Българският език и следващата културна епоха — 3 част

Мистични размисли за „езика свещен на нашите деди“ с оглед на бъдещето. Трета част: Членуване в южния отбор

Продължава от първа и втора част, като в първата са дадени и подробни разяснения за конкретния контекст на поредицата.

4. „Своенравното“ членуване

През 1850 г. германоезичният учен Август Шлайхер пише:

„Забележително явление е, че в долния Дунав и на югозапад от него се намира една група от съседни помежду си езици, които при всички техни племенни различия си приличат само по това, че са най-опорочените (die verdorbensten) в своите езикови семейства. Тези уродливи (missrathenen) синове са влашкият сред романските езици, българският сред славянските и албанският сред гръцките.

При най-северния език, посочен на първо място, развалата се показва все още в ограничена степен, в средния, българския — вече в по-голяма степен, а в най-южния, албанския, тя достига до такава висока степен, която почти скрива неговия произход. Тези три езика си приличат особено и по това, че закачат члена в края на думата.“1

Без да претендирам за дълбоки познания по немски, в смисъла на горния цитат думата missratenen може би е удачно да се преведе още като: своенравни, непокорни, непрокопсани (не ставащи за нищо)… Това не променя непочтителното звучене в наблюденията на Шлайхер, нито обидните нотки. Но целта на настоящото изследване не е да се докачаме или да връщаме „любезности“ — защото, съгласете се, Шлайхер може да е обичал езика, на който е писал, даже да го е смятал за божествен, но за някой, който не е германец, немският език може да звучи далеч по-грубо и „не ставащ за нищо“ в сравнение с влашкия, българския и албанския. В такива субективизми няма нищо градивно.

Както и да е, този германски учен не е единственият, който намира задпоставеното членуване за… некрасиво. Учителя Беинса Дуно също казва:

„В английския език членът е турен пред думите, а българите го турят отзад. Французите също турят члена отпред. Това са техни съображения, това е личното в развитието. Щом славяните минат през това развитите, един ден и те ще изменят своята реч. В речта може да има член, може и да няма. Може да се тури една буква, която да членува. Тези членове в българския език — ът, та — не са красиви.“2

От тези думи не трябва да се извежда заключението, че според Учителя предпоставеното членуване е по-красиво от задпоставеното. Малко по-нататък той пояснява:

„Един американски учен посветил целия си живот да изучава неопределителния член в Писанието — изучава какво иска да каже апостол Павел, когато туря неопределителния член или определителния член, напр. човек или този човек (тоест човекЪТ — бел. И.С.). Всяка дума е определена само тогава, когато е свързана с реалното — колкото повече се отдалечава от реалното, толкова повече тя губи своята сила.“3

Виждаме, че изходната точка в размишленията на Беинса Дуно не е свързана с това, кой език е галел повече ушите му, а с духовни принципи, които намират (не)осъзнато изражение при членуването в речта — независимо кой език обсъждаме. Докато апостол Павел е влагал някаква идея при членуването на определени думи, повечето хора членуваме или не членуваме думите заради традиционните граматически особености на съответните езици. Например, в българския се поставя пълен член, за да се отличи подлогът в изречението. Откъде идва тази особеност, която сред европейските езици е присъща само на нашия език, влашкия, албанския и диалекти от некнижовния новогръцки (демотики)?

Според аргументите на проф. Чилингиров в книгата му „Размисли за българския език“, въпросната „уродлива“ или „своенравна“ характеристика на изброените балкански езици може да се дължи само на автохтонния „субстрат“, както е наречен неопределено в трудовете на редица изтъкнати езиковеди. Свидетелствата за това се намират както в изследванията на най-стария език, говорен по нашите земи, така и по метода на изключването — такова членуване не е свойствено на езиците/народите, които (предполагаемо) са се смесвали с автохтонната основа на Балканите.

