Ганчо Ценов срещу отборът фалшификатори на историята ни (5)

Осъвременено електронно издание на рядката антикварна книга „Прокопиовите хуни и Теофановите българи: Турци или славяни основаха българската държава“ от д-р Ганчо Ценов

Продължава от първа, втора, трета и четвърта част.

Ганчо Ценов срещу отборът фалшификатори на историята ни (5)

Глава III
Наука или политика

21. Политически съображения

Господата Ников и Мутавчиев са недоволни от Ценов не толкова, защото онова, което той изнася, е невярно, а защото той със своите писания способствал да дискредитира България пред чуждия свят и с това нанасял голяма пакост на страната. Политически причини ги карат, значи, да постъпят тъй с Ценов. Ако Ягич и други бълват гущери против Ценов, то не било, защото Ценов е разклатил тяхното становище, а защото с доказателствата си, че Тракия и Македония са били български земи преди Аспарух, че Св. писание е преведено на български и пр., принасял пакост на България!

А господата Ников и Мутавчиев, които защитават „истината“, че българи са само жителите между Дунава и Балкана, а Тракия и Македония, за които аспирират други народи, не били български земи, правили това в полза на България! Добре. Понеже тезата на Ценов, че Тракия и Македония са български земи, принася вреда, а тезата на Ников и Мутавчиев, че истински българи били само жителите между Дунава и Балкана, принасяла полза, да видим за кого е тая полза.

22. Защо за българи се смятат само жителите между Дунава и Балкана и каква полза принесе това на българите?

Известно е, че Русия се стремеше да се доближи до Дарданелите. За постигане на тая цел русите се осланяха повече на православието, отколкото на славянството. За да се дойде до Цариград, трябва да се мине през България. Интересите на русите изискваха Тракия, която им трябваше за хинтерланд, да бъде тяхна. На българите те можеха да отстъпят място само между Дунава и Балкана, където те и по място, и по численост нямаше да са в състояние да им пречат. Предвид на това, по време на църковната борба, патриархът се съгласи, по съвета на русите, да позволи българска църква само на жителите между Дунава и Балкана. А понеже българите си извоюваха самостоятелна църква и извън тая област, патриаршията ги обяви за схизматици.

Русия се солидаризира с патриарха и не призна българската църква, ако и в тая църква да се служеше на същия език, на който се служеше в руската. С други думи, Русия не искаше да признае българската църква в Тракия и Македония, а с това не искаше да признае и българската народност в тия земи.

Скоро преди руско-турската война излязоха: Църковната история на Голубински и Българската история на Иречек. Макар че още Дринов в 1872 г. каза, че ако българите са живели още в V век като голям народ по средния Дунав и в Панония, не може да се вярва на приказката, че те едва в края на 7 век били дошли в Мизия, при все това Голубински и Иречек поддържаха тая басня и казаха, че българската държава била основана едва в 679 г. от третия Кроватов син Аспарух между Дунава и Стара планина, следователно, българи били само жителите между Дунава и Балкана — както желаеше Русия.

Отвори се война с Турция. Русите се оказаха неподготвени. Те тръгнаха с недостатъчно сили и едва-едва се добраха до Сан-Стефано и бяха слаби да защитят заетата територия. Когато техните противници, англичаните и австроунгарците, видяха, че те са отслабнали и не са способни за сериозна съпротива, лишиха ги в Берлинския конгрес от голяма част от завоюваната земя. Неприятелски разположените към Русия сили решиха да се създаде едно васално българско княжество само за жителите между Дунава и Стара планина, защото „науката“ и Русия считаха за българи само тия жители.

В България се дигна по онова време плач до Бога, защото българите се надяваха на свобода за всички българи или най-малкото за ония българи, които признаваха екзархията, когато казаните сили си мислиха, че са били справедливи по отношение на българите, даже и по-справедливи, отколкото трябвало, защото те им дадоха и Софийския окръг, който не влизал в Аспарухова България. Ако освен това се даде автономия и на Пловдивския санджак, то стана поради Баташките кланета, от които се виждаше, че Южна България е населена с българи, които искаха независим живот. От тия примери се вижда, какво значение има познаването на историята за политиката на един народ и че ония, които поддържат, че българи били само жителите между Дунава и Балкана, принасят полза на чужди държави и вреда на България. Ако хората знаеха, какви са българите, друга щеше да бъде съдбата на българското племе.

23. Защо се разпокъса българското племе на Берлинския конгрес?

То се разпокъса, защото западните сили по никой начин не искаха да допуснат велика Русия да стигне до Дарданелите и Егейско море.

То се разпокъса и затова, защото западните сили го считаха за мост, по който русите възнамерявали да стигнат до Дарданелите и Егейско море, което западните сили по никакъв начин не искаха да допуснат. Бояха се от това не само Австро-Унгария поради многото славяни, които тя владееше, но и Англия и Италия, които по никой начин не искаха да допуснат руския флот в Средиземно море.

