Наздравица с „мèгарски чаши“ за края на археологическия сезон

И с пожелание от следващата година чуждата „археология“ да не се финансира с наши средства

Една от последните новини, закриващи археологическия сезон за тази година, носеше заглавие, което едва ли предизвиква сензации. От много време насам вече си знаем, че „по нашите земи е намерено най-древното злато“.

Затова изречението…

Злато на 6500 години откриха до Провадия

…не буди интереса, който може би се очаква.

Но публикацията, освен за поредното древно злато, ни осведомява за още находки, които заслужават цитиране и коментиране:

„При разкопките в по-горните пластове на могилата са открити и находки от късния елинистичен период. Открити са и фрагменти от т.нар. мегарски чаши, които са произвеждани в Южна Гърция, като досега те са намирани само по Черноморското крайбрежие. За първи път са открити на 50 километра навътре, посочи проф. Николов.“

Наздравица с „мегарски чаши“ за края на археологическия сезон

Детайли от мегарски чаши. Но не от конкретната находка на проф. Николов, както ще се разбере по-нататък…

По принцип изповядвам принципа, че хората не казват повече от това, което реално са казали, затова може би не е редно да търся подтекстове и намеци в горните изречения. Свободните сте да не се съгласявате с онова, което ще напиша по-долу, но в случая съм склонен да откривам и нещо, оставено между редовете, като, разбира се, ще се аргументирам:

Официозната история и археология смело говорят за „елинистични периоди“, обхващащи тракийските земи, като не винаги е напълно ясно какво се влага в този термин. Най-крайните проявления на тази „мегали идея“ са в „научното“ твърдение, че от един момент нататък тракийските племена могат да се разглеждат като част от гръцкото етническо пространство.

С други думи:

траките уж станали гърци

Тази гъркоманска теория, бранена с нокти и зъби от един идеологически кръг в „нашата“ ученост не може да се докаже нито лингвистично, нито исторически, нито археологически:

1) Няма нито един езиковед (дори гръцки), който да твърди, че тракийският език или дако-мизийските диалекти са били гръцки наречия.

2) Съществуват гръцки исторически извори, в които директно се казва, че гръцките и тракийските владетели и войводи са общували с преводачи, както и че компактно гръцко население в тракийските селища е живяло само по черноморското крайбрежие. Тук можем да причислим и Крим, ако не сме склонни да правим остро разграничение между „тракийците“ и „скитите“.

3) Историческите и лингвистичните факти закономерно се потвърждават и от археологията, както се подразбира от цитата горе:

„…досега те (мегарските чаши) са намирани само по Черноморското крайбрежие…“

Досега било така. Ама вече не е така, защото „нашата“ археология намерила „гръцки“ чаши и на десетки километри навътре в сушата. Ето защо в тази сензационерска новина съм склонен да долавям между редовете, че

„мегарските чаши“ на проф. Николов директно обслужват „мегали идеята“,

сиреч гръцката шовинистична линия. Ако следите историческите и археологическите ми публикации, едва ли ще се изненадани от скептицизма и отвращението ми към подобни изказвания и намеци от „нашите“ официози. Но дори нямаше да коментирам цитирания абзац от кратката новина, ако нямаше какво да кажа за въпросните чаши.

Щеше да е коректно, ако самият проф. Николов беше направил следните пояснения, вместо да оставя журналистите и читателите им да вадят „определени изводи“ само въз основа на оскъдната информация, която е предложил.

1) Не всички „мèгарски чаши“ са били изработвани „в Южна Гърция“. Има се предвид търговският център Мèгара, който е бил космополитен град — занаятчиите там не са били с непременен гръцки произход. И както „баварските вурстчета“ и „македонските наденици“, консумирани от някои българи, нямат нищо общо с баварци и македонци, така и мегарските чаши нямат задължителна връзка с Мегара. Много антични мегарски чаши всъщност са изработвани на други места „по образец“, но явно тези дребни подробности нямат значение за големите ни археолози.

2) „Традиционните японски чаши за чай“ също понякога са наричани „мегарски чаши“. Просто второто е по-кратък термин. И естествено, в този контекст под „мегарска чаша“ в общ смисъл се разбира „керамичен съд с релефни изображения“, без да се загатва за някакви фантастични гръцки колонии чак в най-отдалечените части на Азия.

3) Проф. Николов е забравил да осигури снимки на тези чаши. Искаше ни се да видим детайли на изображенията, за да можем да ги сравним с „гръцките“ и да определим дали имат изобразителни и сюжетни прилики. Още по-озадачаващ е пропускът му да ни осведоми за датировката им. Той датира златото, споменато в статията, както и един прадревен кладенец, но мълчи:

от кое време са чашите?

