Кой ми открадна алтернативните медии?

Откриването на стойностни материали за превод се превръща в невъзможна мисия

През 2016 година се случи „нещо“. И досега не знам какво е то. Знам само, че сякаш някой протегна ръка и изгаси една от лампите, осветяващи стаята ми. Затова пиша тази статия, тъй като по този начин ще се съсредоточа върху темата, ще опитам да намеря отговор преди всичко за себе си, а се надявам и че с това ще ви поощря да размишлявате, а след това евентуално да ме опровергаете или да потвърдите злокобното ми наблюдение.

Ако можете и да помогнете — супер!

Това, в което имам основание да вярвам, е, че

някой открадна или превзе почти всички алтернативни медии,

от които години наред съм превеждал стотици материали. Ако смяната на линията и тона не е пълна в тези медии, се долавя шепотът на лоши съветници зад кулисите.

Първият въпрос, който си задавам и вероятно бихте ме попитали, е: Сигурен ли си, че проблемът не е у теб? — Отговарям честно: Не съм сигурен.

Някъде през първата четвъртина на 2016 г. взех решение да публикувам не толкова чести материали в „От Извора“, но каквото и да публикувам, трябва да има доста продължителен „срок на годност“. Няколко пъти разчиствах архивите на блога. Изтрих близо 1000 авторски и преводни материала — не съжалявам, иначе не бих ги свалил от ефира.

Повиших критериите си и това донякъде обяснява защо напоследък ми е извънредно трудно да намирам статии, които си заслужават усилията и времето за превода, както и вниманието на читателите. Например, за последните няколко седмици си харесах (и то не безрезервно) само три статии — тази за експериментите с литий на NASA, вчерашната за смущаващото бракосъчетание на Monsanto и Bayer, и една, за която още се колебая, тъй като разглежда ползите от тиквените семки, като твърди и че те ни предпазвали от рак.

За последните месец или два не си харесах нищо друго!

А по-рано не беше така. Ама изобщо не беше така! Имаше един период, обхващащ и цялата минала година, в който не разполагах с нужното време да превеждам всичко, което си харесам. Имах папка в браузъра, в която записвах линкове към безчет интересни статии — трупаха се и тъй като не смогвах да преведа дори малка част от тях, в един момент ги разчиствах, за да записвам там по-нови материали. Днес такова нещо не само е трудно. То е невъзможно. Проблемът едва ли се корени единствено в новите ми критерии.

Кой ми открадна алтернативните медии?
Ще опитам да избягам от абстракциите, като дам конкретни примери.

Трите сайта, от които най-често съм превеждал, бяха:

1. Activist Post

Като цяло продължавам да го харесвам. Главната причина е, че неговите публикации са писани от външни автори, като най-често се препечатват задоволителни или добри материали от най-различни източници, за които не съм чувал по-рано или не следя редовно. Понеже авторите не са щатни, те не се принудени да се самоцензурират или да следват медийна политика.

Напоследък имам проблем с тази медия, доколкото подборът на статиите е тематично ограничен до англо-американския свят. Съгласен съм с евентуалното възражение, че нищо в днешния свят не е изолирано, затова нещо, което се случва в една част на планетата, обикновено се проявява и в други части, включително в България, но за всяка отделна тема се налага да посочвам връзките между американските новини и български събития. А за мен при такива обстоятелства е по-лесно и по-смислено да напиша собствен материал.

Друг проблем е, че най-интересните теми в Activist Post от година-две насам са във видео формат. Не е удачно да правя български дублаж или субтитри на чужди клипове. Пък и чуждоезичната мултимедия рядко е чак толкова стойностна.

2. Info Wars и Prison Planet

Слагам двата сайта на Алекс Джоунс под общ знаменател, защото съдържанието им с редки изключения е еднакво. При тях отчитам най-сериозно развитие в грешна посока. Другият вариант е сериозно да съм прогледнал за „неща“, които по-рано не съм забелязвал. Тези отблъскващи „неща“ са толкова много, че даже не знам откъде да започна с описанието им.

