Нещото, което съсипа настроението ми за Rogue One

Тази история не ни занимава с Междузвездните войни, а със земните, междурекламните и пропагандните

Онзи ден ходих на Rogue One: История от Междузвездни войни. Имах намерение да пиша за филма, ако в него открия дълбоки езотерични послания и символи. Очакванията ми не се оправдаха, затова накратко: Новият Star Wars е приятен — с чудесен баланс между драма, екшън и хумор, — като обогатява Епизод IV: Нова надежда по неподозирани начини.

Но това в общи линии е всичко, което искам и мога да кажа за Rogue One, защото иначе ще трябва да залитна и към негативизъм. А държа негативите да ги обере „нещо“ друго!

Преди да започне историята от онази „далечна, далечна галактика“ — разумява се, — изгледах реклами на предстоящи премиери, безалкохолни напитки и банкови услуги. Този път обаче рекламите се проточиха по-дълго от обичайното — над 20 минути, — което имаше конкретна причина. Наред с изброеното, се наложи да изтърпя и „нещо“, естеството на което си остава мистерия.

Ни риба, ни рак; ни филм, ни реклама…

То беше просто „нещо“, което възприех като смехотворно претенциозно, фактологически невярно и непростимо времегубещо. Горката продукция може би беше с продължителност от 5-10 минути и опитваше, струва ми се, да попадне в категорията на късометражните филми. И наистина щях да я наричам късометражен филм, ако не бях усетил петте минути като един час.

Повярвайте ми, това усещане не се дължеше на огромното ми нетърпение да започне онзи филм, за който бях дал парите си. Причината беше в самото „нещо“ и простичкия факт, че представляваше низ от късокраки лъжи.

Резюме на една съветско-гръцка пропаганда

Въпросното „нещо“ започна посред другите реклами. Неподозиращият зрител нямаше друг избор, освен да допусне, че това е поредният комерсиален продукт, борещ се за вниманието ни. И тъй като продукцията ни потапяше в архаични времена, озвучаваше се изначално на български език, сиреч без дублаж, и беше доволно гарнирана с православни песнопения, в първите две минути вече очаквах, че ще бъдем насочени към „кисело мляко, каквото помним от детството си“; към истински колбаси от „българско месо“; към вино, създадено „по древни рецепти“…

Да, ама не!

„Нещото“ продължи повече и от най-дългите реклами, като постепенно придобиваше облика на странно съчетание между информационен клип и художествен филм. Някъде след третата минута информационното се изроди в пропаганда, а някои от артистичните елементи замязаха на пародия. За да не бъда голословен, ще дам конкретни примери:

1. Дикторът от някое време говореше за „новопокръстен народ“. И само заради обстоятелството, че съм запознат със съветско-гръцката хронология на това историческо събитие, се досетих, че аудио-визуалното „нещо“ ни занимава с IX век. Това, че отхвърлям „покръстването при хан Борис“, е известно от историческия раздел на блога. Важното тук е, че информационният клип твърде много залагаше на предварителна подготовка у зрителите. А тъй като не добавяше нещо ново към познанията от училищната скамейка, инфото беше излишно.

Доколкото една пропаганда наистина е излишна, в случай че цели да бъде поддържаща…

2. Нямам нищо против черковните песни, даже някои от тях ми харесват. Но за саундтрак на „нещото“ бяха подбрали особено досаден ортодоксален рев, който на места заглушаваше думите на диктора. И само защото съм внимателен слушател, в един момент осъзнах, че се говори за Кирил и Методий. Тактично беше пропусната лъжата, че светите братя са от гръцки произход. Но отчетливо се натъртваше оспорваната теория, че те са работили в чешка Моравия. И още по-натрапчиво се прокарваше неоснователната теза, че са автори на глаголицата.

Всяко от тези твърдения беше онагледено от брадат актьор, въплътил се във философа Кирил. Той рисуваше глаголическите букви с мудността и неотработените движения на първокласник, сякаш умишлено опитваше да опровергае историческите сведения, че ролята му всъщност би трябвало да е на „бързописец“. Некадърната режисура и хаотичният сценарий също си казаха думата: незнайно защо, Кирил се телепортира в старопланинската пещера Проходна, недалеч от Луковит, където една минута фанатично вдигаше ръце към „очите на Бога“, а скалите около него кънтяха от още по-мощния вой на някаква православна глутница.