Мегарските чаши — истинските от Мегара, Южна Гърция — обикновено се датират около 2 век пр. Христа. Оставени сме да гадаем от кой „елинистичен период“ са тези, намерени „на 50 километра навътре“ от Черноморското крайбрежие. И се чудим — дали е основателно да ги свързваме с едни други керамични изделия, нашарени с релефни изображения по време, предшестващо с хилядолетия елините и техните периоди:

Наздравица с „мегарски чаши“ за края на археологическия сезон

И накрая, както се очаква, където има сензация, там задължително присъства и министър. Последните изречения на обсъжданата статия ни информират:

„Рашидов заяви, че ще се радва, ако през следващата година бъдат осигурени повече средства за археологически проучвания. Министърът каза, че ще иска поне 3 милиона лева за тази дейност.“

Пропуснато е уточнението — от кого ще иска тези милиони?

Като знаем чия „мегали идея“ обслужва „нашата“ археология, отговорът би трябвало да бъде: от Гърция. Дано, ама надали…

Иван Стаменов
13.10.2016 г.

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

9 коментара за "Наздравица с „мèгарски чаши“ за края на археологическия сезон"

  1. Петьо  13.10.2016 г. | 19:02 ч.

    А, то гърците да не са толкова луди, че да му ги дават. Ще ги иска от бюджета, сиреч от българските граждани. А гърците само ще се подсмихват…

    Четейки това за чашите, дето се правели само в Южна Гърция се сетих за един случай от преди около 12 години. В Бон имаше изложба на златните съкровища от българските земи. Като се почне от това от Варненския халколитен некропол и се мине през Рогозенското, Вълчитрънското и Панагюрското.

    Та немския експерт на изложбата (май не беше обикновен куратор, а някакъв учен, като че ли професор), разправяше как всички тези съкровища били правени в Южна Гърция по поръчка на тракийските владетели.

    Та заразата не е само у нас. Дори си мисля, че на север много старателно я поддържат.

  2. Стопанина  13.10.2016 г. | 19:12 ч.

    разправяше как всички тези съкровища били правени в Южна Гърция по поръчка на тракийските владетели.

    А тукашните смешници разправят, че тракийските владетели ги били задигнали от Гърция като плячка.

  3. Gergana  14.10.2016 г. | 11:03 ч.

    Та заразата не е само у нас. Дори си мисля, че на север много старателно я поддържат.

    Е, то, именно тези от север поддържат всякакви „мегалии“ – гръчки, шемитски… От доста отдавна. Хем са злопаметни, хем лъжат.

  4. Стопанина  16.10.2016 г. | 11:35 ч.

    Поредната находка с „безспорен“ произход на юг:

    http://m.blitz.bg/news/article/453646

  5. House M.D.  17.10.2016 г. | 09:56 ч.

    Блиц са пропуснали да споменат, че на сърцето е имало лазерно гравиран надпис „Made in Constantinopolis“.

  6. Илиа  19.10.2016 г. | 10:10 ч.

    Датирането представлява сериозен проблем, когато постулирани за гръцки артефакти излиза да бъдат датирани преди появата на гърците на в региона. Така е например със „златото“ от Троя, което се оказва че предхожда гърците с 1000години
    Затова послушковците у нас каквото хубаво намерят, автоматически го датират 6-ти век пр.н.е. . Да имат време африканците да станат гърци да го произведат

  7. Делиормански уногондур  18.11.2016 г. | 15:15 ч.

    Германският професор, упоменат по-горе, няма вина за изказаното мнение, защото той го е научил от „първа ръка“, предполагам от някой от многото ни поп-фолк историци, а най-вероятно лично от Божидар Димитров.
    Има един чудесен саркастично-ироничен разказ на Чудомир „Три века преди Христа“, с който осмива нашите траколози, които горките, каквото открият от тракийската епоха го датират задължително „3-4 век преди н.е.“
    Сега чакаме един нов Чудомир да напише подобен майтап със заглавие „Девети – десети век“, посветен на делиорманските ни академици, които подобно на колегите си траколози, датират всичко което се открие около Плиска и Преслав, в.ч. и антични римски монети, които уж са попаднали там със строителните материали – пак през 9-10 век, естествено.

  8. Петьо  18.11.2016 г. | 20:50 ч.

    „Ред трябва да има. Ред и последователност!“

  9. Петьо  18.11.2016 г. | 20:56 ч.

    А това е чудесно описание на родната картинка, особено последното изречение:

    „Голямата пък, гдето я виждате, е гръцка магария, подигравка! На коня е св. Димитър Солунски, а долу, дето лежи убит в краката му, е цар Калоян. От старата черква я взехме. Мръсотия. Светотатство, туй-онуй! Наш светия убил наш цар, гърците го изписали, а ние му се молим и го целуваме като диванета сто години наред.“

    Благодаря, че ми припомни този разказ!

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.