Може би най-дразнещо за мен беше залитането към двуполюсния модел, който в предишни години там като че ли не съществуваше. Понеже тогава слушах и (радио) шоуто на Джоунс, имах уши за недостатъците на този активист, но той винаги ме радваше с борбата си срещу двуполюсния модел. Например, казваше уверено, че демократите и републиканците са като двете крила на една хищна птица, но много хора наивно вярват, че намират закрила под някое от тези крила, защото не забелязват, че над тях е една и съща зинала ненаситна паст.

Отворете някой от тези сайтове днес. Ако имате време и желание, заслушайте и подкастовете (радио предаванията) на Джоунс, които могат да се изтеглят оттам. И несъмнено ще ви направи натрапчиво впечатление — бих казал, до степен на пълно отблъскване, — че Info Wars и Prison Planet все едно са били превзети от предизборния щаб на Доналд Тръмп. Можете да чуете или прочетете ужасни неща (макар и верни, което ги прави полезни) за демократката Хилъри Клинтън. Но републиканецът Тръмп е представян като почти безупречен Спасител на Съединените щати (и света). Това, че нямам основание да защитавам такава позиция, съм описал в авторска статия.

Друг пример за двуполюсен модел, към който залитнаха тези алтернативни медии, е разделението на Запад и Изток. Алекс Джоунс и свитата от журналисти, на които той „поръчва музиката“, по-рано ни казваха, че американските власти не са цвете за мирисане (меко казано), като критикуваха, да речем, и съмнителни локални и геополитически действия на Владимир Путин или европейски лидери… До момента, в който започнаха да се правят изумителни сравнения между Путин и Обама, при които не само между редовете можеше да се прочете, че Путин определено е по-добрият, по-далновидният и по-по-най от двамата. Читателите на тази медия в един момент се заизказваха като омагьосани в същия дух, а именно, че искат Путин или такъв с неговите качества за президент на САЩ.

Съгласете се, това е интересно явление, което мога да си обясня само с още по-интересното партньорство между медиите на Джоунс и телевизията Russia Today (RT), от години набираща популярност в Щатите. Англоезичната руска медия дава трибуна на Джоунс, а той в замяна разпространява риториката на RT в собственото си радио предаване и свързаните с него сайтове.

Някои твърдят, че Джоунс отдавна се бил продал на израелци, защото жена му била заможна еврейка и по начало бил спонсориран от фамилията ѝ. Имам много повече основания да вярвам, че Джоунс и алтернативните му медии са се продали на руските власти или техните отвъдокеански васали (доколкото има разлика между руския елит и еврейското лоби).

Това, че вече се чудя преди всичко на себе си, защо още съм RSS абониран за Info Wars и Prison Planet, може би се е разбрало и от този подкаст, в който полемизирам с един от тамошните журналисти. Пол Джоузеф Уотсън, който за мен беше най-ценният автор в медиите на Джоунс, ме отблъсна не само по темата, обсъждана в подкаста ми, но и заради позициите му спрямо теми, като „Брекзит“, „вредите и опасностите от хората на Източна Европа“ и тем подобни. Алтернативните медии не ми вършат работа, когато папагалстват Найджъл Фарадж.

Щом симпатията ми към дадени журналисти за една година се превърне в антипатия, въпреки че не общувам с тях извън четенето и слушането им, това определено говори за проблем в медията, а не за нещо личностно.

3. Natural News

Пълното падение на Info Wars и Prison Planet (лично мнение според субективните ми критерии) се отрази и на алтернативния сайт за здраве Natural News. Стопанин на последния е Майк Адамс, който е приятел на Алекс Джоунс и от време на време води радио предаването му, обикновено когато Джоунс е на мястото на дадено събитие и прави всичко възможно да се изтъква като жертва на полицейски произвол или на агресията на идеологически противници. Имам основание да предполагам, че приятелското влияние на Джоунс върху Адамс води до не чак толкова приятелски последствия върху здравния сайт, ако вече можем да го окачествим като такъв.