Този кадър не е от „нещото“, но може да послужи за адекватна илюстрация.

3. Гротеската в пещерата продължи цяла вечност и личеше, че „нещото“ няма да приключи скоро. Това го разбра и група деца в киносалона. Някои от тях излязоха, за да си купят още пуканки и безалкохолни, преди да е започнал Star Wars, като пропуснаха единствената в живота си възможност да научат поне една „прабългарска дума“. А тя — дръжте се да не паднете от скалите в пещерата — била „Азъ“. Дикторът с даскалска интонация осведоми зрителите, че първата буква от глаголицата и кирилицата се превеждала на съвременен български като „помен“.

Разбира се, един такъв „късометражен филм“ не може да си позволи да навлиза в „излишни“ подробности. Например: Откъде сценаристът знае прабългарски език? И откъде-накъде „азъ“ означава „помен“ на, както се загатваше, някакъв различен от славянски език? Защо всички други букви от глаголицата и кирилицата носят славянски имена? И нима е случайно, че конкретно „азъ“ още от най-ранното си засвидетелстване е местоимение за първо лице, единствено число?

Задавах си и още такива въпроси, докато гледах новия Star Wars

Кефът ми беше развален от „нещото“ и не можех да се съсредоточа във филма. Така и не разбрах как се казва лъжеинформационната пародия. Нито кой е неин автор или спонсор. Остана си едно безименно „нещо“, при това и жанрово неопределено. Още по-неизяснено беше посланието му, ако не броим смътния акцент върху родната писменост.

Отвратителен сценарий. Аматьорска режисура. Съответната нелепа актьорска игра. Всичко това беше забъркано в „нещо“ отблъскващо. И само приличното му операторско майсторство ме въздържа да го окачествя като едно „голямо нищо“.

Иван Стаменов
9.1.2017 г.

Споделяне на публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми.
От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите.
Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

11 коментара за "Нещото, което съсипа настроението ми за Rogue One"

  1. zaharia  10.01.2017 г. | 01:15 ч.

    Мисля, че това е нещото, за което говориш.

    И по телевизията го мернах, междудругото. Чудно ми е кой ли финансира тази пропаганда и с каква цел?

  2. Кр.Стоилова  10.01.2017 г. | 01:28 ч.

    То е ясно – опасни сме.

  3. Стопанина  10.01.2017 г. | 02:56 ч.

    Захи, същото е.

    Стоилова, кои сте вие и с какво сте опасни?

  4. Емо  10.01.2017 г. | 10:38 ч.

    Трябва хората като вас, които имат знания да опровергават тези неща на техните платформи.

    Ако някой успее да съчетае историческите истини, с едно завръщане към основни християнски морални ценности, може и да имаме някакъв шанс.
    Не успеем ли, спред мен ще си заслужим забвението.

  5. Антиантихрист  10.01.2017 г. | 11:32 ч.

    Ами Стопанино, то ясно си пише в клипа кой е направил този клип – Артекс инжинеринг. Това е известна строителна фирма в София. Даже към края се вижда една сграда (предполага се на Артекс), изографисана с глаголицата.

  6. Петьо  10.01.2017 г. | 12:33 ч.

    “Нещото”, както и това тук:

    https://youtu.be/tIiFHF5Y228

    е правено от Артекс Инженеринг АД, с представители

    ПЛАМЕН МЛАДЕНОВ МИРЯНОВ
    Данаил Желязков Желязков
    Весела Иванова Мирянова

    В съвета на директорите са:
    ПЛАМЕН МЛАДЕНОВ МИРЯНОВ
    ВЕСЕЛА ИВАНОВА МИРЯНОВА
    ДАНАИЛ ЖЕЛЯЗКОВ ЖЕЛЯЗКОВ
    Дата на изтичане на мандата: 14.03.2017
    МИРОСЛАВА ЯНКОВА ДИМОВА
    СТАНИСЛАВ ЛОЗАНОВ ЛАЗАРОВ

    Първият и от двата списъка е и режисьор на двете “неща”.

