Евровизия 2017: Плейлистата на Стопанина

Десетте най-добри, после най-досадните и накрая наш'то гардже

Имам чувството, че съм проспал цялата седмица и едва сега се разсънявам. Но изобщо не съм почивал тези дни. Работих почти денонощно по новите видеокастове (които избиват рибата), а имах двойно повече „светски“ ангажименти – битовизми и писане по корпоративни и технологични теми.

Но не се оплаквам…

Каталясал от умора и разни ядове (не само с YouTube, но например и с програмата за анимация, която също прави каквото си иска), се оставих на музиката – да ме крепи като патерица. А парчетата се изсипваха като от чувал. Слушах претендентите за тазгодишната Евровизия в Киев, обединени под надслова

„Възхвали/отпразнувай разнообразието“!

Разнообразието е етническо (на изпълнителите), жанрово (въпреки че тази година прави впечатление инвазията на баладите), а има и много изненади – повечето от тях са положителни и говорят: Детската Евровизия може и да се мъчи с рейтинга и бъдещето ѝ да е под въпрос, но състезанието-майка си остава силно.

Предусещам какви ще са някои коментари към тази статия. Бързам да отговоря предварително – въобще не ме интересува политическата страна на темата, нито кой, защо и как печели. За мен Евровизия е платформа, която ми позволява да се запозная със сцени от далечни държави, които няма как да следя редовно.

Все тая ми е кой ще спечели. Вече спечелих

приятна плейлиста в Spotify, която ме държеше буден

и ме балансираше в едни напечени моменти. Така че, позволете и ми простете втората лична („егоцентрична“) публикация за тази седмица.

* * *

Следва класацията ми на най-добрите предложения за Евровизия 2017, придружени от субективни коментари. Отде да знам… Може пък и вие да сте на зор в някакъв житейски план, а хубавата музика, която ще препоръчам, да ви преведе през изпитанията и сенките на живота.

10. Naviband — Story of my life

Беларус внася радост и жизнеутвърждаващи ритми. Със сигурност сте чували множество подобни песни, така че не давам точки за оригиналност. Но изпълнителите пеят предимно на родния си език, което в случая допринася за „възхваляването на разнообразието“ и ме кара да се заслушам в жанр, който не следя.

Актуализация: Ако съдя по себе си, до концертите в Киев тази песен ще е дошла до гуша на много зрители, а и по начало се съмнявам, че ще бъде фаворит на журито. Заменям я с предложенията на Австралия и Исландия.

9. Imri Ziv — I feel alive

Нямам представа защо западните анализатори обсъждат предимно облика на изпълнителя, а не самата песен. Да, момъкът е чаровен и със сигурност ще привлече интереса на дамската публика и нестандартно ориентираните (които вече с нетърпение го очакват, за да си свали ризата на сцената).

Но това е конкурс за музика, а има какво да се каже и за песента. Тя е танцувално парче. И въпреки че Евровизия напоследък опитва да се дистанцира от тривиалната умпа-лумпа, шансовете на Израел за финалния кръг са големи. Предложението е силно за своя жанр, а етно мотивите, на които безпроблемно могат да се изиграят и балкански танци, най-често крепяха будността ми по малките часове.

И ме карат да се „чувствам жив“, както ненапразно обещава заглавието.

8. Lucie Jones — Never give up on you

Една от дългия списък с балади. Доколкото ми е известно, букмейкърите не я котират на челни позиции, пък и рядко попадам на коментари за нея. Разбирам ги, първата студийна версия не беше нищо особено.

Преработеният вариант за Евровизия обаче е единствената балада, която изправя космите по врата ми. Преди всичко с текста си – за вярата, за светещи отвътре хора и за това, как заедно ще преминем през бурята и мрака. Девойката прави интонационни чудеса, доколкото ѝ се отдава, което я отличава от останалите (предимно) монотонни представители на жанра тази година.

Мисля, че Обединеното кралство щеше да има по-добри шансове, ако певицата беше по-опитна и с по-приятен тембър на гласа.

7. Papai Joci — Origo

Възхваляването на разнообразието не може да подмине унгарския циганин, който пее дори по-добре на живо, отколкото на студиен запис. Огромен плюс. А още по-голямата екзотика идва от това, че го прави на роден език.

