Втора част: Защо „интервюто за работа“ всъщност трябва да бъде диалог

Още съвети за нещата, от които да се интересувате при кандидатстване на нова длъжност

В първата част очертах целите на тези статии. Там разгледах защо 1. човек трябва да знае цената си не само в смисъла на очакваната заплата; 2. защо е важна служебната характеристика и 3. защо е донякъде нормално, ако опитат да ви подхлъзнат.

А сега към следващите точки:

4. Заявете категорично, че приемате само един началник

Ако потръгне диалогът при „интервюто“ за работа, трябва да помислите за нещо важно. То е, че, ако кандидатствате в голяма фирма, може да имате шеф, който отговаря пред друг шеф, а той пък — пред собственика на фирмата.

Този проблем обикновено се изразява в следното: всеки от тези шефове може да почувства, че е в правото си директно да ви възлага задачи. Колкото по-високо шефът стои в йерархията, толкова по-силно е това негово чувство.

В един момент има опасност вие пък да се почувствате затормозени и разкъсани в стремежа си да угодите на всички. Винаги има опасност да се озовете в положение, сякаш жонглирате с много топки, а понякога и да изпуснете някоя от тях. И можете да сте сигурни, че на никой от шефовете няма да му просветне:

проблемът не е само във вас, а и в тях

И в Библията е казано:

„Никой не може да слугува на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или към единия ще се привърже, а другия ще презре.“ (Матей, 6:24)

Според мен Библията не е изчерпателна. Има случаи, когато можете да презрете и единия, и другия шеф. Докато водите диалог с потенциални работодатели, не винаги е уместно да се позовавате на Свещените книги. Просто защото живеем във времена, когато цитирането им няма да ви направи да изглеждате непременно мъдри, а може да оставите впечатление на религиозни фанатици.

Но няма проблем невинно да попитате следното, не заучено, а със собствени думи: „Ако започна работа при вас, от кого ще получавам възложения и пред кого ще се отчитам?“ По-нататък непринудено можете да поясните, че държите да отговаряте само пред прекия си началник. Ако шефовете, намиращи се по-горе в йерархията на фирмата, искат да им свършите работа, трябва да се обърнат към него.

Втора част: Защо „интервюто за работа“ всъщност трябва да бъде диалог

Защо е необходимо това?

Когато получавате възложения от един човек, можете много по-лесно заедно с него да разпределите ангажиментите си и общата си натовареност. Прекият ви началник, тъй да се каже, е длъжен да знае с какво се занимавате. Негова работа е да обясни на другите шефове дали сега е най-подходящият момент да ви ангажират с още дейности.

Освен това не е ваша работа да определяте приоритетите. Нека шефовете се събират и умуват кои са първостепенните задачи на фирмата. Съответно — какво очакват да вършат служителите им. Ако не го правят, това говори за лоша организация и некадърен мениджмънт.

Ако не се спазва йерархията, е възможно вие, работникът, да понесете негативите от грешките на ръководството. Защото, да речем, сте свършили работа за един шеф, за сметка на „по-важната“ и „по-спешната“ работа за друг.

Повечето от тези неща са за ваша лична информация и тема за размисъл. Но няма проблем на самото интервю да изтъкнете, че: „Когато имам само един пряк началник, това подобрява взаимоотношенията във фирмата.“ Ако някой от по-висшестоящите шефове директно ви възлага задачи, това означава, че проявява неуважение към прекия ви ръководител, а това говори зле за работната атмосфера.

5. Поискайте да видите работното си място

Никога няма да забравя първото си интервю за работа. То беше в едно издателство на вестници по реномиран западен лиценз. Офисът беше в центъра на София. Отидох с нагласата, че важното събитие ще се проведе на място, което ще бъде, ако не страхотно, поне приятно. А в най-лошия случай ще бъде прилично. Говорим за вестник, който излиза на много езици в най-различни страни!