Natural News все по-редовно приглася на предизборния щаб на Тръмп и риториката на Russia Today. А в случаите, когато се разглеждат други теми, най-вероятно бихте попаднали на поредно разкритие относно ваксините или вируса „Зика“. Така и не се убедих, че истерията около „Зика“ е тема, на която си заслужава да се обръща каквото и да било внимание, камо ли ежедневно. А според новите ми критерии бих превеждал статия за ваксини, само ако чуждоезичният материал разкрива нещо качествено различно или ново спрямо наличното в архива на „От Извора“. Същото, впрочем, важи и за генно-модифицираните организми“ (ГМО).

* * *

Извън трите най-чести медии, от които съм превеждал досега, ще посоча още два примера. Положението при тях е още по-смущаващо и до голяма степен потискащо за мен, макар проблемите да са от различно, несъпоставимо естество:

What Really Happened (WRH) е блогът на Майк Риверо, екзотичен радио водещ, който навремето отвори очите ми за лъжите около т.нар. антропогенно глобално затопляне. Харесвах медията му и защото беше „ферма за новини“. По принцип под този термин се разбира нещо лошо, тъй като сайтовете от този тип рядко предлагат авторско съдържание, а разчитат на препечатките. Лошото е от гледната точка на рекламодателите, които предпочитат да инвестират в медии, които не се занимават основно с пускане на линкове към статии в други сайтове, а залагат и на авторско съдържание, което не може да се намери другаде. Но за мен беше полезно с едно плъзване на погледа да „закача“ интересно заглавие в списъка на новините и да чета самото съдържание „от извора“ — от първоначалния сайт, на който е била публикувана новината.

Днес вече ми е излишно да посещавам WRH дори за тази цел, защото и този сайт през последните две години поставя акцент върху видеото — предпочитам да правя свои клипове, вместо да дублирам чужди. Неприятно ми е, че Майк Риверо така и не придоби по-широк поглед от този за „еврейския заговор“ със съответното „анти-семитско“ звучене на публикациите му. Намирам го за недопустимо в „От Извора“.

Също така за WRH е обичайна порочната практика един и същ материал периодично да се предлага като нов — такъв, да речем, е случаят с колекцията открития за антропогенното глобално затопляне, наречен „Престъпление срещу човечеството“. Тук не говорим за нови и обогатяващи статии по тази тема, а наистина за един и същ текст, който през няколко месеца се предлага за „напомняне“ на читателите, сякаш сме болни от Алцхаймер.

Connecting the Dots беше блог, който чувствах особено близък, понеже се списваше основно от един човек, както и „От Извора“. Съдържанието беше предимно авторско даже тогава, когато се пускаха препечатки към чужди статии, защото тамошният стопанин винаги ги допълваше — било с пояснения, било с посочването на взаимосвързаности с други новини, което действително е connecting the dots, сиреч свързване на парчетата от пъзел в обща картина.

Изобщо, Connecting the Dots беше англоезичният еквивалент на светското съдържание в „От Извора“, тъй като тамошният стопанин нямаше отношение и към духовните теми. Може и да е имал човекът, но така и не го показа…

до самия край

А краят на този блог за алтернативни материали дойде толкова внезапно, че и досега ми е трудно да го осмисля и да го приема. Приемам го в мислите си, но не и в чувствата си. Защото го чувствах близък! В повече от едно отношение…

Тамошният стопанин също опита да се издържа с дарения на читателите; нещо, на което се реших едва преди близо година. При него обаче не се получи от самото начало. Блогът просъществува два или три месеца, след което актуализациите внезапно спряха.

