Църквата на апостол Павел в диоцеза Източен Илирик

И нейната съдба до Св. Климент и неговите следовници от Първото българско царство.

Увод от автора: Странно защо твърде много се говори за православието, за Римската църква, основана от апостол Петър, както и за Константинополската, която има претенциите да е от последованието на апостол Андрей (макар и непряко, а от 70-те апостоли). Като тези църкви се смятат за апостолски и най-стародавни и автентични. А църквите от последованието на апостол Павел на Балканите се пропускат, за тях се мълчи.

Вниманието ще бъде съсредоточено върху църквата на апостол Павел на Балканите. Тя е устроена от апостола в самото начало на разпространението на Христовото слово извън Израел. Илирийските митрополии са били част от нея. Последните са изградени въз основа на останките от наследството от тракийската мистериална култура, в досег с което влиза самият ап. Павел. Затова Христовото Слово, което е сходно с мистериалното познание, се приема толкова ентусиазирано от местното население. По това време това население на територията на Източен Илирик се състои от сродни помежду си племена, назовавани предимно траки и илири. По-късно от тези сродни населения, носители на хилядолетна мистериална култура, изкристализират няколко народа: българи, сърби, черногорци, албанци, власи. А още по-късно, тези народи се разпокъсват на още повече нации и държави и се разделят от държавни граници по религиозен и политически принцип.

Църквата на апостол Павел в диоцеза Източен Илирик

» Изтегли цялата статия «
(PDF | 42 стр. | 2.6 MB)

Тъй като тези църкви са от едно последование и следователно са свързани помежду си, можем обобщително да ги наречем Църквата на апостол Павел на Балканите. Илирийските митрополии са били част от тази църква. На територията на бившия Източен Илирик понастоящем съществуват следните държави или части от държави: България, Македония, Сърбия, Босна, Черна Гора, Албания, част от Гърция. Хърватия и Словения остават извън тази територия. В самата зора на новото хилядолетие земите, в които тогава са живели споменатите сродни населения, са осеяни за кратко време с църкви от последованието на ап. Павел. Продължава »

Д-р Весела Трайкова-Алшади,
историк към БАН

Споделете публикацията

Google1

За Сътрудници

В този раздел са поместени интересни преводни или авторски материали, писани или намерени от сътрудници и читатели на „От Извора“. Вие също можете да направите своя принос, като изпратите предложение за авторска публикация или собствен превод на is@otizvora.com.

Всички публикации

5 коментара за "Църквата на апостол Павел в диоцеза Източен Илирик"

  1. Светльо  24.10.2016 г. | 16:18 ч.

    Браво, чудесно изследване. Напълно в Духа на търсещия Истината.

    В тази връзка нещо подкрепящо изследването на д-р Весела Трайкова, от разкопките на Голямата Базилика на Пловдив

    http://www.bgnes.com/bylgariia/obshchestvo/4465148/

  2. Cursedbone  24.10.2016 г. | 23:30 ч.

    И изображения на елен и сърна (еленица), както и на пауни (също важен сакрален символ на ранното християнство).

    Не се заяждам, но според мен доктор Трайкова, малко се е изложила с тази еленица.
    Аз знам две животни, едното е елен – мъжкия се нарича по същия начин а женската се нарича кошута, и второто е сърна – мъжкия се нарича сръндак а женската сърна.Малките е прието да се наричат телета, но това е маловажно в случая
    Сръндака може лесно да се разпознае по рогата. Рогата са разклонени два пъти и имат общо три шипа. Тъй като разклоненията са повече по рогата на животното от мозайката, то би трябвало да е вид елен – и може би по-скоро Благороден елен. Тъй като на благородния елен рогата имат две големи разклонения и върха завършва с коронка от три рогчета, бройката се връзва.

    Иначе статията е интересна.

  3. В.Недялков  25.10.2016 г. | 20:59 ч.

