Дошло ли е време да си търсите нова работа? — 1

Първият от 3 симптома, че моментът е наближил или вече е настъпил, без да го забележите

Решението да напуснем работата си не е лесно. Имаме колебания дали все пак нещата няма да се променят към добро. Не сме сигурни дали ще си намерим бързо служебно място в друга фирма. Гадаем дали там ще е по-различно, или от трън ще се насадим на глог.

И все пак има няколко симптома, по които можем да диагностицираме с точност професионалното си положение. Ще предложа три в поредица от статии. Едва ли ще са изчерпателни, но, както и в предишните статии на подобна тема, са основани на опит.

Първи симптом:
Когато шефът „знае всичко“, макар да виждате, че не е така

Горното изречение не трябва да ви подвежда. Понякога или често шефът действително може да знае повече от вас за дейността на фирмата. Така е редно. Например, главният редактор някога е бил стажант, журналист, отговорен редактор…

Той познава в прилични детайли служебните задължения на подопечните си. Бил е на тяхно място и се е издигал, защото е доказал професионални умения и опит на всяко стъпало. За да стане главен редактор, е трябвало да се отличи и с определени лични характеристики.

Да вземем и друг пример. Един шеф в, да речем, фирма за сапуни може да знае как се произвеждат сапуните, какви разновидности имат – за битови или индустриални нужди, – може да има поглед върху удачния маркетинг на такива продукти и т.н. Такъв шеф е превърнал личните си интереси в доходоносна професия и дава препитание на други хора.

Но не винаги нещата стоят по този начин

Има случаи, когато шефът може да няма повече от „обща представа“ за продуктите на бизнеса му, нито за условията на средата, в която се създават и пласират. Такъв шеф може да има идеалистична философия, която е напълно несъвместима с условията. А може и да се е захванал с такъв бизнес, само защото е подразбрал, че е доходоносен, затова е инвестирал в него свободните си средства. Но като цяло няма желание, нито време да навлезе в дълбоките води на начинанието си.

Често се оказва, че такъв човек има основен бизнес или няколко бизнеса в съвсем различни сфери, в които е „в свои води“ и нещата му вървят. А сферата, с която не е добре запознат, но в която е инвестирал средства, е страничен проект. Очаква лесна печалба от него, която не е възможна, защото има повърхностни и/или грешни представи за този бизнес.

За да вървят нещата, такъв шеф всъщност не трябва да ви бъде шеф

Нека е собственик на предприятието. Но дотолкова. Неговата задача е да намери професионалисти, които действително са добре запознати с продукта на бизнеса и средата. Ако той си спести тази инвестиция, положението става непоносимо.

Едно от най-неприятните изживявания в службата е общуването с шеф, който няма и бегла представа от естеството на работата ви. Установявате, че той няма широк поглед и върху начина, по който действат конкурентите му, които са врели и кипели в тази сфера. И за това те – за разлика от него – се адаптират към промените в икономическата, политическата и друга среда.

Как да познаете, че е дошло времето да си потърсите нова работа — 1

Най-ясното проявление на симптома

Шефът се надценява и си вярва, че знае какво правите и как го правите. Той е убеден, че почти всеки би могъл да върши вашата работа. Даже и сам би могъл — вярва си, — но ви е наел, защото нямал време и желание да се занимава „и с т’ва“!

Тук се налага уточнението, че шефът може да не е пълен тъпак. Всъщност човекът може да е изключително талантлив. Например, да урежда най-добрите цени в печатниците. Или да е корифей в привличането на „невъзможни“ рекламодатели. Или да закърпва бюджета в трудни времена чрез пренасочване на ресурси от другите си бизнеси.

Това, че той не е тъп или го бива за много неща, не означава, че е всезнайко. И изглежда жалък в очите на служителите си, когато говори общи приказки за тяхната работа. Да си го кажем направо, звучи досадно, като поредния дървен философ. Но дори дървените философи са за предпочитане пред шефовете с двойни стандарти към служителите си.

Имах един шеф, който особено ценеше маркетинговия отдел — хората, които продаваха реклами за печатни и онлайн медии. Те договаряха и парите, които издателството получаваше за платени публикации. Разбира се, тези хора заслужаваха уважение, защото осигуряваха парите за заплатите ни, пък и печалбите за шефа и съдружниците му.

Но шефът не можеше или не искаше да разбере, че журналистите бяхме тези, които в крайна сметка осигуряваха продукта. Този продукт, който маркетинговият отдел е продал в аванс! Никой рекламодател няма да даде, да речем, 2000 евро за реклама в издание, което не осигурява интересно или полезно съдържание и не привлича читателите.

Кой читател си купува вестник или списание заради рекламите, а не заради статиите?

Платените публикации са особено трудни. От една страна, те често не се обявяваха като „платени“ (което наистина е излишно, защото корпоративните медии не пишат и един материал заради фенщина, а това е редно да се знае от всеки). От друга страна, трябваше да звучат аргументирано и да не създават отблъскващото усещане, че очевидно някой „пробутва стоката си“.

