Що за лекар говори за опасните ваксини със закъснение и още лъжи?

Коментар върху думите на д-р Дечо Дечев, директор на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“

Изказванията на д-р Дечо Дечев, които ще коментирам, са цитирани тук. Моля, запознайте се с тях, за да няма спекулации, дали анализирам вярно предадени думи. А директорът на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ наистина хвърля няколко бомби, които щяха да ни впечатлят с героизъм, ако в подробностите им не се криеха опашати дяволи.

Д-р Дечев е цитиран така:

„Бившите здравен министър и премиер щяха да приложат на десетки български деца ваксина, в която количеството на отровното вещество живак превишава с 2000% максимално разрешеното.“

А сега и коментарите ми:

1. Очевидно „десетки български деца“ е неволна грешка на езика от страна на д-р Дечев или журналистите не са го цитирали точно. Става дума за „няколко десетки хиляди деца“, както същият лекар казва в друго изявление от края на 2016 г.

2. Проверих и миналите му изказвания, понеже исках да се уверя в едно свое подозрение. А именно, че д-р Дечев е започнал да говори против далаверата с тези ваксини едва когато прокуратурата вече е започнала да се занимава с бившия здравепогазващ министър Москов. Интересно, че лекарят не е бил камбаната по-рано. Защо?

Ако се окаже, че д-р Дечев все пак е алармирал своевременно обществото за поредната престъпна акция срещу здравето на бъдещите поколения, ще редактирам тази точка от коментара. Но нещо ми подсказва, че няма да се стигне до там, защото…

3. В думите на д-р Дечев има още поне две смущаващи подробности. Ще се занимая първо със следното:

„…количеството на отровното вещество живак превишава с 2000% максимално разрешеното.“

И веднага публично повдигам няколко нериторични въпроса към автора на изумителното горно твърдение:

Каква е максимално разрешената доза живак, която може да се инжектира било на деца, било на възрастни?

Според коя наука изобщо може да се говори за „разрешени дози“ на живака, един от най-мощните невротоксини?

Въпросите са важни преди всичко за самия д-р Дечев, тъй като в различните си медийни гастроли той дава различни проценти на съотношението между допустим и недопустим живак. А заради едни такива противоречия можем само да заключим, че „нормалните дози живак“ не са ясни и на самия лекар или той просто обича да говори с измислени числа.

Почитаемите (не)мислещи лекари правят ли разлика между „одобрена ваксина“ и „разрешени количества живак“?

Според мен не правят такава разлика. Нещо ми подсказва, че в тяхната „логика“, щом една ваксина е одобрена, съответно всичко в нея се смята за добро и безопасно. Това е „логика“, в която се изключва всяка мисъл, че одобрителите на ваксините по морал и умствено здраве не се различават съществено от Москов и покровителите му.

Но това не е всичко…

В по-старите си интервюта д-р Дечо Дечев говори за турските ваксини като за „втори Чернобил“. Изобщо той акцентира върху въпросната далавера на Москов, като не ни занимава с епитетите си към ваксините на Novartis, GlaxoSmithKline, Merck и прочие. Каква е причината за това, можем само да гадаем. Но какъвто съм си мнителен, не бих се учудил, ако цялата тази медийна свада между „загрижените“ и „безотговорните“ се дължи на битката между различни фармацевтични концерни, които искат да продават токсичните си боклуци у нас. Това ще бъде официалната ми версия до доказване на противното.

Докато добрият лекар отговори публично на горните ми безсрочни въпроси, приемам безусловно научния биохимичен факт, че всяко количество живак е извънредно опасно — както при инжектиране, така и само при вдишване на изпаренията му. А тъй като и самият д-р Дечев признава, че във ВСИЧКИ ваксини има живак, ще ги наречем:

Фукушима на стероиди

Да, Фукушима, тъй като сравнението с Чернобил се е превърнало в банално клише.