    Нещо по темата – едни от продължителите на тази църква – катарите – богомили, напоследък получиха дължимото им историческо признание:
    Католическата църква на Франция поиска прошка за насилията над катарите (богомилите) в Окситания:
    http://www.lefigaro.fr/flash-actu/2016/10/16/97001-20161016FILWWW00123-l-eglise-demande-pardon-pour-les-cathares.php
    Почти осем века след историческите събития, на 16октомври 2016г. Католическата църква на Ариеж, Окситания – югозападна Франция, поиска прошка за преследването и кланетата над Катарите, едни деяния на Инквизицията, отнели живота на много от т.нар. „еретици“ – катари.
    https://www.youtube.com/watch?v=A8vxXhrtsTE
    Около петстотин души присъстваха на събитието на тази дата в градчето Монсегюр, където през 1244г, последните съпротивляващи се около двеста катари бяха изгорени живи.

  4. Петьо  25.10.2016 г. | 21:19 ч.

    Добра е статията. Изнасят се интересни данни. Благодаря на авторката за труда!

    Някои от засегнатите въпроси може да се разработят/осветлят допълнително. За мен това са този за приемствеността на местните църкви, „изградени въз основа на останките от наследството от тракийската мистериална култура, в досег с което влиза самият ап. Павел.“ (като лично за мен думата „останки“ тук спокойно може да отпадне).
    Другият въпрос, който за мен, като може би по-слабо запознат, има нужда от повечко осветляване е този за юдеизирането на Константинополската и Римската църкви. Човек, срещащ този термин за пръв път в такъв контекст може само да си прави догадки за какво всъщност става въпрос.

    По въпроса за елените и сърните, според мен на изображенията има само благородни елени и кошути. Сърни липсват, като за животното на стр. 36 дори е малко спорно дали е изобщо елен – тялото е изящно като на елен, но рогата повече ми приличат на козирог. А думата еленица на мен лично ми харесва. Може да я има в някои говори или да се е използвала в по-старо време. Тя би трябвало да означава женски елен (кошута), а не сърна (което е друг вид животно), както е отбелязал колегата по-горе.

    Статията се нуждае от редакция. Както на правописа, така и на изразните средства. На някои места срещнах дребни правописни грешки, сега няма да ги отбелязвам една по една. Важно е да се отбележи обаче, че на стр. 3 при годините отнасящи се до папа Григорий Велики е допусната съществена грешка – навсякъде е добавена една единица отпред, което премества съществуването му с хиляда години напред. А от текста е пределно ясно, че се имат пред вид V и VI век.
    При редакция на статията е добре да се обърне внимание на повторенията и на използването на ударено и – ѝ, което навсякъде погрешно е заменено от и кратко – й. Ако се пише с традиционна българска фонетична клавиатура, клавишната комбинация за ѝ е много лесна: Alt+ь (на моята клавиатура на въпросния клавиш има изобразени латинското „x“ и българското „й“ /по БДС/).

    Мисля, че авторката може да е по-уверена в изразяването на личното си мнение. Благодарение на тази нейна статия разбрах една от причините да харесвам стила на д-р Асен Чилингиров (има и такива, заради които по-малко ми допада – това обаче е въпрос на друг коментар за друго място). И това е как той успява да постигне забележителна самостоятелност и последователност на изложението в трудовете си, въпреки използването на много широка библиография и позоваването си на други автори.

    От опит знам, че цитирането на чужди автори е направо задължително за един академичен труд, като в някои среди дори има утвърдени норми за брой позовавания в увода или заключението да речем. На мен лично това не ми допада и харесвам начина, по който д-р Чилингиров се е справил. Харесва ми и споделянето на лично мнение на авторката в статията, но там позоваванията на други автори ми се струват по-натъртени. Съвсем добронамерено е пожеланието ми към д-р Весела Трайкова да е по-смела в своите твърдения, ако и това да влиза в противоречие с определени виждания на определени академични среди.

    И още едно пожелание към статията – пропуснах да забележа къде в основния текст пише за приложения. За тях разбрах едва в края. Добре ще е да има препратки към тях в самия текст, например в скоби вж. приложение номер еди-кое си.
    Отделно в приложението към статията може да се добавят и новите преводи на авторката, за които на няколко места има препратки към друг неин труд – „Ранното християнство…“. Би се получило много интересно приложение.

    Може да се включат и препратки към последните открития от Голямата Базилика в Пловдив, за което и Светльо посочи данни. И да се направи и връзката с първите християни по нашите земи.

  5. Сергей Ценков  14.10.2017 г. | 13:30 ч.

    Елена не беше ли символ използван активно и от богомилите?

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.