Безпартийна предизборна агитация: Имам една мечта…

По мотиви от популярната реч на Мартин Лутер Кинг

28 август 1963 г. Мартин Лутер Кинг-младши изнася реч във вашингтонския „Линкълн Мемориал“, която оказва такова широко въздействие сред борците за свобода и равноправие, че и до днес е емблематична за милиони американци. Достатъчно е да кажат три думи „Имам една мечта“, като не се налага да обясняват какво включва тази мечта.

4 ноември 2016 г. Иван Стаменов-младши ще перифразира най-въздействащите изречения от американската реч, като ги адаптира за българските условия. А след това ще ги постави в контекста на поредните избори, които ще се проведат след два дни. „Имам една мечта“, че ще бъда разбран от готовите да разберат, даже и ако не го приемат, защото не им изнася.

Извадки от прословутата реч в български вариант:

Имам една мечта, че някой ден този народ ще се повдигне и ще заживее истински съгласно веруюто си: „Ние вярваме, че всички хора са създадени равни, и това е изконна истина.“

Имам една мечта, че някой ден от двете страни на Хемус (Окървавената планина, Балкана) синовете на бившите роби и синовете на бившите робовладелци ще могат да седнат заедно на една маса в името на братството.

Имам една мечта, че някой ден Софийското поле, една област, задушавана от жупела на неправдата и от дима на потисничеството, ще се превърне в оазис на свободата и символ на равноправието.

Имам една мечта, че някой ден малките деца ще живеят сред народ, който няма да ги преценява по цвета на кожата им или марката на дрехите им, а по техния характер, инициативност и индивидуални таланти.

Имам една мечта, че някой ден всяка долина ще стане хълм, а всеки хълм и планина ще се изгладят, за да станат плодородни земи, както уродливите скали ще станат тор за почвата. И всичко това, преди завръщането на Господ, за може всяка плът да Го посрещне с блеснали очи и без срам.

Ако Мартин Лутер Кинг беше българин и искаше да коментира българската среда, предполагам, думите му щяха да звучат така, както съм ги перифразирал. Но, да ви кажа, не ми вършат работа. Такива идеалистични думи, граничещи с утопията, са повече вредни, отколкото полезни. И не заради самия идеализъм. Проблемът е в това, че има различни форми на идеализъм.

Едни идеалистични мечти са съобразени с реалността, други — не

Думите на Лутер Кинг могат да се чуят от български партийни членове и български кандидат-президенти. Само дето при Лутер Кинг, струва ми се, са искрени. И определено човекът е можел да говори красиво, за разлика от „нашите“.

Безпартийна предизборна агитация: Имам една мечта...

Както и да е, такива мечти не са моите мечти. Изобщо!

Защото:

Имам една мечта, че някой ден достатъчно много хора ще престанат да очакват появата на политици, играещи ролята на обединители. Няма защо да ги чакаме. Няма защо да се оглеждаме за тях, ако мислим, че те вече са тук, и да опитваме да ги разпознаем. Най-много можем погрешно да се припознаем. Отдавна е започнало и тепърва предстои разделение на хората според техния мироглед и ценностите им. Това не може да се спре. Никой не би могъл да го преустанови. В най-добрия случай един водач може да обедини представители на народа, изповядващи общи възгледи и нравственост. Пълна илюзия е, че един човек може да обедини около себе си цялото разнообразие от типажи, образуващи който и да било народ. Или казано в контекста на едни скорошни избори: Вашият президент никога не може да бъде и моят президент.

Имам една мечта, че някой ден достатъчно много хора ще отчетат очевидното: вече се справят с живота така, сякаш няма държава, на която да разчитат; вече се справят с живота сами — не с помощта на държавата, а въпреки пречките, които държавата им създава. И някъде тогава може би ще осъзнаят, че държавата, особено в сегашния ѝ вид, е изживяла времето си и е безумно да бъде поддържана. И когато все повече се чува това мнение, ще се освободят от нелепия страх, че, щом „говорят против държавата“, някой ще ги определи като анархисти.