Парчето може би ще допадне и на други, които си падат по поп със солидна доза етно мотиви. Но имам и критики. Не понасям сегмента с рапирането. Още повече, че то е на съвършено непознат език, в който единствената разпознаваема дума е… „самурай“! WTF?!

И дали зрителите на Евровизия биха гласували втора поредна година за парче с отчетливи ориенталски елементи? Хммм…

(Едва ли.)

6. Dihaj — Skeletons

За мен (и много други, които подават ухо за Евровизия) Азърбайджан е една от приятните изненади през 2017-а. Не мога да кажа нищо съществено повече от това, което вече казват и останалите:

„Песента е просто добра!“

Актуализация: Не съм променил мнението си, но колкото повече я слушам, толкова повече проблеми с английския намирам. И то в студийната версия. Певицата трябва най-вече да подобри артикулацията си при изречението „Have my skeletons“, защото се чува като „I’m a skeletonS“, а това е грешно, прави силно впечатление и на други, ужасно разсейва.

5. Sunstroke Project — Hey Mamma

Нямам спомен някога Молдова да са взимали на сериозно участието си в Евровизия. Тази тенденция продължава, само че сега парчето им привлича сериозно внимание. И то в почти всяко възможно отношение:

– умерено ексцентрични изпълнители,
– приятни саксофони и
– забавен видеоклип, който позволява да предвкусим и шоуто на голямата сцена.

4. Тияна Богичевич — In too deep

Сърбия определено ще има едно от най-силните си участия. Тази година тяхната песен е писана от същия екип, който е зад добре представилия се хит на Поли Генова през 2016-а, а също и зад тазгодишните претенденти на България и Македония. Жанрът е поп, текстът е окей, музиката е на световно ниво.

Когато говорим за конкурс обаче, ще се наложи и малко повече. Мелодията клони към монотонност – както ще стане дума, това е проблем и с трите песни на този екип. Освен това, съдейки от клипа, певицата има симпатични черти като цяло, но нещо в погледа ѝ ме кара да се отдръпна с резерви.

Струва ми се, че, също като случая с Англия, шансовете щяха да бъдат по-големи с по-опитен и магнетичен изпълнител.

3. Яна Бурческа — Dance Alone

Не съм съвсем сигурен, че песента е по-добра от тази на Сърбия. Но я поставям на по-челно място, защото в някои отношения ми допада повече и по обективни причини има по-големи шансове в състезанието. На първо място, както отбелязват и други, при нея има носталгичен елемент, който ни връща в най-добрите музикални традиции от края на 1980-е и началото на 90-е години…

…без ни най-малко да губи и модерното си звучене!

Второто преимущество е младата и симпатична изпълнителка. Македонското девойче си е направо красиво. Твърди се, че имала и общителен характер, което щяло да я направи любимка на журналистите на пресконференциите.

Третото предимство, което изобщо не е маловажно: Клипът към песента е един от най-идейните и впечатляващи. Всепризнат факт. Мен ме трогва: Изключително проста идея, изпълнена по блестящ начин въпреки ниския бюджет.

Браво!

2. Francesco Gabbani — Occidentali’s Karma

Първоначално тази песен не влизаше в предварителната ми класация. Изпитах антипатия към Франческо Габани от раз. Гласът му също ми се видя „демоде“ и особено в първата минута будеше асоциации за отживялата времето си италианска естрада от 1980-е.

Но филистерството, което – както се оказва – може да не е чуждо и за мен, води само до „Западняшката карма“ в заглавието и съдържанието.

Как стана така, че фаворитът на букмейкърите се телепортира на челните места и в моята класация? – Не съм бил повлиян от чужди мнения. Ако беше така, парчето щеше да влезе в този ТОП 10, но не и на тази позиция.

То е от оня тип, който може да (не) харесате от първо слушане. Но то може да „пусне корени“, ако му позволите. Позволих му, защото започнах едно по едно да признавам достойнствата му.

За разлика от монотонните дум-дум и балади тази година, Occidentali’s Karma предлага необходимото разнообразие в мелодията при всеки следващ куплет. Има и послание. Има и обещаваща проста, но ефектна хореография.

