Учителя за отношенията в Братството (3)

Тематично подбрани извадки от Словото. Трета част

Продължава от първа и втора част »

И в нашето братство мнозина са влезли от интерес, като играят една роля — служат на два бога. Вие трябва да се пазите и да ги разпознавате кой на кого служи. Сега престъпленията се вършат по много скрит начин — без да усещаш, те ти напакостяват. Вие трябва да развивате интуицията си, за да разбирате с кого имате работа. Те всички ще си отидат — те са като жабите, които крякат в едно блато; щом пресъхне водата и всички жаби престават да крякат.

И тези попове са все ненапреднали души — те са от Черната ложа и вие ще ги различите по някои техни белези: те криво ходят, все си имат по нещо особено. А поповете ги оставете — на тях ще им дойде от другаде. Техните деяния се насърчават от католичеството, от папата — аз ги наричам Черната мафия. Това, което става, е все папство — италиански фашизъм. Те насъскват и нашето духовенство. И Мусолини ги гони — те го накараха да се обяви против масонството, но от Америка го нагънаха, стегнаха го и той се скара с папата. Те изгориха и Школата на Щайнер, но сега там правят по-хубаво училище. Католиците ги разгониха и ги гонят отвсякъде.

Гръцката църква също се пречиства. И в Русия разгониха свещеничеството. Масоните се стремят да респектират папата и ще успеят, те имат здрава организация. Какво ново може да внесе духовенството при сегашното си състояние? — Нищо! То няма методи, хора, тяхното не е възпитание, а дресировка. Ролята на духовенството в Италия, Испания и Франция отслабва — само в Испания то има засега повече влияние, но и там вече си отива.1

* * *

Във Веригата има три лоши духа. Аз искам те да се хванат и турят на работа, това е Волята Господня.2

* * *

Името на Пеньо Киров е Четверовластний Перуил, а на Тодор Стоименов — Азаил. И двамата идват от една възвишена планета.3

* * *

Дядо Петър Тихчев е от посветените — те са на степени: първа, втора, трета, четвърта, пета. Голов и Пеньо Киров — също. Те живеят в свят на светлината.4

* * *

Тук между вас има един брат много сприхав.5 Някои го критикуват, не са доволни от него. Оставете го свободен — да тече водата му навън. В едно отношение той е сприхав, но в друго е ангел. Кой човек не е сприхав? Някой е сприхав, но искрен. Друг е привидно тих, кротък, наричат го „мазна Гана“. Не критикувай нито единия, нито другия. Дай мотика в ръцете на сприхавия и го остави да работи. Не е важно какъв си, важно е каква работа можеш да свършиш. Аз не обичам да критикувам никого, но и вие не трябва да се критикувате.6

* * *

Ако бях дошъл между спасените, другояче щях да бъда облечен, но аз съм дошъл в ада, между вас. Тук не се носи фрак. Аз ви намирам в ада и казвам: Мястото ви не е тук. Преди 2000 години Христос ни изведе из ада. Какво търсите още тук? Хайде навън, горе! Горе е Земята! — «Ами къщичките ни?» — Това са къщичките на ада. Всички да излезете вън от този ад. Който излезе от там, само той ще бъде спасен. Това, което чувате около вас, е скърцане със зъби, а вие мислите, че то е култура. Да пази Господ от такава култура! Ад е Земята, излезте вън от този ад!

Аз имам един цар на Земята, един закон, който моя Господ, на Когото аз служа, ми е дал да го дам на света — т. е. не на света, а на вас. Аз искам, като ида в света, да постъпя според Христа. Искам най-първо вас да приема, своите малки братя, на вас ще го дам. Но вие ще кажете: «Ние ли сме най-благородните?» — Аз не започвам с най-благородните, а с най-калпавите, с куците, сакатите, прокажените, изхвърлените. Ако не съм в състояние тях да приема, да им дам Любовта си, с мене въпросът е свършен.

Щом приема вас в сърцето си и ви дам този закон, тогава ще дойдат по-благородните. Там е Христос. И с благородните зная как да се отнеса. Моят Господ ми е казал най-първо на най-малките братя да дам дял, че после на другите.

В Божествения Свят ви наричат немирни деца — искам през тази година да покажете, че вече не сте такива, като всеки изпълни точно наряда, който ще вземе.7

* * *

Мислите ли, че за мене не е по-добре да се вдигна с крилата си и да отида на онзи свят, между разумни и благородни Същества, с които мога да се разбирам? Това е хиляди пъти по-добре за мене — да вляза в истинския живот. Но дошъл при тези условия, аз понасям всичко. Корените трябва да влязат в Земята, да възприемат нейните сокове. Това е една тайна философия. Защо трябва Христос да слезе на Земята, няма да кажа. Защо трябваше Той да страда? И това няма да кажа.

Кой ли не е идвал при мене да се оплаква, че бял ден не е видял. Понякога, за да извадя някого от лошите състояния, аз се поусмихвам малко, отворя вратата да излезе нещастието навън, но той не разбира и се сърди, че съм безчувствен към него.8

* * *

Който няма Любов и влиза при мене, той ми отнема времето при разговора. А който има Любов, той не ми отнема времето, когато го приемам. За него имам време.

