Учителя Беинса Дуно за отношенията с Църквата (2)

Втора част на тематични изказвания от Учителя, подбрани от проф. А. Чилингиров

Продължава от първа част »

Преди няколко години дойде един свещеник от варненските села да ме ръси. Казах му: Почакай малко, ако е за пеене, аз пея по-добре от тебе. Защо носиш този златен кръст в ръката си? Отвори сърцето си да ти покажа любовта си. Готов съм по-скоро тебе да целуна, отколкото кръста. Ти си живият кръст, когото всеки може да целуне. Няма защо да разнасяш този кръст. Искаш да покажеш, че си православен. Това не е учението на Христа, т.е. на Любовта. Това е лицемерие. Да носиш кръста отвън, това значи да петниш Христа. Носи кръста вътре в себе си, а не отвън. Ти искаш да печелиш с този кръст. Не, хвърли го. Той е опозорен. Ти си живият кръст. Ако искам да покажа, че съм православен, тебе ще целуна. Готов съм да целувам живите кръстове на православието, но не и златните. Стопете златните кръстове и парите раздайте на бедните. Ще кажете, че, като говоря така, подронвам престижа на православната църква.  Че той отдавна е паднал.1

* * *

И аз паля свещи, но по особен начин: като срещна бедна вдовица и сирачета, давам им по един хляб. Хлябът на вдовицата, на бедното сираче е моята запалена свещ.2

* * *

Всички църкви са едно и също учреждение. Истината навсякъде е една — дето и да идете, в която църква и да влезете, Истината е една. В която къща и да влезете, Слънцето еднакво грее. Разликата е само в това, че някъде прозорците са по-големи, а някъде — по-малки, вследствие на което в някоя къща влиза повече светлина, а в друга — по-малко. Трябва обаче да знаете, че във всяка къща има възможност да влиза много светлина. Чудни са хората, когато искат да ни убедят, че знаят Истината повече от другите. Това значи, че техните прозорци са по-големи, но всеки човек може да отвори своите прозорци и да възприеме чрез тях повече светлина.3

* * *

Аз не съм дошъл в България, за да събирам красивите моми и момци — тях аз оставям за църквата. При мене са дошли онези, които нямат никакъв подслон, скулестите. Тъй че няма защо да сме в недоразумение — една моя овца, веднъж изцелена по такъв начин, аз вече не я пускам. Какво разбирам под думата „в църква“, „църква“? Под „църква“ разбирам едно живо същество, което мисли и чувства, има воля, а всички тези каменни здания са приюти — това не са църкви. Свещениците ме питат: «Ходиш ли на църква?» Аз бих дошъл у тебе — ти си отворена врата. Аз виждам, че вратите на сърцата у поповете и владиците са все затворени, нямат и ключ. Питам клисаря, где са ключовете. «Днес дядо поп не служи, елате в другата църква.» Това не е църква. Когато някой иска да дойде в моята църква, аз отварям вратата ѝ за богомолците в 4 часа, преди да изгрее Слънцето. Тъй трябва да бъдат отворени вратите за всички хора, които искат да служат на Бога, и в тази църква всички кандила трябва да бъдат запалени — да се лее от тях светлина и благост.4

* * *

Аз съм готов да дам на българите сто пъти повече жито и царевица, преизобилно. Нека те сеят, и свещеникът нека сее, но не с кръста и котле в ръка. Нищо да няма в църквата — никакви пари, никакво разнасяне на дискоси. Това е безобразие! Всичко това трябва да се изхвърли — тъй говори Христос. Сега дойде някой, пита ме: «Ти свещ палиш ли в църква?» Аз казвам: Моята свещ винаги гори, кандилото ми е запалено от памтивека, то никога не е изгасвало. «Ами в църквата вярваш ли?» В тази, Христовата църква вярвам, в църквата на Любовта. В нея е Христос, в нея са и всички светии и всички добри хора. «Ами при нас защо не идваш?» Идвал съм и при вас, но вашите църкви са затворени. «Как?» Затворени са те и сега аз не мога да ги целуна. Те искат да отида да целуна ръката на владиката. Не съм от тях, та да целувам ръката на владиката.5