Има ли значение, че не се пее на английски? Италианският е един от толерираните езици на музикалната световна сцена, като определено няма да спъне неумолимата Карма към „гранд финалето“. Убеден съм.

Актуализация: Италианската песен писва бързо дори когато тепърва сме ѝ дали шанс. Мисля, че това може да ѝ изиграе лоша шега на гласуванията след месеци. Габани продължава да ми е антипатичен, особено при пеенето на живо. Има нещо цинично и евтино сатирично в погледа му, което, впрочем, е отразено и в посланието на текста.

1. Blanche — City Lights

Само докато писах заглавието, очите ми се напълниха със сълзи. Тази песен вече буквално хвърля милиони фенове в музиката и се спряга за потенциален победител. Има защо! Но има защо и да съм резервиран, че белгийката лесно ще грабне приза. Със сигурност ще стигне до финала, готов съм да се обзаложа.

Обаче не съм убеден, че пее добре на живо. Не съм категоричен и че мъжкият глас на тази тийнейджърка ще допадне на по-старата публика.

Както и да е, класацията е лична, а не прогноза за класирането в състезанието. Затова само ще кажа, че няма друга песен – нито сред изброените в статията, нито сред тотално пропуснатите, – които да са ми въздействали по този (!) начин.

Парчето е експериментално – с подчертано „инди(пендънт)“ звучене. И е доста неприсъщо за Евровизия…

Но е божествено добро! Или дяволски добро! Не съм сигурен още.

В него има магия, която с лекота ви откъсва от злободневните проблеми. Вкарва ви в собствения си мелодичен свят, където поне аз от всякъде бях бомбардиран с мощни имагинации към текста и мелодията. В главата ми оживяваха безброй възможни видеоклипове или сценични представяния.

Официалното видео към City Lights е семпло и доста… буквално. Но от алтернативните „клипове“ идват чудесата. Те оживяват във въображението със самата песен и са уникални за всеки човек.

* * *

Личен ТОП 5 на неслушаемото

5. Manel Navarro – Do it for your lover

Ако тази песен звучи под сламения чадър, докато си пия пиня коладата на испанското крайбрежие, ще бъде на мястото си. Но за мен е твърде евтино коко-джамбо дори за конкурс с ежегодно олекваща репутация, какъвто е Евровизия.

4. Alex Florea & Ilinca – Yodel it!

Господ ми е свидетел, че съм почитател на румънската популярна музика. Това чудо обаче не знам как да го определя. Ще съм благодарен, ако можете да ми обясните: защо съседите са решили да се представят с… рап и тиролски йодел?

3. Nathan Trent – Running On Air ↔ Valentina Monetta & Jimmie Wilson – Spirit Of The Night

Австрийската песен ми е поносима, каквато е почти (!) всяка друга измежду общо 40 и кусур предложения. Обаче стилово и като изпълнение звучи като дебютния сингъл на младеж, таман напуснал момчешката си група.

По всичко личи, че другите – Валентина и Джими от Сан Марино – още живеят в миналия век. И на вид, и на пеене, та даже и като име на песента, ни предлагат нещо, което беше хитово през 1995-а. А сега е просто смешно, защото копира Ace of Base и Haddaway, без да бъде нито едно от двете.

(Жалък анахронизъм.)

2. Fusedmarc – Rain of revolution ↔ Koit Toome and Laura – Verona ↔ Omar Naber – On my way

Тези трите са обединени по общия критерий, че очевидно се напъват да бъдат много повече, отколкото позволява съдържанието им.

Госпожата в червено от Литва с нейния „революционен дъжд“ достига до такива сценични висоти при поднасянето на, меко казано, посредствената си песня, че с лекота заличава границите между толируемото и зловещото.

Двамцата от Естония с тяхната „Верона“ пък са смешни и жалки, без да будят симпатии с това. Създават ми усещането, че са извлечени от някой аматьорски клуб. И докато дамата поне опитва да се докара Pro, господинът с неговите клиширани мимики и жестове ме забавлява по лошия начин.

Актуализация: „Верона“ излиза от тази класация. Парчето си има някои достойнства, но единственото „модерно“ в нея е, че звучи като Modern Talking от детството ми.

