Любовта в антропософията (5)

Духовно-научният мироглед за Любовта в подбрани изказвания от д-р Р. Щайнер. Пета част

Продължава от първа, втора, трета и четвърта част.

Любовта на хората е въздухът или храната, която приемат боговете. В гръцката митология са я наричали нектар и амброзия.1

* * *

Решаващо за избора на детето, дали повече се насочва към бащата или повече към майката, е — ако мога така да се изразя — възникващата привързаност в живота към въпросното същество, на което детето подражава. Детето избира не само по любов. То избира според нещо още по-висше, отколкото е изборът по любов. То избира според това, което, ако потърсим в по-късния живот при човека, откриваме религиозната преданост. Изглежда много парадоксално, но е така.

Цялото сетивно-физическо поведение на детето, когато подражава на всичко, е израз, че тялото на човека до смяната на зъбите — естествено постепенно намаляващо, но особено силно в ранната детска възраст и продължаващо чак до смяната на зъбите — се стреми към оживяване с такива чувства, каквито по-късно се проявяват само в религиозната преданост или в участието в култови церемонии. Тялото на човека, когато пристъпи във физическия живот, е изцяло потопено в религиозни потребности, а любовта по-късно е само отслабване на това, което всъщност е чувството на религиозна отдаденост.

Можем да кажем: До смяната на зъбите детето е предимно подражаващо същество, но формата на изживяването, която протича като кръвта на живота чрез това подражание, е — не бива да разбирате неправилно думите, понеже за да се означи нещо така чуждо на съвременната култура човек трябва да употреби понякога необичайни изрази — телесна религия. Детето живее до смяната на зъбите в телесна религия.2

* * *

Човекът е трябвало да получи егоизма като необходимост в земното развитие. Без егоизъм не е възможно той да изпълни земната си задача, понеже тя се състои именно в развитие от егоизма до любовта и чрез любовта да се облагороди егоизма, да се одухотвори. В края на земното развитие човекът ще бъде проникнат от любов. Той обаче може да се развие само в свобода до тази любов чрез това, че още от началото егоизмът е бил присаден към същността му.

Егоизмът е опасен и вреден във висока степен, ако човек предприеме нещо, което лежи зад света на обикновеното съзнание. Когато егоизмът, от който е проникната всъщност цялата човешка история, причинява вреда след вреда още в обикновения сетивен живот, би трябвало въпреки това да кажем, че тези вреди са дреболия в сравнение с големите вреди, които той предизвиква, когато може да работи със средствата на окултното познание.

Така при тези, на които са дадени средствата на окултното познание, винаги е съществувала необходимата предпоставка така строго да подготвят своя характер, че колкото и да са големи изкушенията на света, да не искат да работят в смисъла на егоизма. Това е първият важен принцип на подготовката за окултното познание, т. е. характерът на човека, който се допуска до такива познания, да не му позволява да използва окултните познания в егоистичен смисъл. Това естествено обуславя факта, че само малко хора са били избирани, постепенно да бъдат приети в течение на човешкото развитие в окултните школи, които в древните времена са се наричали мистерии, и само на тези малко хора са били давани средствата да се издигнат до такова окултно познание.3

* * *

Любовта в антропософията (5)

Любовта е различна при мъжа и жената. При жената любовта изхожда от фантазията и винаги е свързана с оформянето на образ. Жената никога не обича напълно само реалния мъж, който стои в живота; мъжете съвсем не са такива, че човек със здравословна фантазия да може да ги обича такива, каквито са днес, а винаги има нещо повече вътре, това е образът от онзи свят, който е дар на небето. Мъжът обаче живее с желанието; любовта на мъжа носи изключително страстен характер. Женската любов е потопена във фантазия; мъжката любов е потопена в желания.4

* * *

Който е възпитан чрез духовната наука, може да внесе това, което изживява чрез духовната наука с най-активната същност от своята личност също и в социалния външен живот, все едно дали заема ръководен или обикновен пост в живота. Защото това, което се изживява с цялата личност, когато стане дело, става също изживяване. Външното изживяване обаче, при което личността изцяло трябва да се прояви, е изживяване на любовта. Познание, което се стреми да изживее идеите в духа, ангажира целия човек така, че този човек се поставя с любов в социалния живот и внася любов в социалните идеи. Както непосредственото изживяване на духа става вътрешно в духовното изследване, така чрез троичното разделяне на социалния организъм духовната наука внася любовта в социалния живот, в общността. То представя идеите като такива в самата действителност така, че любовта може да стане носител на тези идеи.

Любовта в социалния живот може да бъде свързана само с изживяната, а не просто с познавателната наука. Поради това, когато човек изхожда от духовната наука, както тук се има предвид, насочва поглед преди всичко към връзката на духовно-научните познания, духовно-научния живот със социалната любов, със социалната, изпълнена с любов, практика, която е не само рутина, а се изживява като любов, изпълнена с просветляващи идеи.5

* * *

Когато някой приеме всички мисли, дадени днес в антропософията, приема мислите на висшите йерархии, боговете. Но това мислене би създало ледена студенина в нас. Затова трябва да свържем тези божествени мисли с топлина, която събужда в нас любов. Дори първоначално това да е само малко възможно, то е подобно на първите прояви на живот в зародиша на едно растение. Едва чрез Христовото събитие става възможно за нас да свържем мъдростта с любовта.6

* * *

Царството на човеко-животните (от лемурийската епоха) се разделя в две царства и в два пола. С това при хората се поражда физическата любов, която отново свързва двата пола и от друга страна прави възможно по-висшето развитие, духовното познание. Поради това, че човешкото царство се разцепва и се поражда физическата любов, боговете получават възможността да се издигнат за сметка на хората, понеже физическата любов на хората е жизнено необходима за боговете, също както дишането и кислородът от растенията са необходими за човека и животното, а отразената от минералното царство светлина — за растението. В гръцките саги се разказва, че боговете са живели от нектар и амброзия. Това е мъжката и женската любов на хората. По същото време в хората се развива сърцето, белите дробове и топлата кръв — преди те са дишали чрез хриле, понеже са живели в атмосфера, в която не са можели да дишат с бели дробове. Дихателните органи постепенно се променят, за да може да се диша кислородът от въздуха. Възходът и развитието се състоят в преодоляването на физическата любов от хората.