Интервюто беше, меко казано, странно. Събеседвах с главния редактор и дясната му ръка — една дама на моя възраст, която през цялото време ме зяпаше така, сякаш мед ми капе от устата. И наистина — ако реша, мога да бъда и сладкодумен. Пък тогава бях и доста по-млад, като някои ме намираха даже за симпатичен. Та, с други думи, първото ми интервю се оказа… озадачаващо лесно.

След като разбраха, че на 30 години вече имам 11-годишен опит в печатни медии, като че ли това беше всичко, което искаха да чуят. Попитаха ме, каква заплата искам. Казах им, че, щом търсят човек за мястото, със сигурност си имат бюджет. И за да си спестим играта на котка и мишка, ги помолих направо да ми кажат най-доброто, което могат дапредложат. Те харесаха прямотата ми и…

Направо показаха работното ми място

Беше в същата стая, в която се провеждаше интервюто. Издателството нямаше друго помещение. Веднага осъзнах, че ще трябва да работя на едно от четирите бюра, заемащи 25% от обема на стаята. А те покриваха доста по-голям процент от пода — трябваше да се ходи странично между тях.

Стаята и посред бял ден се осветяваше от гадна луминесцентна лампа, трептенията на която са рай за епилепсията. Прозорците не се отваряха, което се разбираше от задуха в помещението. Но и от дебелите пердета пред него, които — ако се съдеше по паяжината на корниза — не бяха местени, откакто са сложени. Не мога да опиша стените, защото не се виждаха от планините стари броеве на вестника.

И на всичкото отгоре се очакваше да работя на допотопен компютър с CRT монитор (от онези с кинескоп, „мини Чернобилите“). Забележете, броени месеци, след като бяха открили глаукомата ми, която не толерира такива монитори и гадни лампи.

Макар да бях закъсал за пари, знаех, че няма да оцелея там.

Помолих за време да помисля…

Около седмица по-късно минах друго интервю и започнах работа в различно издателство. Вярно, заплатата беше със 100-тина лева по-ниска, но поне имаше прилични и хигиенични условия за работа. Смятам, че принципът е валиден и за всяка друга област.

Обобщено, искайте да покажат работното ви място. Дори хората да са свестни, а парите да ви устройват, има и други фактори, заради които можете да понасяте работата си или да я толерирате само в кратък срок. Освен това, ако поднесете желанието си да видите работното място под формата на проявено нетърпение или жив интерес, може да получите допълнителен плюс на интервюто.

6. Пазете се от малките фирми, имащи се за „големи“

Има фирми, които редовно пускат обяви за работа, без реално да търсят персонал. Защо го правят, е извън темата на тази статия. Но ще е добре за вас, ако се научите да ги забелязвате и… заобикаляте. Не е трудно — достатъчно е да обърнете внимание, ако пускат обява за дадена позиция, а два-три месеца, след като са запълнили бройката, отново пускат същата обява или леко променена.

Има и фирми, които не го правят умишлено, понеже кандидатстването им по определени проекти за финансиране изисква редовно наемане на персонал. Налага им се периодично да пускат една и съща обява за работа не за друго, а заради некадърен мениджмънт. С други думи, хората не се задържат на това място, защото шефовете нямат нужните качества.

Обикновено управителите на такива фирми имат готово обяснение: „Еди-кой-си не се е вписал в екипа.“ Добре, първият не се е вписал. Вторият не се вписал. Може да повярваме и за третия и дори четвъртия…

Втора част: Защо „интервюто за работа“ всъщност трябва да бъде диалог

Но когато хората се сменят като носни кърпички — било заради уволнение, или заради напускане по тяхна воля, — обяснението е друго. Това е особено валидно за случаите, когато издържите 3 години в такава фирма и установите:

Вие сте ветеран, сред най-старите в екипа

Простичката истина е, че такива фирми работят по модела на McDonalds. Те наемат хора с мисълта, че по всяко време могат да наемат други хора на същата длъжност. Безработни бол!

