Филмът „Пасажери“: отвъд баналната любовна история

Четете пълната ми „окултна рецензия“ в cinefish.bg

Мистичният мироглед трябва да достига и да завладява душите на все повече хора. Затова, когато ни се даде възможност да работим за по-широка публика, е разумно да я приемем. Такъв беше случаят с популярния сайт за кино cinefish.bg, където са харесали досегашните ми „окултни ревюта“ на филми и ми предложиха от време на време да пиша такива за тях. Не крия — срещу хонорар. Смятам, че не лишавам публиката на „От Извора“ от тези материали, тъй като винаги ще ви информирам за новите ми статии на тема кино. Разлика между преди и сега е само в един допълнителен линк за кликване.

Нима това не е просто „женски филм“, „космическа романтика“ и „научна фантастика, ама без научното“, както го определиха някои критици? Защо изобщо трябва да мислим, че в „Пасажери“ има скрити идеи?


Някои критици са забелязали, че сценаристът Джон Спайтс е написал и историята на филми, като „Прометей“ (2012) и „Доктор Стрейндж“ (2016), в които изобилстваше от мистика и езотерични послания. Негово дело са и предстоящи премиери, като новите „Ван Хелсинг“ и „Мумията“ (2017), в които също се очаква нещо повече от сух реализъм.

Четете пълната статия в cinefish.bg»

Споделяне на публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

15 коментара за "Филмът „Пасажери“: отвъд баналната любовна история"

  1. Светльо  17.02.2017 г. | 15:27 ч.

    Интересно е да се разсъждава на темата дали е неправилна и егоистична ли беше постъпката на Джим, когато събуди Аурора? Тя самата дори го обвини по-късно, разбирайки какво е направил, че я е убил.

    Според мен не, и това се е част от Детерминизма/Предопределението. Мисля, че така както и „грехопадението“ НЕ Е грешка на човека, а необходима част от еволюционния процес, така считам и че това което Джим направи не беше егоистично/неправилно, а именно защото той сам нямаше да може да изведе хората към Новия Живот. Сам (мъжкият архетип на човека)той се пропи, изостави се, буквално отивайки дори към край. Докато не видя Аурора (женският архетип на човека), не я проучи добре, след което се влюби в нея и тръгна дясната половинка да търси лявата, за да стане едно цяло. Така вече, завършено цяло то има шанс в точното време, с точните усилия и знание да се изправи пред своята Голгота – саможертвата! Ако погледнем само този факт – събуждането на жена, която му е харесала за да се избави от скуката и отчаянието което го беше обзело, да изглежда неправилно и егоистично – обрича още един човек на смърт като себе си. Но поглеждайки целия филм (пълната картина), то се вижда, че точно този му акт е единствено правилния. Тази сцена мисля ни препраща към цял библейски сюжет за т.н. грехопадение, от което човек с вината си не може да се избави и до днес, а също така и да не съдим една или друга постъпка тъй като ние виждаме само един отрязък от дадено действие, а не сме в състояние да сглобим цяла една картина.

    Много хубав филм с чудесни послания. Силно препоръчвам и на гледалите го пак да го гледат след като изчетат резюмето на Иван.

  2. Стопанина  17.02.2017 г. | 15:33 ч.

    егоистична ли беше постъпката на Джим, когато събуди Аурора? Тя самата дори го обвини по-късно, разбирайки какво е направил, че я е убил.

    За мен беше егоистична. Но такава е и постъпката на Адам в райската градина.

    Думите на Аурора, че Джим я е убил, също са препратка към грехопадението. Защото разделянето на Човека на два пола, води със себе си и полярността живот-смърт.

  3. Светльо  17.02.2017 г. | 15:39 ч.

    Да, но това всичко, е част от Детерминизма. Без всичко това, нямаше да има еволюция.

  4. Нина  17.02.2017 г. | 22:51 ч.

    Хубава гледна точка. Да добавим и Бармана – студеният разум – разбиращ от правилно и неправилно, Дървото на живота в главното фоайе – Домът, Главният – със специален достъп до техно-то – сочещият Пътя, кастовостта, – достъпът до ресурсите за оцеляване – кой кой е…..и… СИЛАТА НА ПАРИТЕ – да си купиш планета!!!

  5. dragonn  18.02.2017 г. | 09:47 ч.

    Филма е толкова тъп, че e чак вдлъбнат. Участват три, четири човека – скука. Втълпява се идеята че Космоса е пуст и без друг живот – депресиращо. Тръгнали да колонизират нова земя със старите си разбирания, като в крайна сметка пак ще имат старата си земя със същият режим, от който повечето искат да се отърват – тъпо. Разбира се винаги трябва да има мъж и жена за да е още по банално всичко. Какво се втълпява с тази идея. Разделение разбира се. Втълпява се че си част от нещо. А както всички знаем една част не може да работи самостоятелно. Тя трябва да е свързана с друга част за да се получи механизма който вече може да заработи. Та това е идеята на мъжа и жената във филма. И определено от тази идея излиза, че човек не е Микрокосмос (завършен), като отражение на Макрокосмоса.

