Рудолф Щайнер за Антропософията

Подбрани изказвания. Първа част

Нека зададем въпроса: Що е антропософията според нейната реалност? — Да, скъпи приятели, когато вникнете във всички чудесни, величествени имагинации, които са били създадени като свръхсетивен култ в първата половина на 19-то столетие, и преведете това в човешки понятия, имате пред себе си антропософията. За непосредственото по-висше равнище на изживяване на най-близкия духовен свят, откъдето човекът слиза в земното съществуване, антропософията съществува в първата половина на 19-то столетие. Тя не е още на Земята, но съществува. И когато погледнем антропософията днес, виждаме я още в първата половина на 19-то столетие; виждаме я по естествен начин там. Виждаме я даже още в края на 18-то столетие.

Някой може да има следното изживяване: Съществува една личност, която веднъж се е намирала в твърде особено положение. Неин приятел повдига великия въпрос за загадката на човешкото земно съществуване. Но този приятел е бил малко заплетен от кантовото мислене и поради това въпросът е изразен по абстрактно-философски начин. Другият не може да се примири с «ръбестото» Кантово мислене,1 което раздвижва в душата му въпроса: — Как разумността и сетивността са свързани в човека? — Тогава в известна степен се отварят не врати, а шлюзове, които за момент дават възможност да просветнат в тази душа областите на онзи свят, в който се разиграват мощни имагинации. И така към тази душа идва това, което прониква не през врати, не през прозорци, а през шлюзове, преведено в миниатюрните образи на «Приказка за зелената змия и за прекрасната Лилия». Защото личността, за която говоря, е Гьоте.

Това, което слиза в «Приказка за зелената змия и за прекрасната Лилия», са миниатюрни образи, малки огледални образи и отражения, предадени даже по миловиден начин. Ето защо не трябва да изглежда чудно, че когато антропософските истини трябва да бъдат предадени в художествени образи, като също трябваше да се отиде в миналото и до въпросните имагинации, моята драма «Вратата на посвещението» — макар и да се различава напълно по съдържанието си, — в нейната структура стана подобна на «Приказка за зелената змия и за прекрасната Лилия».

* * *

Ако Антропософското общество е само нещо, което носи в себе си теоретично учение, или към него се присъединяват тези или онези идеи на космологията, христологията и т.н., ако по своята същност това учение би било подобно нещо, антропософията наистина не би била това, което трябва да бъде в смисъла на онези, които стоят в основата на нейния произход. Антропософията трябва да бъде нещо, което може да преобрази живота на истинските антропософи, което може да пренесе в духовното онова, което човек може да изживее днес само в неговите недуховни преживявания.

* * *

Антропософска общност

Ако сме предразположени, можем да постигнем чрез чувствата, можем да напояваме работата си с духовна чувствителност навсякъде, където упражняваме нещо антропософско, ако съумяваме да почувстваме дори вратата, предверието, водещи към залата като нещо, през което трябва да преминем с почитание, макар да са най-обикновени, те ще станат святи чрез съвместното антропософско четене.

Чрез целия този процес на приемане на антропософските идеи, в пространството, където изучаваме антропософията, присъства едно реално духовно същество.

Така чрез това, което изживяваме заедно, приемайки общо антропософските истини, може да бъде привлечен един действителен общностен дух, не групов дух по кръв (каквито са старите групови души). Ако успяваме да го усетим, тогава като човеци се свързваме в истинска общност.2

* * *

Там, където това дълбоко уважение липсва, обсъждането на антропософските истини няма никаква сила.3

* * *

Организация на Антропософското (теософското) общество

Онзи, който разбере това, никога не ще поиска да отнеме от Теософското общество окултния характер. Но който така принадлежи към Теософското общество ще бъде поставен в едно двойствено обстоятелство. Той трябва да дава по необходимост ухо на онази страна, откъдето текат окултните истини. От друга страна, трябва да обръща внимание на екзотеричния4 живот на Обществото.

Тези страни трябва строго да се отличават; те никога не бива да бъдат смесвани.

Когато човек говори за външното в Теософското общество, никога не бива дори да споменава окултните личности, които са стояли зад неговото основаване. Силите, които живеят на по-висшите полета и които живеят заради еволюцията на човечеството вън от физическото тяло, никога не се намесват в тези неща. Те никога не дават нищо друго освен импулси.

Винаги когато сме заети по практичен начин с разширяването на Теософското общество, великите индивидуалности, които наричаме Учители, стоят на наша страна, ние можем да се обръщаме към тях и да им позволяваме да говорят чрез нас. Когато се отнася до разпространяването на окултния живот, тогава говорят Учителите. Когато се отнася само до организирането на Обществото, тогава те оставят това на тези, които живеят на физическото поле.

Това е разликата между окултното течение и рамката на теософската организация. Разрешете ми да изразя разликата между онова, което протича като вътрешно духовно течение, и онова, което се проявява чрез индивидуалните личности, както може би най-добре може да бъде изразено: Щом се отнася до духовния живот, тогава Учителите говорят; щом се отнася само до организацията, тогава е възможно заблуждение, понеже тогава Учителите мълчат.5

Към втора част »

Извадил от различни лекции: У. Швенденер

Превод от немски: Нели Спиридонова-Хорински


Бележки:

  1. Тук имаме игра на думи, тъй като немската дума, която отговаря на българската «ръбест», е «kantig» и е съзвучна със самото име Кант — бел. пр. [^]
  2. Събр. съч. 257, Изграждане на антропософската общност, Дорнах, Щутгарт (1923), 27.02.1923 г. [^]
  3. Събр. съч. 260а, 29.09.1924 г., 10-то писмо до членовете. [^]
  4. Екзотеричен = външен, светски — бел. ред. [^]
  5. Събр. съч. 93, лекция 16 [^]

Споделете публикацията

Google1

За Нели Хорински

nelih@otizvora.com | Нели Хорински е преводач на свободна практика и осигурява за „От Извора“ чудесни антропософски материали и тематични цитати. „Ние поемаме заедно наистина един труден път нагоре срещу течението, но пък към една велика цел, към духовната светлина, която трябва не само да ни се разкрие в мисли, но и да се превърне в реално изживяване.“

Всички публикации

Един коментар за "Рудолф Щайнер за Антропософията"

  1. инж.Спас Желязков  14.01.2018 г. | 15:42 ч.

    Както се вижда „Антропософската наука / същност/ , засяга всемирието от неговото сътворение до наши дни ?! Поради ,което аз специално се страхувам да дам ,каквото и да било мнение , защото то ще бъде недостатъчно да участвам в какъвто и да било диалог с времето и не само !
    Ще изчакам да събира още /много…/ познания ?!

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.