Рудолф Щайнер: ТСО и ораторското изкуство (GA-339/5)

Лекция 5, изнесена на 15 октомври 1921 г. в Дорнах

Продължава от първа, втора, трета и четвърта лекция.

Опитах да охарактеризирам, как можем да формулираме дадена лекция за троичния ред, като тръгнем от една мисъл и я структурираме. Също — какво можем да кажем в общи линии относно целия социален организъм, като правим препратки към възможното развитие на първите две области1 — а именно тези на духовния живот и правния живот, в който, както съм казвал, се съдържа политическата организация. Вероятно вече сте разбрали, как може да се подготви и изнесе съдържанието на една такава лекция.

И така, можем да се подготвим за начина на изнасянето, като се потопим в мислите и чувствата. Може би ще ме разберете най-добре, ако кажа, че подготовката трябва да бъде такава, че по-напред усилено се опитваме да почувстваме, а след това да изговаряме онова, свързано с духовния живот, по един по-лиричен начин. Разбира се, не се налага да пеем, да рецитираме или нещо такова. При тази лирична реч има тих ентусиазъм, който разкрива, че всичко, което говорим по въпросите за духовния живот, идва от самите нас. С всякакви средства трябва да поощряваме впечатлението, че сме ентусиазирани за онова, което си представяме като духовна област на социалния организъм. Естествено, той не трябва да бъде лъжлив, мистичен, сантиментален — престорен ентусиазъм.

Ще създадем правилното впечатление, когато по-напред сме се подготвили с имагинация, с вътрешно изживяване — дори по отношение на интонацията ни — за това, как приблизително можем да кажем нещо. Изрично подчертавам „как приблизително можем да кажем нещо“, защото никога не трябва да подготвяме речта си дума по дума. По-скоро подготвяме нейната посока само във вътрешните си мисли, като определено сме готови да я преформулираме накрая, когато излезем пред публиката и заговорим.

Когато обаче говорим за правните взаимоотношения, трябва да направим опит за драматично говорене. Имам предвид: когато изнасяме лекция за равенството на хората и го обсъждаме с примери, е необходимо, доколкото ни е възможно, да се поставим на мястото на другия човек чрез мисленето си. Например, трябва да изправим пред ума си образа за това, как един човек, който търси работа, отстоява правото си на работа в смисъла на „Същност на социалния въпрос“. Щом покажем ясно, че, от една страна, говорим от положението на другия човек, изхождайки от неговото отстояване на права, после трябва да покажем ясно, как чрез лека промяна на интонацията преминаваме към темата за това, как би трябвало да посрещнем едно такова отстояване според общи хуманитарни причини. Това е драматичното говорене, много силно интонирано, драматично изнасяне на лекцията, което създава впечатление у слушателите, че можем с мисълта си да намерим пътя към душите на други хора. По този начин е редно да говорим, когато се занимаваме с правните отношения.

Когато говорим за икономическите условия, главната насока е да говорим директно от личния си опит. Ако говорим за икономическите отношения в духа на троичния социален организъм, не трябва да допускаме възникването на убеждение, че може да има нещо като теоретична политическа икономика. Вместо това, трябва да ограничим основната дискусия до описанията на случаи, взети от самия икономически живот. Може да са често срещани поучителни случаи, или такива, които смятаме за желателни или за недопустими. Но — когато казваме какво трябва да бъде или да не бъде — никога не трябва да забравяме да говорим от икономически опит. В действителност, когато изнасяме лекция за икономическия живот, трябва да говорим в епически стил. И по-специално, когато представяме написаното в „Същност на социалния въпрос“, трябва да говорим, като показваме, че нямаме предварително съставени идеи, засягащи икономическия живот, нито мнения, че дадено нещо трябва да бъде такова или онакова. Вместо това, трябва да говорим така, сякаш сме осведомени за всичко и всяка подробност от самите факти.

Можем да изпитаме определено чувство, например, че е правилно да се позволи прехвърлянето на управлението на парични фондове от един, който вече не се занимава с това, към друг, който отново може да се занимава с това. Но можем да говорим за нещо такова, само ако го представим на хората посредством описания на онова, което се случва, ако има унаследяване само по кръвна линия, както и какво се случва, когато такова прехвърляне се осъществява по начина, описан в „Същност на социалния въпрос“. Само чрез запознаването на хората с такива въпроси по този жив начин, чрез позоваване на реалността, нашата реч може наистина да стъпи в икономическия живот. И само по този начин можем да направим разбираема и приемлива идеята за „асоциациите“.2 Ще стане приемливо за публиката, че отделният човек реално не знае нищо за икономическия живот; че ако той иска да стигне до извод, какво трябва се направи в икономическия живот, преди всичко той е изцяло зависим от общуването си с други хора. Здравият икономически възглед може да възникне само от човешки групи, затова човек е зависим от асоциациите.