Няколко месеца по-късно колегата пусна лаконична новина, с която благодареше за „скромната“ подкрепа, но обясни краткия живот на блога му със здравословните проблеми в семейството (останах с впечатление за тежко заболяване на съпругата му). Така Connecting the Dots изчезна от етерното пространство, преди да е дал най-ценните си плодове, за които според мен се изискваха само малко повече търпение и постоянство от автора.

Празнотата в ефира, оставена от Connecting the Dots, така и не се запълни от друга алтернативна медия. Напротив — там опитват да се наместят креатури с неясни очертания или сайтове, вървящи в низходящо направление. Тази празнота от някое време се „отпечатва“ и като тягостна празнота в чувственото (астралното) ми тяло. Празнотата е и на етерно (мисловно) ниво, защото, както споменах, не мога да си обясня какво се случва с алтернативните медии, които сякаш са се наговорили и ненадейно отказаха да са полезни. Не изключвам възможността проблемът да е в мен, защото, да речем, не съм намерил англоезичните читави места —

трябва да ги има все някъде, нали?

Ако е така, моля, помогнете ми да намеря стойностен алтернативен блог или сайт!

Като че ли не ми се иска да реанимирам труповете на старите си критерии, само и само да има преводни материали в „От Извора“. Не вярвам, че има полза от такива компромиси. По-скоро бих препечатвал интересни мнения от Tweeter и Facebook.

Ще съм благодарен и ако ми изпращате предложения за превод на отделни статии, привлекли интереса ви и задържали вниманието ви.

Благодаря,
Стопанина

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

12 коментара за "Кой ми открадна алтернативните медии?"

  1. Георги К.  03.10.2016 г. | 11:04 ч.

    Гледайте по какви ключови думи влизат читателите и им давайте още от същото, от различни източници, но да удовлетворява търсенията им. Аз така си правя сайтовете и темите и източниците никога не свършват.

  2. Петьо  03.10.2016 г. | 11:24 ч.

    Да си кажа, повечето от тези медии съм ги следил рядко, да не кажа съвсем и то главно заради статиите тук в блога. От това, което описваш като че ли проблем (в смисъл на новопоявил се) има само с 2. и отчасти 3. Зад останалото едва ли трябва да се търси някаква особена обща причина.

    По-скоро ми се струва, че си узрял за определени неща сега и затова тези медии вече не изпълняват напълно критериите.

    Това го казвам без да съм се задълбочавал много. На мен по-скоро ми липсват алтернативни медии тук в България. Слава Богу, че има От Извора!

    За други алтернативи – понякога ползвам Новая Газета за новини и анализи от Русия. Може да попрегледаш, ако ти е интересно.

  3. Стопанина  03.10.2016 г. | 15:27 ч.

    Георги,

    Този подход върши чудесна работа, но за различни сайтове. Например, колкото и да е странно, от три години насам най-много нови посетители идват след търсене на пророчества от Слава Севрюкова. Не мога и не искам да експлоатирам тези пророчества, защото не мога да добавя нищо смислено към тях, а и тепърва трябва да се доказва истинността им…

    Друг магнит за нови читатели са православните пророчества, но и там темата е изчерпана. А и дума не може да става, че ще правя православен блог само и само да задоволявам очаквания и да превръщам разширяването на публиката в самоцел.

    Третата най-търсена тема е по линия на автохтонния исторически възглед. Тук има какво да се добавя, но мотивите ми не са комерсиални, защото нямам банери, не търся импресии, а случайни посетители не стават дарители. Причината ще е личният ми интерес и желанието да споделям наблюдения и открития.

    Петьо,

    Сигурно си прав, че търся по-дълбоки светски причини, отколкото има в действителност. Може би не са се продали на спонсори, а просто несъзнателно се оставят определени националистически духове да диктуват статиите им.

    Не знам дали „От Извора“ влиза в категорията алтернативна медия. Твърде нишова медия е. На мен също ми липсват алтернативни български новинарски и публицистични сайтове.

    Новая Газета излезе от радара ми след убийството на Политковска. Ще ги разгледам, благодаря.

