Асен Чилингиров: Ивановските стенописи — Албум I

Първо електронно издание

Предговор от автора: Настоящият албум представлява неотменна част от двете мои монографии за стенописите от художествения резерват „Иваново – Красен“, посветени главно на някои проблеми, свързани с датировката и атрибуцията на пещерната църква „Св. Иван Кръстител“ при сегашното село Иваново, Русенско. Той съдържа репродукции от пълната цветна и чернобяла фотодокументация, заснета отчасти през 1965-1966 г. по договора ми с Националния институт за паметниците на културата в София и отчасти през юни 1985 г., предназначена за моя научна публикация. И при двата етапа на заснемането съм използвал своя апаратура и фотоматериали, закупени с лични средства. За заснемането на стенописите през 1966 г. беше използван също електрически агрегат, принадлежащ на местното ДЗС, за което заплатих значителната по това време сума 900 лв., която ми бе приспадната от хонорара за заснемането, възлизащ на 2,200 лв.

Фотоснимките — чернобели копия 24/30 см и негативите към тях — бяха приети от комисия, назначена от директора на Института с протоколи, копия от които притежавам — по-нататъшната съдба на предадените от мене фотоснимки не ми е известна. Публикуваните тук репродукции са направени от дубликати на негативите, заснети заедно с оригиналите, които съхранявам. Обстоятелствата, свързани с договорните ми отношения с българските държавни институции и издателства, са изложени подробно в публикациите ми и не намирам за нужно тук отново да ги описвам.

Асен Чилингиров: „Ивановските стенописи — Албум I“

Свали албума (PDF, 44 MB)

Заснемането на стенописите, също както и външните снимки на обектите, е извършено с помощта на най-съвършената за времето си фотоапаратура и с най-добри цветни и чернобели фотоматериали. През 1965-1966 г. това бяха фотоапаратите Exacta Varex II A (24:36) с обективи Zeiss Tessar 2,8/50 и Zeiss Flektogon 4/20, Zeiss Icoflex (6:6) с обектив Tessar 3,5/75 и Mentor (13:18) с обектив ApoТessar 4,5/210, а фотоматериалите бяха Agfa Isopan и Agfacolor, като освен това беше използван и фотоматериал за снимки в инфрачервения спектър също с фотоплаки и филтри от ГДР, закупени от мене в комбината ORWO, Волфен — такива снимки бяха направени от мен за първи път в България. При заснемането на стенописите и другите обекти през 1985 г. освен чернобели материали от ГДР вече използвах цветни негативни и диапозитивни филми Agfachrome R 100 S от фирмата Agfa-Gevaert и Fugi RD 118, а заснемането беше извършено с два фотоапарата Asahi-Pentax (6:7) със съответния към тях набор обективи.

За пълнота на документацията в албума са включени също така репродукции от документални снимки, заснети преди мене, повечето от които представят състоянието на стенописите преди „реставрацията“, извършена от художничката при Народния музей в София Вера Недкова през 1950-те години, в резултат на която са загубени съществени детайли от оригиналите. За заличаването на второто име на дарителя на църквата цар Иван Асен ІІ съм писал обстойно и съм представил документен материал и в двете монографии за Ивановските стенописи, допълнен тук с още фотоснимки. А че драскането на „графити“ в поставения под защита на българските закони и ЮНЕСКО комплекс продължава две десетилетия след обявяването му за национален паметник, показва една репродукция на подписана и датирана в 1985 г. „графема“ (табл. LIV).

Тъй като представянето на илюстративен материал с близки и далечни или изобщо отсъстващи паралели на Ивановските стенописи представлява темата за още един албум с фотоилюстрации, чието издаване е предстоящо, тук такива паралели не се дават — с изключение на табл. ХХІV и ХХVІ, където считам за важно, те да се покажат на това място. В текста и на двете монографии се дават подробности за двата случая — за широкоизползвания в иконографията на паметниците от византийския и българския кръг иконографски тип на Богородица – Оранта още от първите векове на християнството, възприет от дохристиянската духовна традиция и за голямата стилова близост на стенописите от търновската църква „Свети апостоли Петър и Павел“ със стенописните фрагменти от съборната църква на манастира „Свети Архангели“ при Иваново, украсена със стенописи значително преди църквата „Св. Иван Кръстител“.

Във фотодокументацията не са включени репродукции на стенописи, заснети след проведената през последните десетилетия на миналия век реставрация и консервация на паметника — освен две фотоснимки, представени ми любезно от д-р Любомир Цонев и включени във втората моя монография, издадена в 2015 г., както и една фоторепродукция на сайта на ЮНЕСКО. Понеже този сайт в момента не е достъпен, в приложението към албума, съдържащо текстовете от изследвания на Ивановските стенописи, е представено копие от сайта, заснето през 2014 г. Що се отнася до издаването на документация, отразяваща извършената от Националния институт за паметниците на културата работа по стенописите, това е задача на този институт — също както е задача на института и на българската наука да изложат и обяснят причините за извършените манипулации с един от най-забележителните паметници на световното изкуство.