Често седя в стаята си и се чувствам неразположен. Търся причината за неразположението и намирам, че някой паразит ме безпокои. Отде е дошъл той? — Някой гост ми го е пренесъл, или аз съм го донесъл отнякъде. Питам тоя паразит защо е влязъл в мене да ме безпокои. Той ми отговаря, че му дотегнало между хората — дошъл да ме чуе как говоря. Слушал за мене, че съм говорил хубаво.

Питате: «Паразитите говорят ли?» — Казвам: Това е алегория, от която и вие ще научите нещо. Паразитите са плодове на човешката мисъл — по тях познавате какъв е човекът.9

* * *

Казал съм в събота никой да не ме безпокои. Искам да бъда малко сам. Този ден, в събота, кой ли не идва — тогава най-много се заредят и започват да тропат по вратата. Виждам, че туй е от Любов — Любовта прескача заповедите. Като обичаш някого, не мислиш за закони. Казвам на себе си: Грешката е в тебе. Що стоиш вътре? Излез в планината.10

* * *

В събота не приемам посетители. Ще кажете, че този ден аз се занимавам със себе си. Мислете както искате. Понеже шест дни се занимавам с работите на хората, решил съм един ден — събота, да се занимавам с моите работи.

Две млади сестри вървят след мене. Други две, които гледат отдалеч казват: «Учителю, защо тия две сестри вървят след тебе и те безпокоят?» — Много естествено. Защо децата се качват на черешата? — Червените череши ги привличат и те се качват, на тях как ще им кажа да не се качват на черешата? Бог е създал черешата за ядене. Има ли нещо престъпно в това, че децата се качват на черешата? Колкото е възможно да забраниш това на децата, толкова е възможно да забраня на двете сестри да вървят след мене.

Вчера наблюдавах една сестра весела, вдъхновена от нещо. Разговаря с всички така, като че ли е разрешила всички духовни въпроси. Готвеше се да дойде при мене. Разбрах мисълта ѝ и ѝ казах: Днес е събота, ден на Бога. Аз не разполагам с този ден, затова днес не приемам. Всеки човек е длъжен на този ден да отиде при Бога, да даде отчет за работата, която е свършил през шестте дни… Тази сестра е напълнила вече торбата си, но иска и от мен да вземе нещо. Не е нужно повече.

Зает съм с нещо. Чука се на вратата. Все по-силно се чука. Излизам. — «Само три минути, Учителю!» Пусна го вътре. Стои три часа, пет часа. Българинът няма никаква мярка за времето.11

Към четвърта част »


Бележки:

  1. ТИХИЯТ ГЛАС, Извънредни беседи (1924-30), София 1997, с. 99  21 IV 1927 []
  2. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНИТЕ СРЕЩИ НА ВЕРИГАТА 1906-1915, Берлин 1994, с. 44  24 VIII 1908. Освен Учителя, присъствали са още 13 членове на Веригата, а трима от тях са били проводници на Черната ложа. []
  3. МИСЛИ ЗА ВСЕКИ ДЕН 1988-1989, 20 ХI 1988 []
  4. АЗ ВИ ИЗБРАХ, Извънредни беседи (1920), София 1995, с. 105 []
  5. Вероятно Учителя е имал предвид брат Иван Антонов — бел. А. Ч. []
  6. НАЧАЛО НА МЪДРОСТТА, Лекции на Учителя пред Общия окултен клас, год. ХI (1931-32), том 3, София 1947, с. 321 []
  7. ГОДИШНА СРЕЩА НА УЧЕНИЦИТЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО, Търново 19-26 август  1919 г., Берлин 1996, с. 142 []
  8. П. Дънов, УЧИТЕЛЯ ЗА СЕБЕ СИ, съст. Л. Кръстева, София 1997, с. 66 []
  9. НОВОТО НАЧАЛО, Утринни слова, год. ХIII (1943-44),  София 1944, с. 14 []
  10. П. Дънов, УЧИТЕЛЯ ЗА СЕБЕ СИ, съст. Л. Кръстева, София 1997, с. 32 []
  11. П. Дънов, УЧИТЕЛЯ ЗА СЕБЕ СИ, съст. Л. Кръстева, София 1997, с. 28 сл. []

Споделяне на публикацията

Google1

За Асен Чилингиров

tschilingirov@mail.bg | Проф. д-р Асен Чилингиров е роден през 1932 г. в София. Завършва история, музика и история на изкуствата в България. От 1964 г. живее и работи в Берлин, Германия. Там завършва история на изкуствата и в Хумболтовия университет. Автор е на над 400 научни труда. Между тях са “Голяма история на християнското изкуство в България” и “Културна история на България”, издадени на немски език във ФРГ и ГДР. Професор, преподава в Берлинския и Лайпцигския университети. Главен консултант е за Балканското изкуство в Енциклопедията за средновековно изкуство в Рим в периода 1984 – 1995 г.

Всички публикации

Един коментар за "Учителя за отношенията в Братството (3)"

  1. boris cherpanski  23.04.2017 г. | 19:48 ч.

    Много хора много идеи едни искат пълна анархия, други се обособяват в отделни партии много малко са пробудили съзнанието си за общото синархично управление.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.