Лев Толстой — Малки разкази и басни (5)

Колекция кратки и поучителни басни за децата и възрастните

Към първа, втора, трета и четвърта част »

Едно време имало голяма война между зверовете и птиците. Прилепът не се присъединявал нито към едните, нито към другите и все изчаквал да види кой ще надвие. Отначало птиците почнали да надвиват животните, тогава прилепът се присъединил към птиците, летял с тях и се наричал птица, но сетне, когато животните почнали да надделяват, прилепът се предал на животните. Той им показал своите зъби, лапи и цицки и ги уверявал, че е животно и че обича животните.

Най-накрая все пак птиците победили. Тогава прилепът отново се предал на птиците, но птиците го прогонили. И към животните не можел вече да се присъедини, и оттогава прилепът живее по избите, в дупките, лети само по здрач и не се присъединява нито към животните, нито към птиците.

* * *

Видяла враната, че хубаво хранят гълъбите, набелила се и се намъкнала в гълъбарника. Гълъбите отначало помислили, че тя е гълъб като тях и я пуснали. Но враната се забравила и загракала като врана. Тогава гълъбите започнали да я кълват и я прогонили. Враната литнала назад към своите, но враните се изплашили от нейната белина и също я прогонили.

* * *

Еленът се скрил от ловците в едно лозе. Когато ловците го отминали, еленът почнал да хрупа лозовите листа.

Ловците забелязали, че листата се движат и си помислили:

„Дали не е животното там, под листата?“ — Гръмнали и ранили елена.

Еленът казал на умиране:

— Така ми се пада, щом като исках да изям същите ония листа, които ме спасиха.

Лев Толстой — Малки разкази и басни (5)

* * *

Събрали се веднъж зайците и почнали да се оплакват от живота си:

— Ние гинем и от хората, и от кучетата, и от орлите, и от останалите зверове. По-добре изведнъж да умрем, отколкото да живеем в страх и да се мъчим. Хайде да се удавим!

И зайците се затекли към езерото — да се удавят. Жабите чули зайците и зацамбуркали във водата. Тогава един заек рекъл:

— Стойте, момчета! Да почакаме с давенето: ето че жабешкият живот, както изглежда, е по-лош от нашия: те се боят и от нас.

* * *

Един сокол свикнал със стопанина си и кацал на ръката му, когато го викал: а петелът бягал от стопанина си и врещял, когато се приближавал до него. Соколът рекъл на петела:

— Вие, петлите, сте неблагодарни; личи си, че сте от робска порода. Само когато сте гладни, отивате при стопанина. Къде сме ние, дивите птици: много по-силни сме и да летим можем по-бързо от всички, но не бягаме от хората, а сами кацаме на ръцете им, когато ни викат. Ние помним, че те ни хранят.

Тогава петелът рекъл:

— Вие не бягате от хората, защото никога не сте видели печен сокол, а ние постоянно виждаме печени петли.

* * *

Автор: Лев Н. Толстой

Превод от руски: Ангел Каралийчев

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.