* * *

За финал ми се иска да обърна внимание на още три „категорични“ изказвания от доктор Дечев:

„…количество консервант, който е особено токсичен за детския организъм.“

И в това си изказване лекарят говори за количества, сякаш има количества на живака, алуминия и формалдехида във ваксините, които са безопасни. Такива няма. Дори за момент да приемем хипотетично, че количествата са безопасни в една ваксина, децата получават повече от една ваксина. Натрупаните количества пак ли са безопасни?

Опасни са. Впрочем, те не са безвредни и за възрастните.

„Твърденията, че ваксината против Хепатит е щяла да се използва за бежанци са напълно неверни“, казва на друго място лекарят.

И първото, което се питам, е: Трябва ли да съм спокоен, че турските ваксини уж щели да се инжектират в бежанци, а не на български деца? Да ви кажа — ама хич не ми е спокойно. Защото няма причина морални (а някои от тях и физически) изроди, които си играят на евгеника с пришълците, да правят същото и с местните. Елементарна логика.

Та не се разбра дали д-р Дечев е само против поставянето на тези ваксини на деца и дали ги одобрява за бежанците.

Но най-потресаващото изявление на „добрия чичо доктор“ си оставих за десерт:

„Тази ваксина е използвана изцяло от български деца на възраст от 0-1 година. Тя е използвана, вече е изконсумирана. Понякога знаете, че изваждането на истината може да доведе много повече вреди, отколкото нейното премълчаване. Затова за тази ваксина аз няма да приказвам, тъй като тя е използвана.“

Ами, почитаеми Дечев, щом няма да вадиш истината, по-добре въобще не ни занимавай с неистините и манипулативните си подмятания с половин уста. Ако ще казваш нещо, кажи го като учен човек, при това мъж!

Щом лекарят не ще да говори истината, тогава истината ще си намери през кого да говори.

Първата истина е, че цялата тази история с турските ваксини мирише и от двете враждуващи страни. Д-р Дечев е толкова нечистоплътен в речта си, колкото Москов и покровителстващия го Борисов. От това пък произлиза другата истина, че няма безопасни ваксини — не само защото десетки от съставките и „консервантите“ им нямат безопасни количества, а и защото ваксините се произвеждат, внасят и инжектират от некомпетентни и в някои случаи нравствено мръсни хора.

Звучи ужасно, но това е истината и за разлика от някои лекари, имам топки да я кажа. Лесно ми е, защото за мен истината е по-важна от всичко друго. И определено е по-важна от мътенето на директорско място в някоя болница.

Когато поставяте ваксина на себе си, на дете или близък, си играете на руска рулетка. И колкото по-често го правите, толкова повече увеличавате шанса си да разберете истините, ама чрез лични трагедии.

Иван Стаменов
17.2.2017 г.

Споделяне на публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми.
От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите.
Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

4 коментара за "Що за лекар говори за опасните ваксини със закъснение и още лъжи?"

  1. Йордан  20.02.2017 г. | 10:46 ч.

    http://terminal3.bg/neistinite-za-vaksinite-ubivat/

  2. Светльо  20.02.2017 г. | 12:45 ч.

    Супер манипулативна статия в която има само голи твърдения. Последната епидемия у нас убила 24 деца от морбили, че и неваксинирани – тази информация от къде е?В нито едно семейство от тези на сложилите вече ваксини нямало нито едно драматично обстоятелство? И как го разбра това автора, има някакви източници всред всичките български семейства чиито деца са били вакиснирани?

    ваксината срещу полиомиелит, дифтерия, тетанус, коклюш и хемофилус инфлуенце тип Б е напълно БЕЗОПАСНА.

