Единственият начин да спасиш света е като спасиш себе си

„Ние не сме тук да спасяваме света. Тук сме, за да спасим себе си, а по този начин да спасим и света.“ — Джоузеф Кемпбъл

Докато пиша това, вероятно стават гадости в Стендинг Рок.1 Всеки, който е пробуден относно разгръщата се тирания, усеща тежест в сърцето си заради събитията от последните няколко месеца. Но хората трябва да запомнят следното: Всички сме аборигенни американци. Ако сте роден в САЩ и обичате земята, на която сте роден (което, впрочем, включва и цялата шибана планета!), вие сте аборигенен американец. Където и да сте роден, вие сте аборигенен землянин, за Бога. Всичко е взаимосвързано. Битката на индианците е и наша битка. Цветът на кожата е без значение. Къде сте родени и къде сте избрали да живеете, също е без значение.

Единственото нещо, което има значение, е следното: дали подкрепяте свободата, живота и сътрудничеството на добра воля; или подкрепяте държавното пълновластие, печалбата, разделението и насилието. Както пише Дерик Дженсен:

„Ние сме управниците, както и управляваните. Това означава, че всички ние, които ни е грижа за живота, трябва да наложим отговорност на тези, които не ги е грижа.“

Медиите (в това число слагам и алтернативните) опитват да извъртат събитията, като ги представят за териториален проблем или за индиански проблем. Но не е така. Това е проблем от сблъсъка на свободата и тиранията. Говорим за гражданско неподчинение срещу статизма (пълновластието на държавата). Говорим за живота срещу ентропията (безредието). Всяка земя е общодостъпна. Просто трябва да зачеркнем въображаемите граници и да мислим по-напред за мирното съжителство, а след това за частните цели. Всички човешки същества са свободни. Просто трябва да зачеркнем раболепието пред държавните власти и да помислим за отговорите на трудни въпроси.

Единственият начин да спасите света е като спасите себе си. Единственият начин да спасите земята от отровите е като спасите себе си от отровите (и самите вие не тровите земята). Единственият начин да спасите околната среда от замърсяване е като спасите себе си от замърсителите (и самите вие не я замърсявате). С други думи: Единственият начин да спасите пътниците на Падащия самолет, който представлява Човешката раса, е като по-напред сложите кислородната маска на своето лице, преди да опитвате да сложите такава на други хора и определено преди да изправяте курса на самолета. Кислородната маска, ако не сте схванали, е метафора за здравето, съзнанието и истината.

Единственият начин да спасиш света е като спасиш себе си

Спаси себе си

„Само индивидът се издига до висотата на съзнанието и разбирането. Колкото повече сте част от тълпата, толкова по-дълбоко падате в мрака.“ — Ошо

Да се спасиш, това е да си сложиш кислородната маска, даваща здраве, съзнание и истина. Но какво имам предвид? Имам предвид да си задавате въпроси до N-та степен, до момента, в който си правите нещо като полицейски разпит, че и повече. Разбирайте го като психологическо разместване на пластовете. Разбирайте, че трябва да приемете и чувството на дискомфорт от откритията си. Разбирайте и че ще трябва да признаете грешките си. Накратко: Всичко това носи болка, голямо страдание.

Защо е тази болка? Защото трябва да се изчистят противоречията в когнитивния дисонанс.2 Всичко, което сте приемали като даденост и основополагаща истина, трябва да се разнищи и подложи на строга проверка. След една такава проверка може би ще откриете, че сте грешили за извънредно много неща. И тогава идва средството, с което за пореден път можете да прецените стойността си.

То е изразено в тази анонимна мъдрост:

„Когато един честен човек осъзнае, че е направил грешка, той или ще престане да бъде в грешка, или ще престане да бъде честен.“

Въпросът е: Имате ли смелост да бъдете честни със себе си? Защото, ако честно изберете моралната страна на свободата, любовта, живота и сътрудничеството по лична воля, ще трябва да признаете, че държавата не осигурява нищо от изброените. Държавната власт продава само илюзията за тези неща.

Статизмът търси печалбата, собствеността, разделението и насилието. Той краде от свободата на хората, като налага със сила архаични и несправедливи закони (но само ако човек вярва в такива закони) и печели още повече власт от тях. Той задушава живота и човешкия напредък чрез пресметнат и поробващ дълг, чрез убеждаването на хората да вярват в такива илюзорни задължения. Той създава физически ограничения и разделения, като чертае въображаеми линии в пясъка и ги обявява за „граници“. Той създава и психологическо разделение чрез ксенофобския национализъм и заученото преклонение пред знамена, като така налага и начина на мислене „ние срещу тях“. А всъщност единственото мислене от типа „ние срещу тях“, което има някаква морална тежест и интелектуална валидност, е това за свободата срещу тиранията.