Както е известно, италианският министър-председател Криспи беше първият, който си издигна гласа в полза на България след разрива между Русия и България. Ако Англия и други подкрепиха българите по време на Съединението на Южна със Северна България, то стана, само защото русите направиха грешката да си изтеглят офицерите из България. Без тая грешка Съединението нямаше да стане, защото западните сили нямаше да позволят съединение под руски протекторат, а Русия беше слаба да се наложи.

24. Политиката на русите и българите

Всички тия факти ясно сочат, каква политика се налагаше и на руси, и на българи. Българите трябваше да засилят националната си култура, русите трябваше да подпомогнат това и чрез национална България, която извънредно симпатизираше на Русия, да стигнат до проливите, за които мечтаеха. Това не разбраха нито руси, нито българи. Нито от българска, нито от руска страна не излязоха теоретици да обяснят, как да се наредят отношенията между руси и българи, за да има полза и за двете страни. Българската народност не интересуваше русите. Те се интересуваха от българите само дотолкова, доколкото българите им служат като средство за постигане на известни цели; не служат ли за това, не се интересуват за тях: па и не знаеха, какво нещо са българи.

Понеже българите бяха живели столетия под робство, истинско робство, мислеха си, че те сами не могат да се управляват, затова наместо да попаднат под властта на някой чужд народ, трябвало да се поставят под протектората на славянска и православна Русия. Но, понеже не всички българи бяха на това мнение, те се разделиха на два дела. Единият дял беше за самостоятелна България, другият — за руско покровителство. Тоя дял българи казваха: „Русия не иска нашето подчинение, тя иска само да вървим с нея и да не дружим с нейните противници.“ В що се състои самостоятелността тогава? Както и да е, това беше една политическа мисъл, върху човек би могъл да се замисли. Ще кажем, че хората обичаха своята народност си мислеха, че тая политика е най-добрата за национална България. Добре, но, за да стане сватба, изисква се и двамата да кажат „да“. Когато само единият иска, а другият не иска, не може да стане сватба.

Русия води война с Турция по-малко, за да не кажем изобщо, за славянството, отколкото за православието. И понеже българите не се считаха за православни, защото не искаха да се служи в църквите им на гръцки, Русия не признаваше тяхната църква, а с това не признаваше и българската народност на останалите под робство българи, които бяха под ведомството на българската Екзархия. Нейните консули в Турция бяха първите, които излязоха да доказват, че македонците не са българи. Нейната дипломация постави небългари за владици в епархии на Екзархията, които си имаха свои владици. С други думи, Русия беше против българската народност в Тракия и Македония.

От факта, че Русия искаше протекторат над свободното Българско княжество, а на останалите под турско робство българи не признаваше църквата и народността, явно се вижда, как Русия си мислеше бъдещето на българския народ. Тя не искаше една самостоятелна българска народност, а се стремеше, когато стигне до протоците, да приобщи чрез църквата живеещите извън пределите на България българи към своята народност. Русия не се грижеше за славянството, а за русизма, което собствено беше нейно право. Затова ония българи, които поддържаха тия руски претенции, трябва да се означат като антинационалисти, които туряха руските интереси над българските. Към тоя дял българи спадаше и проф. Васил Н. Златарски.

25. Науката на В. Златарски

a) Политическата тенденция на В. Златарски

Васил Златарски произлизаше от едно крайно русофилско семейство или от оня дял на българския народ, който беше за поставяне на България под руски протекторат. Според биографията му от П. Ников, той бил завършил средно и висше училище в Русия. В Петербург следвал по-старият му брат, вероятно емигриралият в Русия български артилерийски офицер Златарски. Той извикал там по-младия си брат Васил и го настанил на учение в Русия. Какъв български патриот беше тоя български офицер, може да се съди от това, че той беше от ония избягали в Русия детронатори на българския княз Александър, за да се постави България под руски протекторат, който след амнистията не се завърна в България. От това може да се съди, дали той беше възпитал по-младия си брат Васил в любов към България или в любов към Русия.

Така възпитаният Васил Златарски след завръщането си в България се зае да обоснове „научно“ тезата на Голубински и Шафарик, че българи били само жителите между Дунава и Стара планина. Интересното е, че тъкмо тогава „славянофилите“ в България си чупеха перото да доказват, че българите не са били славяни, а били турци, защото Златарски, който правеше това, беше подпредседател на Славянското общество в България. „Славянофилите“, които бяха всъщност русофили, не искаха да признаят, че българите са славяни, защото, ако се каже, че българите са славяни, ще трябва за българи да се смятат всички славяни на Балканския полуостров, които се наричат българи. Това не беше в интереса на Русия, защото в такъв случай българската държава би трябвало да се простре до Егейско море. Русия искаше една България от няколкостотин хиляди души само между Дунава и Стара планина, защото само тая България не пречеше на нейните планове. В. Златарски се зае да обоснове „научно“ тая тенденция.

