Чудесиите в «Детското „искам“ и родителската снизходителност»

Критичен поглед към материал от списанието „Дом, дете, детска градина“

Обсъжданата статия е от бр. 6 на „Дом, дете, детска градина“ за 1998 год. Автор е г-жа Мариана Илиева, учителка в ЦДГ „Пролет“, гр. Панагюрище. Но я открих съвсем наскоро върху таблото за родители в една детска градина.

Случайно или не, попаднах на един стар, но неотдавна възкресен материал относно предучилищното възпитание на децата ни. Статията „Детското „искам“ и родителската снизходителност“ разглежда определени поведенчески модели, свързани с възпитанието на децата както от родителите им, така и от възпитателите в детските градини и предучилищните занимални. Разбира се, авторката Мариана Илиева е критична към родителското съсловие и разглежда децата като двуизмерни обекти на поведение, сякаш те са единствено и само разглезени и своенравни, изискващи от родителите си и получаващи одобрение на всяка прищявка. Критикува се неспособността на децата да се научат да управляват своите копнежи и поощряването им от страна на родителите, както и неспособността на самите родители да се справят с „желанията на своите деца“.

В статията се натрапва чувството за вина у родителите — по-точно младите от тях, — които „изграждат своите отношения с децата си на основата на добротата“. Цитира се болшевишкият педагог А. С. Макаренко, който бил казал, че „авторитетът на добротата е най-глупавият вид авторитет“. Акцентира се на частни случаи — няколко житейски събития, в които, сигурен съм, всеки ще припознае себе си, когат е бил хлапе, или детето си: рисуване по стени и току-що залепени тапети, мрънкане за сладолед… Описан е и разговор между две деца за бащата на едното, който пак се прибира пиян. Според единия от малките събеседници, пиенето е лоша работа, но другото го уверява, че рано или късно всеки започва да пие „като всеки истински мъж“. Критикува се снизходителността и добротата у родителя, „дори когато то (детето) не заслужава това“.

„Безотговорност“ и „безнаказаност“ са две думи, сериозно застъпени в текста и отнасящи се най-вече към родителите и децата им. Изхожда се от частни случаи, а веднага след това се извършва генерализиране — всичко описано се отнасяло за съвременните млади родители и говорело за неспособността им да се справят с детските желания. По този начин оформяли малките „като социално ненадеждни“.

Чудесиите в „Детското „искам“ и родителската снизходителност“

Странно в текста на авторката стоят и Христовите думи – „Защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не усещаш?“ — перифразирани и представени като някаква… пословица?! Други думи на Христос са представени като „поговорката“:  „Каквото посееш това ще пожънеш“.  Странно, защото какъв по-голям авторитет от Христос? Кой е по-голямо олицетворение на Добротата от Него? Любовта и Добротата са цитирани като „пословици“ и „поговорки“ в един текст, идеологически верен с олицетворението на болшевишкото образование — Макаренко, — който определял добротата като глупав авторитет.

Потрес!

Ако не сте родители на ученици, може и да не сте забелязали, че болшевишките похвати в образователната ни система все по-често се опитват да си намерят място в нея. Вменяването и насаждането на вина в родителите и децата, опитите от частни случаи да се вадят общовалидни заключения, потъпкването на естествените импулси за изразяване на детето и вкарването му в стереотипите на общоприетите норми — зададени от възрастни и взаимствани от човеконенавистни методолози, — е честа практика в съвременните образователни държавни програми. Опитите за цялостно потъпкване на естествения импулс за свобода при децата е пагубно за самите тях, развиващи се като индивиди, а оттам — за целия социален организъм.

Намесата на държавата в образователната система, налагането на шаблонни правила и модели на възпитание — при това от хора, които нямат връзка с възпитанието и образованието на децата, — води до лошите плодове, за които стана дума по-горе. Това го виждаме всички ние, ако се огледаме, тъй като въпросните учители са продукт на система, която работи у нас от поне 100 години. Рядко учители се интересуват, четат и прилагат добри практики от Валдорфската педагогика, от Слънчевата педагогика, рядко се интересуват от сугестопедия, рядко се консултират с родителите на всяко дете, какви способности и таланти има то и как е добре да ги развива. Какви наклонности има детето в своя индивидуален духовно-поведенчески характер, как да се облагородяват и развиват вродените му таланти, доброта, идеализъм, чистота, любов към околните. Вместо това се натрапват модели, които потъпкват индивидуалността му, вродения му идеализъм и чувството му за свобода — създават не човеци, всеки със своите особености, способности и неповторимост, а смачкват като в калъп човешки биороботи, неспособни да мислят и живеещи с вина за мними прегрешения.

Чудесиите в „Детското „искам“ и родителската снизходителност“

Свободата в Духовната сфера на едно общество, където попадат образованието и възпитанието на детето, е най-важната предпоставка за правилното изграждане на социалния организъм. Потъпквайки я, берем горчивите плодове вече десетилетия наред. Отказвайки се да се съобразим с естествените пориви на човешката Душа — най-важното нещо за нея е да бъде свободна там, където тя е такава — в своя Духовен живот! Преди да израсте всяко дете и да стане голям човек, то започва оттам, откъдето е дошло на този свят — от Духовния свят, където водещият принцип е именно Свободата!

Не знам доколко съм прав

Със сигурност ще има критики. Но в едно съм сигурен — че това е нашето верую, като родители, така сме били отглеждани, така го  чувстваме и днес: Свободата в образователно-възпитателната система е водеща за всяко дете. Ограниченията при отглеждането на малките, принципа за провиненията и последващите наказания, не са довели човечеството до нищо добро. Предстои нашите (като родители) плодовете (възпитанието на нашите деца) да се берат, та да видим прав ли съм бил или не. И ние, като родители, сме допускали и допускаме грешки, взаимно се учим с децата си.

Ерих Кестнер казва:

„И ето сега вие седите, подредени по височина или азбучен ред, и бързате да се приберете по домовете си. Идете си, мили деца! И ако нещо не сте разбрали, питайте родителите си. А вие, мили родители, ако нещо не сте разбрали, питайте децата си!“

Автор: Светлан Бонев

Споделете публикацията

Google1

За Светльо

sbonev@otizvora.com | Автор на свободна практика за „От Извора“. „Ако не е оживена от дела, вярата сама по себе си е мъртва.“

Всички публикации

2 коментара за "Чудесиите в «Детското „искам“ и родителската снизходителност»"

  1. Антиантихрист  19.10.2016 г. | 09:29 ч.

    Интересно, ако си представим Ориента като дете (нискоразвита душа) и Християнския свят като родител или поне като по-големия брат (развита душа), какво трябва да направи втория на непрестанните ревове от последните години „Бате, дай пари! Искаааам!!“? Да го натупа, да го накаже в ъгъла, да му чете конско или да удовлетвори прищявките му?

  2. Светльо  19.10.2016 г. | 12:13 ч.

    Дали можеш да си го представиш или не не знам, но случая не е относим към примера ти. Детето в семейството не е ниско развита Душа, а бащата или майката развита Душа. Крайно неправилно е такова разглеждане. Това, че Аза не се е наместил към 6-тата или 7-мата година от развитието на детето, не означава, че не е развит, дори повече от този на родителя. Както често се случва между другото!

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.