Тази мисъл ни връща във времена отпреди 5000 години, когато хората, живели в Югоизточна Европа, също са слагали члена в края на думите, като тази особеност на езика притежава такава устойчивост, че се е съхранила и в някои съвременни балкански езици, макар те (вече) да не принадлежат към едно и също езиково семейство. Ако мирогледът ни не допуска „случайности“, възниква въпросът:

Защо провидението е съхранило задпоставеното членуване?

Получаваме насока от друга беседа на Беинса Дуно:

„Ако хората вярваха в този Господ, Когото проповядват, на земята щеше да има радост и мир. А понеже няма радост и мир на земята, това показва, че хората нямат едно определено понятие за Бога. И аз съм съгласен с еволюцията, само че тази еволюция ще донесе нещо на хората едва след хиляди години, когато те имат едно верую. Обаче, според сегашните условия на живота, ние говорим на различни езици. Вземете, запример, на английски, на френски, на немски, нареждането на думите не върви по един и същ начин.

Англичаните, французите и германците турят члена отпред, а българите го турят отзад, на опашката. Французите произнасят буквата „Н“ през носа си. Англичаните — през небцето си, германците — през гърлото си, а що се отнася до това как българите го произнасят, вие сами ще го намерите.“4

Българският език и следващата културна епоха — 3 част

Нека обобщим изказванията на Учителя:

1. Мястото, на което отделните народи/езици поставят определителния член, е показател за степента на тяхното развитие.

2. Славяните ще изменят речта си (в контекста на членуването на думите), след като минат през развитието на западноевропейските народи/езици, които понастоящем овладяват това, което в антропософията се нарича Съзнателна душа. Но дали Беинса Дуно има предвид и българите? Според мен — не. Защото в нито един у другите славянски езици/народи членуването не се осъществява като в българския език и защото Учителя определя българите като по-напреднали от останалите славяноезични народи. (Виж и по-долу.)

3. Пълните определителни членове — ят и та — „не са красиви“. Думите можело да се определят и само с една буква. Дори в сегашното състояние на българския език е възможно членуване само с една буква — „А“ (за която Учителя често говори в положителен смисъл) — например: разликата между стопанинА и стопанинЪТ е само в сравнително отскоро установените граматически правила, като е важно да се отбележи, че тези правила могат да се променят съзнателно, а и много българи така или инак не са запознати с тях или не се съобразяват с оправданите, но все пак ограничаващи условия за правопис и правоговор според книжовния език.

Друго, което може би има отношение към този въпрос, е, че пълните определителни членове „ът“ и „та“, също са установени като „общонародни“ по силата на донякъде изкуствен книжовен език. Този език е различен от някои български диалекти, където, да речем, не се казва „връщам се в селоТо“, а „връщам се в селоНо“. Звуците „Т“ и „Н“ се различават по вибрации и… красота.

Българският език понякога позволява думите да не се членуват, както беше загатнато в първия цитат от Учителя — например: „Болен здрав носи“, „Тъща къща разваля“, „Човек не знае истински, докато не опита“.

Най-важното обаче е, че липсата на красота в „та“ и „ът“, за които говори Учителя, не са свързани с мястото им — дали са пред думата, която се определя, или на нейната опашка. Доколкото разбирам мисълта му, по-скоро е заради влиянието на звуците.

4. А от последния цитат се разбира, че докато има различни народи/езици (с различно верую), ще има и особености на езиците им — едни ще поставят определителния член в началото на думите, други ще продължат да го закачат „на опашката“. И както беше отбелязано накратко в първата част, чак когато човечеството се обедини в един Божи народ от Божи Синове, които ще говорят на общ език, различен от всички сега съществуващи земни езици, чак тогава окончателно ще изчезнат всички разделения, в това число и тези на речта.

Подсказва ли задпоставеният член, че българският език ще бъде лингва франка на бъдещата епоха?

Аргументите ми в подкрепа на това схващане са два:

1. Според мен поставянето на члена пред думата в западните европейски езици подсказва предразположеността на тамошните народи към предразсъдъци. С други думи — те са склонни да скачат на прибързани заключения дори за неща, за които имат съвсем оскъдни данни. Често предразсъдъците се дължат и на безусловното доверие в „авторитети“. Това са едни от отрицателните характеристики в сегашната епоха на Съзнателната душа, които ще трябва да се преодолеят в оставащите, има-няма, 1500 години до края на текущата пета културна епоха.