(Никакъв шанс за финала – нито от журито, нито от публиката.)

Добре, че е Triana Park – Line, та балтийците що-годе да се отсрамят. Нищо обаче не може да отсрами словенската On my way с нейните пародийни претенции в представянето, които въобще не съответстват на асансьорната музика.

Актуализация: Латвийската Line звучи ужасно на живо! Когато писах горното, бях слушал само студийния запис.

1. O.Torvald – Time ↔ Salvador Sobral – Amar pelos dois

С огромно съжаление: Домакините на тазгодишната Евровизия ме разочароват. Проблемът тук обаче си е в мен. Не понасям хард рок и няма да се извинявам за това. Звукът на електронните китари съсипва здравето ми.

Така или инак, рок парчетата може и да имат присъствие всяка година, но не печелят и не смятам, че се задава изключение. Въпреки опитите на украинците за мелодичност и идейно представяне с бомбите на гърдите, песента ще си остане (предполагам) добра за жанра, но не достатъчно добра за „евровизионерите“.

Друг жанр, с който имунната ми система винаги се бори, е джазът. Не знам дали португалската песен изобщо е джаз, но каквото и да е, просто не е за мен. С нея „възхваляването на разнообразието“ ми идва в повече.

Окей, може и да обичам славеите. Но когато съм на конно състезание, последното което очаквам, е да чувам чуруликане на „ангелогласните“. Отделно – португалският език ми е един от най-неприятните, а тази песен не решава проблема.

Актуализация: Тези двете вече не са ми толкова неприятни. Дажи си ги пускам от време на време при подходящо разположение на духа. На тяхно място като най-лоши поставям баладите на Малта и Грузия. Не защото са балади, а защото са невдъхновени.

Какво си мисля за наш’то

България участва с Кристиан Костов и баладата Beautiful Mess. Одобрявам и изпълнителя, и композицията. Публиката като цяло също е положително настроена. Когато за последно проверих как се котира песента сред букмейкърите, се оказа, че е в ТОП 3 на фаворитите. Много, много добре… Даже изненадващо.

Освен това около певецът се шуми – „най-младият в състезанието“, „първият на Евровизия, роден в новото хилядолетие“ и пр. Всичко това е фантастично… Но стигаме и до голямото „НО“!

Както стана дума, заглавията тази година в този жанр са от изобилни, по-изобилни. Преките конкуренти са Австралия и Ирландия с техните също силни парчета, също изпети от млади или младолики господа.

Така че екипът зад Крис не може да лежи удобно на кълката, че въпросното „най“ за нашия човек ще прави дълготрайно впечатление. Вече прави лошо впечатление, че Beautiful Mess е единственият високо оценяван участник, който и досега си няма видеоклип! Дори промо снимките на изпълнителя са по-малобройни, отколкото за Поли Генова на ланшната Евровизия.

БНТ, бюджет ли нямате, що ли?

Надявам се, че БНТ ще наваксат. Песента отчаяно ще се нуждае от ефектно шоу, като тук определено нямам предвид клишираните ангелски крилца на певеца, видеостените със звезди, пиромански пинизи, светещи дрехи и прочие.

На такава балада ѝ трябва нещо, което грабва сърцето, а не евтинджоси за сетивата. Още повече обаче ще ѝ трябва специален аранжимент за Евровизия. Парчето използва уникален инструмент – някой знае ли как се казва? – който се харесва от слушателите. Но това не ни пречи да отчитаме повторяемостта в мелодията.

Актуализация: Въпросният инструмент всъщност бил… два инструмента. Комбинация на чело и гъдулка. Интересно, как ли би звучала мелодията само с гъдулката…

Подобен проблем имаше Dami Im миналата година със студийната версия на Sound of Silence. Обновената версия за състезанието беше хем същата – достатъчно разпознаваема, хем по-сложна и неотегчителна при второ, трето, четвърто слушане… Ако не беше променена за шоуто, нямаше да се класира толкова високо.

В прес рилийза на БНТ обещават „кинематографично“ шоу, което е било и един от критериите им за избора на представителя ни през 2017- а. Обаче липсата на клип ми пречи да им вярвам, не и безрезервно.

