Учителя Беинса Дуно за отношенията с Църквата (4)

Четвърта част на тематични изказвания от Учителя, подбрани от проф. А. Чилингиров

Продължава от първа, втора и трета част.

Когато Тит превзел Йерусалим, 60,000 евреи били разпънати на кръст. По този начин трябвало евреите да докажат, че Христовото учение не е право. Днес и българското духовенство, заедно с учени и философи, казва, че учението, което проповядвам, не е верно. Нека знаят, че и с тях ще се случи същото, както с евреите — и те ще бъдат повикани от горе да дадат доклад, в който да изкажат мнението си. Ще ми възразят, че и мене ще викат горе. И мене ще викат, но и те ще дойдат. Едно време евреите обраха Христа, разпнаха Го, но днес това не се позволява. Днес никой не може да обере и разпне Христа. Всеки, който проповядва Божественото Учение, е неуязвим. Божественото Учение е неделимо. То е било в миналото, то е сега, ще бъде и утре.

Следователно не е важно кой го е проповядвал в миналото, кой днес го проповядва и кой ще го проповядва утре. Божият дух е един и същ във всички времена и епохи. Никоя сила в света не е в състояние да Го победи.1

* * *

Христос искаше да повдигне еврейския народ, искаше да даде светлина на цялото. Той искаше да събере всички народи под крилете си, както квачката събира пиленцата си. И как постъпиха с него? — Разпънаха Го на кръст. Но ето, две хиляди години вече как евреите носят последствията на своята грешка. Те и до днес не могат да се изправят.

Защо? — Защото Христос не е между тях. Знаете ли колко скъпо плащат евреите за своята грешка? Няма друг народ в света, който тъй скъпо да изкупва своята грешка.2

* * *

Днес в България има много религиозни секти и всяка от тях казва за себе си: «Спасението на човечеството ще дойде чрез нас.» Не, спасението не може да дойде чрез никоя секта, чрез никоя черква, чрез никое верую, нито пък чрез науката. Тези неща са само помагала. Тогава кое може да спаси човека? — Само Божественото в човека е в сила да го спаси. Когато Божията Любов дойде в душата на всеки човек, тя ще обедини всички хора.

Значи Божията Любов ще спаси човечеството.3

* * *

Някои казват за нас, че сме били сектанти. Не, ние не сме сектанти и ще кажа защо не сме. Ние изцяло отричаме съвременния живот и неговите методи и поддържаме новия. Следователно онези, които поддържат стария живот, те са сектанти.4

* * *

В православната църква започнаха да гонят сектантите. Православните си мислят, че те са истински православни, а другите са сектанти. Всички православни са сектанти. Самата православна църква е сектантска, а ако искат да знаят, тя е даже схизматична. Те искат да докажат, че имат право, а когато другите хора искат да докажат своето право, те го отричат. Засега на Земята никоя църква няма право. Има само една църква, която има право, но тя е в душите на хората. Аз съм прав във всеки даден момент, когато изпълнявам Волята Божия в съвършенство, когато изпълнявам Божиите Закони, когато нямам абсолютно никаква отрицателна мисъл в себе си, когато съм в хармония с онова възвишено и благородно чувство в себе си и когато желая доброто на всички живи същества.5

* * *

Аз съм готов да кажа на всеки православен брат: Аз не спадам към никоя църква, към никакъв народ, защото не съм от земята. «А от къде си?» — пита ме един. – Ида от Слънцето и отивам към него, отговарям му аз. Като казвам Слънце, разбирам разумния възвишен живот. В мен всяка мисъл, всяко желание са претеглени. Аз не искам никого да лъжа — за мен най-голям позор е да излъжа някого. Не искам в бъдеще хората да страдат от моето учение, да страдат заради мен. Искам тези хора, като приложат моите методи, да се ползват от тях. Аз съм се ползвал, и вие да се ползвате.6

* * *

Днес църквата постепенно се празни. Свещенослужителите се оправдават за това с факта, че се явил някакъв лъжеучител в света. Да допуснем, че се явил такъв лъжеучител. Коя е причината за това? Коя е причината, че гъсеници нападат дърветата? Коя е причината, че на много места се явяват изобилно мухи? — Нечистотата. В чистата къща няма мухи.

Коя е причината, че в съвременната църква са се навъдили много мухи и червеи? Нека духовенството се впрегне на работа, за да очисти църквата, а не да преследва хората отвън, че се явил някакъв еретик. Казвам: Джобовете на свещениците трябва да се изпразнят — не външно, а дълбоко в сърцата им да се яви желание да служат на Бога с любов. Не е въпрос имат ли пари или не, а дълбоко в душата им да влезе новата светлина и да кажат: „Господи, каквото имаме, всичко е на Твое разположение“.7

* * *

Една църква има в света. Но вън от църквата е Всемирното Бяло Братство — то е по-високо от църквата. А още по-високо от Всемирното Бяло Братство е Царството Божие. Следователно църквата е първото стъпало, Всемирното Бяло Братство е второто стъпало, а Царството Божие е третото стъпало — най-великото, което трябва да се прояви.8

* * *

Единствената църква, която може да обедини човечеството, това е Божията Любов, това е Любовта на саможертвата. В нея влизат всички идейни хора, т.е. хора на безкористието.9

Към пета част »


Бележки:

  1. ВЕЛИКИТЕ УСЛОВИЯ НА ЖИВОТА, Неделни беседи от Учителя (1919), София 1944, с. 140 [^]
  2. НИ МЪЖ, НИ ЖЕНА, Неделни беседи Х серия (1927-28), том 2, София 1933, с. 139 [^]
  3. МНОЗИНА КАЗВАХА, Неделни беседи Х серия (1927-28), том 1, София 1933, с. 138 [^]
  4. НОВИЯТ ЖИВОТ, Съборни беседи от Учителя, дадени на учениците от Всемирното Бяло Братство на Събора през 1922 г. в Търново, Берлин 1997, с. 18 [^]
  5. ИЗНОВО, Неделни беседи ХV серия (1931-1932), том 1, Бургас 1992, с. 150 [^]
  6. НОВИЯТ ЖИВОТ, Съборни беседи от Учителя, дадени на учениците от Всемирното Бяло Братство на Събора през 1922 г. в Търново, Берлин 1997, с. 23 [^]
  7. ПОУЧАВАШЕ ГИ, Неделни беседи от Учителя (1923), София 1949, с. 35 [^]
  8. ПЕТИМАТА БРАТЯ, Неделни беседи (1917-38), София 1949, с. 128 [^]
  9. ВСЕ ЩО Е ПИСАНО, Неделни беседи от Учителя (1917), София 1942, с. 30 [^]

Споделете публикацията

Google1

За Асен Чилингиров

tschilingirov@mail.bg | Проф. д-р Асен Чилингиров е роден през 1932 г. в София. Завършва история, музика и история на изкуствата в България. От 1964 г. живее и работи в Берлин, Германия. Там завършва история на изкуствата. Автор е на над 400 научни труда. Между тях са „Голяма история на християнското изкуство в България“ и „Културна история на България“, издадени на немски език във ФРГ и ГДР. Преподава в Берлинския, Лайпцигския и Хумболтовия университет. Главен консултант е за Балканското изкуство в „Енциклопедията за средновековно изкуство“ в Рим за периода 1984 – 1995 г. Вижте книгите на проф. Чилингиров в архива на „От Извора“ »

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.