Аз искам да пипна Учителя малко.» — Аз казвам: Не се пипа вашият Учител. Моето сърце е затворено с девет ключа. Разбирате ли защо? — Там се пазят всички богатства, които Бог е вложил. То не е мое, то е Божествено Богатство. И умът, този ум, той ми е даден да върша работа, да седя на мястото си, горе на кораба.

Често идват някои от учениците и ми казват: «Учителю, аз искам да взема от Твоя товар.» Чудна работа, от моя товар! Казвам: Носили ли се товарът на Учителя си? Единствената услуга, която можеш да ми направиш, то е твоето послушание. Да снемеш моя товар от гърба ми, значи да измениш Великия Божествен закон в света и да обърнеш Великото, благородното в света на кал. Разбирате ли това? Когато аз нося някое страдание, Аз разбирам смисъла на това страдание и работя върху него.

Казват: «Много страда Учителя!» — Че кой не страда? Онази майка, която ражда, не страда ли? Онзи войник, на когото е счупен крака на бойното поле, не страда ли? Онзи министър, на когото е хвърлена бомба и откъснала ръката му, не страда ли? Онзи банкер, който е изгубил парите си, не страда ли? Целият свят е пълен със страдания. И всяко страдание е на мястото си.

Като дойде някой и каже: «Учителю, аз искам да взема твоя товар», казвам му: Не се съмнявай, върви по пътя си! Товара си аз мога да нося. Ако искаш да направиш услуга, не се съмнявай в мене. Защото с твоето съмнение ти увеличаваш страданието ми 10 пъти повече, а щом увеличиш моите страдания, ще получиш един ритник и ще се намериш на 10 километра надалеч. Не се съмнявай в своя Учител! Не се съмнявай във Великото, в Божественото, в проявлението на Божията Любов, която носи жертва в себе си, която носи Мъдростта на себе си, която носи в себе си Светлината, която носи Истината, Свободата. Това са най-възвишените проявления на Божественото.

Учете се да се търпите — аз с години съм дал пример за това, вие не сте имали моята опитност. Дойде някой и почне да ми разправя историята на болестта си, дълго — ще минат десет, петнадесет минути, един час, все за болестта си разправя. Излезе си, дам му наставления. Друг дойде — и той вземе да разправя. Трябва и него да слушам един час. Излезе той — дойде трети, четвърти. Нима трябва да им кажа „не говорѝ сега“? Не, ще се научиш да търпиш хората, да се изкаже човекът. Така ще се учиш на търпение. По този начин съм опитал колко мога да търпя. Ще дойде някой — изслушай го. Забелязал съм винаги, че там, дето прибързват, все грешат — лично аз съм забелязал, правил съм опити.

Някой път, като разговарям с Духа, казва ми: «Не прави бележки на учениците, тяхната грешка ще се поправи от само себе си.» Аз казвам: Да, ще се поправи от само себе си, но ще мине много време. И аз разсъждавам като вас — ще им кажа най-деликатно да си поправят грешката. Но тя не само, че не се поправя, а работата съвсем се обърква. Не че трябва винаги да мълчим, но има време, когато Господ казва: «Не говорѝ сега, мълчи!» — «Ама аз искам да му кажа, защото сме съдружници — той харчи повече пари, ще изяде и моите пари.» Тогава ще му чета морал: «Ти не постъпваш добре». — Не, казвам аз, по-добре да ми изяде парите, отколкото да си наруша мира. За предпочитане е, защото изгубиш ли си мира, парите вече са отишли. Та в известни случаи трябва да търпим. Трябва да бъдем умни — като правим съдружие, трябва да познаваме човека, с когото се сдружаваме.5

* * *

Мнозина измежду вас видят някой човек и казват: «Да го привлечем, той е високо образован.» Казвам: Той е един голям сом — щом го турите във вашата мрежа, ще я съдере и малките риби ще излязат. Питам ви: Защо ви е този сом? На вас не ви трябват такива големи сомове. Я ми покажете един сом, който да е свършил нещо. Той иска свобода, а малките риби са за предпочитане — в туй отношение те практически са за предпочитане. Ще обясня мисълта си: Два малки вола са за предпочитане пред два големи слона — какво ще правиш в България с два слона? Всеки слон ще изяде по пет крини ориз на ден — това са десет крини ориз на ден. Какво ще правиш тогава, както сега е скъп оризът? За предпочитане са две малки волчета, отколкото два слона — за предпочитане са две малки идеи, които ще свършат по-голяма работа в ума, отколкото две големи идеи, като слонове само да ядат ориз.6