Тогава публиката може би ще прояви разбиране, особено ако обърнем внимание на факта, че много от съществуващото в наши дни всъщност идва от древни, инстинктивни асоциации. Нека помислим за момент как съвременният абстрактен пазар осигурява много неща, чиято съвкупност и редистрибуция към потребителя изобщо не може да се наблюдава. Но как по начало някой е влязъл в тези пазарни отношения? Като цяло това е инстинктивната асоциация на няколко села, разположени около по-голямо селище — на разстояние, което хората изминават пеша на отиване и връщане за един ден, за да заменят продуктите си. Ние не наричаме това „асоциация“. Дори нямаме дума в езика си за това, но в действителност то е инстинктивна асоциация. Тези хора, които са идвали тук заради пазара, са били в асоциация с онези, които са живели в околните села. Те са можели да разчитат на циркулацията на набор от стоки — това се е дължало на опита им. Ето защо те са могли да регулират производството според потреблението съгласно истинските си живи взаимоотношения. Определено в такива примитивни икономики са съществували условия за асоциации, само че не са ги наричали така.

Всичко това вече не е възможно да се наблюдава, след като икономическите територии се разшириха. И по-конкретно, то стана безсмислено по отношение на световната икономика. Световната икономика, която започна да съществува едва от последната третина на 19 век, сведе всичко до една абстрактна област; сведе всичко в икономическия живот до парите или паричната стойност, като с това доказа собствената си абсурдност.

Например, когато Япония воюваше с Китай и спечели войната, военните репарации можеха да се изплатят по начина, по който го направиха китайските министри — като дадоха чек на японския делегат, който по-късно беше депозиран в една банка в Япония. Това са действителни събития. В този чек се съдържаха ценности, които са пари и имат съответната стойност. Ако си представите как по онова време всичко е трябвало да се превозва от една държава до друга, това щеше да бъде труден процес дори при съвременните условия. Но поради това, че Япония и Китай са част от цялата световна икономика, е могло да се постъпи по този начин. Но всичко това се доведе до точка на пълен абсурд. В отношенията между Германия и Франция такова нещо се доказа като невъзможно.3 Ето защо съм на мнение, че естеството на положението може да се обясни чрез самите икономически взаимоотношения, а след това можем да обясним и необходимостта от идеята за асоциации.

Да напомня, трябва да обособим темата за икономическия живот по определен начин и да преминем към няколко заключителни изречения, за които вече казах, че трябва да се съставят дословно или дума по дума.

И така, в какво се състои подготовката на една реч? Трябва да вложим всичко от себе си, за да вникнем в ситуацията или темата, за която ще подготвяме публиката, като формулираме въвеждащите изречения по начин, който смятаме за необходим. Ще имаме по-голямо затруднение, в случай че слушателите са напълно неподготвени, и по-малко затруднение, ако се обръщаме към група, която вече се занимава с темата или поне има положителни чувства, засягащи твърденията ни.

След това нито записваме останалата част от лекцията, нито заучаваме ключови изявления. Опитът показва, че нито дословната композиция, нито наизустяването на съществените изявления води до добра реч. Причината да не записваме лекцията е, защото това ограничава гъвкавостта ни и лесно може да ни посрами, когато паметта ни изневери — най-често такъв е случаят, когато лекцията е написана дума по дума. Наизустяването на ключови изявления може да ни подведе да формулираме цялата си подготовка твърде абстрактно.

От друга страна, ако някой се нуждае от такава помощ, най-добре е да запише и да си носи бележки с няколко правилно формулирани изречения, които служат като ключови изявления. Това не означава, че той трябва да ги поднася като част от лекцията, а те са указват: първо, второ, трето, четвърто и тъй нататък. Те са извадки, така да се каже, чрез които от едно изречение могат да последват, да речем, десет или осем или дванадесет други. Но е важно и как се записват такива изречения. Не трябва да се записва „духовният живот да се разгледа като независим“, а вместо това: „духовният живот може да процъфтява, ако работи свободно и независимо сам по себе си“.

Ключовите изявления трябва да са завършени. Ако ги записвате по правилния начин, ще добиете и личната опитност, че с помощта на такива ключови изявления за относително кратко време ще добиете определена лекота да говорите свободно — говорене, при което преминавате плавно от едно ключово изявление на друго.