Всеки журналист или редактор с елементарен опит в тази сфера ще потвърди, че най-сложните текстове са най-кратките. Такива, които са с обема на този и предходния параграф — около 100-120 думи. За човек, който е пълен профан, писането на такъв текст ще изглежда толкова лесна работа, че може да не я разглежда като сериозна работа.

Трак-трак-трак:

Отваряш Word или OpenOffice, тракаш 5-10 минути по клавиатурата и даваш текста на дизайнерите, отговарящи за предпечата. Не е голяма философия. — Точно така изглеждаше работата на „драскачите“ за некомпетентния, но всезнаещ шеф.

За него беше чужда мисълта, че, преди авторът да напише тези два параграфа със 120 думи, е трябвало внимателно да изчете 5 машинописни страници с подробно описание на продукта или събитието. След това е трябвало да осмисли и пресее най-същественото. А накрая да вложи и целия си талант или опит, за да може краткият текст да звучи хем интересно, хем информативно.

Ако една такава публикация се състои от скучно изброяване на сухи факти, е безинтересна за читателя. Съответно тя не върши работа и на рекламодателя. Не върши работа на никого!

А ако върши работа на всички, авторът е свършил чудна работа

Знам, че могат да се намерят паралели с други професии. За мен няма нищо по-демотивиращо от това, да чувствам, че шефът на фирмата и/или също толкова „компетентните“ му мениджъри нямат и елементарно разбиране за дейността, с която са се захванали. Или за важната роля на всички професионалисти, макар и да не са преките източници на доходите за бизнеса.

Това е все едно да държиш на левия си крак (служителите, които продават продукта ти), но да гледаш с пренебрежение към десния си крак (хората, които произвеждат този продукт). Когато някой разчита повече на единия си крак, вместо и на двата, се препъва. Фирмата куца — меко казано. Или направо залита. Или подскача, което я прави смешна в очите на клиентите, спонсорите, конкурентите, пък и на самите ѝ служители…

Моето мнение е, че човек не трябва да очаква чудеса от такива ръководители. Не е ваша работа да учите шефа си на своята професия. Би трябвало да бъде точно обратното. А ако шефът дори не иска да се учи, понеже „всичко му е ясно“, защо още го търпите?

Може би следващите статии от тази поредица ще ви помогнат да си отговорите.

Към втора част »

Иван Стаменов
17.11.2016 г.

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

4 коментара за "Дошло ли е време да си търсите нова работа? — 1"

  1. farseer  17.11.2016 г. | 17:02 ч.

    Направо май нов раздел ще трябва да се добавя, както си я подкарал. 😀

  2. Gergana  19.11.2016 г. | 20:32 ч.

    Имаш много ясна и пригледна мисъл, която изказваш с желязна последователност в поредица от педагогично поднесени аргументи.

    Не съм изненадана, но бих желала да те похваля и да ти благодаря за удоволствието, което сервираш на редовните и случайните посетители на страницата.

    В сравнение с текстове от твоя калибър, текстовете на много набедени журналисти приличат на парче овехтял плат, разпран от нечия стара рокля.

    До писане!

  3. Mapleleaf  20.11.2016 г. | 10:20 ч.

    Страхотно е!
    Поздравления Стопанино.
    На няколко пъти изчетох текста през последните дни и всеки път имах усещането, че съм хванал оголена жица с ръка. Всичко е описано изключително точно и детаилно, така че всеки да може да открие съответните прилики и в неговата работа и шеф.
    Преди по-малко от месец се разделих с последния с работодател именно поради същите причини. Усещане за безперспективност, пълна демотивация и най-лошото – осъзнаване, че тази работа е връщане назад, деградиране в някаква степен. Когато чета статията, от една страна изпитвам удовлетворение за направения избор. От друга страна и съжаление, че тази ситуация явно не е само при мен, а често явление. И за пореден път се убеждавам, че трудово-правните отношения у нас все по-често са в някаква паралелна реалност. Работното време е абстрактно понятие, длъжностната характеристика е като компас – служи да насочи, не и да води, ясните правила и норми в момента са under construction, обещанията са като звездите – ярки и далечни, а заплатата е променлива в уравнението. Единственото сигурно нещо е безпределната увереност на шефа, че е компетентен по всички въпроси, както и безрезервната му вяра в ограничен кръг от подчинени, при които професионални знания и умения не са необходими.
    И за капак – противно на всякакви пазарни закони и правила, фирмата му оцелява, което му дава още по-голяма мотивация да продължава в същия дух.
    Най-доброто, което може да ви се случи когато кандидатствате за работа при подобен шеф „собственик на предприятието“, е да се държи просташки на самото интервю; така ще го прецените много бързо и ще се откажете „овреме“. При мен беше обратното – скромен, земен човек, без суета и мания за величие, не парадираше с парите и състоянието си, напротив – разговаряше с подчинените като с равни. С една дума: много свестен човек. Но като предприемач, бизнесмен, мениджър….

  4. Стопанина  20.11.2016 г. | 21:21 ч.

    Размазахте ме с комплименти. 🙂

    Хареса ми дори този за „оголената жица“. :mrgreen:

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.