Паметниците като нерушим символ на неусвоени уроци

Коментар по актуален случай, вълнуващ медиите на три страни

Започвам този коментар с ясното съзнание, че ще споделя непопулярни мисли. Знам, че читателите, които са запознати с мирогледа ми и го споделят в една или друга степен, ще се съгласят — гласно или безмълвно. Знам и че ще отнеса поздравления до девето коляно от всички онези „патриоти“, които разглеждат темата по начина, по който тя се разглежда от новинарските сайтове — в духа на „нашите“ срещу „чуждите“.

Сигурно сте чули: На един връх в територията на Македония имало паметник на български военни, които се сражавали на това място със сърби. Този паметник наскоро бил обруган и разрушен от неизвестни извършители, но най-често се споменава едно име, което било склонно да приема хвалбите за „героизма“ си. Българите са възмутени. От македонска страна твърдят, че паметникът така или инак бил незаконен. А от трета страна един сръбски таблоид отразил зреещия скандал, като долял масло в огъня, позволявайки на читателите си да пишат и българофобски изявления. Българските таблоиди пък са щастливи да цитират сръбската българофобия, като тънко ни напомнят, че българофобите в Македония са сърбомани.

И докато чета тези новини, не мога да се начудя — що за новини са това и ако ги приемем за такива, какво им е скандалното? Можем ли да твърдим, че този паметник е бил разрушен, след като всичко, което той символизира, продължава да живее у хората?

За да не бъда абстрактен, нека поясня мисълта си:

Български военни клали сърби (не само на въпросния македонски връх), а на тези, които не могли да колят ефективно и били заклани, им издигнали български паметник. От друга страна, на същия този връх (и не само там) сърби клали българи, а тези сърби, които не били чак толкова опитни колачи, загинали и си имат някъде сръбски паметници. Днес, един век по-късно, българи и сърби са готови отново да се колят — засега само на думи и във виртуално пространство — заради едни бездушни паметници. Ако българите не нападат сърбите заради паметници, ще е заради сръбските „героизми“ в Македония или друго. Ако сърбите не нападат българи заради паметници, ще е заради българските „героизми“ по време на „двете световни войни, в които България подкрепя фашизма“ (последното в кавички е реално сръбско мнение) или заради подкрепата „на българите“ (тоест българските политици) за клинтъновите бомбардировки на Сърбия.

Започвате ли да схващате мисълта ми? — Надявам се.

Паметниците като символ на неусвоени уроци

Българи и сърби в преславна касапница.

Паметниците са излишни, защото това, което символизират, няма опасност да бъде забравено. Не и в близко бъдеще. И ако паметниците служат като повод за още бяс и повторение на историята, макар и в по-безкръвни и не толкова смъртоносни виртуални сражения, според мен няма нужда от тях. Не казвам, че трябва да бъдат разрушавани, защото и това само по себе си е варварство. Казвам, че може би не трябва да бъдат вдигани нови.

Ако ще се вдигат нови паметници, тези паметници не трябва да символизират грешките на историята и недостатъците на този или онзи народ. Наречете ме идеалист или даже наивник, но според мен, ако изобщо са ни нужни паметници, трябва да символизират извлечените поуки от историята.

Покрай раздухвания скандал, свързан с разрушаването на българския паметник в Македония, се сещам за едни думи, казани горе-долу по времето, когато българи и сърби са се клали на оня връх, а след това е вдигнат и паметникът:

„Хората са умирали, умирали, светът е пълен с гробища. Милиони паметници има на мъртви хора, на велики хора, но няма още паметници на живите хора.“ (Източник)

Така и до днес паметниците просто символизират безчет гробове, безчет вдовици, безчет сираци, крайна духовна и стопанска нищета, както и съвършено отклонение на истинския път за постигане на онова, заради което се пълнят гробовете. Де е щастието? Де е свободата на българи и сърби? Осъществиха ли се сръбските или българските блянове за повече територии и надмощие?

И понеже отговорът е известен — за какво в крайна сметка измряха онези, на които се вдигат паметници?

Явно ще почакаме паметниците да станат някакви си милиони, а милиарди… И някъде тогава — дано! — живите хора ще престанат да слагат етнически определения на този или онзи паметник. Защото самите те ще са станали един единствен вечен и жив паметник на осъзнати и усвоени уроци, а диващината, вкарваща два метра под земята и въздигната в култови паметници, ще е:

срамна история — за всички замесени страни!

Иван Стаменов
26.9.2016 г.

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

8 коментара за "Паметниците като нерушим символ на неусвоени уроци"

  1. Тайна  26.09.2016 г. | 16:59 ч.

    Интересно ми е какво би публикувал г-Стаменов, ако родът му(или той е бил роден) е бил от Македония.
    Има предостатъчно информация за сръбският геноцид над българите в Македония (а НЕ на българите към сърбите).
    Тази война е водена за защита на български територии, а не за завоюване на чужди.

  2. Тайна  26.09.2016 г. | 17:19 ч.

    И още една грешка в този цитат
    ,, Осъществиха ли се сръбските или българските блянове за повече територии и надмощие?

    И понеже отговорът е известен — за какво в крайна сметка измряха онези, на които се вдигат паметници?,,
    Българските блянове не са за повече територии и надмощие, а ЗА Запазването на Българското историческо землище, за разлика от сръбските стремежи подкрепяни ИЗЦЯЛО от Русия за грабеж на български територии.