    Както и да е, все пак филма става за едно гледане.

  6. пасажери  20.02.2017 г. | 15:20 ч.

    Отговор на Вие какво мислите.

    Положителните страни на техно-утопията „Пасажери“

    Благодарение на технологиите, главният герой не полудява! Няма халюцинации, чуване на гласове, виждане на образи и срещи със свръхсетивни същества. Въпреки предразполагащите фактори – екстремна изолация, безнадеждност на ситуацията, чувство за обреченост пред смърта, физическа отделеност от Земята/Слънчевата система.

    Благодарение на технологиите за консервация на физическото тяло и поддържането на фаза на дълбок сън във филма, пътниците достигнаха крайната си дестинация! Технологиите във филма победиха естествените 7 годишни цикли на растеж и естествените цикли на будност и сън! Технологиите запазиха годни както физическото, така етерното и астрално тяло след събуждане! Технологията ги пазеше и от сънуване, като ги поддържаше в определена фаза на съня! Всичко си е постарому след събуждане. Като машина на времето, която съхранява хората същите в продължение на столетия. Заспиват и се събуждат след 120 години.

    Негативната страна на филма – плашещото чувство за 100% зависимост от технологиите! Нещо да се обърка и край. За щастие благодарение на самоотвержените действия на главните герои филмът завърши с хепиенд 🙂 С изключение на капитана станал жертва на технологиите 🙁

    Филмът би се харесал на хората ориентирани към външния сетивен свят и техно материалистите. Въпреки негативите показани във филма има и нотка на оптимизъм за бъдещето. Получил се е добър баланс, без излишни драми с разрешаване на моралната дилема със събуждането на героината във филма. Няма го и типичното за подобен жанр филми („Сурогати“, „Аватар“) противопоставяне между добрите и лошите. В „Пасажери“ работят заедно за да измислят решение за справяне с кризисната ситуация. Без излишно напрежение, борба с лошите и его-его противопоставяния. На преден план е любовта между двама души. За финала на филма – решението на героинята да не остане с героя и да изживеят живота си заедно на станцията (като Адам и Ева в космическа техно-утопия) си е нейно право за което не може да бъде упреквана. Дали на по-късен етап ще има душевни терзания и драми при героината, няма как да се разбере. Освен ако не измислят „Пасажери“ втора част в която на дърти години пред умиране героинята ще слуша как внуците й четат нейните/неговите мемоари със спомени за отминалите времена 😉

  7. Стопанина  20.02.2017 г. | 15:45 ч.

    Благодарение на технологиите, главният герой не полудява!

    ?!

    Как са му помогнали технологиите?

    плашещото чувство за 100% зависимост от технологиите!

    ?!

    Къде във филма има такова нещо?

    Филмът би се харесал на хората ориентирани към външния сетивен свят и техно материалистите.

    ?!

    Очевидно не само на тях…

    За финала на филма – решението на героинята да не остане с героя

    ?!

    Аз пък си мислех, че е точно обратното. Някаква алтернативна версия на „Пасажери“ ли си гледал?

    Обобщено, винаги ме изумяват претенциозни коментари, в които се разглежда нещо, което познавам, а ми е трудно или невъзможно да разпозная.

  8. пасажери  20.02.2017 г. | 19:58 ч.

    Стопанина, благодаря за коментара! Намерих филма онлайн и гледах края. Имаш право, не сме гледали различни версии, а заблудата е изцяло моя.

    За коментара, защо трябва да е претенциозен? Така видях филма през моята гледна точка. Коментарът ми по никакъв начин не би трябвало да е претенциозен, даже напротив. Все пак коментираме филм, а не някаква църковна догма затворена за различни впечатления, гледни точки или интерпретации.

    С риск да се повторя ще напиша, че така го видях филма. С главни акценти на технологията и ориентация към външния свят. Самата космическа станция – арена на действието, е както и да се погледне технология. Главният герой така както го показаха се разсейваше с техно-бармана робот и със забавленията които предоставяше станцията. Събуди и жената да си правят компания във физическия свят.