Що се отнася до заключението, обикновено то е много добро, ако в известен смисъл поне бегло ни връща към началото; ако в края се съдържа нещо, което тематично се е съдържало и в увода.

И тогава такива ключови изявления охотно ни дават възможност наистина да се подготвим по начина, описан по-рано — като имаме тези изречения записани на листче хартия. Например, размишляваме за следното: казаното относно духовния живот трябва да има нещо като лирична природа във вас; казаното относно правните взаимоотношения трябва да има драматичен характер в ума ви; а онова, което засяга икономическия живот, трябва да живее в съзнанието ви в повествователна, епична форма; тих, описателен, епичен характер. Тогава желанието, но също и умението да се съставят ключови изказвания във формулировката, която дадох за пример, наистина ще започнат да възникват инстинктивно. Самата подготовка също ще стане доста инстинктивна така, че начинът, по който говорим, се слива със съдържанието на темата. За да се постигне това обаче, е необходимо да сме овладели речта си до степен на инстинкт, така че, например, да чувстваме органите на речта, както чувстваме чука, ако искаме да използваме чук за нещо. Това може да се постигне, ако практикуваме малко говорна гимнастика.

Вярно е — нали така? — че когато практикуваме гимнастика, това не са движенията, които след това извършваме и в реалния живот. Но това са упражнения, които ни правят гъвкави и сръчни. Аналогично, трябва да направим органите на речта си пластични и ловки. За да се постигне това обаче, успоредно трябва да се развива и вътрешният душевен живот, така че да добием усет за звука при говоренето. На лекционните курсове, които държах преди две години за валдорфските учители в Щутгарт, съставих няколко упражнения за говорене, които сега ще предам и на вас. Повечето от тях са от тип, който, според съдържанието им, не възпрепятства обучението ни да се поставяме изцяло в елемента на речта; но те са създадени само за практикуване на говорна гимнастика. Ако опитате да казвате отново и отново тези изречения на глас, но по начин, при който винаги проучвате — как да използвам най-добре езика си и как най-добре да използвам устните си, за да изговарям най-добре тази поредица от звуци? — тогава ще станете независими от говоренето и ще можете да поставяте по-голям акцент на важната умствена подготовка за лекцията.

Сега ще ви прочета няколко такива изречения, чието съдържание често е безсмислено, но те са създадени да направят органите на речта гъвкави и пригодни за говорене пред публика.4

Най-лесното упражнение е:

Dass er dir log, uns darf es nicht loben.
(Че той говори лъжи, не заслужава похвала.)

Нещо малко по-сложно:

Nimm nicht Nonnen in nimmermuede Muehlen.
(Не водете монахини в неуморните мелници.)

С непрекъснати упражнения и чрез тези поредици от звуци трябва да направим органите на речта си гъвкави; така че те да боравят чевръсто със звуците, да ги правят ясни, да ги овладеят.5

Друг пример:

Rate mir mehrere Raetsel nur richtig.

Естествено, не е достатъчно да кажете нещо като това веднъж или десет пъти. Нужно е да го изговаряте отново и отново и отново, защото дори органите на речта да са станали вече гъвкави, могат и да изгубят гъвкавостта си.

Един пример, който смятам за особено полезен, е следният:

Redlich ratsam
Ruestet ruehmlich
Riesig raechend
Ruhig rollend
Reuige Rosse

С тези примери имате възможност да регулирате дъха си в паузите. Това е нещо, на което е добре да обръщате внимание, и то може да се усвои особено добре с тези упражнения.

Аналогично упражнение е, когато понякога една и съща буква не съответства на един и същ звук. Ще напреднете, ако се занимаете със следните примери:

Protzig preist
Baeder bruenstig
Polternd putzig
Bieder bastelnd
Puder patzend
Bergig bruestend

Ако успеете да се справите с тази поредица от звуци, ще сте придобили много.