  4. Живко  03.10.2016 г. | 15:34 ч.

    Мисля че и http://www.zerohedge.com/ има какво да предложи,въпреки че там тематиката е по-скоро полит-икономическа.При всеки случай заслужава внимание.

  5. Спиро  03.10.2016 г. | 21:34 ч.

    Не си само ти. Просто качеството на тези медии падна много. Преди говореха за корупцията в Америка, но тези неща се срещаха под една форма почти навсякъде и много от тях предстояха да се въведат и у нас. Отделно там се правеха анализи на най-нашумелите новини. Показваха се похватите за манипулация.
    Аз си спомням как Джоунс преди обясняваше, че в източна Европа открили, че ако има чести прекъсвания на тока хората ще се готови да платят повече. И това се прилагаше там. Това толкова много ми хареса тогава, защото научих един начин, по който се извършва една манипулация.
    Сега в момента не иска да те научи на нищо поучително, а само, че трябва да гласуваш за Тръмп. Преди си спомням като започнех да чета новините имаше много хубави. Но сега в момента всичко е пропаганда на Тръмп и то толкова явна, че чак ще ти извади очите.
    Да и преди Джоунс показваше Фараж, но тогава беше като човека, който се опълчваше срещу правителствената система на Англия, не се споменаха как плаши англичаните с нас. Имаше и един лорд. Аз лично много слушах infowars но сега вече просто ми се повдига от сайта. Ако някой си мисли, че само на нас двамата ни се струва така просто да влезе в един от двата сайта и да преброй в колко статии се говори за нещо друго освен Хилари и Тръмп.

    На първо място се сещам за joel skausen – той рядко говори, но казва смислени неща. На второ място бих препоръчал един български канал – скритата истина – има го в youtube.

  6. Стопанина  03.10.2016 г. | 22:04 ч.

    Живко, жив и здрав да си! Харесах си няколко неща и първото вече е преведено в блога. 🙂

    Спиро, заспивал съм или дори съм си недоспивал с 3-часовите подкастове на Джоунс. И преди в тях 30 процента беше продуктово позициониране на спонсорите, други 30 процента бяха повторения на едно и също, трети 30 процента бяха опитите на Джоунс да се изкара в центъра или периферията на всяко значимо събитие… Но оставащите 10 процента, които разширяваха познанието и дори съзнанието ми, си струваха безсънните нощи. Днес вече ги няма.

    Процентите са тотално размесени – повторения на нещата, които Джоунс си говори от 30 години насам, отразяване на полеви екшън, в който лично е замесен, реклами на нефлуоридизирана вода, курсове за самоотбрана и оборудване за бункери. Да не забравяме, че Тръмп е Месията, а Рон Пол някога е бил само Негов пророк. За ценното просто не остава място в тоя бъркоч.

    Мисля, че лорд Монктън (ако говориш за него) вече се дистанцира от Алекс. Същото важи дори за редкия кукумицин Джералд Селенте, който се има за голям анализатор и от 2010-а всеки месец ни говори, че „до 3 месеца“ ще се разрази следващата голяма икономическа криза. Все някой ден ще уцели и ще има наглостта да каже: „Казах ли ви! Откога го говоря…“

    Историкът Уебстър Тарпли, който по-рано гостуваше във всеки док. филм на Джоунс, не се е изявявал при него от 2012 година, а човекът си е жив и здрав и поддържа собствен, далеч по-умерен и смислен блог. Подозирам развод без излишен шум по идеологически и/или нравствени причини.

    Най-ясният знак за падението на Джоунс е напускането на Аарън Дайкс от щатния екип на медиите му. Той беше почти толкова кадърен, колкото и П. Дж. Уотсън. Оператор е и на всичките по-стари документални филми на Джоунс, като беше повишен и до водещ на видео предаванията. Но момчето усети накъде вървят нещата и избра да пробужда хората извън шапката на Джоунс. Днес Дайкс и жена му Мелиса пишат супер за собствена малка медия и ме радват даже само с това, че са много добри хора. Искаше ми се да са и малко по-продуктивни, защото се изявяват „веднъж на високосна година“ по теми, които ме вълнуват.