Статизмът е тираничен. Просто няма начин да заобиколим този факт. Той учи властниците да разширяват контрола си и да потискат останалите. Той учи и самите хора да потискат себе си и да властват над други. Той учи хората да бъдат слепи последователи и раболепно да се прекланят пред силните на деня. Той учи на изнудване и насилие. Ако държавните власти не получат подчинението, което очакват, може да приложат архаичните и аморалните закони, за да принудят индивида, ако трябва и с насилие, да се примири. Всичко се свежда до: „Подчинение или смърт“. Или това, или ти отнемат свободата.3

Така че, що се отнася до това, да се спасите, преди всичко трябва да се пробудите и да осъзнаете, че статизмът ви е омагьосал. А след това трябва и да развалите тази магия. Развалите ли конкретно тази магия, се приближавате към свободата. Развалите ли тази магия, вашият живот и животът изобщо се обновяват. Развалите ли тази магия, ще можете истински свободно да изучавате как действат съработничеството по своя воля и любовта, защото най-сетне ще сте започнали да поемате отговорност за собствените си добродетели и несъвършенства. Няма мама. Няма тате. Няма господари. Поемате отговорност за себе си и за действията си като социални същества, живеещи на планета заедно с други взаимозависими същества. Без повече дундуркане в скута на властите. Без повече зависимост от държавата. Да се спасиш, значи, да избереш свободата.

И спаси света

„Съвременният герой, днешният индивид, който се осмелява да обръща внимание и да търси храма на Онова Присъствие, с което цялата ни съдба трябва да влезе в хармония, не може и всъщност не трябва да чака обществото, в което живее, да се избави от бремето на гордостта, страха, рационализираната алчност и обожественото невежество. „Живей, сякаш този ден е дошъл!“ Не обществото насочва и пази инициативния герой, а точно обратното. И така, всеки от нас споделя върховното бреме — носи част от кръста на Спасителя — не в светлите моменти, празнувани като победи от племето му, а в тишината на собственото му отчаяние.“ — Джоузеф Кемпбъл

Да приемем, че сте спасени (освободени) от властта на държавата. Какво следва? Разбира се — да освободите други. Но да не избързваме. Само защото вие сте свободни от държавата, не означава, че държавата е изчезнала и не оголва зъбите на грозната си глава. Тя е още тук и продължава да потиска и изнудва. Тя е още тук, тероризираща и унищожаваща планетата в името на „прогреса“. Тя е още тук и ще опитва да ви надене отново оковите. Тя продължава да е Голиат, а вие си оставате Давид. И само защото вие определяте статизма като тирания и робство, не означава, че и другите го правят. Помнете: повечето хора са всеотдайни поддръжници на държавното планиране и контрол, като не осъзнават, че са роби.

Да, невежеството е токсично. Но да не се отплесвам…

Единственият начин да спасиш света е като спасиш себе сиВие сте си набавили „кислородната маска“ в падащия самолет на нашата човешка раса. Сега е моментът да помагате на другите да сложат своите маски. Проблемът е: вие не можете и не трябва да контролирате други хора. А в действителност не го и искате. Все пак целта е хората да са свободни, нали? Това означава, че ще се наложи да ги убеждавате. Ще се наложи да подхождате творчески. Ще се наложи да употребявате въображението си и да изпишете романи,4 за да ги насочите към здравословното. Да, за жалост, ще се наложи да употребите много усилия. И единственият начин да предложите здраве на онези, които са твърде добре пригодени за едно болно общество, е като им го продавате.

Най-неприятното от всичко е: повечето хора не искат да чуят това, което искате да им кажете. Хората се борят със собствения си когнитивен дисонанс. Хората са с промити мозъци и здраво оплетени в държавния начин на мислене. Те са ченгета — „служещи и защитаващи“ насилственото изграждане на нездравословния, недалновиден, климатично променящ (веднъж и завинаги) газопровод в Северна Дакота, като това е само един пример за когнитивния им дисонанс и индоктринацията им. Те просто губят собствената си вътрешна борба и се вкопчват в единственото нещо, което си знаят: да бъдат колкото страхливи, толкова и агресивни слуги на властта.