    Без технологиите във филма ми е трудно да си представя как въобще биха могли да пътуват в Космоса и как биха могли да се съхранят и оцелеят при дългото пътуване. За 120 годии на Земята щяха да са остарели и умрели. Има истории и филми за вампири, истории за медитиращи като мумии тибетци, истории за окултисти и магьосници, истории за Супермен и мутанти, и други такива, но във филма не видях да има нещо от изброените. Всичко се поддържаше от технологиите на станцията. Без технологията да им поддържа жизнената среда и да им съхранява телата, не виждам начин как биха могли да оцелеят. Дори хабитата с растителноста който бяха създали в края също се нуждае от подходяща жизнена среда, която пак е в пряка зависимост от технологиите на станцията. Както и да се погледне са изцяло зависими от технологията.

    Може само да се спекулира какво са почувствали когато са осъзнали, че има критичен проблем със станцията и какви са им били мотивите. Страх за физическото им оцеляване, мисъл за другите пасажери на станцията или нещо друго ги е водило като вътрешен мотив.

  9. Стопанина  20.02.2017 г. | 20:57 ч.

    Стопанина, благодаря за коментара! Намерих филма онлайн и гледах края. Имаш право, не сме гледали различни версии, а заблудата е изцяло моя.

    С други думи, когато си писал предишния си коментар, още не си бил гледал филма.

    В такъв случай, наистина ли трябва да защитавам своя коментар? Ами личеше, че си гледал друг филм. Без лоши чувства. 🙂

  10. Томина  22.02.2017 г. | 03:21 ч.

    Това, което прави впечатление в много филми напоследък, е как главните герои уж са средно-статистически „нормални“ хора отначало, а всъщност се оказват „изключителни“ – избраници на съдбата или покровителствани от невидими сили, защото успяват, в крайна сметка, да направят нещо, което не е по силите на нормален човек, и то без да има ясна обусловка за това, като например да преминат през трансформация в резултат на сериозен процес на работа над себе си (понякога има загатнат такъв процес, но пак поради неясни причини героят успява да премине през него по „изключителен“ начин, невъзможен за нормалните хора) или без да е показано развитието на нещата към събитието „учителят се появява, когато ученикът е готов“. Най-много „ученикът“ да е достигнал някакъв момент, в който егото му е напълно развихрено, като че ли това е необходимият катализатор (както е при черната магия).

    Има очевиден опит да се набива в главите на хората как духовната трансформация не е нищо повече от резултат от действието на егоистичните пориви, и затова е най-добре да ги оставиш да се развилнеят. Изкривена трактовка на сериозните древни учения, явно изразени елементи с мистичен характер (напълно несъвместими с простотата и непоказността на автентичния мистицизъм), и неизменно формулата е „аз съм центърът на вселената – искам всичко и го искам веднага“. Например, мигновеното решение на героинята в „Passengers“ да спаси всички останали хора на кораба, след като секунди преди това като че ли изобщо не й идва на ум, че има и други, и през цялото време дотогава тя действа подбудена само от егоистични цели – това си е пак нормална реакция на егото, а не резултат от духовно израстване. Изобщо, всички действия на героите си вървяха по класическия егоистичен маниер, дори и когато имаше саможертва, защото тя беше продиктувана от себична любов. Много ярко впечатление прави как се поднася егоистичната любов като нещо прекрасно и възвишено, и й се придават измерения, които в нея отсъстват напълно, а в действителност принадлежат на чистата, безкористна любов, и най-вече на любовта, която е свързващата нишка на всичко, което съществува.

    Героят трябваше или да събуди всички, или никого, ако се водеше от морални съображения. Но тогава нямаше да има филм, нали? Формулата на тези филми (както и това, което се прави от политиците и управляващите) е „егото създава проблем –> реакция –> привидно решение“.

    За да има прераждане е нужно егоистичното да се претвори в духовно. Пример за филм, който показва това прекрасно – „Безстрашен“ („Fearless“) с Джет Ли.

  11. Стопанина  22.02.2017 г. | 10:04 ч.

    Томина,

    И ти май си гледала друг филм. 😀

    Например, мигновеното решение на героинята в „Passengers“ да спаси всички останали хора на кораба, след като секунди преди това като че ли изобщо не й идва на ум, че има и други, и през цялото време дотогава тя действа подбудена само от егоистични цели

    Например, такова нещо в „Пасажери“ не съществува.

    Размислите ти за обикновените хора, които вършат необикновени неща, могат да се отнесат за хиляди други филми.

    Нещо не ми стана ясно и каква „трансформация“ трябва да има един механик, за да извърши това, което Джим извърши като… механик?!

    Героят трябваше или да събуди всички, или никого, ако се водеше от морални съображения.

    Кой е казал, че героят се е водил от морални съображения?

    Аз пък си мисля, че, ако има егоизъм във филма, беше НЕГОВ, а не НЕИН, както си написала. Поне в частта със събуждането на героинята.

    Да ми обясниш какво е моралното в това, ако беше събудил всички? Много ми е любопитна логиката, с която ще аргументираш изречението си.

