Учителя Беинса Дуно за отношенията с Църквата (1)

Първа част на изказвания от Учителя, подбрани от проф. А. Чилингиров

Когато Давид след своята победа взе трона на израилевите царе, искаше да създаде храм на Бога. Бог му каза: „Няма да съградиш храм, понеже много кръв си пролял“. А Давид наричат Слънце на Бога. Бог казва: „Твоите ръце са оцапани с кръв, ти не можеш да ми съградиш храм, а синът ти, който е излязъл от твоите чресла, той ще ми съгради храм“. Цели поколения са оцапани с кръв. Всичката сегашна култура трябва да си замине. Онези, чиито ръце са оцапани с кръв, не могат да създадат великото здание на човешкия храм. Те не могат да дадат подтик на човешкия ум, не могат да дадат подтик на човешкото сърце, не могат да дадат подтик на човешката душа. Те трябва да се преродят изново, да се претопят.1

* * *

Когато Соломон съгради храма, той каза в него постоянно да се слави Името Божие. Но колко пъти се събаряше този храм и наново трябваше да го съграждат?! Защо? — Защото свещениците опетняваха храма.2

* * *

Един ден Соломон направил една грешка, заради която дяволът го завел в ада и му казал: «Ще останеш тук при жените си. Всичките ти жени са тук.» Соломон прекарал два-три дни в ада и започнал да мисли какво да работи. Той взел един метър и тръгнал да измерва ада. Един от главните дяволи го запитал: «Какво правиш тук?» Соломон отвърнал: «Меря ада, за да видя каква е дължината и широчината му. Искам да съградя тук храм, за да се молят хората.» Като чул това, дяволът веднага го изпъдил от ада, като му казал: «Тук не искаме еретици!» Тъй щото, искаш ли да излезеш от ада, стани еретик. Това е единственият метод.3

* * *

Аз не ходя на църква, а винаги съм в нея. В църква, направена от камъни, дърво и кал, не ходя, а постоянно съм в църква – в същинската църква, в която аз постоянно стоя и в която искам всички вие да пребъдете. Казвам ви: ходете си в църква, обичайте свещениците, но живейте за Христа — в този закон седи спасението на българския народ и на всички вас.4

Бел. А. Ч.: При стенографката Лалка Кръстева горното изказване е предадено така:

Някои ме упрекват, че не ходя в църква. Казвам: Едно от моите големи нещастия е това, че от църква не излизам. Църквата — това са живите хора, това са техните сърца. А тия църкви, направени от хората, са далечно подобие. А духовенството, то е човешкият дух. Всички сме свещеници на Бога. Казвате, че не съм зачитал църквата, значи не зачитам и Бога. Но това е един незаслужен упрек, който не отговаря на истината.

* * *

Ще кажете, че човек трябва да ходи на църква. И това не е лошо, но той ще стане ли по такъв начин по-набожен? Други казват, че детето трябва да ходи на училище. Добре е детето да ходи на училище, но ще стане ли с това по-умно? Важно е човек да ходи на църква с Любов; детето трябва да ходи на училище с Любов. Без Любов никой не може да стане набожен и никое дете не може да стане учен човек. Религията и науката се придобиват само с Любов.5

* * *

Често ме питат: «Ами ти проповядваш ли неща, съобразни с църквата?» — Аз проповядвам неща, които са съобразни с Великия Божествен Закон, пред Господа не лъжа. Дали моето учение е съгласно с вашите възгледи, за мене е безразлично. За мене е важно моите възгледи да бъдат съгласни с Великия Закон, да не бъда лъжец пред Бога, пред Небето, пред ангелите, пред светиите. Този е важният въпрос за мене. Ако всички схващат Учението така и мислят по този начин, няма от какво да се плашат.6