Актуализация: Как не се сетих сам… Малкият бил на училище в Русия. Ако се налага, мога да му напиша извинителна бележка за два-три дни, само и само да му правят клипа. Рано е да купуваме самолет на майка му, но е време организаторите да му купят самолетен билет за София и вече да са подготвили 4К камерите.

Вярвам само, че Beautiful Mess е достатъчно Beautiful, за да се класира до полуфиналите. Но засега не е достатъчно Mess-у по добрия начин, за да си гарантира място в челната десетка. Съжалявам, но си е така.

Също така вярвам, че евентуалният неуспех няма да се дължи на Кристиан Костов, който е невероятно талантливо хлапе, умеещо да въздейства даже да седи като заковано за стол с микрофон в ръка. Отговорността ще бъде за БНТ и/или австро-българо-шведския екип, който – може и да греша, но така ми се струва (засега) – полага повече старание за композициите си, писани за съседите.

* * *

А какъв е вашият ТОП 10? Споделете в коментарите отдолу.

Иван Стаменов
25.3.2017 г.

Споделяне на публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

27 коментара за "Евровизия 2017: Плейлистата на Стопанина"

  1. farseer  26.03.2017 г. | 00:29 ч.

    Брей, доста приятно ме изненада с тази публикация! Въобще не съм очаквал, че ще коментираш нещо такова. Харесва ми все по-голямото тематично разнообразие, което вкарваш! Това е добре за развитието на сайта според мен. 🙂 И се радвам, че Кристианчо те радва и, че имаш добро мнение за него – наистина е доста качествен изпълнител.

    Според мен ще влезе в топ 10, а при отлична хореография на сцената и топ 5 е напълно възможен, но за жалост не мисля, че ще спечели. Просто Евровизията още повече я опропастиха, когато сложиха и този вот на журито, който ако няма по-голямо, то поне толкова голямо влияние върху крайния резултат, колкото и гласовете на зрителите. А журито според мен никога няма да ни сложи нас на първо място. 🙁

  2. Стопанина  26.03.2017 г. | 00:57 ч.

    Остави първото място. Там играе политиката.

    Песента просто трябва да се бори за ТОП 10 и има реални шансове сред публиката. Досега не съм попадал на крайно негативни ревюта. Единственият „проблем“, който се посочва, е жанрът. Но според мен тази година правилно участваме с такова парче. Иначе ще станем клиширани и предвидими като шведите. Та това е за зрителското гласуване.

    А за журито не знам – то е машата на политиката, регионална и световна. И говоря за всяка държава. Миналата година България защо даде най-много точки на арменската песен? Ами защото в музикалния бранш у нас има голямо арменско присъствие. Това, че на певицата не й се разбираха половината английски думи, явно не е било от значение.

    За първото място на Джамала дори няма да говоря. Тази победа доведе до огромно разделение и огромен негативен отзвук. Нямаме нужда от нещо такова, а ако спечелим с балада, шитстормът е неизбежен.

  3. Стопанина  26.03.2017 г. | 01:00 ч.

    Току-що научих, че украинците са забранили участието на руската изпълнителка. От това могат да дойдат точки за Кристиан. Със сигурност ще дойдат и от самата Русия, защото там може би е дори по-популярен.

  4. Стопанина  26.03.2017 г. | 19:29 ч.

    България вече задмина Швеция в предварителните класирания:
    http://eurovisionworld.com/?odds=eurovision

    По-напред е само Италия. Това е възможно най-добрият летящ старт.

    Започнаха и първите предварителни изпълнения на живо в Рига. Повечето изпълнители се излагат без autotune. Убеден съм, че по този показател Кристиан ще направи добро впечатление на preparty-то.

    Остава да му заснемат як клип и запомняща се сценична хореография, след което само политиката може да извади песента от ТОП 10 и дори ТОП 5.

  5. House M.D.  26.03.2017 г. | 20:22 ч.

    Уважаеми Стопанино, Евровизията в Атина биде спечелена от финландската група Лорди с тяхната песен „Хардрок Алелуя“. Аз предпочитам “ Блъд ред сендмен“ на същата група, но това е въпрос на личен избор. В този смисъл дори песен на Диму Боргир би могла да спечели този конкурс.