    И това пак освен голи думи не са нищо друго. Аз обаче твърдя обратното и за да не голословнича ще дам линк към клинично изследване на 44 броя ваксини на най-различни производители описващо съдържание на нано и мирко замърсители, съдържание на алуминиеви, живачни и формалдехидни съединения и цялата Менделеева таблица. Цитирам нещо, което може тук от хората следящи темата се знае, но все пак – да я научи и автора на тази статия:

    Цитат: „Количеството открити чужди тела и нетипичните им химични съединения ни озадачиха
    .Откритите неорганични частици са бионеразградими или био несъвместими, което означава, че са биоустойчиви и могат да доведат до различни реакции както непосредствено след ваксинация, така и по – късно. Важно е да се напомни, че частиците (кристали, а не молекули) са чужди тела за
    организма и биват третирани като такива. По–специално тяхната
    токсичност в някои отношения се различава от тази на изграждащите ги химични елементи,като към токсичността на градивните им елементи се добавя токсичността и на самата чужда частица.
    В резултат на това причиняват възпалителни реакции.След ваксинация тези микрочастици, нано частици и агрегати могат да останат около мястото на инжекцията и да формират отоции грануломи (17). Също така те могат да се разнесат чрез кръвообращението, като няма да предполагаме каква може да бъде крайната им дестинация“

    и още един цитат от заключението

    Предвид откритите замърсители във всички проби от предназначените за хуманна употреба
    ваксини, получаването на нежелани реакции
    след инжектирането им е съвсем възможно и правдоподобно.
    Тези реакции може да се появят на случаен принцип, тъй като зависят от това къде
    ще се придвижат попаднали те в кръвообращението замърсители.
    Очевидно е, че подобни количества от такива чужди частици могат да окажат още по – сериозно въздействие детския организъм

    Край на цитата – нищо притеснително нали?

    Примера със сандвича с риба тон е повече от малоумен по няколко причини. Първо сандвич с риба тон деца на възраст 0-1 година не ядат, че дори и до по-късна възраст. Второ дори и да има живак в рибата тон, то човек има естествени прегради, както и храносмилателна и отделителна система. Всичко, което не е полезно за организма бива извадено от него, по естествен път. Докато ваксините биват вкарвани в кръвно-лимфната система на детето директно преодолявайки всички такива. От там дори и авторите на научното изследване по-горе не се наемат да коментират къде по-точно отиват живачни и други замърсители : Също така те могат да се разнесат чрез кръвообращението, като няма да предполагаме каква може да бъде крайната им дестинация

    Още нещо да добавя. Относно мита за това, че масовите ваксинации са довели или ще доведат до изкореняването на болестите. Това е една огромна лъжа, защото:

    1. Ефикасността на ваксините обикновено се определя серологично, т.е. по концентрацията (титрите) на получените в резултат на ваксинацията специфични антитела. Когато тези титри са по-високи от определени нива, считани за „защитни“, се приема, че ваксината е постигнала своя ефект. Данни от лабораторно контролирани експериментални проверки на ефикасността на ваксините при хора по отношение на реална защита от дадено заболяване липсват, тъй като провеждането на такива научни експерименти би означавало да се инфектират умишлено с болестотворния агент ваксинирани и неваксинирани (за контрола) хора, за да се види дали ваксината предпазва от заболяване и до каква степен (такива експерименти не могат да се провеждат по етични съображения). Поради тази причина, т.нар. „серологична ефикасност“ на ваксините не може да служи за точна оценка на ефекта от ваксинацията върху превенцията на дадено заболяване.

    2. Имунитетът от ваксините не е напълно ефективен, нито е доживотен. Ваксино-индуцираният имунитет не наподобява имунния отговор при естествена инфекция. Причините за това са различни:

    неадекватният Тн1/Тн2 разбалансиран имунен отговор при адювантните инактивирани ваксини, съдържащи алуминиев хидроксид/фосфат, който обикновено е поляризиран към тип Тн2 (активиране на В-клетките и получаване на антитела) и недостатъчно ефективен Тн1 и цитотоксичен Т-клетъчен отговор (Gupta, 1998; Hurwitz and Morgenstern, 2000; McDonald et al., 2008);
    спадане на титрите на антителата с времето (което налага нуждата от реваксинации) и нарастваща вероятност за заболяване при среща с патогена дори при ваксинирани лица (Versteegh et al., 2002; Lopez et al., 2006);
    при ваксиниране и естествена инфекция се получават различни съотношения субкласове антитела (Jelonek et al., 1993; Nelson et al., 1998; Isa et al., 2002; Oliveira et al., 2009);
    ефикасността на ваксините може да е различна в различните региони на света (Moon et al., 2010); подмяна на патогенни серотипове в популацията в резултат на серотипово специфичните вакисни, предлагащи само частична, бързо намаляваща защита и изискващи непрекъснат мониторинг и ревизия (Galanis et al., 2016; Gladstone et al., 2015; Lee et al., 2014), и др.;
    при инжекционните ваксини се преодоляват естествени „входни врати“ за инфекциите, каквито често са мукозните повърхности на дихателната и храносмилателната системи. В резултат на това, ваксините водят до системен имунен отговор предимно от антитела тип IgG, но не и ефективен мукозен имунитет, който се определя основно от антитела тип IgA (и някои клетъчни фактори), т.е. не се създава ефективен имунен отговор на „входните врати“ на инфекцията, което е още една причина за компрометиране на реалната ефикасност на ваксините да предпазват от инфекция (Czerkinsky et al., 1999).

    Тези научни факти показват, че съществува голяма разлика между естествено придобития имунитет и ваксино-индуцирания. Имунният отговор, получен от ваксини, съдържащи атенюирани или инактивирани патогени, както и адюванти и други компоненти, не е точна имитация на имунния отговор, получен в резултат на естествена инфекция.

    3. При немалко хора (относителният им брой зависи от конкретната ваксина, възрастта на пациентите, наличието на определени заболявания и др.) не се получават достатъчно високи („защитни“) титри на антитела след ваксиниране дори и след реваксиниране – това са така наречените „poor responders“ или нонреспондери – не изграждат „защитни“ титри на антитела след ваксинация (Denis et al., 1984; Agarwal et al. 1999; Poland, 1998; Mattos et al., 2004; Pichichero et al., 2013). Дали реваксинирането на тези хора, чиято лична имуногенетика не благоприятства висока продукция на антитела в отговор на дадена ваксина, ще коригира тяхното наследствено детерминирано ниско ниво на отговор към ваксината? Оказва се, че „poor responders“ или нонреспондерите си остават такива дори след реваксинации (Mathias et al., 1989). Какво да направим с тези хора, при които дори принудата да се реваксинират, не върши работа?

    4. В други случаи е установено, че заболели ваксинирани са изградили към ваксиналните антигени високи титри на антитела, които на теория би трябвало да ги предпазят от болестта, но изследвания показват обратното (Crone and Reder, 1992; Gouma et al., 2016). Те, както и ваксинираните безсимптомни преносители на инфекцията по време на епидемични вривове, се явяват и разпространителни на инфекцията сред популацията, като могат да заразят ваксинирани и неваксинирани (Ohuabunwo et al., 2005; Faneve et al., 2015). Съществува и друг проблем – изкуствено завишени оценки за ефикасност на ваксините (Cherry, 2012).

    5. Наблюдават се мутационни процеси в патогените и масовите ваксинации могат да селектират нови мутантни ваксино-резистентни патогенни щамове (Queenan et al., 2013), които са друга причина за понижена ваксинална ефикасност и фактор за заболяване при среща с патогена (Carman et al., 1990), включително поява на ваксино-дериватни щамове в резултат на реасортация, причиняващи заболяване (Bucardo et al., 2012; Hemming & Vesikari, 2012; Rose et al., 2013), както и геномна нестабилност на живите ваксинални щамове (Connaughton et al., 2015). Ваксините срещу бързо изменчиви вируси показват статистически незначима ефикасност (Demicheli et al., 2014).