След като сте правили такива упражнения, можете да опитате и други упражнения, при които търсеният резултат е да се внесе настроение в изговарянето на звуците. И преди съм давал следния пример за това, как звуците могат да се вливат в чувството:

Erfuellung geht
Durch Hoffnung
Geht durch Sehnen
Durch Wollen

Чувството преминава в звуците, чрез които, особено в следните примери, настроението е тясно свързано със самите звуци:

Wollen weht
Im Webenden
Weht im Bebenden
Webt bebend
Webend bindend
Im Finden
Findend windend
Kuendend

Винаги обръщайте внимание, когато правите тези конкретни упражнения, как можете, без да позволявате на дъха да ви пречи, да регулирате дишането, като просто се придържате към звуците. В наши дни са измислени всевъзможни повече или по-малко умни методи за дишане във всевъзможни ситуации — и за говоренето, и при пеенето. Но в действителност те не са добри, защото речта, заедно с всичко, което ѝ принадлежи, това важи и за самото дишане, трябва във всеки случай да се научи чрез действително говорене. Това означава, че човек трябва да се научи да говори по такъв начин, че дъхът да се регулира сам според поредицата от звуци и отношението между думите. Казано иначе, трябва да овладеем дишането си чрез речта — чрез самото говорене. Ето защо упражненията за говорене трябва да са така разработени, че — като ги чувстваме правилно според звуците — да изпитаме задължението — не според съдържанието, а според звуците — да използваме коректно дъха си, защото коректно изживяваме звуците.

Стихът по-долу отново ни насочва към съдържанието на чувството. Той се състои от четири реда. Тези четири реда са така подредени, че представляват самостоятелни акценти. Всеки ред насърчава очакване, а петият ред е заключението, което носи задоволство. А сега трябва наистина да положите усилие да изговорите речта по начина, който охарактеризирах.

Стихът е следният:

In den unermesslich weiten Raeumen,
In den endenlosen Zeiten,
In der Menschenseele Tiefen,
In der Weltenoffenbarung:
Suche des grossen Raetsels Loesung.

(В безмерно широките селения,
в нескончаемите векове,
в дълбините на душата човешка,
в сетивните откровения:
потърси отговора на загадка велика.)

Тук петият ред представлява заключението на онова нарастващо очакване, което се събужда в първите четири реда.

Може да се опитате — ако позволите така да се изразя — да внесете настроението от дадена ситуация в звуците, в начина на говорене, в това как се говори. За тази цел съм формулирал следното упражнение. Представете си една голяма зелена жаба, която седи пред вас с отворена уста. С други думи, трябва да си представите, че се натъквате на огромна, зинала жаба. А сега си представете какви впечатления и реакции бихте имали по отношение на тази жаба. В чувството ви ще има хумор, както и всичко друго, което би се пробудило в душата ви по един жив начин. И тогава бихте могли да се обърнете към жабата по следния начин:

Lalle Lieder lieblich
Lipplicher Laffe
Lappiger lumpiger
Laichiger Lurch

Представете си: един кон прекосява полето. Съдържанието няма значение. Естествено, сега трябва да си представите, че конят цвили! А сега изявете обстоятелствата на това описание по следния начин:

Pfiffig pfeifen
Pfaeffische Pferde
Pflegend Pfluege
Pferchend Pfirsiche

След това го променете леко, като кажете:

Pfiffig pfeifen aus Naepfen
Pfaeffische Pferde schluepfend
Pflegend Pfluege huepfend
Pferchend Pfirsiche knuepfend

А след това — но, моля ви, научете наизуст първите два стиха, така че гладко да повтаряте единия стих след другия — има и трети стих. Наизустете и трите стиха и опитайте да ги изговорите гладко, като при изговарянето на един от тях не се обърквате от другите. Това е важното.

Ето го и третият вариант:

Kopfpfiffig pfeifen aus Naepfen
Napfpfaeffische Pferde schluepfend
Wipfend pflegend Pfluege huepfend
Tipfend pferchend Pfirsiche knuepfend

Научете ги един подир друг, за да можете да изговаряте трите варианта наизуст и никога един стих да не се обърква с друг.

Нещо подобно може да се постигне и със следните два стиха:

Ketzer petzten jetzt klaeglich
Letztlich leicht skeptisch

А сега и другият вариант:

Ketzerkraechzer petzten jetzt klaeglich
Letztlich ploetzlich leicht skeptisch

И отново, научете ги наизуст един след друг!

Можете да постигнете гладка реч, ако упражните нещо като следното:

Nur renn nimmer reuig
Gierig grinsend
Knoten knipsend
Pfaender knuepfend

Трябва да свикнете да изговаряте следното съчетание от звуци: Nur renn. Ще се уверите какво придобивате за вашия език, за органите на речта, ако правите такива упражнения.

