Учителя Беинса Дуно за отношенията с Църквата (3)

Трета част на тематични изказвания от Учителя, подбрани от проф. А. Чилингиров

Продължава от първа и втора част.

Във всички църкви определението за Христа е криво — вярването за Христа е криво. Аз им казвам право в очите: Криво е! Не че няма истина там, има истина, но казвам: Бог не е Бог на мъртвите, а на живите. Бог не е Бог на заблужденията.1

* * *

За всяко учение и за всяка църква, която прилага своето учение, казвам: Туй учение съгласно ли е с Бога? Ако е съгласно, приложете го. Туй учение опитахте ли го? — «Ама то е останало от нашите деди и прадеди.» — Опитахте ли го? Ако на един човек остане жито от дядо му, нали той трябва да го посее, за да го опита, да го занесе на воденицата, да го смели, да опита качеството на брашното? А ние го държим като светиня и кой как дойде, кажем: «Това ни остана за спомен — ще си го турим като талисман, и когато идем на бойното поле, ще го носим. Докато талисманът е с нас, слава Богу, няма никаква опасност.» Но един ден смъртта те задига въпреки талисмана ти. Я ми кажете: Кой човек с талисман не е умрял? Спасението не е в това.2

* * *

Ако спасението е в православната църква, Русия спаси ли се? — Не се спаси. Тогава защо трябва да се говорят неверни неща, които да заблуждават младежта? Днес всички млади бягат от църквата, а после се говори, че еди-кой си ги бил развращавал, че еди-кой си говорил против църквата.

Не, всеки, който говори неверни неща, който не постъпва по Любов, той говори против Бога. Ние не говорим против добрите хора, против добрите учители, родители, свещеници, държавници, защото Бог говори чрез тях, а казваме, че главната задача на хората е да придобият повече топлина и светлина в своя живот.3

* * *

Днес всички млади хора бягат от църквите. Ако свещениците и проповедниците са свети хора, защо младите бягат от църквата?4

* * *

Кой развращава човешкия ум?  Никой не го развращава: нито православието, нито евангелизмът, нито католицизмът. Ще кажете, че християнството развращава света. — Така не се говори. Християнството, както и други философски учения могат да станат проводници на известни заблуждения, но никога не могат да развратят човечеството. Спринцовката може да вкара микроби в кръвта ти и ти може да се заразиш, но тя по никой начин не може да те отрови. Ако нямаш в себе си отрова, никой не може да те отрови отвън.5

* * *

За да бъда прав, трябва да кажа, че като православната църква няма друга, като православните свещеници няма други; или че евангелистите са най-добрите хора на света — като тях няма други тъй безкористни, честни; те работят само за Бога, всичко даром дават. Ако говоря така, и православните, и евангелистите ще бъдат доволни от мене, ще кажат, че съм добър човек, че всички трябва да ме слушат. Има и съботяни — и за тях трябва да говоря добре, да кажа, че са на прав път, че всички като тях трябва да зачитат съботата, че са безкористни работници за Божието Слово. И те ще кажат, че няма по-добър човек в света от мене, че всички трябва да ме почитат и слушат, защото съм прав. Верно е, че съм прав по отношение на тях, но не съм прав по отношение на Истината. Това, което казвам за православните, не е право, защото те и до днес ядат от забранения плод. Това, което казвам за евангелистите, не е право, защото и те ядат от забранения плод. Това, което казвам за съботяните, не е право, защото и те ядат от забранения плод. В която и църква да отидеш днес, трябва да стоиш най-малко два метра далеч от техния кръг, защото наблизо има ританица. С това не искам никого да обидя, нито да упрекна, а само изнасям въпроса тъй, както е в действителност. Като изхождам от Великата Истина, казвам: Само едно Евангелие съществува, само една православна църква съществува, само една събота съществува — съботата на доброто в света.6

* * *

Православната църква счита, че тя е най-права и казва: «Повярвай в Христа, за да бъдеш спасен ти и дома ти.» Евангелистката църква казва: «Повярвай в Евангелието.» Мохамеданите казват: «Повярвай в Корана.» Питам: Де е Истината? По колко начина може да се спаси човек? — Само по един начин, по Пътя на Любовта.7