    6. Един от обществените проблеми с ваксините, които не сигуряват доживотен имунитет е това, че се създават цели поколения възрастни хора, които нямат имунитет към патоген, който е временно елиминиран от циркулация в дадена популация. След дълъг период на липса на дадено заболяване, появата на инфекция с този патоген може да доведе до много по-големи епидемии, отколкото предвиждат стандартните модели (Heffernan and Keeling, 2009). Това означава, че временният ефект от масовите ваксинации (ако въобще има такъв) може да доведе до заличаване на дълготрайния естествен колективен имунитет и да изправи обществото пред опасност от още по-големи епидемии.

    7. Ваксинацията с неефикасна ваксина може да има редица неочаквани и нежелани последици – да повиши нивото на разпространение на патогените и евентуално да увеличи вирулентността им (Gandon & Day, 2008; van Boven et al., 2005). В действителност, мутирали патогени, които са в състояние да избегнат предизвикания от ваксинация или инфекция имунитет, са селективно облагодетелствани и може да се очаква, че патогенните популации ще се развиват и станат полиморфни (Mooi et al., 1998; van Boven et al., 2005).

    Според твърденията на здравните „експерти“, обществото ни се намира в риск от пламване на епидемии, ако ваксиналното покритие спадне под 95%. По-голямата част от членовете на обществото обаче никога не са били ваксинирани срещу патогените, чиито антигени са включени в някои от новите детски ваксини, нито пък са редовно реимунизирани. Това означава, че условията за ваксино-индуциран колективен имунитет на практика не са били реализирани цели десетилетия и въпреки това, не са пламвали опустошителни епидемии.

    Практически всички публикации, целящи да ни убедят в ефикасността на ваксините и изграждането на колективен имунитет, са основани на епидемиологични статистически данни, „установяващи“ определени корелации. Добре известно е, че корелациите (дори да ги има) не са доказателства за причинно-следствена връзка и следователно тези проучвания не могат да служат за доказване на ефективност или реализиране на колективен имунитет.

    От всичко това следва, че хипотезата за колективен имунитет чрез ваксини е мит, непостижима утопия, при това изградена на нереални теоретични предположения. Фактите за наблюдавани епидемии дори при високоваксинирани популации (Albertson et al., 2016; K
    hetsuriani et al., 2001; Ohuabunwo et al., 2005; Klein et al., 2012; Vygen et al., 2016), включително при 99% ваксинално покритие (Gustafson et al., 1987; Wang et al., 2014), недвусмислено потвърждават това.

    http://www.vaksinite.com/zashto-kolektivniat-imunitet-chrez-vaksini-e-nepostizhima-utopia/

    Ваксинирането е игра на руска рулетка. Който разбрал разбрал!

  3. Светльо  20.02.2017 г. | 13:36 ч.

    Малко научни данни по темата за ваксина срещу морбили от която според въпросната дама били умрели 24 неваксинирани деца (без изобщо да назовава от къде е тази информация и дали наистина са били невакиснирани)

    Ваксина за морбили – какво е важно да знаем?

    ваксина за морбилиМорбилният вирус (РНК Morbillivirus /Measles virus/ от сем. Paramyxoviridae) е изолиран от Ендерс и Пийбълс през 1954 г. В България въвеждането на масова ваксинация с морбилна ваксина започва през 1969 г. Използва се щам Ленинград 16 (Л16) и се обхващт неболедувалите деца на 1-8 години. Периодът 1969 – 1971 г. се характеризира с незадоволителен ваксинален обхват (31 %) и рязко, но краткотрайно снижение на заболяемостта. През 1972-1982 г. се прилага поддържаща ваксинация на деца с начална възраст 10 месеца и обхватът с една доза морбилна ваксина щам Л16 достига 88 %. До 1976 г. ваксиналната схема е еднократна, а средногодишният показател на заболяемостта от морбили не се различава съществено от регистрирания преди началото на ваксинацията – снижението е само 10%. През 1976 г. и 1981 г. в страната са проведени масови кампании с коригираща цел – обхванати са всички деца, израснали в предходния имунизационен период – на възраст 2 – 14 години и съответно 2 – 6 г.