А сега и едно упражнение, което е малко по-продължително. Чрез него може да се добие гъвкавост на речта. Вярвам, че актьорите вече са го открили и че то е най-добрият начин да направят речта си пластична:

Zuwider zwingen zwar
Zweizweckige Zwacker zu wenig
Zwanzig Zwerge
Die sehnige Krebse
Maher suchend schmausen
Dass schmatzende Schmachter
Schmiegsam schnellstens
Schnurrig schnalzen

Нещо повече — периодично се изисква да сме съсредоточени в говоренето си. Можем да добием това умение чрез нещо като следното:

Klipp plapp plick glick
Klingt Klapperrichtig
Knatternd trappend
Rossegetrippel

После, за да развием умението си за съсредоточаване, могат да се съчетаят следните два примера:

Schlinge Schlange geschwinde
Gewundene Fundewecken weg

Присъства и ‘Wecken weg’, но като звуков мотив, от което следва:

Gewundene Fundewecken
Geschwinde schlinge Schlange weg

Следният пример е полезен, за да подсилим речта си. Това е полезно в случаите, когато говорим и понякога искаме да шамаросаме вербално някого в дискусия — нещо, което е доста необходимо в риториката!

Marsch schmachtender
Klappriger Racker
Krackle plappernd linkisch
Kink von vorne fort

А когато някой говори със заекване или неуверено, могат да се упражнят следните два примера:

Nimm mir nimmer
Was sich waesserig
Mit Teilen mitteilt

Примерът е удачен за всеки, който говори със запъване. При заекване можем да го кажем и по такъв начин:

Nimmer nimm mir
Waesserige Wickel
Was sich schlecht mitteilt
Mit Teilen deiner Rede

Разбира се, за да постигне целта, човек, който заеква, трябва да положи истинско усилие.

В никакъв случай не трябва да вярвате, че това, което наричам гимнастика за речта, може или трябва да се упражнява само с изречения, които са смислени за интелекта. При изреченията, които съдържат смисъл за интелекта, вниманието ни върху смисъла инстинктивно взима твърде голям превес и затова не можем правилно да упражним звуците и изказа си. И наистина е необходимо, в известен смисъл, да откъснем говоренето от себе си, реално да го отделим от себе си. По същия начин, както някой може да отдели писането от себе си, така можем да отделим и говоренето от себе си.

Има два начина, по които човешкото същество може да пише.

При единия начин човек пише егоистично. Тогава той, така да се каже, притежава формите на буквите в крайниците си, като им позволява да излязат от крайниците му. Такъв стил на писане се наблюдаваше известно време — може би и досега е същият, — когато някой преподаваше уроци по краснопис за онези, които се готвеха за работа в бизнес офиси и тем подобни. Наблюдавал съм веднъж, например, как се преподаваше урок по писане за служителите на търговски предприятия. Въпросните хора трябваше да оформят буквите от конкретна извивка. Те трябваше да заучат замахващи движения с ръката. След това те трябваше да приложат тези движения върху хартията. В такива случаи всичко е в ръката, в крайниците, а при писането не присъства друго от човека, освен ръката му.

Другият начин за писане е този, който не е егоистичен. Това е неегоистичният метод на писане. При него писането не е само с ръката, както при първия начин, но участва и окото. Тогава човек винаги наблюдава и като цяло рисува буквите. Така на присъстващото в ръката не се отдава прекомерна важност. Човек действа, сякаш рисува и не е роб на ръкописа си. Нещо повече — като мине време, човек започва даже да се затруднява да напише собственото си име по същия начин, по който го е написал предишния път. За повечето хора не представлява никаква трудност да изписват името си така, както винаги са го изписвали — защото то изтича от ръката им. Но онези хора, които влагат нещо художествено в ръкописа, пишат с очите си. Те следват стила на редовете с окото си. А по този начин ръкописът действително се отделя от човека. Макар в известен смисъл да не е желателно да го практикува, такъв човек може да имитира ръкописи, да разнообразява почерка си по различни начини. Не казвам, че трябва да се упражнявате конкретно с тази цел, а имам предвид, че имаме пълната противоположност, когато рисуваме буквите с очите си. Това е по-неегоистичното писане. А писането с крайниците, от друга страна, е по-егоистичното — егоистичният начин.

Речта също е егоистична при повечето хора. Тя просто излиза от органите на речта. Но вие можете постепенно да се приспособите към изживяване, при което речта сякаш се носи около вас, сякаш думите летят около вас. Наистина може да имате изживяване, свързано с думите ви. Тогава говоренето се отделя от човека. То става обективно. Човекът чува говоренето си доста инстинктивно. При такова говорене главата му, образно казано, се уголемява и чувства изтъкаването на звуците и думите в обкръжението си. Така човек постепенно се научава да чува звуците, думите.