    PS: Азис беше бесен, че Лорди са спечелили и ги обвини в хомосексуалност.

    Има ли антропософски /духовнонаучни/ причини за отричането /отхвърлянето или както е там подходящата дума/ на рока и джаза?

  6. Стопанина  26.03.2017 г. | 20:26 ч.

    Уважаеми Стопанино, Евровизията в Атина биде спечелена от финландската група Лорди с тяхната песен „Хардрок Алелуя“.

    Известно ми е. Изключенията потвърждават правилото.

    Има ли антропософски /духовнонаучни/ причини за отричането /отхвърлянето или както е там подходящата дума/ на рока и джаза?

    Ето един „окултен факт“ а ла Мангуров: Аз съм антропософ, рокът ме съсипва, следователно… 😉

    А сега сериозно: по жиците текат електрически ариманчета и крещят в прослава на Ариман с главно А.

  7. farseer  26.03.2017 г. | 21:28 ч.

    Може ли да обясниш по-подробно за електрическите ариманчета, че ми стана интересно?

  8. Стопанина  26.03.2017 г. | 23:07 ч.

    Електричество = мисли в твърдо агрегатно състояние = ариманови духове.

  9. farseer  26.03.2017 г. | 23:46 ч.

    Интересно! Да разбирам ли тогава, че мозъкът като орган, който предава информация посредством електричество, е подчинен на Ариман?

  10. Стопанина  26.03.2017 г. | 23:52 ч.

    Не подчинен, а може да бъде под влияние. И то не физическия мозък, а етерното тяло, където работят тези духове.

  11. Gergana  27.03.2017 г. | 00:14 ч.

    Интересно! Да разбирам ли тогава, че мозъкът като орган, който предава информация посредством електричество, е подчинен на Ариман?

    И аз да се включа. Етерното тяло е под влиянието на Ари и ко, но ние приемаме живи мисли от духовния свят. Влиянието на гореспоменатия може да ги превърне в мъртви, например абстракциите, непоклатимите принципи и т.н. са част от мъртвата материя, която ни заобикаля. Човек може и трябва да се противопоставя на влиянията на Ари, това ни е задачата сега. Подчинени сме, когато не сме осъзнати за тези влияния, а когато що-годе ги осъзнаваме, сме в процес на развитие.

    Българската песен не е съвсем лоша, но като че ли ѝ липсва някаква подправка.

  12. Gergana  27.03.2017 г. | 01:32 ч.

    Българската песен не е съвсем лоша, но като че ли ѝ липсва някаква подправка.

    Изслушах я още един път. Ако не превърнат сценичното изпълнение в някакъв невъобразим кич, който да отклони вниманието от гласа, има много як шанс за топ 3 или номер 1 дори.

  13. Стопанина  27.03.2017 г. | 11:47 ч.

    Ако не превърнат сценичното изпълнение в някакъв невъобразим кич, който да отклони вниманието от гласа, има много як шанс за топ 3 или номер 1 дори.

    Ако се съди по PR-а, мислят в правилната посока:

    ”Over the past few years, Eurovision entries have been gradually shifting towards a more cinematic approach, focused on storytelling rather than just presenting a musical piece. So when we refer to “Beautiful Mess”, we want to call it a story and not just a song. The story here is quite simple – it’s about love. But we don’t mean love in the sense of feelings between two persons, but rather love for humanity and friendship, as both are an integral part of the core values of the Eurovision Song Contest. The main character is a youngster who is facing a world full of darkness that he is living in and is searching for an oasis of light for him and the people he is willing to fight for.Our project this year is dedicated to all young people, urging them to define themselves and fight for the values they believe in.”

  14. Антиантихрист  27.03.2017 г. | 11:54 ч.

    Честно казано не очаквах Стопанина да си пада по поп. 😉 А и съвремнният поп хич не е за пример, поради дълбоката идейна криза в бранша.

  15. Стопанина  27.03.2017 г. | 13:21 ч.

    Човек не разбира съвременния живот, ако не разбира какво вълнува човечеството в популярната музика. Въпросът е, ти какво разбираш от поп, та установи идейна криза?