* * *

Като ви наблюдавам, виждам, че някои се съмняват. Аз не казвам, че трябва да се държите за мене, да вярвате във всяка моя дума  напротив, аз не искам да се излагате заради мене, нито да страдате заради мене. Крайно неприятно ми е, когато някой страда без Любов. Ако имаш съзнание, доблест, да страдаш за Истината, това става само с Любов. Какво ще спечеля, ако ви изложа на страдания, на гонения, на глад, заради мене? Ако в душата ви се яви дълбоко желание да разберете и намерите Бога в целокупния живот, страданията ви имат смисъл. Това са страдания с Любов. Като срещна такъв човек, мога да го прегърна и целуна. Ако не страдате с Любов, ще ви кажа: Братя, вие ми причинявате големи страдания. «Защо?» — Защото страдате без Любов. Аз съм готов да поправя работите на онзи, който страда заради мене без Любов. Мнозина идват тук, слушат беседите ми, страдат, но без Любов.7

* * *

Онези от вас, които обичат Бога с всичкия си ум, с всичкото си сърце, душа и сила, не могат да имат никакви противоречия. Това ви казвам аз, който съм опитал най-лошите условия — вие даже не сте сънували такива условия, при които човек може да попадне.8

* * *

Моето желание е да ви изтегля изпод вашите съборени къщи. Под всяко психическо неразположение аз разбирам, че някоя ваша греда е изгнила и се е съборила.9

* * *

Когато аз реша да приема моя брат, това значи, че всичко материално, което имам на този свят, трябва да го дам на вас, моите братя. Аз, като дойда при вас, няма да дойда с голи ръце — моята торба ще бъде пълна. Аз ще ви дам материали. След това идва вторият процес: когато съм готов да пожертвам туй, материалното, за Бога, тогава ще дойде Христос, духовното в мене — Законът на Любовта. А когато приема Закона на Любовта, тогава ще се прояви Духът — Великият Господ. Това значи аз да направя първата жертва в света.

Аз не посещавам често някои приятели и от това на тях им е криво. Но не бива да им е криво, защото аз често воювам и съм заобиколен от лоши влияния и лоши духове, така че, ако тогава направя посещение, тия влияния ще бъдат погълнати от хората, които посещавам, и в такъв случай с посещението си може да им нанеса вреда.10

Към пета част »


Бележки:

  1. ЗАВЕДОХА ИСУСА, Неделни беседи VIII серия (1925-26), 24. САМ ИЗТЪПКАХ ЖЛЕБА, Русе 1926, с. 24 сл. []
  2. П. Дънов, УЧИТЕЛЯ ЗА СЕБЕ СИ, съст. Л. Кръстева, София 1997, с. 44 []
  3. РАБОТА НА ПРИРОДАТА, Лекции на Учителя пред Общия окултен клас, год. ХII (1932-33), том 2, София 1948, с. 59-60 []
  4. ПОУЧАВАШЕ ГИ, Неделни беседи от Учителя (1923), София 1949, с. 156 []
  5. СИЛА И ЖИВОТ, Неделни беседи V серия (1922), София 1922, с. 405 сл. []
  6. СИЛА И ЖИВОТ, Неделни беседи V серия (1922), София 1922, с. 407 []
  7. ЖИВИЯТ ГОСПОД, Неделни беседи (1922), София 1948, с. 200  17 ХII 1922 []
  8. П. Дънов, УЧИТЕЛЯ ЗА СЕБЕ СИ, съст. Л. Кръстева, София 1997, с. 65 []
  9. П. Дънов, УЧИТЕЛЯ ЗА СЕБЕ СИ, съст. Л. Кръстева, София 1997, с. 11 []
  10. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНИТЕ СРЕЩИ НА ВЕРИГАТА 1906-1915, Берлин 1994, с. 209  14 (27) VIII 1911 г. []

Споделяне на публикацията

Google1

За Асен Чилингиров

tschilingirov@mail.bg | Проф. д-р Асен Чилингиров е роден през 1932 г. в София. Завършва история, музика и история на изкуствата в България. От 1964 г. живее и работи в Берлин, Германия. Там завършва история на изкуствата и в Хумболтовия университет. Автор е на над 400 научни труда. Между тях са “Голяма история на християнското изкуство в България” и “Културна история на България”, издадени на немски език във ФРГ и ГДР. Професор, преподава в Берлинския и Лайпцигския университети. Главен консултант е за Балканското изкуство в Енциклопедията за средновековно изкуство в Рим в периода 1984 – 1995 г.

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.