А конкретно това умение може да се постигне с дадените упражнения. По този начин всъщност вече нямаме просто викане в дадено помещение — под „викане“ нямам предвид само говорене на висок глас; човек може да вика и когато шепне, ако използва органите на речта, за да говори заради себе си, — а посредством речта имаме истинско съжителство с пространството. Човек, така да се каже, чувства резонанса в околния свят. Този въпрос в наши дни се разглежда непохватно в определени ораторски теории — теории за ораторско изкуство или проучвания върху речта, ако предпочитате. В тях се преподава, че хората трябвало да говорят с телесен резонанс, коремен резонанс, назален резонанс и прочие. Но всички тези вътрешни резонанси са недъзи. Истинският резонанс може да бъде само изпитаният. Ние изживяваме такъв резонанс не при досега на звука с вътрешността на носа, а го чувстваме само пред носа, отвън. Така речта се обогатява с чувства. А разбира се, речта на оратора трябва да бъде богата. Ораторът трябва да преглъща6 колкото е възможно по-малко.

Не вярвайте, че това не е важно за оратора. Всъщност то е от огромна важност за оратора. Дали ще представим нещо по правилния начин пред хората, съвсем определено зависи от нашето собствено отношение към речта. Не е нужно да стигаме до пълни крайности, както един мой познат актьор, който никога не казваше Freundrl,7 а винаги Freunderl, понеже искаше да се самоизтъква с всяка сричка. Той стигаше до крайности. А ние трябва да развием инстинктивния талант да не преглъщаме звуци, звукосъчетания и срички. Можем да го постигнем, ако опитаме да си изградим ритмична реч по такъв начин, че, поставяйки се в цялата звукова модулация, рецитираме на себе си:

Und es wallet und siedet und brauset und zischt,
Wie wenn Wasser mit Feuer sich mengt…
(Цитат от „Гмуркачът“ на Шилер)8

И така, въпросът е да се поставяте не само в звука, като такъв, но и в звуковата модулация, в изобилието от звуци, но и в неговата ограниченост.

Ако някой вярва, че може да стане оратор, без да оценява тези неща, тогава работи със същото неразбиране, което има една човешка душа, която стига до момента между смъртта и новото раждане, отново се спуска към земята, но не иска да се въплъти, понеже не желае да влезе във формите на стомаха, белите дробове, бъбреците и тъй нататък. Наистина въпросът е да се възползваме от всичко, което прави речта цялостна. Би трябвало поне да оценяваме организма на речта, но също и гения на езика.9 Не трябва да забравяме, че почитането на организма на речта, на гения на езика, е съзидателно в смисъла на създаването на имагинация. Този, който не може да работи с езика, да слуша вътрешно, няма да получи образи, няма да получава висши мисли; той ще остане непохватен в мисленето, говоренето му ще стане абстрактно — педантично.

Особено в самото изживяване на звуците, на образите от организацията на звуците, се намира нещо, което привлича и изважда мислите от душите ни — мислите, които е нужно да представим на слушателите. При изживяването на думите се загатва за нещо творческо по отношение на вътрешната организация на човешкото същество. Това никога не трябва да се забравя. То е извънредно важно. Винаги трябва да ни прониква чувството, как думата, поредицата от думи, словообразуването и структурата на изречението — как тези неща имат отношение към целия ни организъм. Както можем да преценим даден човек чрез физиогномията,10 така можем дори по-лесно да го преценим човешкото същество насреща от начина му на говорене — не според това какво казва, а как го казва. Това как на неговата реч излиза наяве от цялото му човешко същество.

И в крайна сметка въпросът опира до съсредоточаването върху физическото тяло — разбира се, това трябва да става деликатно, а не да се отнасяме към себе си като към пациенти. Например, ако някой е предразположен да говори педантично11 — било заради образованието си, било дори заради наследственост, — ще му бъде от полза, ако често се стимулира с чай, за да се отучи от педантичността. Както съм казвал, тези неща трябва да се правят с внимание. Един чай е полезен за едни хора, друг вид чай е полезен за други.

Обикновеният чай, както и преди съм споменавал, е много добро питие за дипломати. Дипломатите трябва да бъдат остроумни и духовити, което означава, че трябва да говорят непринудено, като често сменят темите и не трябва да бъдат педантични, а трябва да показват лекота в преминаването от едно изречение към друго. Ето защо чаят наистина е напитката на дипломатите. От друга страна, кафето ни прави логични. По тази причина репортерите, които обичайно и по същество не са много логични, пишат статиите си най-често в кафенетата. Сега, откакто бяха изобретени пишещите машини, положението е малко по-различно, но в по-ранни времена човек можеше да срещне цели групи журналисти в кафенетата. Там те дъвчеха писалките си и пиеха кафе, за да могат мислите им да се подредят една след друга в логичен ред.