  12. Томина  23.02.2017 г. | 02:13 ч.

    Всъщност, гледах филма на Kodi точно преди да напиша коментара си. Наистина удачно беше наречен от някого „““Титаник“ в космоса“ за тъпи хора“.

    Каква полза от „мистиката“ и „езотеричните послания“, ако те са поднесени – или поради незнание, или нарочно – по начин, който не се отличава от всички останали оди във възхвала на егоцентризма? Затова говоря за трансформация – без нея няма как подобни послания да ни наведат на правилната идея. А без правилна идея, все едно говорим за таро и спиритуализъм. Писах и пиша всичко това, защото се придържам се към темата Ви, че филмът е един от тези, чрез които „мистичният мироглед трябва да достига и да завладява душите на все повече хора“, но явно разбираме различни неща под „мистичен мироглед“.

    И май наистина сме гледали различни филми, ако не сте успели да забележите, че освен това, че героинята, в крайна сметка, прости на героя, че я е събудил („времето лекува всичко“ и сериозните обстоятелства, в които се намираха, бяха причината – и тук наистина имаше елементи на трансформация, но не се обърна достатъчно внимание), всички нейни действия бяха егоистични. И някои – много по-грозни и ужасяващи от неговото единствено провинение, че я събуди – за да я дари с толкова много щастие.

    Защо смятате, че не би било морално да се събудят останалите? Корабът очевидно беше повреден (иначе героят не би бил събуден предварително), и има повече вероятност всички да могат да се справят със ситуацията по-добре, отколкото един човек. Но това е от практическа гледна точка, а филмът очевидно е предназначен да манипулира емоционално и психически; за научна фантастика и дума не може да става, никой истински почитател не би гледал и половината филм.

    Единственото положително нещо, или по-скоро отсъствие на отрицателно, бе, че нямаше борба между „доброто“ и „злото“. Но това по принцип си е характерно за, уви, „баналните любовни истории“, дори и за тези, които се опитват да са нещо повече.

  13. Стопанина  23.02.2017 г. | 09:42 ч.

    всички нейни действия бяха егоистични. И някои – много по-грозни и ужасяващи от неговото единствено провинение, че я събуди

    Дай два-три примера за тези „всички“ егоистични, грозни и ужасяващи действия, защото написаното ми звучи голо и абсурдно. Ако е възможно, с по едно изречение ги изброй. Многословието пред мен не минава за аргументация.

  14. Томина  24.02.2017 г. | 02:02 ч.

    Е, хайде сега, даже и да пренебрегнем останалия сексизъм във филма, едно от основните неща, което се набиваше, е как героинята се държи като типична блондинка, подвластна изцяло на емоциите си.

    Очевидно не „всички“ нейни действия бяха егоистични, признавам, това беше преувеличение, но характерите и на двамата не бяха показани в дълбочина, та егоизмът им изпъкваше на преден план. Самата причина Аврора да предприеме това пътешествие, беше за да прекара една година на колонията, след което да се върне на Земята след 241 години, за да опише преживяното – защото така ще е първият човек, който ще го направи. И съответно – яростта от това, че Джим провали тези планове. А побоят, който му нанесе, нима не беше грозен и ужасяващ?

    Имаш късмет, че днес нямам време, иначе щях да изпиша още няколко страници – напук! 🙂

  15. Стопанина  24.02.2017 г. | 10:16 ч.

    героинята се държи като типична блондинка, подвластна изцяло на емоциите си.

    И ти пишеш като блондинка, но това няма нищо общо с егоизма, а с умствения капацитет.

    Очевидно не „всички“ нейни действия бяха егоистични, признавам, това беше преувеличение,

    Исках конкретни примери за егоизма на Аурора, а от естеството и бройката им ще се разбере дали си преувеличила или говориш по инерция и без наченка на мисъл и връзка с реалността.

    но характерите и на двамата не бяха показани в дълбочина

    Ами аз съм ти обърнал внимание на архетипите, а вече е въпрос на умение да събереш 2 и 2, за да установиш дали може да се очаква дълбочина от архетип.

    Отделно, смея се на опита ти да аргументираш онова за „егоизма“ чрез „дълбочината“. За мен човек може да е плитък, но да не е егоист. Ето защо не виждам логическа връзка между първата и втората част на изречението ти.

    Имаш късмет, че днес нямам време, иначе щях да изпиша още няколко страници – напук!

    Напротив, ти имаш късмет, че още те толерирам.

    Вече изтрих две от „русите“ ти мнения, писани днес „напук“ под други статии. Но ако продължаваш с „егоизма“ и все по-откритите опити да ме провокираш, ще си кажем и „сбогом“.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.