Какво (не) знаем за хляба на трапезата ни

Първи епизод от новата поредица подкастове „На седянка край Извора“

Винаги съм искал да правя „истински“ подкастове. Такива, в които не си говоря сам, а с реални събеседници. Но хората виждат нещо страшно в мисленето на глас пред публика и досега не винаги съм намирал с кого да развием дадена тема.

Надявам се новата поредица „На седянка край Извора“ да бъде истинска поредица и да не остане само с едно пилотно издание. Това отново ще зависи от смелостта на всички хора, които ще проявят желание да ми бъдат събеседници за 15, 20, 50 или 120 минути… Според мен първият епизод се получи много добре и е полезен за всички ни.

Темите са: Качествата на хляба. Разликите между пшеницата и лимеца. За обработката на почвата и зърното. Опасен ли е глутенът. Има ли начин да си набавим качествено зърно и брашно за хляб, как да месим тестото, с мая или квас, има ли изпитани рецепти и мн. др.

Темата изнасят:
Петър Матеев и Светлан Бонев

Водещ:
Иван Стаменов — Стопанина

Подкастът в MP3 формат
(55 мин., 25.1 MB)

Използвана музика:
• Avenza — It’s Broken (фрагмент)
• metr — Spirited (фрагмент)
• Jacob Tillberg — Lost in Time (фрагмент)

* * *

Предишни подкастове със събеседници:
Интервю с д-р Чилингиров: За историята и изкуството
Доброволно за задължителното гласуване
Раждане човешко и такова по нашенски

Ако имате желание за участие в следваща „На седянка край Извора“, пишете на Стопанина. Моля, представете се, ако вече не се познаваме, и опишете с няколко думи (а защо не и подробно?) темата, по която бихте искали да говорим.

Споделяне на публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

11 коментара за "Какво (не) знаем за хляба на трапезата ни"

  1. Gergana  13.02.2017 г. | 23:19 ч.

    Момчета, напълнихте ми очите със сълзи в заключителните минути. А хлябът – бих искала да ми стане побратим. Благодаря за интересната беседа.

  2. Стопанина  13.02.2017 г. | 23:50 ч.

    Гери, момчетата са склонни да дадат път на дамите. Особено ако една от тези дами реши да поговори на шведско-арабска тема. Или на шведско-медицинска тема. Или нещо искрено и лично. Не подбираме, само и само дамата да е съгласна.

    Please! *kitten eyes*

  3. Gergana  14.02.2017 г. | 00:40 ч.

    🙂 Но, сериозно, много хубава пилотна тема и качествено изпълнена.

  4. Павел  14.02.2017 г. | 12:42 ч.

    Здравейте, по мое мнение най-много енергия дава лимиеца ако се консумира по следния начин -измиите добре лимеца, след което го накиснете в хладка вода и след около 10 часа се консумира. Дава страшно много енергия, несравнимо с никоя друга храна

  5. Стопанина  14.02.2017 г. | 14:30 ч.

    Прехвърлям един коментар от YouTube:

    Doctor Who
    Много е важно да се ползва изворна вода за кваса. Не се получава с вода от чешмата.

    Петьо и Светльо да се изкажат за фактологическата обоснованост на твърдението. Според мен квас става и с чешмяна вода. Може би не с всяка, но все пак.

  6. Светльо  14.02.2017 г. | 14:37 ч.

    Ами ползването на изворна вода не само за кваса, а за ежедневна употреба разбира се е най-добре. Но кваса става и с чешмяна вода. Вярно у дома пак е изворна, не е от язовир, но все пак минава през някакви пречиствателни процедури и си тече от чешмата.

  7. Петьо  14.02.2017 г. | 15:29 ч.

    Да, става и с чешмяна вода, както е писал Светльо. По изключение ми се е налагало да го правя и с такава и пак се получава. Иначе се старая да използвам изворна. Водата е много важна, както за кваса, така и за самия хляб. В различните части на страната може и да е различно и на някой места да не става с чешмяна вода. Другите важни предпоставки за кваса са качествата на брашното/зърното, което се използва за направата му, съда и приборите, с които се приготвя, както и температурата на съхранение, дали се добавя мед или захар и т.н.