* * *

Това, което ви преподавам, е съгласно с Бога. Дали е съгласно с църквата, не е важно. Новото учение трябва да е абсолютно съгласно с Божиите Закони, а не с църквата и с вселенските събори. Те трябва да бъдат съгласни с Бога, а не Бог с тях. Всяко учение, което не е в съгласие с Божия Закон, е от Лукавия. Онези, които ме съдят, са свободни, но аз бих ги запитал носят ли те Правдата в сърцата си, Истината в умовете си и Святостта във волята си. Ако тия добродетели не са в тях, не могат да ме съдят. Някоя църква щяла да ме съди. Ако Правдата Истината и Святостта са в нея, нека ме съди. Ако не са в нея, не може да ме съди. Някой народ щял да ме съди. Ако Правдата Истината и Святостта живеят в него, може да ме съди. Ако Правдата не е в сърцето му, Истината не е в ума му и Святостта не е във волята му, няма право да ме съди. Аз приемам присъда, която произлиза от праведни, истинолюбиви и свети хора. Може да ме съди и най-последният човек от църквата или от народа, ако в него живее Правдата, Истината и Святостта. И цар да си, не позволявам косъм от главата ми да вземеш.7

* * *

Сега някои искат да ме съдят. В България свещениците могат ли да ме съдят? — За да ме съдят, трябва да бъдат по-чисти от мен и по-умни от мен. Не по вашему, казвам на тях, а по Бога да донесете по-голяма светлина и във вашата светлина да видя, че моята светлина не е голяма. Аз съм готов да я приема, аз съм готов да приема всяко знание, от всичко се интересувам, не съм толкова тесногръд.8

* * *

Дойде някой да ме пита, вярвам ли в иконите, в кръста, паля ли свещи. Отговарям: Обичам иконите, обичам и кръстовете, но живите. Паля свещи, но изгасналите. Като видя някоя изцапана икона, изчиствам я добре и я турям на мястото ѝ. — Кланяш ли се на иконите? — Кланям се, защото те са листа от Божествената Книга. Ако изчезнат те, книгата не може да се напише. — Как може човек да се кланя на иконите? — Питам: Как се кланяте на изворите? Както се покланяте на изворите, така ще се покланяте на живата икона, т.е. на човека. Като отивате да пиете вода от някой планински извор, навеждате се, гребвате малко вода и утолявате жаждата си. И тъй, както не може черква без икони, така не може и живот без живи икони. На живите икони ще помагате — няма защо да им се кланяте и да ги целувате. Целуването на иконите е идолопоклонство.9

* * *

Защо в църквата се кланят? — Защото при покланянето се образува един ъгъл, а това показва, че с поклона вие искате да се смирявате. Поклон не бива никога да се прави там, където хората виждат. Да се прави поклон на нечисто място е опасно.10

* * *

Ако отивате в църква, каквато и да е тя — православна, протестантска, католишка и пр. — с намерение да се ползувате, да вземете от там и да ви се помогне, в такъв случай ще знаете, че ще платите. Но ако отидете в църква с цел да помогнете на другите — това е добре. Правилото е изобщо такова: Когато човек отива в църква, да е готов да помага на другите, а не да взема, да получи благословение и духовно да се подкрепи от черкуването. Последното е грешка и който я върши, ще си плаща. Когато отивате в една православна църква, например, винаги се молете за другите и никога за себе си.11

* * *

Аз вярвам само в една църква, която носи безсмъртието на своите членове — в никоя друга църква не вярвам. Българските свещеници трябва да престанат да погребват мъртвите. Христос казва: „Оставете мъртвите да погребват своите ближни!“ Ако задачата на свещениците е да погребват мъртвите, аз ги съжалявам. Като им се каже истината, те казват, че говоря против църквата. Против коя църква? Вие сте си направили едно здание и го наричате църква. Това не е църква, църквата е нещо много красиво! Тя представлява един от възвишените ангели. Църквата, това е човешкият дух. Бог живее в нея.12

Към втора част »


Бележки:

  1. ИЗНОВО, Неделни беседи ХV серия (1931-1932), том 1, Бургас 1992, с. 235 []
  2. ИЗНОВО, Неделни беседи ХV серия (1931-1932), том 1, Бургас 1992, с. 172 []
  3. ДЕЛАТА БОЖИИ, Неделни беседи ХIII серия (1930), том 3, София 1940, с. 104 []
  4. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНИТЕ СРЕЩИ НА ВЕРИГАТА 1906-1915, Берлин 1994, с. 320  12 (25) август 1914 г. []
  5. ДЕЛАТА БОЖИИ, Неделни беседи ХIII серия (1930), том 3, София 1940, с. 350 []
  6. ДУХЪТ И ПЛЪТТА, Неделни беседи II серия (1914-17), Пловдив 1933, с. 151 []
  7. НОВИЯТ ЧОВЕК, Неделни беседи от Учителя (1921), София 1947, с. 295 []
  8. СИЛА И ЖИВОТ, Неделни беседи V серия (1922), София 1922, с. 171 []
  9. ДАЛИ МОЖЕ, Неделни беседи (1917-18), София 1942, с. 253 []
  10. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНИТЕ СРЕЩИ НА ВЕРИГАТА 1906-1915, Берлин 1994, с. 127 сл., 16 (29) VIII 1910 г. []
  11. ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНИТЕ СРЕЩИ НА ВЕРИГАТА 1906-1915, Берлин 1994, с. 127 сл., 16 (29) VIII 1910 г. []
  12. ЗАВЕДОХА ИСУСА, Неделни беседи VIII серия (1925-26), 33. В СВОИТЕ СИ, Русе 1926, с. 28 []

Споделяне на публикацията

Google1

За Асен Чилингиров

tschilingirov@@mail.bg | Проф. д-р Асен Чилингиров е роден през 1932 г. в София. Завършва история, музика и история на изкуствата в България. От 1964 г. живее и работи в Берлин, Германия. Там завършва история на изкуствата и в Хумболтовия университет. Автор е на над 400 научни труда. Между тях са “Голяма история на християнското изкуство в България” и “Културна история на България”, издадени на немски език във ФРГ и ГДР. Професор, преподава в Берлинския и Лайпцигския университети. Главен консултант е за Балканското изкуство в Енциклопедията за средновековно изкуство в Рим в периода 1984 – 1995 г.

Всички публикации

5 коментара за "Учителя Беинса Дуно за отношенията с Църквата (1)"

  1. Петьо  10.01.2017 г. | 20:55 ч.

    Доста голяма разлика има при двата варианта на 4-ия цитат. Все едно са от две различни беседи.

    В изданието на Протоколите от 2007 на издателства „Захари Стоянов“ и „Бяло Братство“ горният текст е предаден така:

    „Аз наистина не ходя в църква, но винаги съм в нея. В църква, направена от камък, дърва и кал, да, не ходя, но постоянно съм в Църквата – същинската Църква, в която аз стоя постоянно и искам всинца вие да пребъдете. Казвам ви: ходете си в църква, обичайте свещениците, но живейте за Христа – в този закон седи спасението на българския народ и на всички вас.

  2. Стопанина  10.01.2017 г. | 21:42 ч.

    Според мен записаното от Лалка е от друго място в беседата или от съвсем различна беседа или нещо, което не е било записано от другата стенографка, но със сигурност не е алтернативен вариант на предходното.

    Добавих това за Христос в извадката горе.

  3. Петьо  11.01.2017 г. | 12:52 ч.

    И на мен така ми се струва. Просто са много различни двата цитата.

    Допълнението е добро.

  4. Twis7  11.01.2017 г. | 14:19 ч.

    Правилото е изобщо такова: Когато човек отива в църква, да е готов да помага на другите, а не да взема, да получи благословение и духовно да се подкрепи от черкуването. Последното е грешка и който я върши, ще си плаща. Когато отивате в една православна църква, например, винаги се молете за другите и никога за себе си.11

    Но.. Защо ? Не намирам логика в тези думи.

  5. Стопанина  11.01.2017 г. | 14:32 ч.

    Twis7,

    Може ли да поясниш въпроса си „защо“? Кое те озадачава с алогичност?

    За мен цитираното изказване е напълно логично, но не бих могъл да те насоча към полезни размисли, ако не знам в какво се изразява противоречието, което намираш.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.