Разделянето на двата пола е било необходимо, за да може интелектът да се развие в човека. Поради това в него става разделяне на по-висша и по-низша природа. Също и това, което свързва двата пола, трябва да се преодолее. Нова степен във възхода е, когато човекът пожертва силите на физическата любов и ги преобрази във висши сили. Чрез жертването на тези низши сили, висшето може да се прояви навън. Като следваща степен той трябва да жертва силите, които отнема от растителния свят. Чрез дишането човекът поема кислород, живот, който растенията издишват. С ритмитизацията на дихателния процес и с вътрешното одухотворяване на човека, дишането му ще става по-чисто. То ще съдържа по-малко въглена киселина, няма да консумира така бързо околната атмосфера и няма да отнема толкова много жизнена субстанция, т. е. кислород от другите същества.

Разказва се за йогите, живеещи в пещери, че могат да го правят, което почива на тяхното одухотворяване. То пречиства диханието им така, че могат да живеят дълго време, без да имат потребност от нов въздух, понеже въздухът около тях остава чист. Колкото повече даден човек е одухотворен, толкова по-малко въглена киселина издишва и по-дълго може да остане в един и същ въздух. Наистина може да се каже, че материалистът замърсява въздуха с дишането си много повече от един идеалист.7

* * *

В областта на любовта материализмът днес достига дори до позорна научност, — нещо, което никога преди не се е случвало на Земята. Най-лошото, което днес се прави, е смесването на любов и сексуалност. Това е най-позорното проявление на материализма, най-дяволското на съвременността.8

* * *

Ако нашите страсти не извираха от органичния живот на тялото ни, то волята в известен смисъл нямаше да има нищо за правене. Който прозира волята, знае, че тя се опира на страстите, на силните желания. Но ние можем да освободим от страстите ни също и това, което действа като същинската сила на волята. До известна степен я освобождаваме в социалния живот. Но това ни дава да разберем, за какво всъщност става въпрос. Ние я освобождаваме в социалния живот затова, защото, когато обичаме ближния си, когато вникнем в ближния, прилагаме лишена от страсти воля. Тази безстрастна воля може да се школува, когато не само желаем това, което може да се постигне във външния свят, това, към което ни подтиква едно или друго желание, а насочим волята си към човека в нас и неговото развитие.9

* * *

Ако изследвате кръвта на днешните хора — но не с химически средства, а със средствата на духовното изследване — и тази на хората, които са живели няколко хилядолетия преди появата на Христос, бихте открили, че тя се е променила, и е получила характер, който все по-малко я прави носител на любовта.10

Към шеста част »

Подбор: У. Швенденер

Превод от немски: Нели Спиридинова-Хорински


Бележки:

  1. Събр. съч. 97 Християнската мистерия (1906/1907), стр. 166, немско издание 1981 г. [^]
  2. Събр. съч. 306 Педагогическата практика от гледище на духовно-научното познание за човека. Възпитанието на детето и младия човек, Дорнах (1923), стр. 51, немско издание 1956 г. [^]
  3. Събр. съч. 137 Човекът в светлината на окултизма, теософията и филосфията, Кристияния (Осло) (1912), стр. 16сл., немско издание 1973 г. [^]
  4. Събр. съч. 303 Нормалното развитие на телесно-физическия организъм като основа за свободното разгръщане на душевно-духовния човек. Коледен учителски курс, Дорнах (1921-1922), стр. 246, немско издание 1978 г. [^]
  5. Събр. съч. 255б Антропософията и нейните противници (1919-1921), стр. 260, немско издание 2003 г. [^]
  6. Събр. съч. 266/2, От съдържанията на езотеричните уроци, том II (1910-1912), стр. 234  немско издание 1996 г. [^]
  7. Събр. съч. 266/1 От съдържанията на езотеричните уроци, том I (1904-1909), стр. 151сл., немско издание 1995 г. [^]
  8. Събр. съч. 143 Свръхсетивните опитности. Пътища на душата към Христос (1912), стр. 184, немско издание 1970 год. [^]
  9. Събр. съч. 329 Освобождаването на човешкото същество като основа за ново социално преобразование. Старото мислене и новата социална воля (1919) Базел, Берн, стр. 299, немско издание 1985 г. [^]
  10. Събр. съч. 112 Евангелието на Йоан, разгледано във връзка с другите три евангелия и особено с Евангелието на Лука (1909) Касел, стр. 206, немско издание 1959 г. [^]

Споделете публикацията

Google1

За Нели Хорински

nelih@otizvora.com | Нели Хорински е преводач на свободна практика и осигурява за „От Извора“ чудесни антропософски материали и тематични цитати. „Ние поемаме заедно наистина един труден път нагоре срещу течението, но пък към една велика цел, към духовната светлина, която трябва не само да ни се разкрие в мисли, но и да се превърне в реално изживяване.“

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.