От друга страна, както стана на въпрос, задпоставеният член е наследство от дълбока древност, в което някой, развиващ Съзнателна душа, може да види свидетелство, че българският език е „изостанал“ в развитието си. Моето мнение е, че задпоставеното членуване е езиково изражение на духовния принцип, че преценката и оценката на думите (и свързаните с тях представи) се поставя, след като имаме опитност с тях, след като сме ги изпитали. В тази връзка е и схващането сред българите, че „Бог пише оценката за живота на човек върху гроба му“.

Казано иначе, българите членуват задпоставено, защото тази особеност на езика им е отзвук от древен и по-одухотворен мироглед: редно е първо да имаме лична опитност с нещо, преди да се произнасяме за него — да го определяме. А други европейски народи пък имат стара склонност да се произнасят за качествата на нещата, преди да са ги опознали. Разбира се, както Учителя неведнъж е отбелязвал, днес „народите са размесени“, защото български души се прераждат в англичани, английски души — в българи, и пр. Пък и като цяло човечеството е изгубило духовното в езика. Уточнявам това, за да не се стигне до комични положения, в които се бием в гърдите заради стари лаври, което само би потвърдило изгубената духовност.

Истинската „своенравност“ на членуването в българския език

Има нещо, което не се разбира от цитата на Шлайхер, а само е загатнато в един от тези на Беинса Дуно. Определителният член на думите в българският език може да се поставя „на опашката“, но може да се поставя и преди думата! Учителя дава пример с „човекът“ и „този човек“ (съответстващо на немското der Mann, английското the man и френското l’homme).

Да вземем, например, известните думи на Пилат Понтийски:

1. „Ето човекът!“ (Ecce homo!)

Те могат да се предадат на новобългарски като:

2. „Ето този човек!“

Или като:

3. „Ето тоя човек!“

Въпреки че и трите варианта са граматически издържани и като цяло имат едно и също значение, вероятно ще доловите „различните вибрации“ на трите словоформи, носещи и оттенъци в смисъла. „Ето човекът“ звучи категорично и ни подсказва, че Пилат говори за „човека“ (Исус Христос) по начин, който недвусмислено ни показва, че той вече Го е опознал — даже се долавя почтителност, правеща излишно изписването на „човек“ с главна буква „Ч“. Вторият вариант вече е с отслабена сила — при „ето този човек“ може да става дума просто за „определен човек, за когото всички сме слушали нещо и всеки от нас вече има собствено мнение“ — нещо типично за западния начин на изказ. А при варианта „тоя човек“ в новобългарския език определено се долавя проява на отдалеченост към разглеждания „човек“, дори непочтителност или безразличие.

Ако сте съгласни с наблюдението ми върху различните вибрации на трите (уж) еднакви по смисъл изказвания, вероятно ще се съгласите, че, както споделя Учителя, българският език позволява най-точно да се предадат окултни (привидно скрити) идеи и представи. Дори само особеностите му в членуването на думите, отличаващи го от всеки друг славянски език, го правят подходящ да бъде лингва франка през шестата културна епоха.

Можем да кажем: българският език е годен да служи на тези, които определят думите, след като са ги изпитали. Но можем и да кажем: Тоя български език е годен и за онези, които определят думите по предварително съставено отношение към тях.