  3. Стопанина  26.09.2016 г. | 18:02 ч.

    какво би публикувал г-Стаменов, ако родът му(или той е бил роден) е бил от Македония.

    Няма нужда да измисляме хипотетични ситуации. Родът ми е от Македония.

    Има предостатъчно информация за сръбският геноцид над българите в Македония (а НЕ на българите към сърбите).

    Това няма значение за написаното по-горе. Защото написаното не сравнява идеологиите и количествата на българските убийства и сръбските убийства. Все са братоубийства, които не могат да бъдат оправдани с идеологии и количества. Има само една идеология и за двете страни – че насилието е път за решаване на разногласия. Е, не е това пътят… пък!

    Българските блянове не са за повече територии и надмощие, а ЗА Запазването на Българското историческо землище, за разлика от сръбските стремежи подкрепяни ИЗЦЯЛО от Русия за грабеж на български територии.

    Това също не променя написаното по-горе. Къде е „грешката“? Българските блянове са си останали блянове. Сръбските блянове за голяма държава, обхващаща чужди земи и под сръбски скиптър, не издържаха изпитанията на времето.

    Значи, не е това начинът/пътят, както съм и написал.

  4. Тайна  26.09.2016 г. | 22:14 ч.

    От сегашното ниво на развитие, това не е начинът за решаване на проблеми, но отпреди 100 години е бил такъв.
    Сега при съществуването на ЕС, почти се обезсмислят тези събития,.но хората е нямало как да знаят че войните ще са безсмислени.

    Също така Българската армия е избивала САМО войници воюващи срещу нея(имало е МНОГО редки изключения) ,докато сърби,гърци и турци не са подбирали и са клали всичко наред.

  5. Тайна  26.09.2016 г. | 22:17 ч.

    Чел съм подробно Карнегиевата анкета и се сещам само за български изстъпления в Одрин срещу цивилно население и донякъде опожаряване на 1 гръцки град,който е бил почтиизпразнен от население.
    Докато противниците ни са клали безразборно.

  6. Емо  26.09.2016 г. | 22:33 ч.

    Точно поради ЕС ще продължат тия неща. ЕС е просто малка стъпчица към НСР.

  7. wasp  29.09.2016 г. | 20:47 ч.

    Историята не трябва да се забравя.Години наред под давлението на Русия и комунистическия режим българската история е била преиначавана и много исторически факти са били укривани за да не се накърнят, видите ли ,чувствата на съседите.
    На Каймакчалан са загинали български синове които са дали живота си за да защитят исконни български земи.Тук ще вметна стиха на великия поет по повод жертвите от войната през 1885 г.:

    ‘Българио, за тебе те умряха,
    една бе ти достойна зарад тях,
    и те за теб достойни, майко, бяха
    И твойто име само кат мълвяха,
    умираха без страх.’

    първите три реда от които се изписват по надгробните паметници на българските войници или по паметниците на Незнайния войн.

    Жалкото е че за по малко от 100 години сърбите направиха с македонските българи това което турците не успяха за 500 а Българската държава след Освобождението се провали във всичките си усилия да си върне Македония а след това комунистите направо дадоха Македония в ръцете на сърбите – най голямото предателсто спрямо българския народ и хилядите свидни жертви дадени за националното обединение…

  8. Емо  30.09.2016 г. | 02:07 ч.

    Абе ква Македеония кви 5 лева бе?!

    В Русе на 15 метра от моя блок има „заведение“ което е дефакто щаб кватрира за телефонни измами и в тая кръчма българин не е стъпвал от 5 години. Мангалите само пият уиски а жените им ревът по телефона.

    На 50 метра има супер готините общински къщи, пак цигански, с мерцедеси спрели пред тях, а плащат по 30 лева наем на месец щото са „социално слаби“…

    Деца няма, младите избягаха и тука в Англия с който и да говоря НИКОЙ НЕ ИСКА ДА СЕ ВРЪЩА!

    Да ви изброявам ли колко градове и села има дето са в „българия“ и са „български“, ама НЕ СА!!!

    Родното село на дядо ми, къде се върнаха да живеят с баба там прпеди години, като се е родил е било 3000 човека, сега са 50 или 60!!!

    Писна ми да слушам за руснаци, американци, сърби, македонци, марсианци, рептили и незнам си кви още.

    Грозната истина е, че нормалните хора се махнаха, и аз не знам защо точно се връщам даже. Ама тука всички българи с които съм се запознал, са ми помагали и са са супер готини, а като се върна, само те говорят, плюят и какво ли още не.

    Ей тва е истината!
    Стопанина все ми вика, че те добрите хора не вдигали шум, затова ми се струвало само, че гаднярите били много.
    Да, ама София отдаааавна няма НИЩО ОБЩО С БЪЛГАРИЯ!!!

    Заплатите са им други, всичко що е извън тая „столица“, било провинция, те са бахти великите, а ние другите сме селяни, щото говорим меко.

    Да не говорим за наркоманската ЕПИДЕМИЯ…
    А колко човека се самоубиха в Русе за година… Само аз знам за няколко…

    Ей тва е – никой не ни е виновен.
    Турците не съумяха за 500 години, ама БЪЛГАРИТЕ успяха да се самоизядът за по-малко от 100.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.