* * *

Църквата — това е Христовата църква, а главата на тази църква е Христос.8

* * *

Някои казват: «Ти имаш за цел да образуваш секта.» Ония, които образуват секти, според мене, са дребнави хора. Всеки може да направи секта. Как? — Вземи брадва, нацепи дървото и ще направиш секта; влез между хората, скарай ги, ще образуваш секта. Секти лесно се правят. В една американска черква спорили по въпроса: когато се освещава причастието, дали да се вдигне чашата или не. Ония, които поддържали, че чашата трябва да се вдигне, забравили да я вдигнат. Често и вие забравяте това, което проповядвате, забравяте оня принцип, който ви съединява. Нашата задача е да въдворим Царството Божие на Земята. Ние искаме да образуваме секта, но каква? — Да станем проводници на Божия Закон, който да завладее всички умове и сърца; всички мъже и жени да станат деца-синове на Царството Божие, да заживеят на Земята както трябва. И сега, когато хората се оплакват, че настанали големи нещастия, аз казвам: Радвам се, че вашите затвори се разрушават, че вашите стари убеждения падат. Защо? — Ако водата, която е стояла дълго време в едно шише, не се излее, в него не може да се сипе нова вода. Когато Христос дойде на Земята, евреите трябваше да се очистят по същия начин и да заживеят нов живот. Но те казаха: «Ние Мойсея познаваме, тебе не познаваме; ти искаш да образуваш секта.» Но Той, както виждате, не създаде секта, макар че от еврейско гледище беше еретик. Някои питат: «Ти правоверен ли си?» — Аз мога да бъда правоверен пред Бога, а от гледището на църквата да не бъда такъв. И за Христос казваха, че иска да унищожи еврейския народ, но след две хиляди години не трябва да разсъждаваме като евреите. Питам: Какво спечелиха евреите, като разпънаха Христос? — Нищо не спечелиха, те се разпръснаха по целия свят. Да се разпъне човек, по-лесно нещо от това няма — четири гвоздея са необходими.9

* * *

Един учен българин, като изучавал историята на българската църквата, изтъквал факта, че по време на духовните борби българското духовенство било по-близо до своя народ, живеело с неговите радости и скърби. Когато заеха мястото на гръцките владици, българските духовници се свързаха с властта и с държавата и се отдалечиха от Бога и от народа. Ако българското духовенство обича своя народ, нека прояви самоотверженост и започне не само да проповядва учението на Христа, но и да живее според това учение. Защо държат това учение затворено? Ще излязат пред народа да говорят за живота на някой светия, за гръцките събори и пр. Туй не ни интересува. Ние се интересуваме от това, как може да се приложи Христовото учение и как да се преустрои животът. Защо не кажат какво е проповядвал Христос? Нали е техен учител? Аз поддържам страната на техния учител. Христос казва: «Не се позволява абсолютно никакво престъпление, никакво убийство! Всеки ще люби брата си. Освен това и по-далеч ще отиде — ще обича и врага си.»10

Към четвърта част »


Бележки:

  1. ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА, Неделни беседи VI серия (1923-24), София 1924, с. 321 [^]
  2. СИЛА И ЖИВОТ, Неделни беседи V серия (1922), София 1922, с. 254 сл. [^]
  3. ЗАТОВА СЕ РОДИХ, Неделни беседи IХ серия (1926-27), том 1, София 1929, с. 315 [^]
  4. ПРАВЕДНИЯТ, Неделни беседи IХ серия (1926-27), том 3, София 1931, с. 19 [^]
  5. ДА ВЪЗЛЮБИШ ГОСПОДА, Неделни беседи от Учителя (1916-1920), София 1946, с. 277 [^]
  6. ДА ВЪЗЛЮБИШ ГОСПОДА, Неделни беседи от Учителя (1916-1920), София 1946, с. 264 сл. [^]
  7. НОВИЯТ ЧОВЕК, Неделни беседи от Учителя (1921), София 1947, с. 97 [^]
  8. ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА, Неделни беседи VI серия (1923-24), София 1924, с. 173 [^]
  9. ДУХЪТ И ПЛЪТТА, Неделни беседи II серия (1914-17), Пловдив 31933, с. 151 сл. [^]
  10. НОВИЯТ ЧОВЕК, Неделни беседи от Учителя (1921), София 1947, с. 151 [^]

Споделете публикацията

Google1

За Асен Чилингиров

tschilingirov@mail.bg | Проф. д-р Асен Чилингиров е роден през 1932 г. в София. Завършва история, музика и история на изкуствата в България. От 1964 г. живее и работи в Берлин, Германия. Там завършва история на изкуствата. Автор е на над 400 научни труда. Между тях са „Голяма история на християнското изкуство в България“ и „Културна история на България“, издадени на немски език във ФРГ и ГДР. Преподава в Берлинския, Лайпцигския и Хумболтовия университет. Главен консултант е за Балканското изкуство в „Енциклопедията за средновековно изкуство“ в Рим за периода 1984 – 1995 г. Вижте книгите на проф. Чилингиров в архива на „От Извора“ »

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.