Следователно, ако някой забележи, че притежава твърде много „чайни“ качества, кафето е нещо, което може да ги уравновеси. Но, както споменах и по-рано, всичко това не трябва да се разглежда като лекарска рецепта, а само като насока. И ако някой, например, е предразположен да използва някои дразнещи звуци в речта си — да речем, ако казва „х“ след всяка втора сричка или нещо такова, — бих го посъветвал да пие слаб чай от листа на сена12 два пъти седмично през вечерта и той ще се убеди в положителния ефект.

Действително е така: понеже същността на въпросите, които се проявяват в дадена лекция, трябва да произлизат от целия човек, хранителните навици в никакъв случай не трябва да се подценяват. Това не важи само когато е очевидно. Разбира се, можем да разберем по говоренето дали човекът насреща е позволявал на огромни количества бира да протичат през хранопровода му или нещо такова. Това е пример за очевиден случай. Тези, които имаме ухо за речта, разпознаваме много добре и когато даден оратор често пие чай или кафе, дали страда от запек или от другата крайност. В речта всичко се проявява с абсолютна определеност и всичко това трябва да се вземе под внимание. Можем постепенно да развием инстинкт за тези неща, ако добием усет за езика в обкръжаващата ни среда по начина, който описах.

Все пак различните езици се проявяват по различни начини, като се проявяват в различна степен в обкръжаващата среда. Един език, какъвто е латинският, е особено подходящ за обсъжданата цел. Същото важи и за италианския. Имам предвид, че човек може да се чуе обективно, докато говори. Например, английският език е малко пригоден за това, защото този език е много подобен на ръкописа, който произтича от крайниците. Колкото по-абстрактен е даден език, толкова по-малко подходящ е да бъде чут вътрешно и да стане обективен. О, как е звучала в стари времена немската „Песен за Нибелунгите“:

Uns ist in alten maeren
von heleden lobebaeren,
von freude unt hôchgezîten,
von küener recken strîten

Wunders vil geseit
von grôzer arebeit;
von weinen unde klagen,
müget ir nu wunder hoeren sagen.

Ez wuohs in Buregonden
daz in allen landen
Kriemhilt geheizen;
Dar umbe muosen degene

ein vil edel magedîn,
niht schoeners mohte sîn,
diu wart ein schoene wîp,
vil Verliesen dën lîp.

Можем да го чуем обективно, докато го изричаме! Чрез такива неща трябва да се научите да изживявате езика. Естествено, езиците са станали абстрактни в хода на тяхното развитие. Затова трябва да внесем конкретно съдържание в тях от самите нас, да ги проникнем с вътрешно съдържание.

Абстрактно сравнени, разликата е голяма:

Uns ist in alten maeren
Uns wird in alten Märchen
wunders vil geseit
Wunderbares viel erzählt
и тъй нататък!

Но, ако си изградим навик да слушаме, това определено може да се внесе и в съвременния език. А така може да се направи много за речта по отношение на това, тя да се превърне в нещо, което има свой собствен гений. За целта обаче са нужни такива упражнения, при които слушането чрез духа и говоренето от духа взаимно се допълват.

И така, искам още веднъж да повторя стиха:

Erfuellung geht
Durch Hoffnung
Geht durch Sehnen
Durch Wollen
Wollen weht
Im Webenden
Weht im Bebenden
Webend bindend
Im Finden
Findend windend
Kuendend.

Само чрез поставянето на звука в различни взаимовръзки можем да изживеем този звук и метаморфозите на този звук, както и чрез наблюдението на думата да видим образа на тази дума. Когато онова, което описах като подготовка чрез ключови изявления, като част от вътрешната ни душевна подготовка, се съчетае с другото, което по преждеописания начин придобиваме от езика, тогава всичко това работи в полза на говоренето пред публика.

Изисква се и още нещо, наред с другите неща, които вече споменах: отговорност! Това означава, че е необходимо да осъзнаваме: нямаме право да развързваме всичките си зловредни говорни навици пред слушателите. Трябва да си изградите чувството, че за всяка беседа пред публика се изисква възпитание на говоренето, добра външна обхода на оратора и гъвкавост по отношение на речта. Отговорност към речта! Много е удобно да се изправим и да говорим по начина, по който говорим обичайно, да преглъщаме звуците, както сме свикнали да ги преглъщаме; да ги предъвкваме, да ги изстискваме, да ги огъваме и натъртваме; да бием думите по начина, който ни изнася. Но ние не трябва да оставаме в положение, при което предъвкваме, блъскаме, изопачаваме, притискаме и други такива говорни особености.