Така стигаме до въпроса: Какво да направим ние (които вече сме свободни и сме сложили кислородните маски) срещу страхливите и агресивни роби, служещи по навик на държавата? Отговорът е: просвета. Използваме всичките си умения, за да ги убедим, че властта е нездравословна и че свободата носи здраве. Даваме личен пример, като им въздействаме със смели думи и дела. Склоняваме ги по своя воля да сложат кислородните си маски. Защото знаем, че имаме истинска свобода, ако е постигната по собствена воля. Насилието е методът на държавата. Изнудването е методът на държавата. Едно свободно човешко същество, което иска да освободи другите, никога не употребява насилие или изнудване, а още по-малко се стреми към власт. Истински свободното човешко същество иска и другите да са свободни, досущ като него.

Но ето една съществена уговорка, изказана от Оливър Уендъл Холмс:5

„Твоето право да размахваш юмрук се простира до два сантиметра от моя нос.“

Това означава, че когато здравето и свободата ни са атакувани, сме морално оправдани да се защитаваме. Затова най-важното нещо, което можем да направим като свободни хора, като индивиди, е да прикрепим здраво кислородните си маски, да се отстояваме. Да се пазим. А това, погледнато в по-общ план, означава — да пазим онова, което ни поддържа: водата и земята, осигуряваща ни храна. Най-лошото, което можем да направим, е да си играем на пацифисти. Както Дерик Дженсен казва: „Любовта не разбира пацифизма.“ Голиат, който олицетворява държавата, ще стъпче всеки пацифизъм. Всъщност пътят към нездравословния, недалновидния, аморалния и изпълнен с насилие свят е покрит с пацифизъм. По този път вървят хората, които си затварят едното око. Този път е осеян с бездействието на хора, които разпознават злото, но не им пука.

В края на краищата, Голиат (държавата) ще си остане Голиат. Но Голиат е това, което е, защото хората вярват в него. Ние събаряме този исполин, като убеждаваме хората да не се увличат по неговите порочни и скверни песни и танци. Най-напред се отделяме от Голиат, като се преобразуваме в смелия Давид. След това опитваме да привлечем и други от тези, които дават силата на Голиат. Ако не успеем, отстояваме себе си и посочваме, че техните страхливост и насилие са неприемливи за нас. Очертаваме личните си граници. Отстояваме положението си. Пазим водата си. И право в лицето на държавата-исполин напомняме смелите думи на Торо:6

„Аз не съм създаден, за да бъда насилван. Ще живея така, както аз смятам за редно. И нека видим кой ще се окаже по-силният.“

Автор: Гари „Зи“ Макгий (Бивш разузнавач от военноморските сили на САЩ. Понастоящем философ и автор на книгите Birthday Suit of God и The Looking Glass Man. Трудовете му са вдъхновени от великите философи, живели през различни векове, и основани на широко пробудения му поглед над днешния свят.)

Превод: Иван Стаменов


Бележки:

  1. Индиански резерват в САЩ — бел. пр. [^]
  2. Когнитивният дисонанс е психологическо явление, при което човек може да поддържа еднакво убедено дори напълно противоречиви мисли. Например: „Започваме война, за да закрепим мира.“ — бел. пр. [^]
  3. Ако изобщо допуснем, че тираничните закони ще се приложат, което не зависи само от властниците, в най-лошия случай човек може да изгуби част от свободата си. Например, може да се озове в ограниченото пространство на затворническа килия. Но това не означава, че ще изгуби вътрешната си свобода и че няма да излезе от затвора като символ на тази свобода. — бел. пр. [^]
  4. Може да се разбира и в по-широкия смисъл на „текстови материали с голям общ обем“, като в по-общ смисъл се разбира и устно говорене с голямо постоянство — бел. пр. [^]
  5. Американски юрист, член на Върховния съд на САЩ; 1841-1935 г. — бел. пр. [^]
  6. Хенри Дейвид Торо (Henry David Thoreau), американски писател, философ и аболюционист, живял през 19 век — бел. пр. [^]

Споделете публикацията

Google1

За Сътрудници

В този раздел са поместени интересни преводни или авторски материали, писани или намерени от сътрудници и читатели на „От Извора“. Вие също можете да направите своя принос, като изпратите предложение за авторска публикация или собствен превод на is@otizvora.com.

Всички публикации

3 коментара за "Единственият начин да спасиш света е като спасиш себе си"

  1. Павел  09.11.2016 г. | 00:11 ч.

    Само индивидът се издига до висотата на съзнанието и разбирането. Колкото повече сте част от тълпата, толкова по-дълбоко падате в мрака
    Много чисто, просто и точно казано – не съм знаел как да го кажа толкова просто

  2. дими  15.11.2016 г. | 22:18 ч.

    Статизъм = държавно планиране и контрол
    Statism = a political system in which the state has substantial centralized control over social and economic affairs

  3. Сава  18.06.2017 г. | 16:33 ч.

    Този автор е ИСТИНСКИ ЧОВЕК !!!

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.