    При моята медена закваска определено влияние оказва и положението на сидеричната луна пред зодиакалните съзвездия. Това съм го установил опитно като съм се водил от календара за посевните дни. Най-добри резултати съм получавал в т.нар. дни „плод“, т.е. когато луната е пред топлинно съзвездие (Овен, Лъв, Стрелец). Подобно е и при класическия хляб с квас, макар там тази зависимост да е по-слабо изразена, поне според моите опити.

    Редно е да отбележа и, че до описания от мен начин за приготвяне на хляб с лимец стигнах именно водейки се от рецептата за ръжен хляб, изложена в гореспоменатия календар на посевните дни от Мария Тун. При приготвяне на ръжен хляб са необходими пет стъпки (5 втасвания). С опити установих, че за хляба от лимец са достатъчни и само 3 стъпки (3 втасвания). Според Мария Тун 3 стъпки са достатъчни и за пшеница и спелта. Само ръжта е малко по-взискателна и изисква повече внимание.

    Друго нещо, което съм установил при този метод на приготвяне е, че е важно първата закваска да е правена вечерта. Така хлябът ще престои поне две нощи – веднъж при първото втасване и втори път след окончателното му разбъркване за третото втасване. Иначе, ако първата закваска се направи сутрин, то второто втасване ще е вечер и третото – на следващия ден през деня. Така минава само една нощ във втасване. Това е свързано с начина, по който действа медът и ферментите в него. Медът е най-активен около 6 часа сутринта. Това било казано на Паул Брукхард от Рудолф Щайнер, като първият разработил рецепта за хляб на основата на съветите на доктора. Изпитвал съм и нея, но резултата е бил по-малко задоволителен. Какви са точно механизмите зад това действие не ми е съвсем ясно, но съм установил, че работи.

  8. Петьо  14.02.2017 г. | 15:31 ч.

    Павел, това наистина е много добър начин за приготвяне на лимец! А хубавото при него, за разлика от другите житни култури е, че може да се яде и съвсем суров (разбира се, след като е олющен), т.е. ако човек няма възможност да го накисне, да го свари, смели и опече, пак може да си го хапне.

  9. Павел  14.02.2017 г. | 15:51 ч.

    За пловдив и региона проверено: НЕ става кваса с чешмяна вода, също и с бутилираните такива – ако използвам изворна от родопите всичко е ок

  10. Веселин Н.  14.02.2017 г. | 20:01 ч.

    За пловдив и региона проверено: НЕ става кваса с чешмяна вода, също и с бутилираните такива – ако използвам изворна от родопите всичко е ок
    С вашето любезно позволение ще отбележа, че може би използваните в чешмяната вода хлорни съединения тровят „животинките“ в кваса. До това съждение стигнах по аналогия с йода в масово продаваната готварска сол. Йодът от солта убива благородните плесени в сирената.
    Влизам в офтопик, но развивам доста успешно едно мое хоби – да правя сирене в най-различни разновидности.
    Към момента правя от фермерско мляко моцарела, класически кашкавал и качо-кавальо, бели саламурени сирена, камамбер и бри, техният аналог шевр от козе мляко, пармезан и пекорино, „мъжко сирене“, сините сирена горгондзола и стилтън, както и съпътстващата ги рикота.
    При плесенните сирена с бяла и синя благородни плесени ако ползваш йодирана сол, направо не става. Трябва да се ползва НЕйодирана, често пъти хималайска каменна сол.
    Най-вероятно квасът за хляб се влияе от хлора във водата.

  11. Arctos  16.02.2017 г. | 19:00 ч.

    Бих добавил една важна подробност за приготвянето на хляба, за която не чух да се споменава в разговора. Човек трябва да замесва хляба само при добро разположение на духа, тъй да се каже – с песен на душа. Ако е ядосан или неразположен по някакъв начин, по-добре да остави тази работа за по-късно.

    Добре се е получило записчето. Разделено на 5-6 сегмента с музикални паузи от цели песни между тях и щеше да е още по-добре.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.