Вместо това, трябва да опитваме да подпомагаме говоренето си дори по отношение на формите. Ако помагаме на говоренето си по този начин, съвсем естествено стигаме до момента, в който се обръщаме към публиката си с известно уважение. Подхождаме към публичното си говорене с определено сдържане и говорим на публиката с уважение. А това е абсолютно необходимо. Можем да постигнем това, ако, от една страна, усъвършенстваме душевната си нагласа, а, от друга страна, формулираме сетивното по начина, който показах във втората половина на тази лекция.

Дори да се налага да провеждаме нередовни или редки разговори, тези неща имат важна роля. Например, налага ни се да водим дискусия за сградата, за Гьотеанума. Понеже е естествено да не можем да правим отделна подготовка за всяка дискусия, в такъв случай, в общи линии се налага да се подготвим по начина, който обясних, поне два пъти в седмицата, относно въпросния разговор. Просто ще импровизираме, след като сме се упражнявали; след като сме се подготвяли с постоянни упражнения.

Тогава ще открием, че, бих казал, външната форма се съединява със съдържанието. А по този въпрос ще трябва да говорим още веднъж утре: относно свързването на техниките за подобряване на формите и техниките за вътрешната (душевната) подготовка.

Този лекционен курс, за жалост, дава само указания. Едва сега успяваме да навлезем по-дълбоко от въвеждащите насоки. Но щеше да бъде безотговорно, ако не бях обяснил, каквото разясних конкретно в хода на тези лекции.

Към шеста лекция »

Превод от английски: Иван Стаменов


Бележки:

  1. Троичният социален организъм, какъвто е представен от Рудолф Щайнер, се състои от три области: двете споменати и икономическата (стопанската) област — бел. пр. []
  2. Относно стопанските асоциации вижте книгата „Същност на социалния въпрос“ — бел. пр. []
  3. Тук Щайнер има предвид военните репарации, които Франция е искала от Германия — бел. пр. []
  4. Тези упражнения са разработени за германоезични оратори. Акцентът при тях са основно поредицата звуци. Преводът им е изключително труден и безсмислен за лектори, изнасящи лекции на езици, различни от немския. Затова повечето упражнения не са преведени на английски и съответно ще останат без български превод. Има и български упражнения за тренировка на органите на речта, каквито, да речем, се използват от логопедите, както и за обучението на студентите от НАТФИЗ. Вярвам, че те ще са по-полезни за българската публика. Дори и скоропоговорките като: „Петър плет плете, по три пръта преплита. Подпри, Петре, плета. Падна, Петре, плета!“ или „Крал Карл и кралица Клара крали кларинети“ или „Чичковите червенотиквеничковчета“ или „Шише със уши на шосе се суши“ и т.н. — бел. пр. []
  5. Думата „скоропоговорка“ на английски е tongue-twister или буквално: „усукваща езика“. В смисъла на казаното от д-р Щайнер целта на упражненията е дори скоропоговорките да не усукват езика, а да го направят достатъчно обигран, за да се справя и с тях, което би означавало, че ще се справи с всякакви други словосъчетания — бел. пр. []
  6. Тук става дума за пропускането на звуци от думи, а не за преглъщането на слюнка или друго. Вижте по-нататък — бел. пр. []
  7. Австрийски диалект на немската дума за „приятел“ — бел. пр. []
  8. Ориг. заглавие на творбата: Der Taucher. Известна е и под английското заглавие The Diver. Балада на Фридрих Шилер, написана през 1797 г. в приятелска надпревара с Гьоте — бел. пр. []
  9. Струва ми се, че тук под „гений на езика“ се разбира архангелът, който управлява развитието на всеки народ и език. Това се подразбира и от казаното по-нататък, където, като противоположност на доброто отношение към езика, са посочени абстракциите. А както е известно от други антропософски лекции, абстракциите са следствие от влиянията на тъй наречените ариманични духове, които по същество са абнормни, паднали, тъмни архангели — бел. пр. []
  10. Физиогномията е мистична наука, според която душевните характеристики на даден човек са проявени във външните форми на тялото му, особено по лицето — бел. пр. []
  11. От казаното по-рано се подразбира, че д-р Щайнер използва израза „педантично говорене“ в смисъла на „абстрактно говорене“ — бел. пр. []
  12. Майчин лист или Cassia acutifolia — бел. пр. []

Споделяне на публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми.
От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите.
Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.