* * *

Някой път ме питат защо не отида да проповядвам в православната църква. Е, хубаво, ако вляза в църквата, ще кажат: «Той мисли да вземе нашите овци, да ги смути, да ги заблуждава.» Казвам ви: Аз съм толкова благороден! Не искам да взема вашите овци от църквата, за да ги смущавам, да ги заблуждавам — те си имат ред и порядък. Аз не събирам вашите здрави хора от църквата. Аз събирам само болните хора отвън, тях взимам. Ако някоя ваша здрава овца е дошла при мене, елате и си я вземете.6

* * *

Ако ти влезеш в някоя църква — аз взимам тук църквата в друго значение — и избереш най-видната църква, ти престъпваш закона. Не, ти трябва да избереш най-скромната църква, дето има най-малко хора. Някои казват: «Защо не отиваш в църквата „Св. Крал“?» Ако отида в „Св. Крал“, всичкото ми величие ще изчезне, ще се опетня. Това не е защото хората са лоши, а аз трябва да избера най-малката църква, в която да има само двама богомолци и аз да бъда третият между тях. Това е морал! А да влезеш в „Св. Крал“, да привлечеш вниманието на света с твоето влизане, това правилно ли е? Че да не съм някой плуг, та да обръщам хората? Обръщат се ниви, а човек да обърне човек към Бога, това обръщане е вече двусмислено. Едно нещо, на което мога да науча хората, е да им запаля свещта. Гледам, някой носи свещта си, има книга, няма кибрит. Драсна кибрит, запаля свещта му. Питам: Ако аз със своя кибрит запаля някому свещта, какво престъпление има в това? Той ще чете книгата и ще вижда нощем пътя си.7

* * *

Като намериш Господа, ще излезеш от православната църква, ще излезеш от евангелската църква, ще излезеш от мохамеданската църква, ще излезеш от будистката църква; ще излезеш от българския народ, ще излезеш от английския, от френския, от всички народи. И какво ще остане тогава? Ще остане само човекът — тъй, както първоначално го е направил Господ, тъй както майка му го е родила. Всичко това са пелени, в които майка ти те е повила. Аз не казвам, че тези пелени са нещо лошо — прекрасни са, имате ги, докато сте деца на шест месеца; прекрасни са, този повой е необходим, така ще те повият с него. Но като станеш момък или мома на 20 години, да те повие майка ти с пелени е смешно! Не се нуждаем от пелени, а от хубави гащи, направени от най-хубав плат, и от дълги палта, направени от вълнен, или ленен, или конопен здрав плат, и този плат да бъде тъй широк, че да можем свободно да се движим, а не майките да казват: „Чакай, мама, ти не знаеш, може да ти се превият крачката!“8

* * *

Когато някой проповядва „търси Господа в православната църква“, питам: Ти този Господ виждал ли си Го? «Тъй е писано в Евангелието, тъй са писали светите отци.» Питам жабата защо кряка в блатото? «Е, тъй крякаха и дядо ми, и баба ми, това е обичай у нас.» Ако запитам и оня вол, впрегнат в ралото, как си е турил врата в хомота, и той казва, че не знае, казва: «Впрегнат съм, ще работя  има една естествена сила, впримчила ме е за врата, усещам, че трябва да ора, необходимо е, неволя е това!» Да, неволя е човешкият остен! А ние такива хомоти и остени не искаме. Господ не ги е създал. Господ е създал първоначално един живот на любов и хармония, а ние, когато развалихме тази любов и хармония, направихме всички хомоти и остени и казахме: «Този хомот е необходим, този остен е необходим!» Необходим е за воловете, но ако теб турят в този хомот като човек, тогава ще кажеш: «Може и без хомот!»9

* * *

По какво се отличава православният човек? Какво направи православието за хората? Като отидете на Небето, вижте в статистиките колко спасени православни има там. В Небето няма православни — досега аз не срещнах там нито един православен, нито един евангелист (протестант), нито един баптист или някакъв друг „-ист“. На Небето между спасените аз срещах само ангели, Синове Божии, които служат на Бога в Любов, Мъдрост и Истина. Тогава запитах тия служители: „Има ли тук някой православен?“ — «Какво е православието? Как и кога се е родило? Тук няма такива хора.» — Ами има ли тук някой евангелист? — «Какво значи евангелист? Какво е евангелизъм? Кога и къде се е родил?» — Някъде в Германия. — «И за него нищо не знаем.» — Ами за новите течения не знаете ли нещо? — «И за тях нищо не знаем.» Значи, както виждате, нашата съвременна философия и съвременните ни религии още не са стигнали до Небето. Всичко наше те считат там като забавление за Земята.10