Гъвкав е българският език. Да, този български език е много гъвкав, което е едно от необходимите качества, за да стане световен. Някой далечен ден…

5. Преимуществото на южните езици

Южните славянски езици (български, сръбски и хърватски) звучат значително по-зряло от северните (чешки, полски, руски и пр.). Северните славянски езици звучат така, сякаш го говорят деца, въпреки че „децата“ могат да са и възрастни хора. Това особено ясно се наблюдава, когато възрастни се карат настървено, да речем на руски, но въпреки ожесточените пререкания говорът им звучи забавно, като хлапашки спор, колкото и да е сериозен. Наблюдението ми, разбира се, е субективно, но за него могат да се посочат и обективни фонетични аргументи, а също така е в съзвучие с разликите, които Беинса Дуно често изтъква между българите и останалите славяни, като според мен той има предвид северните славяни, а не по-близките ни сърби, хървати, босненци…

Ето пример:

„Ако гледате главата на един славянин, тя е детска глава още. Предната част, тази на носа, не е развита още.5 Славянинът не е развил още своя ум. Има заложби, но не се е проявил. Германецът едва сега е започнал да се проявява. Най-добре са проявени французите и англичаните. Българинът е доста проявен. В някои отношения е останал непроявен, недорасъл. Всичко у него се е смесило. Някъде има смес с латинската кръв — на старите римляни.6 Другаде пък е смесен с гръцка кръв. Това се забелязва в челата. Някои българи имат гръцки чела. Някои българи имат римски бради. Тогаз де е българинът? Челото му гръцко, брадата му римска — де е българинът, питам.“7

Горното е в пълно съответствие с антропософските факти, според които германците „едва сега“ са започнали да се проявяват в епохата, през която имат водеща роля, както и с това, че руснаците имат заложби в зародиш, но им предстои дълъг път, преди да станат готови за епохата, започваща чак през втората половина на четвъртото хилядолетие след Христа. Сигурен съм, че предишното изречение ще подразни онези читатели, които искат да вярват и войнствено настояват, че руснаците още сега били готови за мисията, отредена им за далечното бъдеще, но за една такава вяра отсъстват сведения както в учението на Беинса Дуно, така и в антропософията. Отделен е въпросът, че според някои от нас липсват каквито и да било външни (светски) поводи за такова, за жалост, твърде разпространено схващане в наши дни.

Българският език и следващата културна епоха — 3 част

Руски цар с „детска глава“, скрита зад брада. Богатирското му обкръжение е изобразено от руския „патриотичен“ художник със същите антропологически характеристики. Някои руски националистически среди смятат чипия нос, определян произволно от тях като „славянски“ (реално руски, защото чипият нос не е типичен дори за други от северните славяни) като свидетелство за расовата чистота и водещата роля на народа им. Това не само не отговаря на истината, а всъщност е пълна заблуда, както със славянска интуиция и неповторим руски хумор забелязва и отбелязва Дмитрий Глуховски в своята книга „Метро 2033“.

Един ден руснаците ще се изменят и на външен вид, и на език. Главата им вече няма да е „детска“, както я определя Учителя, а може да се предполага уверено и че езикът им ще съхрани мекото си звучене, без обаче да звучи детински. Вероятно и полският език ще се измени, като вече няма да се отличава с някои северноевропейски характеристики, типични и за скандинавските германски езици — например, честото съчетание на три поредни съгласни, някои от които даже включват шипящи звуци: „прж“, „крж“ и пр. Още сега обаче българският език има преимущество — звучи зряло (може би дори по-твърдо от необходимото) и се отличава с типичното южноевропейско хармонично редуване на съгласни и гласни, като шипящите звуци рядко са в съчетание с повече от една съгласна, което прави българският език по-малко „стържещ“ от полския. А някогашните носовки, масово използвани и до днес в полския, отдавна в българския се проявяват като по-ясни звуци.

На основата на тези наблюдения имам поредния повод да смятам, че измежду славянските езици българският ще бъде най-подходящ за лингва франка на бъдещата епоха. Дори само защото притежава повечето всепризнати (дори от северните лингвисти) предимства на южните европейски езици. А какво да кажем за другите южнославянски езици?8 Не мога да се съглася с онова популярно схващане, че „сръбският става само за псувни“. Това, че псувните звучат особено цветно на сръбски, според мен също се дължи на южняшкото, с което се отличава и този език. Ако сърбите проявят същия характер, който влагат в ругатните, но за нещо духовно и градивно, българите могат да се окажат в догонващо положение. Може да не е най-добрият пример, но едно такова догонващо положение до неотдавна беше в областта на популярната музика.