Имам една мечта, че някой ден достатъчно голяма част от народа ще потърси нова система за устройство на социалния организъм. Мечтая си, че все повече хора ще се отърват от илюзията, според която избирането на нови лица в сегашната порочна система ще доведе до промяна. Единствената промяна ще бъде, че новите лица ще се асимилират от старите лица и на свой ред ще обясняват, че промяна не можело да има или не можела да е скорошна, защото им липсвало нужното мнозинство. Не е въпросът в мнозинството, даже напротив. Само нова система, при която никой не разполага с пълна власт над всички социални области, води до приближаване към промяната. И доколкото мнозинството има значение, то се отнася до мнозинството сред хората от даден народ, разбиращи тази проста истина и готови да поискат такава промяна.

Имам една мечта, че някой ден значителна част от народа ще узрее, ако не за нова политическа система, поне до умението да забелязва: дали думите съответстват на делата. Защото няма значение кой какво говори, а какво прави. От значение е колко пъти някой ще успее да излъже последователите си, че имал причини (все тая какви) веднъж да казва едно, преди да се отметне и да свърши друго. Ако някой не може да предвиди такива причини, не става за политик. Мечтая си късата памет на голяма част от народа да стане достатъчно дълга, така че, ако не друго, да нямаме два пъти за премиер (ББ) един и същ доказан лъжец, нито президент (ТТ), който по-рано се е скъсал да говори и работи против интереси на голяма част от народа.

Имам една мечта, че някой ден представителна част от народа ще поиска да не го занимават с турците във властта, след като установи, че българите във властта не правят нищо по-различно или по-добро от турците. Мечтая си за масовото пробуждане, че и едните, и другите споделят една и съща поганска вяра на егоизма, сребролюбието и властолюбието, въпреки че обичат да се пишат християни или мохамедани.

Имам една мечта, че някой ден решаваща част от народа ще се отърве от заблудата: и да не гласуваш, твоят отказан вот също влиза в сметките за процентното разпределение на властническия пай. Защото същественото не е в това, че някой ще се облагодетелства дори когато не си гласувал, а в това, че не си съучастник на неговото облагодетелстване. В крайна сметка, от морална гледна точка има огромно значение дали си легализирал с действията си нечия власт. И няма значение, че негласувалите влизат в нечии сметки, защото по начало не си съучаствал и за легализирането на това правило. Това те освобождава както от нравствена, така и от юридическа отговорност за чуждите престъпления, извършени „и от твое име“.

Имам една мечта, че някой ден, когато свърши земният ми път, няма да умра заедно с мечтите си, а мечтите ми ще продължат да живеят у достатъчно много хора, като по този начин — вярвам го и зная — ще се съхрани и самият народ. В народа винаги ще има и сили на противодействие срещу мечтите, стъпващи на реалността, но не е едно и също, дали тези сили взимат пълен превес или везните ще покажат, че тежестта се е преместила в полза на политическото просвещение и правилните, лекуващи социални импулси.

Имам една мечта, че някой ден колкото се може повече хора от народа ще си спомнят, че неделята е ден за служба и прослава на Бога, а не е ден за замяна на Бога с едно или друго нефелно „божество“, заело се да решава човешки съдбини. Със сигурност знам, че мечтата ми може би ще се сбъдне, но не и в неделята след два дни. И със сигурност знам, за разлика от наивния Лутер Кинг, че, когато Спасителя се върне, няма да намери само хора с блеснали очи, но и много привидения.

Защото там, където няма Бог, е царството на сенките.

Иван Стаменов
4.11.2016 г.

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

3 коментара за "Безпартийна предизборна агитация: Имам една мечта…"

  1. farseer  05.11.2016 г. | 01:29 ч.

    Много надъхваща публикация преди изборите! Само така! 🙂

  2. Припомням  05.11.2016 г. | 02:44 ч.

    Завиждам на оптимизма ти.

  3. коментар  05.11.2016 г. | 19:55 ч.

    Прекрасно е! А колко са белите лястовици като вас и мен, разсъждаващи така? Множеството е свикнало да се движи в стадо и не вижда пропастта към която го водят…

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.