Моделът McDonalds върши работа в такава компания, където готвачите, касиерите и сервитьорите са нискоквалифицирани и без особени перспективи за развитие. Ако си започнал като сервитьор, в най-добрия случай се издигаш до пазвантин на неиздигналите се сервитьори. За мениджърите не е трудно да заменят такива хора с други такива хора. И тях ги има бол!

Но нещата не стоят така в някои сфери, където самото естество на работата изисква квалификация и дори няколкогодишна практическа опитност на служителя. В моя случай не бях толкова лесно заменим. Пишех и превеждах грамотно. Редактирах бързо чужди текстове. Справях се много добре и с обучението на демотивирани или съвършено неподготвени стажанти.

Казано накратко, вършех работа за двама

Понякога и за трима. А когато фирмата страда от хроничен недостиг на персонал, това може да ви гарантира работата. Ще толерират дори критиките ви към управлението, отправени на всеослушание. Това обаче не означава, че ще минете безнаказано.

Никой не обича да чува, че е некадърен, особено ако е шеф. И ако шефът не може да ви покаже изхода, защото не сте толкова лесно сменяем, може да ви отрови живота. По безброй начини. И колкото повече се задържате на работата, въпреки че взаимното уважение с ръководството е безвъзвратно изгубено, толкова по-зле става.

На това място обаче излизаме от темата за диалога преди постъпване на работа и навлизаме в темата за диалога с шефовете, след като вече сте започнали работа. Ще мога да дам съвети и по този въпрос. Но в някоя друга статия, а може отново да са две.

Иван Стаменов
15.11.2016 г.

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

7 коментара за "Втора част: Защо „интервюто за работа“ всъщност трябва да бъде диалог"

  1. farseer  15.11.2016 г. | 20:59 ч.

    „Ще мога да дам съвети и по този въпрос. Но в някоя друга статия, а може отново да са две.“

    Нужно ли е да казвам, че вече я (ги) очаквам? 🙂

  2. Факт  15.11.2016 г. | 21:18 ч.

    Напълно съм съгласен с точка 5 – за готвачите , ако предварително видите потенциалното си работно място , може да избегнете работа в мизерни и клаустрофобични кухни(, но това не е гаранция , че няма да попаднете на слаба аспирация, която ще ви трови) :Д
    ,а също така и опасни за вашето здраве – на едно място , на което изкарах 20 мин , се качвате по едни стълби на зиг заг за да се преоблечете , а слизането е двойно по-опасно и рисковано за животът ви , също така имаше много остри ръбове , където със сигурност ще си порежете ръката/главата, а за капак на всичко газовата бутилка е разположена непосредствено до скарата – един пожар и сте дотам.

    Направо съм шокиран от мнозинството бардаци(кухни) , които имат разрешение да работят – и това са тези само които съм посетил.

  3. Стопанина  15.11.2016 г. | 21:19 ч.

    Нужно ли е да казвам, че вече я (ги) очаквам?

    Ми да. 🙂 Ентусиазира ме да работя по темата.

    Защото когато няма коментари, го тълкувам като липса на интерес. Това е една от причините да не ми се захваща с остатъка от наченатия превод на Щайнер. 🙁

  4. Дъфилоу  15.11.2016 г. | 22:17 ч.

    Благодаря, чета го от гледна точна на мениджър и от тази на служител, много е полезно 🙂

  5. farseer  16.11.2016 г. | 09:41 ч.

    Е, много се радвам, че съм те ентусиазирал! 🙂 Нека липсата на коментари да не те обезкуражава, защото някои статии невинаги генерират голям интерес още в самото начало. Има случаи, когато хората ги откриват по-късно, а освен това не всички публикации (особено преводните) подлежат на коментар. Там просто си четеш и тълкуваш, както можеш. 🙂

  6. Георги  16.11.2016 г. | 15:39 ч.

    Благодаря, чудесна статия.. надявам се да има и следващи

  7. Дарин  22.11.2016 г. | 18:31 ч.

    Благодаря!!! Точно на време 🙂

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.