За да не възникнат недоразумения…

Предполагам, че, водени от „историческа аргументация“, някои читатели могат да ме обвинят в сърбоманство. Старая се да съм възможно най-обективен, доколкото го позволява собствената ми степен на развитие. Харесвам много черти на сърбите (и езика им), както харесвам много черти у българите и езика им — за което свидетелства и самата тази поредица от статии. Това обаче не означава, че съм сляп за недостатъците на сърбите, нито за тези у българите. И положителните, и отрицателните характеристики на тези (и всички споменавани досега) народи намират проявление в езиците им. Но нека не изпускаме от вниманието си темата на поредицата. Говорим преди всичко за едно далечно бъдеще, до което ни делят дълги векове, през които, ако искаме човечеството да върви по предначертания път, тепърва трябва да се случат някои събития.

Нека си припомним думите на Беинса Дуно:

„Също трябва да се обединят Сърбия, България и Черна гора, и ако доброволно не се обединят, насила ще ги накарат. Под думата „обединение“ разбирайте това, че държавното устройство ще си съществува, само няма да има онуй ръмжене между братските народи, което сега понякога излиза напред. Нещо повече, имайте предвид, че е в реда на нещата всички южни славяни да се обединят в една империя, която ще включва естествено и Солун. Но най-важното е, че докато Христос дойде, съществуването на тази империя ще е факт.“9

За да не възникват погрешни представи, че Учителя говори за нещо като провалилата се Югославия, се налага уточнението, че не става дума за изкуствено (и насилствено) обединение на народи под скиптъра на един от тях, а за разумно премахване на границите, при което „границите“ ще се очертаят сами според езиците на народите. И дума не може да става, че един народ ще властва над земи, в които живеят и други езици/народи:

„Българите скърбят, че сърби и гърци им отнеха миналата година това, което беше тяхно право. Но сърбите не ще задържат взетото. Гърците и те не ще задържат нищо. Кражбата е опасно дело.10

Пак там четем още:

„Българите и останалите славяни трябва да се съединят. Но на ума на поляци и сърби не трябва да се разчита, като се говори за бъдещата култура, защото техният ум е умът на парите. Те са достигнали да имат пари, сила и власт, а бъдещата култура иска нещо повече.“

Ако се иска нещо повече, то може ли да дойде от днешните българи като вдъхновение и за другите славяни? Или по ум българите вече не се отличават от сърби и поляци? Ще е жалко, ако Учителя се окаже прав, че българите, сърбите и гърците ще бъдат „оженени“ по силата на един всемирен Закон, а не по свободната воля и заради разумността на всеки от тези народи.


Бележки:

  1. По превода, даден от проф. А. Чилингиров в неговите „Размисли за българския език“, стр. 5 [^]
  2. Изново, Неделни беседи, XV серия, 1931-32 [^]
  3. Пак там. [^]
  4. Понеже ви изказах това, Неделни беседи, 1935-1936 [^]
  5. Антропологическа особеност на северните славяни, особено на русите, са често срещаните чипи носове, каквито имат само децата на други европейски народи. [^]
  6. Според мен тук трябва да се разбират „траките“, тъй като те са били „римляните“ на Балканския полуостров. Същото се отнася и за другите беседи на Учителя, където той казва, че „латинската раса е дала външните форми“ на българите. [^]
  7. Даване-вземане. Скъпоценният камък. Общ окултен клас, XXIII година, 1933-1934 [^]
  8. Макар доскоро да се говореше за сърбо-хърватски език, а вече се говори за отделни сръбски и хърватски език, в контекста на нашето изследване ми е трудно да ги разгранича. [^]
  9. Протокол от среща на Веригата на 18 (31) август 1910 г. [^]
  10. Искайте сила, имайте вяра; Извънредни беседи, 1914-19 [^]

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

12 коментара за "Българският език и следващата културна епоха — 3 част"

  1. House M.D.  08.09.2016 г. | 22:17 ч.

    И в английския език членуването не е задължително. Напр. когато един обект олицетворява всички други подобни нему обекти. В изречението „Слонът е животно“ думата „слон“ /англ. elephant/ е без определителен член. Elephant is an animal, а не The elephant is an animal.