    Едноличен собственик на капитала на “Артекс Инженеринг“ АД е „ПРИВАТ ПРОПЪРТИ“ ЕАД

    Представители:

    ГЕОРГИ СТОЯНОВ ИЛИЕВ

    Съвет на директорите:
    ГЕОРГИ СТОЯНОВ ИЛИЕВ
    РОСИЦА ИВАНОВА КРЪСТЕВА
    ЛЮДМИЛ ЙОРДАНОВ ТОТЕВ

    Едноличен собственик на капитала е Георги Стоянов Илиев.

    Данните са свободно достъпни в Търговския Регистър.

    “Нещата” са част от кампания подета от председателя на Артекс Инженеринг АД и, както отбелязах по-горе, техен режисьор – арх. Пламен Мирянов.

    Ето тук има повече по темата:

    https://goo.gl/XZyzMH

    Както и цитат от архитект Мирянов относно подбудите му:

    „Мечтата ми е да покажа красотата на родината. Аз съм това, което съм, защото съм се родил в тази страна. Характерът се изгражда от всичко, което ни заобикаля. И колкото и проблеми да има в България, щом успяваме в тези условия, значи българинът е много силен човек. Явно тази страна ражда гении, невероятни умове, талантливи хора, които трябва да ценим. Те не са се родили в страни с висок стандарт, а именно тук. Единственото, което трябва да направим, е да запазим всичко, с което сме дарени и да го развием“

    Човекът явно има виждане и иска да отправи послание. Има и средства да го направи. Липсва му информация “от извора”.

    Вярвам, че ако му се посочат грешките и ако се насочи към истинската история може и да е полезен като настоящ будител, а не просто да подклажда някакъв крив патриотизъм, поставен на грешни основи посредством подобни “неща“.

  7. Петьо  10.01.2017 г. | 12:37 ч.

    Всъщност, режисьор вероятно е сина на въпросния Пламен Младенов Мирянов, тъй като името и след двете „неща“ е Пламен Пламенов Мирянов.

  8. Петьо  10.01.2017 г. | 12:39 ч.

    Негова е и инициативата:

    „Арх. Пламен Пламенов Мирянов инициира национална кампания „Нашият дом е България“ с цел издигане националното самочувствие и Дух на българите, популяризиране красотата на родината и съхранение на националните традиции, фолклор и културата на България.“

  9. Стопанина  10.01.2017 г. | 12:58 ч.

    издигане националното самочувствие и Дух на българите, популяризиране красотата на родината и съхранение на националните традиции, фолклор и културата на България.

    Ясно. Следващият клип сигурно ще е „Руфинка болна легнала“, изпята от черковен хор на чист прабългарски.

  10. planinec  11.01.2017 г. | 13:26 ч.

    Малко ми е странно че някой търси и не намира. Защо може да е така? Слабо търси? Не иска? Така му изнася?
    В идеята е вложено доста, явно са се постарали, изглежда красиво. Но на фона на целия труд…прабългари.

  11. Димитър Х  23.01.2017 г. | 23:36 ч.

    Донякъде съм изненадан от очакванията за филма на Стопанина.. Не съм го гледал но вярвам на оценките и впечатленията на Стопанина. Надежда някаква за лъч истина?
    В Библията се споменава, че в последните дни Бог ще се скрие от хората Повече от ясно е, че живеем в тези последни дни и такива манипулации и заблуди са в реда на нещата.Изпитания.Кой какво знае, какво е научил и как го прилага. Посланието на Бог към човеците винаги е било да изоставят своите стари разбирания за Света и да започнат да възпитават себе си по начин напомнен и демонстриран от Христос. И преповторен от Учителя. Който не е нищо друго освен Духът на Истината изпратен от Небесният Отец да „напомни всичко, що съм ви рекъл“.Колцина смелчаци са раздали богатството си и са се опитали да живеят като Христос? И колко са приели страданията с благодарност? Колко са се отказали от всичко в света в името на другите човеци?
    Слава Севрюкова го е казала в едно изречение:“Бъдете в този свят, но не от този свят.“

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.