А. Чилингиров
Берлин, 25 юли 2015 г.

Други книги от автора, вкл. двете основни монографии за Ивановските стенописи, ще намерите за свободно сваляне в книгохранилището »

Споделяне на публикацията

Google1

За Асен Чилингиров

tschilingirov@mail.bg | Проф. д-р Асен Чилингиров е роден през 1932 г. в София. Завършва история, музика и история на изкуствата в България. От 1964 г. живее и работи в Берлин, Германия. Там завършва история на изкуствата и в Хумболтовия университет. Автор е на над 400 научни труда. Между тях са “Голяма история на християнското изкуство в България” и “Културна история на България”, издадени на немски език във ФРГ и ГДР. Професор, преподава в Берлинския и Лайпцигския университети. Главен консултант е за Балканското изкуство в Енциклопедията за средновековно изкуство в Рим в периода 1984 – 1995 г.

Всички публикации

4 коментара за "Асен Чилингиров: Ивановските стенописи — Албум I"

  1. Петьо  29.08.2016 г. | 21:43 ч.

    Искрени благодарности за труда!

    Прави впечатление изключителното качество на фотографиите, особено на тези от Д. Кацев и от самия автор – А. Чилинигиров.

    Прави впечатление и как в трудовете на Грабар и описанията на ЮНЕСКО не се пропуска да се спомене, че стенописите в Иваново са непременно по-късно от техните уж образци от византийската школа. Сякаш не е възможно изкуството в България да е било на по-големи висоти от това в Цариград.

    В предговора към приложението А. Чилингиров пише:

    „Макар че от тази статия съществува и български превод, издаден от изд. «Наука и изкуство» в София през 1983 г., поради съществени различия в текста тук се дават във факсимиле и двете нейни версии – оригинала и превода – за да може читателят сам да извлече своите заключения относно тези различия.“

    Ако и да разбирам малко френски, ми е трудно да чета толкова дълъг текст при това на такава тематика. Със сигурност има и читатели доста по-слабо запознати с този език или съвсем без познания. За тях би било добре все пак авторът да поясни за какви точно различия става въпрос.

  2. А. Чилингиров  30.08.2016 г. | 14:22 ч.

    Отговор на въпроса на Петьо:

    В своите първа и втора публикация за Ивановските стенописи Андрей Грабар пише, че те се намират при Лом, в Северозападна България. Той е имал командировка от НМ и БАИ да изследва старините в Северозападна България – командировка и поръчка за изследване на старините в Североизточна България е имал Шкорпил и изследването му (очевидно със съкращение на текста) е издадено в отделна книга, откъси от която публикувам във факсимиле. Грабар нито е имал задача да изследва старините в Североизточна България, нито е ходил там. И е объркан от названието на реката, до която са пещерните църкви, „Русенски лом“ (лом с малка буква! – т.е. от „ломящ“). И дори след излизането на книгата на Асен Василиев, от която получава в Париж екземпляр, изпратен му от автора, продължава да локализира Ивановските стенописи при гр. Лом в Северозападна България. При издаването на избраните му съчинения от българското издателство „Наука и изкуство“ през 1983 г. преводачът и редакторите на издателството поправят съответния текст, като заменят Лом и Северозападна България с Русе и Североизточна България. Малка грешчица – лапсус калами. За поправката в текста на автора те не информират читателя – или, казано без усукване, подпомагат автора в измамата пред читателите в България.

    За снимките на Димитър Кацев – те са изготвени с най-високата професионална техника от първата половина на ХХ век. За съжаление, целият фотоархив на НМ в София е унищожен при бомбардировката през януари 1944 г. Според думите на проф. Вера Иванова-Мавродинова, която беше щатна сътрудничка на музея и лично ми е разказала за случая, тя била приготвила за евакуация архива, но нейният началник, бъдещият академик Кръстю Миятев, не ѝ е позволил да изнесе архива от музея.

  3. Илиан  30.08.2016 г. | 19:22 ч.

    Г-н Чилингиров, в мрежата попаднах на информация, че в съборената църква е открит и дарителски портрет на Иван Асен, държащ в ръката си храм. Отговаря ли това на истината, или е грешка.

  4. Петьо  30.08.2016 г. | 19:57 ч.

    Благодаря за отговора, д-р Чилингиров!
    За мен той изяснява въпроса, а именно „казано без усукване, подпомагат автора в измамата пред читателите в България.“, че последният не е посещавал мястото.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.