  2. Петьо  09.09.2016 г. | 21:35 ч.

    Относно бележка 6, как под старите римляни с латинска кръв трябва да се разбират точно траки в думите на Учителя? Според мен тук не може да става дума за „местни“ римляни със столица Константинопол, защото се говори за стари (а не нови или местни) римляни и за латинска кръв. Това за мен еднозначно води към Апенините. Или тръгваме оттам, че древния Рим всъщност е основан от траки?

  3. Стопанина  09.09.2016 г. | 23:15 ч.

    Това е единствената интерпретация, която намирам за смислена – под латинска раса/кръв Учителя е имал предвид средиземноморския тип. Ако се проучат стари книги по антропология и се види дали някой е употребявал този термин по онова време, вероятно ще се намери потвърждение.

    Отворен съм и за други гледни точки, но тази, че шепа застаряващи и/или осакатени ветерани от Апенините, са оставили забележително наследство у българите, не ми се струва особено вероятна, да не кажа – никак.

  4. Емо  10.09.2016 г. | 12:52 ч.

    Днеска сутринта се разправях с комшии които викаха на руски пред вратата ми, естественно бях сам, те 2ма и трябва да отстъпя културно 🙂

    Но няма как да не отбележа, че като ме събудиха докато се караха, ми беше и малко смешно, щото единственото което се чуваше от караницата им беше „бля бля бля“ (като си викаха блять“).

    Казаха ми, че няма да се махнат от пред вратата ми, но се разотидоха след 5 мин.
    Просто трябваше да покажат колко са „големи“.

  5. Gergana  11.09.2016 г. | 01:04 ч.

    Старите римляни са етруски?

  6. Кон_стан_тин  19.09.2016 г. | 19:39 ч.

    Относно риторичния въпрос на Учителя Дънов:…-де е българинът ,питам!

    Повече от ясно е , че човекът загатва за това, че сме дали и на римляни и на гърци, а не обратното.
    Дори на края на изречението няма въпросителен! Българинът е тук и сега , където е бил винаги.

  7. Ева  05.10.2016 г. | 11:28 ч.

    В статията се обсъжда члена на думите, а после, ни в клин, ни в ръкав, се намесва физиогномията – и дори звучи расистко! Да не би и сред нас българите, да няма хора с чип нос, а какво остава за онези с гърбав? И то ако само носа е единствената характеристика…
    Ние, българите, винаги се считаме за най-красивата нация, но това са градски легенди, и то на хора, които не са пътували по света! Най-красивите нации са онези, които са най-мешани по раса – примери в Латинска Америка колкото щеш!
    Моят съвет е, като пишете статия, да се придържате към темата, и „доказателствата“ ви да допринасят за тезата, която защитавате,а не да се размивате с излишни отклонения…
    И между другото, много лингвистични познания ви липсват, тъй като например и трите форми на изказите, посочени от вас:
    1. „Ето човекът!“ (Ecce homo!)
    2. „Ето този човек!“
    3. „Ето тоя човек!“
    Например на испански могат да се кажат по абсолютно същият начин с нюанса, който коментирате:
    1. Aqui esta el hombre!
    2. Aqui esta este hombre!
    3. Aqui esta ese hombre!
    че даже може да се каже и „aquel hombre“, което на български е непреведимо, тъй като нямаме този испански нюанс за отстояние от обекта или доколко познаваме човека.
    И на английски могат да се направят нюанси в зависимост от това, какво се цели да се каже:
    1. This is the man!
    2. This is that man!
    3. This is a man, …
    И най-вероятно квалифицираните лингвисти и преводачи могат да съставят същите нюанси в който и да било друг чужд език…
    Според мен най-интересното в тезата ви е само заченато, а то е за начина на мислене, което засяга развитието на езика на даден народ.
    Езика на даден народ е пряка характеристика на народопсихологията му.
    Обаче, какви са тези обобщения на база западни езици срещу славянски езици, а после нескопосаното разделение на севернославянски и южнославянски езици?!
    Руският ви звучал „меко“, ами испанският и италианският от „западните“ какви са? Шипящите звуци са характерни не само са поляците, ами и за скандинавските езици – и ако погледнете картата, тези народи са близко!
    Изобщо – обобщенията ви ми звучат наивитетно. Само около 10% от статията, засягаща прякото обсъждане защо отзад или отпред е члена на думата, ми хареса (онова за „пред-разсъдъците“)…
    И не мога да разбера защо изводът е, че българският език щял да бъде „лингва франка на бъдещата епоха“, което не знам какво значи, но ми звучи като „световен език“. Ако това сте имали предвид, то ми е чудно как така цял свят говори английски, а някои чужденци дори не знаят, че в държавата България се говори на „български“…
    Още нещо ми хрумна – доколкото съм изучавала в училище, от прабългарският език в съвременният български език са останали само 20-на думи… Не ви ли се струва странно, че народ с толкова силна харизма е претопил езика си в славянския? Значи, кой език е бил априори духовно по-силен и е „завладял“ другия език? Ние и много турцизми сме наследили от турското робство, а и сега охотно грабиме чуждици от западняците (най-вече от английския) и дори загърбваме използването на българската дума, а често има такава дума…или може би нашият език ни звучи „НЕ-красиво“, а?… Може би след 1000 години само историците-лингвистици ще могат да четат днешните писания…или да ни обявят езика за поредния „мъртъв“…