    През 1983 г. в имунизационния календар е включена втора доза морбилна ваксина с ваксина щам Л 16 , която първоначално се прилага на 4-годишна възраст, а от 1986 г. – на децата, навършили 2 години. Ваксиналният обхват надвишава 90 %, нивото на заболяемост бележи спад, но същевременно, поради наблюдаваните периодични епидемии през интервал от 3 години, максималното ниво остава високо и се регистрират смъртни случаи. В началото на 90-те се въвежда двукратна ваксинация с триваксина морбили-паротит-рубеола (МПР) на 13 месеца и мономорбилна ваксина на 12-годишна възраст. От 2001 г. започва двукратна планова ваксинация с триваксина МПР на 13 месеца и 12 години. Използваната понастоящем в България ваксина съдържа живи атенюирани (отслабени) вируси на морбили, паротит и рубеола, като морбилният вирус е щам Schwarz, произведен в пилешки ембрионални клетки. Ваксината съдържа сорбитол, манитол, неомицин и други помощни съставки.
    Не/ефикасност на ваксината

    В последните десетилетия епидемии от морбили в България има през 1980 – 82 г., 1991 – 93 и 2009 – 10 г., независимо от типа използвана ваксина, ваксинационна схема и при висок ваксинален обхват. По време на морбилната епидемия през 2009 – 2011 г. ваксинационният статус на заболелите е известен при 52%. Във възрастовата група 1-14 г. от групата с известен ваксинационен статус, 80.9% от заболелите са ваксинирани с една или две дози МПР ваксина, от тях с поне 2 дози са 8.7% (Muscat et al., 2016, табл. 2), като е прието, че една доза ваксина се счита за достатъчна, а втората е с цел да обхване нонреспондерите от първата. В различните страни има големи разлики във възрастта, на която се прилага втората доза.

    Въпреки популярните внушения, че предимно неваксинираните са изложени на риск от морбилна инфекция при среща с патогена, проучвания показват, че морбили се разпространява успешно и сред популации с 99% ваксинирани лица (Gustafson et al., 1987; Chen et al., 1989; Boulianne et al., 1991), както и други високи проценти заболели, които са напълно ваксинирани (Faneye et al., 2015; Gupta et al., 2015; Vaidya et al., 2016; MMWR, Sept. 02,1988/37(34);527-31), включително при лица с предварително доказан ваксинален имунитет, солидни антитяло-отговори и явяващи се заразоносители, което подчертава необходимостта от задълбочени епидемиологични и лабораторни изследвания при съмнение за морбили, независимо от ваксинационния статус (Rosen et al., 2011). Други автори проучват епидемичен взрив на морбили, настъпил в гимназия с документирана ваксинация в 98% и обсъждат неуспеха на ваксината, като очевидно адекватно ваксинирани лица разпространяват заразата (Nkowane et al., 1987).

    В последните десетилетия епидемии от морбили в България има през 1980 – 1982 г., 1991 – 1993 и 2009 – 2011 г., независимо от типа използвана ваксина, ваксинационна схема и при висок ваксинален обхват.

    По време на морбилната епидемия у нас през 2009 – 2011 г. ваксиналният статус на заболелите е известен при 52%. Във възрастовата група 1-14 г. от групата с известен ваксинационен статус, 80.9% от заболелите са ваксинирани с една или две дози МПР ваксина, от тях с поне 2 дози са 8.7% (Muscat et al., 2016, табл. 2), като е прието, че една доза ваксина се счита за достатъчна, а втората е с цел да обхване нонреспондерите от първата. В различните страни има големи разлики във възрастта, на която се прилага втората доза.

  4. Припомням  07.03.2017 г. | 15:21 ч.

    Това е списък на съдържанието на ваксините, които се поставят на деца и възрастни в САЩ. В коментара на ashley2048 отдолу ще намерите двучасова лекция, която също заслужава внимание.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.