Светият дух в мирогледа на духовната наука

Подбрани антропософски определения, дадени от д-р Рудолф Щайнер. Първа част

В момента, когато Христос напуска носителя на Христос на кръста и се отдава на света, той възпламенява студенината на духа със своя свещен огън и чрез това превръща духа в Свети дух.1

Цялото съзнание на света живее и в човека, в абстрактното мислене. В себе си човекът го нарича «дух», доколкото той действа навън в творческата природа, го нарича «Светия дух». Това е, което лежи в основата на цялото съзнание. Болест има само в отделянето. Духът сам по себе си не може да бъде болен, а само когато е инкарниран в долните тела. Думата „свещен“ (heilig) означава „да бъде здрав“ (heil sein); това изразява, че духът, който навън прониква света, е здрав. Поради това този, който действително се съедини със Светия дух, получава силата на изцелението. Това е духът, който действа от човек на човек като истински лечител.2

* * *

Светият дух в мирогледа на духовната наукаГностиците с техните възгледи стигат най-близо до духа, който първоначално се възприема като нещо само духовно. Сега той представлява нещо духовно, но постепенно трябва да се осъществи в човешкия взаимен живот като социална форма, която ще се появи по времето на Юпитер, Венера и Вулкан там, където се въплъти Светият дух — вече не в отделния човек, а в цялото човечество. Но сега той се намира в началото. Все пак гностиците са могли най-добре да разберат, че нещо има само духовно битие, което не навлиза в материалното. Затова всъщност най-близо до бога на гностиците е Светият дух.3

* * *

Антропософията иска да посочи пътя натам, където земната топлина няма да бъде изгубена, няма да бъде изгубена земната светлина, където ще се запази свежото участие и интерес към всяко конкретно единично нещо, където човек остава свързан с любов с всичко земно и въпреки това може да се издигне до онази висота на понятията, където в чистите понятия, в чистото мислене се загръща божественото, което човек като съвременен човек не може повече да чувства в себе си както древния човек на Земята, а трябва първо да се доближи до него. Това е нагласата, която по правилния начин ще почувства тайната на Светия дух. И това е разликата в живота, в духовното между съвременния човек и древния човек.

Древният човек е поемал своята духовност от всички отделни същества на природата. Облакът му е говорил за духовното, цветето му е говорило за духовното. Съвременният човек трябва да съживи своите станали студени и мъртви понятия чрез собствената си сила, тогава ще достигне до Светия дух, чрез който може да види в истинската светлина също и Мистерията на Голгота. Човекът трябва да донесе нещо, иначе няма да разбере правилно тези идеи. Това, което той трябва да донесе със себе си, е любовта.4

* * *

Светият дух в мирогледа на духовната наука

Разликата между това, което в християнството се нарича Свети дух, и духа сам по себе си, е следната: Светият дух е онзи, който горе, преди въплъщението, е имал самосъзнание, а духът сам по себе си е този, който има азовото съзнание в човека. Така че, ако съберете всички азови съзнания и ги отделите от егоизма, ще получите Светия дух.5

* * *

Азът е призван все повече да облагородява и просветлява астралното тяло в хода на развитието. И колкото повече човекът просветли, пречисти и облагороди астралното тяло, толкова почете в езотеричното християнство то се нарича Светия дух в човека. Би могло също да се каже: онази част от астралното тяло, която е пречистена чрез аза, в езотеричното християнство се нарича: обхванатата от Светия дух част от астралното тяло.6

* * *

Ако искаме да означим по-точно тази същност, на която всички други същества са пратеници, било седемте свещени риши или дори по-висши същества, които изобщо не слизат до физическо въплъщение — същността, която е била учител на свещените риши, учител на Заратустра, на Хермес, назовавана Великия учител, — тази същност, която се проявява в различни епохи и по различен начин, като естествено първоначално остава дълбоко скрита за външния поглед, ние я означаваме с едно взето от Ориента понятие: Общността на бодисатвите. Християнският мироглед би я означил като Светия дух.7

Към втора част »

Подбор на цитатите: У. Швенденер

Превод от немски: Нели Спиридонова-Хорински


Бележки:

  1. СС 266/2, От съдържанието на езотеричните уроци, том II, (1910-1912), стр. 229, немско издание 1996 г. [^]
  2. СС 93a, Основни елементи на езотериката (1905), стр. 132, немско издание 1972 г. [^]
  3. СС 165, Духовното обединение на човечеството чрез Христовия импулс (1915–1916), стр. 216, немско издание 1981 г. [^]
  4. СС 221, Земно знание и небесно познание (1923), стр. 134сл., немско издание 1966 г. [^]
  5. СС 96, Първоначалните импулси на духовната наука. Християнска езотерика в светлината на новото духовно познание (1906–1907), стр. 230, немско издание 1974 г. [^]
  6. СС 96, Първоначални импулси на духовната наука. Християнска езотерика в светлината на новото духовно познание (1906/1907), стр. 254, немско издание 1974 г. [^]
  7. СС 113, Ориентът в светлината на Окцидента. Децата на Луцифер и братята на Христос (1909), стр. 183сл., немско издание 1982 г. [^]

Споделете публикацията

Google1

За Нели Хорински

nelih@otizvora.com | Нели Хорински е преводач на свободна практика и осигурява за „От Извора“ чудесни антропософски материали и тематични цитати. „Ние поемаме заедно наистина един труден път нагоре срещу течението, но пък към една велика цел, към духовната светлина, която трябва не само да ни се разкрие в мисли, но и да се превърне в реално изживяване.“

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.