Дошло ли е време да си търсите нова работа? – 2

Вторият симптом, че моментът е наближил или вече е настъпил, без да го забележите

В първата част разгледах един тип ръководители, от които не трябва да се очакват чудеса. А накрая обещах да ви помогна да си отговорите на въпроса — защо още търпите такъв шеф? Тук ще дам едно от възможните обяснения.

Никога не е излишно да се подчертае, че всеки от съвременните хора притежава уникално съчетание от положителни качества и несъвършенства. Затова, когато написах, че от някои типове шефове не трябва да се очакват чудеса, имах предвид, че едва ли ще ви впечатлят със скоротечно изчистване на кусурите си.

Това не може да се очаква от тях. Просто не е реалистично.

Не и ако имаме трезва преценка за собствените си слабости и знаем от опит колко е трудно да изправим кривините си. Това важи с още по-голяма сила за онези хора, които не виждат грешките си и дори не помислят да работят върху тях.

Но от всичко това не следва, че не можете да очаквате чудеса от шефа си в съвсем различно отношение. Той не случайно ви е шеф. И не е произвол на съдбата, че заема тази роля не за два дни, не за два месеца, а с години.

Най-вероятно той умее да говори добре. Или поне убедително. И да не смятате лично така, може би мнозина от колегите ви го слушат с интерес. Което пък ви кара да се съмнявате, дали грешката не е някъде във вас.

Докато имате това съмнение, не сте сигурни у кого е проблемът

Това е краткият първи отговор на въпроса — защо още търпите шефа си? Може би търпението ви още не се свършило. Може би таите и наивна надежда, че началникът си е взел бележка и думите му свидетелстват за промяна.

(Тази заблуда според мен е обяснението и на въпроса, защо някои търпят брачния си партньор, въпреки че като цяло нещата не вървят. Но, ако трябва да акцентирам върху този паралел, ще се отклоним много от темата.)

За да не съм абстрактен, ще опиша реален пример.

Как да познаете, че е дошло времето да си потърсите нова работа – 2

Имах един шеф — същият, за когото ставаше дума в предишната част, — който въртеше поне 20 бизнеса. Интересът му към медиите беше периферен, въпреки че някога може да е бил и нещо повече. Но, докато работех в неговото издателство, рядко съм го виждал да се застоява при нас. Още по-рядко общувахме. Той хвърчеше по другите си дела.

Когато идваше да изнася мотивационни речи обаче, беше истинско събитие. Той можеше да говори с часове как „медиите са реална власт“, способна да бъде коректив в обществото. Беше категоричен, че не трябва да слугуваме на рекламодателите, само защото ни издържат.

В края на всяка година, преди коледно-новогодишната почивка, се провеждаше парти за сметка на шефа. На това празненство пък слушахме, че от фирмата са си тръгнали много „нелоялни“ колеги. Но пък тези, които сме останали, сме били „най-добрите“.

Стажантите и по-младите колеги попиваха всяка негова дума

Личеше им по блесналите погледи. Някои от тях забравяха да затварят устите си, докато го слушаха в захлас. Приличаха на хлапета от детската градина, наобиколили учителя си, който разказва най-вълнуващата и поучителна приказка на света.

Трябва да призная, първите три години и аз слушах шефа си с интерес. Опитвах да отгатна, кога е искрен и за кое ни подхлъзва. После го слушах с интерес, но не защото търсех истини в думите му, а защото изучавах, как някои хора чевръсто умеят да манипулират други.

Когато почти всички зрели и/или свестни хора напуснаха фирмата, а на поредното коледно парти пак трябваше да слушам, че „сме останали най-добрите“, си казах: „Тоя човек напълно е изгубил срам и мярка на думите си.“ Но може и да беше прав, ако приемем, че под „най-добрите“ е разбирал най-добрите роби.

Или глупаци, както се разчу, че е наричал служителите си пред общ познат.

Втори симптом:
Тези речи на шефа стават досадна тежест

И така, затрупани сме с работа, защото „най-добрите“ всъщност сме шепа хора, които вече трябва да поемем работата и отговорностите на „нелоялните“ колеги, които са се спасили чрез напускане. Налага се да слушаме шефските тиради в работно време, а те продължават с часове. И знаем, че за да наваксаме работата си, ще трябва да си доработваме у дома.

Естествено, за сметка на нещо, което искаме да вършим вкъщи. За сметка и на здравето ни — емоционално и физическо.

Досадата още повече се увеличава от все по-натрапчивото ви убеждение, че нищо от това, което се казва в тези речи, няма да се претвори в дела. Изданието все така ще си остане брошура на рекламодателите, обслужваща техните интереси и нехаеща за читателите. Пък и „най-добрите“ вече не са толкова добри, защото все по-често „мрънкат“.

В последните шефски изказвания в прав текст се промъква и една мисъл, която прелива чашата на търпението ви. Ако демотивираните не се „мотивират сами“ за определен срок, мениджърите щели да решат, че такива служители „пречат“. Сещате се, това си е чиста заплаха за уволнение. Това още повече демотивира и без това демотивираните.

Макар да знаех, че мен няма да ме уволнят, постепенно стигнах до извода, че дните ми в тази фирма са преброени. За щастие — по мое желание.

Няма нищо лошо в това да сме „нелоялни“

Нелоялни към експлоататорските практики, към некомпетентното управление, към празни приказки.

За да бъдем лоялни преди всичко към себе си и собственото си умствено и психическо здраве. Но и за да се присъединим към дългия списък с бивши колеги и трайни приятели, които са истинските „най-добри“. Най-добри да намерят точното време за спасението си. Най-добри да ни подсещат периодично, че е време и ние да се спасяваме.

„Нелоялните“ са най-добри и в това, да намират нова работа там, където ги ценят. А това ги прави лоялни. И са неповторимо добри в умението си да не таят лоши чувства към онези, които са най-добри във възможно най-много порочни практики.

(Следва)

Иван Стаменов
22.11.2016 г.

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.