    Това, че и Уотсън го удари през просото, също е следствие от лошия пример на шефа му. В някои отношения Уотсън вече е по-ужасен и от Джоунс. Последният, например, не би отделил време и средства да прави поредица подкастове, с които да се заяжда на дребно с ревливи и истерични феминистки. По този показател Уотсън удря дъното.

    Радвам се, че и ти забелязваш някои от тези тенденции. Не ми се струваше вероятно проблемът да е само в различните настройки на възприятията ми.

    И благодаря за насоките.

  7. wasp  03.10.2016 г. | 22:47 ч.

    http://www.govtslaves.info/

  8. Георги К.  03.10.2016 г. | 22:57 ч.

    Разбира се, за Слава Севрюкова вероятно идват да четат донякъде заблудени читатели. Имах предвид само трафика, породен от търсенията, които удовлетворяват интересите на вашата Readers Persona (чудесно маркетингово понятие).

    Също такава ключова дума с повече търсения на месец, по която излизате на 10-20-о място в Гугъл, е „жива вода“. Тези читатели, които пристигат в резултат на подобни запитвания, вероятно искат да прочетат нещо за „апаратите“ за жива вода и т.н. и остават разочаровани, че подзаглавието на сайта е било само една метафора. 🙂

    Но ако случайно решите да им дадете нещо практично по темата, те със сигурност ще ви бъдат благодарни 🙂 Аз също. Успех!

  9. Стопанина  03.10.2016 г. | 23:07 ч.

    Wasp, ще го разгледам. Thx.

    Георги, в конкретния случай предпочитам метафорите, защото каквито и практичности да посоча, ще отидем в Зоната на здрача, материализма и абстракциите.

    За всеки, който търси математическа точност в терминология от този иносказателен тип, по-полезни ще са имитаторите от космическите селения на http://otizvora.bg/

    Предпочитам „От Извора“(.com) да следва доброто, реалното и неизменното в основополагащата линия. Само тогава ще можем да казваме, че the original is always best, или поне нещо безспорно по-добро от забавните си подражатели, които не могат да измислят, ако не друго, поне собствени имена на медията, остроумни слогани и определения за „дискусионните форуми“.

  10. Стоян  04.10.2016 г. | 05:54 ч.

    Здравей Стопанино, не знам дали си запознат с идеите на американския езотерик и радиоводещ Марк Пасио. Сайтът му е: whatonearthishappening.com
    Това е едно от неговите най-добри интервюта , преведено на български:
    http://stoyan80.blog.bg/politika/2015/03/23/bivsh-amerikanski-satanist-razkriva-taini-za-elita-i-umstven.1348397

  11. Маринела  04.10.2016 г. | 22:35 ч.

    Аз следя Дейвид Айк https://www.davidicke.com . Материалите му са (уви) само видео, но показва нещата от европейска гледна точка, има много (и дълбоки) анализи на бежанската криза, Brexit и др. събития, (почти) няма Хилъри и Тръмп, много езотерична информация.

  12. Живко  05.10.2016 г. | 11:22 ч.

    Между другото зад „зиро хедж“ стои българин.Даниел Иванджийски – син на Красимир Иванджийски(журналист, издава вестник „Строго Секретно“).Маринела, според мен Айк е дезинформант също както и Алекс Джоунс от инфоуарс.Не за друго ами тоя Джоунс съм го виждал на Клипове как осуетява достойни каузи на граждани.А тоя Айк с тея рептили не са спря.И двата се опитват да тласкат публиката в една насока..
    https://www.youtube.com/watch?v=9i8OGpCiL-c – Покойният вече Бил Купър.Според мен и Джоунс и Айк крадат от него.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.