  8. Стопанина  05.10.2016 г. | 11:54 ч.

    В статията се обсъжда члена на думите, а после, ни в клин, ни в ръкав, се намесва физиогномията – и дори звучи расистко!

    Коментирате трета част на материала, без да сте се запознала с предходните части. В първа част е обяснен тесният контекст на размислите ми, включително защо се позовавам „ни в клин, ни в ръкав“ на Учителя. Пак там е обяснен и поводът за това неразбиране:

    И не мога да разбера защо изводът е, че българският език щял да бъде „лингва франка на бъдещата епоха“, което не знам какво значи, но ми звучи като „световен език“.

    Определението на лингва франка беше дадено в началото. Мисля, че там бях уточнил и че статията не е за хора, незапознати с определени учения, тъй като иначе „не мога да разбера“ става неизбежно.

    Да не би и сред нас българите, да няма хора с чип нос

    Антропологически факт е, че няма такива българи. Чипоноси са само децата до определена възраст. Отчетена е и пълна липса на пепеляво руси коси.

    Ние, българите, винаги се считаме за най-красивата нация

    Такова нещо не се обсъжда в материала и коментарът ви ми идва ни в клин, ни в ръкав.

    Най-красивите нации са онези, които са най-мешани по раса – примери в Латинска Америка колкото щеш!

    Това не звучи ли расистко? Иначе… да, там изобилстват примерите за бастардизация – антропологически термин за израждане след прекомерно смесване на раси.

    И между другото, много лингвистични познания ви липсват,

    Примерите с испанския не говорят за дефицит на лингвистичните ми познания, а за непознаване на испански език. Дори да знаех този език, не бих го коментирал, тъй като не попада в тесния контекст на изследването, очертан в първа част.

    И на английски могат да се направят нюанси в зависимост от това, какво се цели да се каже:

    Посочените примери на английски не са еквиваленти на българските нюанси.

    Обаче, какви са тези обобщения на база западни езици срещу славянски езици, а после нескопосаното разделение на севернославянски и южнославянски езици?!

    Единственото нескопосано се изразява в коментар на труд, с който не сте се запознала в цялост. Все едно да почнете да четете книга от третия дял и да отбелязвате, че не разбирате защо героите говорят по определен начин и как са попаднали в дадена ситуация. Ами неизбежно е, когато не са четени първите две части.