    Давай го по-спокойно. Ще те успокоя, че рок парчето излезе от омразната ми петорка. Вече е в ТОП 35. Неговото презряно място сега заема скуката от Малта.

  16. Стопанина  28.03.2017 г. | 14:41 ч.

    Статията е актуализирана. Промените са в червено-розовите карета.

  17. Gergana  28.03.2017 г. | 16:40 ч.

    Актуализация: Как не се сетих сам… Малкият бил на училище в Русия. Ако се налага, мога да му напиша извинителна бележка за два-три дни, само и само да му правят клипа. Рано е да купуваме самолет на майка му, но е време организаторите да му купят самолетен билет за София и вече да са подготвили 4К камерите.

    Малкият беше в „Като две капки вода“ вчера (27/3) излъчено, с гипс на дясната ръка.
    Голяма клюкарка съм. Дано не смъкваме нивото на сайта така.

  18. Стопанина  28.03.2017 г. | 18:35 ч.

    Благодаря, Гери, добра новина.

    https://www.youtube.com/watch?v=gTdn8ARFWWg

    Много му се радвам.

  19. Стопанина  29.03.2017 г. | 21:47 ч.

    Иде вдругиден:

    https://www.youtube.com/watch?v=BG82x5bwMgc

    Тийзърът е обещаващ.

  20. Стопанина  31.03.2017 г. | 20:09 ч.

    Клипът излезе и вече е вграден в статията. Харесва ми. Ако бях на мястото на създателите обаче, бих застъпил малко повече идеята за „носителя на светлината/фенера“ насред мрака и лудостта. Частично това е представено и от кукера, но чужденците на запад от Унгария едва ли ще схванат идеята.

  21. Agora  31.03.2017 г. | 23:37 ч.

    На мен лично нищо от предложенията не ми допада.

  22. Траяна Дойкова  28.04.2017 г. | 00:30 ч.

    Чуйте това и кажете звучи ли ви познато… публикувано май 2016. Къде спят тези от Евровизия обаче не е ясно…https://youtu.be/fbTdwCQMH18

  23. Стопанина  28.04.2017 г. | 11:16 ч.

    Не е само тази песен:
    Hovig – Gravity (Кипър)
    https://www.youtube.com/watch?v=bxfQn7riJxo

    започва като…

    Rag’n’Bone Man – Human
    https://www.youtube.com/watch?v=L3wKzyIN1yk

    Levina – Perfect Life отнесе най-много подигравки заради началото, копирано от мегахита Titanium на David Guetta и Sia:
    https://www.youtube.com/watch?v=RlpaYACBKP4

    И най-тъжното е, че Италия ще спечели тазгодишната Евровизия с едно цинично парче, припева на което е „вдъхновен“ от една ирландска група:
    https://www.youtube.com/watch?v=HweNZN0Y20s

  24. House M.D.  29.04.2017 г. | 20:05 ч.

    Е, то и Миро Каризмин се опита да участва с Twist and tango, но българските зрители го отказаха.

  25. Стопанина  13.05.2017 г. | 13:44 ч.

    Ако довечера португалецът спечели ESC 2017, в което има огромна вероятност, мисля, че напълно ще изгубя интерес към следващите издания. Както се вижда и от класацията ми по-горе, от самото начало песента ми беше сред най-неприятните. Така че мнението ми не е ново и не е заради това, че от седмица насам е един от двата основни конкурента на българската песен.

    Нямам нищо против да сме някъде в ТОП5, което се очертава сигурно, а да спечели Италия, Белгия или друг.

    Но откакто Салвадор Собрал се появи в Киев, не мога да го дишам. Комбинацията музикален снобизъм + арогантно отношение към „шумната“ публика + политиканстване за безконтролно пускане на „бежанци“ + външен вид като на некъпан бездомник = гнус, която ми е трудно дори да толерирам.

  26. Весо  14.05.2017 г. | 00:54 ч.

    пълна порнография е станала евровизията…тоя циганин немит вече води …лягам си

  27. Антиантихрист  14.05.2017 г. | 09:44 ч.

    Има само една дума с която мога да опиша съвременната Евровизия – мерзост.
    А след мерзостта идва и запустението.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.