Размисли за неволното ни съдействие на Апокалипсиса

Как през празниците избих рибата — буквално

Вече над 20 години отглеждам декоративни рибки. 110-литровият ми аквариум представлява затворена екосистема, включваща представители на минералното, растителното и животинското царство. Има и външен човешки елемент — грижите ми за прехраната и други условия в този малък воден свят.

Ходил съм по реките и едно по едно съм събирал подходящи камъчета за дъното на аквариума. И водораслите се нуждаят от внимание — да бъдат подбрани, аранжирани, а понякога и лекувани. Но най-благодарната работа са рибите, които радват сетивата с разнообразните си цветове и с изящните си движения, подсилващи усещането ни, че изпълват аквариума с живот и го осмислят.

Днес аквариумът ми е тъжна гледка

Една неволна грешка доведе до същински апокалипсис. Ето как се стигна до трагедията…

Реших да прекарам празничните дни на село. Щом стегнах багажа си, както обикновено преди продължително отсъствие от София, се погрижих и за аквариума. Нахраних добре рибите, за да издържат на предстоящите коледно-новогодишни пости, а после внимателно изчистих филтрите на помпата, за да съм сигурен, че рибите ми ще посрещнат 2017-а на чисто.

Помпата, която аерира и пречиства водата, е потопена. От съображения за сигурност винаги изключвам електрическите устройства за времето, докато бъркам с голи ръце във водата. Важи и за нагревателя, поддържащ постоянната температура.

Убеден, че всичко ще бъде наред, заминах за провинцията. И в мое отсъствие машините щяха да се погрижат почти за всичко. Е, рибите щяха да погладуват няколко дни, но това не им беше за пръв път и всъщност е полезно за тях.

Завчера се наложи да се върна по спешност в София, тъй като второто издание на „Покушението над Юстиниан“ влиза в печат, а имах и други ангажименти. Още от входната врата на жилището, усетих, че нещо не е наред с аквариума, който се намира в антрето.

Някак знаех, че водата е студена — толкова студена, че изглеждаше леко мътна. А в нея нямаше следи от живот. Само водораслите се движеха едва забележимо, като злокобна опустяла гора, заради циркулацията на водата през помпата.

Оказа се, че съм забравил да включа нагревателя

Нямам представа как е станало. Досега не се е случвало и не мога да кажа, че съм бързал да хващам автобуса за село. Не проумявам и едва ли някога ще разбера как съм допуснал този пропуск, но фактите са си факти и трябва да ги приема.

Нагревателят се грижи водата в аквариума да е между 20 и 25 градуса. Когато работи! А когато не работи, както се оказа, температурата в аквариума пада до 10 градуса.

Вероятно още през първите дни над 70-80% от рибките бяха загинали от хипотермия. Повечето трупове се носеха по повърхността, обвити в нещо като мъх заради напредналия стадий на разложение. И по дъното имаше останки — перки, опашки и глави, — които не са били по вкуса на сомовете.

Сомовете ми са яки добичета. Издържат и на доста ниски температури. Освен тях бяха оцелели само 5-6 женски гупи. Едната, която беше бременна, е родила и сега имам 5 бебета — толкова изпосталели, че са почти прозрачни. Още са твърде малки, за да определя пола им.

Защо разказвам тази история

На пръв поглед това е злощастен инцидент. Тривиална битова драма, с която нямаше да ви занимавам, ако вярвах в случайности. Но не вярвам в случайностите! Вярвам, че по разтърсващ начин получих отговор на мъчещ ме въпрос.

Тези от вас, които следят и форума, знаят, че в последните дни на миналата година се бях потиснал от едно теософско твърдение. Според него не само думите и делата участват във формирането на бъдещето ни, но важна роля имат и мислите ни. И се бях спекъл, че някои мои мисли могат да поощрят апокалиптични събития през тъй наречената Орифилова епоха.

Макар съфорумците да ме успокоиха, че мислите ми са в реда на нещата и дори са необходими за текущата епоха, у мен остана зрънце на съмнение. То ме тормозеше, както онова грахово зърно в постелята е измъчвало изнежената принцеса от известната детска приказка.

Този трън на съмнението, забит в съзнанието ми, трябваше да бъде изваден. А чувствата ми се нуждаеха от каляване за идните времена. Аквариумната драма беше най-разтърсващият урок. Той може да се изрази в кратката, но съдържателна англоезична мъдрост:

Shit happens!

Колкото и да мислим за нещо; колкото и да го обгрижваме с чувства, дела и отговорност; колкото и да го обичаме, винаги остава и процент злощастна вероятност да му навредим. Съучастието ни в апокалипсиса може да се изразява не само в отрицателни мисли, но, да речем, и в липсата на каквато и да било мисъл за нагревателя, особено в решаващ момент.

Това, че можем да вредим и без умисъл, важи не само за рибите в малкия аквариумен свят. Важи и за човеците в страната, в която живеем, както и за онези по широкия свят. Неведоми са пътищата на Провидението. Това, че се стремим съзнателно да правим добро, не ни имунизира срещу възможността да ставаме неволни причинители на зло.

И може би трябва да се научим да живеем с тази мисъл.

Иван Стаменов
7.1.2017 г.

Споделяне на публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

4 коментара за "Размисли за неволното ни съдействие на Апокалипсиса"

  1. Антиантихрист  07.01.2017 г. | 16:01 ч.

    Или както се казва, всички искат в рая, ама никой не иска да умира. 😉
    Бог да ги прости рибките… и техният неволен екзекутор.

  2. Gergana  07.01.2017 г. | 19:06 ч.

    И аз имам една подобна на Антиантихрист мъдрост: „Всеки иска секирата да отсъди, но никой не ще да я хване в ръка.“ Приписват я на Густав Васа (XVI век).

  3. Стопанина  07.01.2017 г. | 19:12 ч.

    В ред на тия мисли също е:

    Искаме меда, но не и жилото.

  4. Navi  09.01.2017 г. | 15:37 ч.

    „Провидението не е алгебра. Човешкият ум, по простонародному, не е пророк, а гадатетел, той вижда общия ход на нещата и може да изведе от това дълбоки предположения, често оправдани от времето. Но не му е дадено да предвиди случая – мощно, мигновенно оръдие на Провидението.“

    А.С.Пушкин

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.