* * *

Християнството не се нуждае от външни поклонници, само по форма. Външното служене не спасява човека. Истинското спасение подразбира права мисъл, прави чувства и прави действия. Който не мисли, не чувства и не действа право, той постоянно се натъква на противоречия. Той минава за вярващ, а всъщност не е. Изобщо мъчно е да определите кой е вярващ и кой — безверник. Някои хора редовно посещават черквите, но не са религиозни; други пък не ходят на черква, а са религиозни. Съществува една наука, чрез която можете точно да определите кой е религиозен и кой не е. Това е написано на главата, на лицето и на ръката му. Достатъчно е да погледнете тези места, за да се убедите в религиозността или в отсъствието на това чувство у човека.11

* * *

Да бъдеш религиозен, това не значи че само трябва да ходиш по църкви, да слушаш хубави проповеди и хубава музика, а и да изпълняваш това, което слушаш.12

Към трета част »


Бележки:

  1. ЗАЩО НЕ МОЖАХМЕ?, Неделни Беседи, 24.12.1922 []
  2. ДЕЦА НА БОГА, Общ Окултен Клас, 06.07.1932 г. []
  3. ЗА СЪДБА ДОЙДОХ, Неделни беседи ХI серия (1927-28), София 1928-29, Работникът и неговата прехрана, с. 20 сл. []
  4. СИЛА И ЖИВОТ, Неделни беседи IV серия (1921-22), София 1922, с. 312 []
  5. СИЛА И ЖИВОТ, Неделни беседи IV серия (1921-22), София 1922, с. 313 []
  6. ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА, Неделни беседи VI серия (1923-24), София 1924, с. 455 []
  7. ДВАТА ПРИРОДНИ МЕТОДА, Неделни беседи VI серия (1923-24), София 1924, с. 466 сл. []
  8. СИЛА И ЖИВОТ, Неделни беседи V серия (1922), София 1922, с. 205 сл. []
  9. СИЛА И ЖИВОТ, Неделни беседи V серия (1922), София 1922, с. 206 []
  10. ЗАТОВА СЕ РОДИХ, Неделни беседи IХ серия (1926-27), том 1, София 1929, с. 303 []
  11. ВСЕ ЩО Е ПИСАНО, Неделни беседи от Учителя (1917), София 1942, с. 196 []
  12. ВСЕ ЩО Е ПИСАНО, Неделни беседи от Учителя (1917), София 1942, с. 102 []

Споделяне на публикацията

Google1

За Асен Чилингиров

tschilingirov@mail.bg | Проф. д-р Асен Чилингиров е роден през 1932 г. в София. Завършва история, музика и история на изкуствата в България. От 1964 г. живее и работи в Берлин, Германия. Там завършва история на изкуствата и в Хумболтовия университет. Автор е на над 400 научни труда. Между тях са “Голяма история на християнското изкуство в България” и “Културна история на България”, издадени на немски език във ФРГ и ГДР. Професор, преподава в Берлинския и Лайпцигския университети. Главен консултант е за Балканското изкуство в Енциклопедията за средновековно изкуство в Рим в периода 1984 – 1995 г.

Всички публикации

Един коментар за "Учителя Беинса Дуно за отношенията с Църквата (2)"

  1. House M.D.  11.01.2017 г. | 23:01 ч.

    Ако аз със своя кибрит запаля някому свещта, какво престъпление има в това?

    Нарушават се патентни и авторски права. Православните свещенослужители са единствените, които могат да палят чужди свещи. Накратко – да запалиш нечия свещ, ако не си православен свещенослужител, е престъпление, достойно за вечни мъки в ада. Или за еднопосочен билет до непоправимата луна, според антропософската терминология.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.