    Това, че не сте способна да коментирате по същество и с примери разделението на северни и южни славянски езици, говори за оскъдните ви познания по лингвистика, тъй като лингвистите (всички, без изключения) правят не само такива разделения, но и още повече надробяват славянските езици според регионалните им особености. От една гледна точка има разделение на северни и южни, но от друга гледна точка се делят на източни и западни.

    Още нещо ми хрумна – доколкото съм изучавала в училище, от прабългарският език в съвременният български език са останали само 20-на думи…

    Радвам се, че сте завършила училище, но темата, която разглеждам в тази поредица, е твърде несветска и специфична, за да се коментира с училищни (и христоматийни) познания. Пък и мнимият прабългарски език вече беше отметнат в първа част, където беше обяснено и защо е извън обхвата на темата ни. В този смисъл намесването му в дискусията ми идва ни в клин, ни в ръкав.

    Но искрено благодаря за интереса и че сте си направила труда да напишете този дълъг коментар въпреки всичките му несъвършенства.

  9. Емо  05.10.2016 г. | 12:40 ч.

    Ева, от коментара ви лъха един типичен прикрит гняв, че не се спазва общоприетата „истина“.
    Да не изпаднете в духовна паника, като научите, че езика на Орфей е жив и че си пишем на него в момента?! 🙂

  10. Светльо  05.10.2016 г. | 14:36 ч.

    Ева, как ли е звучал „прабългарския“ език, а как ли „славянския“ език 😉 ? Как щял българския да бъде лингва франка на бъдещето?!?! Че кой е можел да си представи в гръко-римската епоха, че в 21 век, посевместно човечеството, ще говори езика на един див народ впоследствие населявал Британия?
    Славяноезични езици, в основата на които е българският език, се говори на територии от Адриатика до Тихия океан, от близо над 500 млн. души. Няма толкова хомогенна маса народи, които да говорят един или сходен език, населяващи такъв географски ареал. Лично с очите и ушите си съм се убеждавал, че дори и всеки да говори на своя си език, човек може да се разбере в тези географски области, за които стана дума по горе, говорейки своя матерен език. Това е така, тъй като в основата си тези езици имат не само общ корен, но са и твърде близки и до днес. Тъй, че дори и светски погледнато, не само, че не е невъзможно да бъде лингва франка, ами има всички предпоставки за това.

  11. Емо  05.10.2016 г. | 16:31 ч.

    Напълно съм сългасен със Светльо.
    Например аз руския не го говоря почти никак, ама на тях им разбирам почти всичко като ги слушам.
    Един латвиец имах съквартирант и той ми каза, че ако говоря български малко по-бавно и ми разбира много от нещата.

  12. Петьо  05.10.2016 г. | 18:59 ч.

    По мое време в училище думите от т.нар. „прабългарски“ език бяха 8. Търсенията ми в монголския и татарския след това ме отведоха до само едно подобие от тези 8.
    Горе-долу тогава започнах и да осъзнавам, че този измислен език е съществувал единствено в главите на някои „учени“. Понастоящем има много достъпен материал по въпроса и всеки по-осъзнат търсещ може да се запознае.

    Вече бе обърнато внимание, че английските примери не съответстват на българските значения за „Ето човекът“.

    По въпроса за щипящите, славяните и скандинавците, през един дълъг времеви отрязък от живота ми в Полша ми се налагаше да общувам ежеседмично с норвежци и шведи. И през ум не ми е минавало до сравнявам звученето заради щипящи звуци. Ако някой има други наблюдения, нека сподели.

    „Ние и много турцизми сме наследили от турското робство, а и сега охотно грабиме чуждици от западняците (най-вече от английския) и дори загърбваме използването на българската дума, а често има такава дума…или може би нашият език ни звучи „НЕ-красиво“, а?“

    На вас с наследените турцизми и грабещите чиждици, и на които езикът ни ви се струва некрасив – моля, дръжте си тежкото наследство и заграбеното за вас без да го прехвърляте на други около вас, коите не носят такова бреме и не грабят охотно от чужди езици!

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.