б) Основаването на българската държава

Златарски започна да доказва, че Аспарух бил довел турски българи в Долна Мизия. А когато се пита, защо тия турци оротуват славянски, а не турски, отговаря се, че те се смесили тук със славяни и научили техния език. За да не се помисли, че е голословен, Златарски каза, че това били свидетелствали византийските хронографи Теофан и Никифор.

Чета аз тия автори и намирам, че те нищо подобно не са писали и че Златарски в случая буквално е преписвал Голубински и Шафарик, докато Теофан и Никифор разправят съвсем друго. Те веднъж разправят, че българската държава е основана от сдружаването на хуни или хуногундури и българи. Хунът Кроват или Куврат бил съединил хуни с българи и тъй основал българската държава. На друго място същите тия автори наричат хуните славяни и пишат, че българската държава била настанала от съюзяване на славяни и българи. Под славяни те разбираха в случая седемте гетски племена, които от памтивека живееха на Балканите. Предвид на това, Теофан и Никифор пишат, че след като бил разбит Константин Погонат, от седемте съседни и съюзни славянски племена северите (хунските савири) били взети из Берегавската (Берковската) клисура и били поставени към изток да пазят границата откъм гърците, а от другите седем славянски племена едни били поставени на запад против абарите в Панония, а други на юг (против гърците). Йордановите хунугури и савири Теофан и Никифор са означили тук като славяни.

Както и да е, от Теофан и Никифор, които Златарски вика за свидетели, се вижда, че българската държава е основана от славяни, защото славяните пазеха държавата от гърците и абарите. Там, където има завоевание, завоевателят пази завоюваната територия, а не поробеният. Тук пазители на държавата против неславянски народи бяха славяни, затова те са били господари в държавата. Оня е господар, който разполага със силата. Тук със силата разполагаха славяните. Тия славяни се нарекоха българи, след като се съединиха с българите.

Освен това, българската държава се основа, според Теофан и Никифор, от седем славянски племена, а не само от едно, от аз-овците между Дунава и Балкана на изток от Искъра, както учат Златарски и други. Тия славяни населяваха земята от Горна Панония до Днепър. Според Теофан и Никифор, северите били поставени на изток да пазят границата. Тоя източен дял на българската граница е опирал до Цариград, защото Теофан (p. 436) пише, че император Константин Копроним в 764 г. изпратил тайно хора да хванат Склавун, княза на северите. Щом станало това, Копроним нахлул в България и стигнал до Цика (Виза). Северите са били, значи, поставени в земята между Виза и Цариград, ако е трябвало да се обезвреди северският княз Склавун, за да може Копроним да стигне до Цика или Виза, тъй че България по време на Аспарух е опирала до Цариград, а не само до Стара планина, както се казва от Златарски и други.

Че България е опирала по онова време до Цариград, се разбира и от други места у Теофан. На стр. 358 той пише, че Константин Погонат отворил война на българите (водени от Аспарух) и заповядал на войската си да навлезе (от Азия) в Тракия. Тракия, значи, не се е намирала тогава под негова власт. След смъртта на Константин Погонат, пише Теофан (p. 364) Юстиниан II, синът на Погонат, развалил сключения договор между българите и баща му и потеглил срещу Склавиния и България и стигнал до Солун, където българите го разбили. Земята, значи, между Цариград и Солун не е спадала по време на Аспарух под властта на византийския император, защото той в тоя случай нямаше да воюва за нея, а е била под властта на съюзените склавини и българи, от които той искаше да я превземе. Понеже българите отблъснали от Солун византийците и ги изпъдили от Тракия в Азия, кой е населявал Солун и Тракия по време на Аспарух? Българите. Тая земя Погонат беше признал по договор за българска земя.

Само тоя факт окончателно опровергава тезата, че по време на Аспарух българската държава се е намирала само между Дунав и Балкана, както и тезата, че Солун никога не е бил български. Същото се разбира и от Анастасий Библиотекар, който пише, че по време на Борис българската държава е опирала до самия Цариград, както и от Хамартол, който свидетелства, че българският цар Михаил е владеел Солун, и пр.

Защо тогава се казва, че българите били владеели по време на Аспарух само до Стара планина и че Южна Тракия и Солун никога не са били български? В полза на България ли, или в полза на чужди народи се прави това?

Тук нека споменем и друг един факт. Мутавчиев ни упреква, че сме отъждествили Берегава с Берковица, защото според него Берегава се намирала „в Източна Стара планина, близо до Черноморския бряг“. Значи, там живеели северите. Добре! Понеже Мутавчиев тук защитава тезата на Златарски, нека ни бъде позволено да забележим следното: според Златарски, Аспаруховите турци живеели най-напред в едно от островчетата в устието на Дунав. След това минали Дунава и стигнали до Варна. Заетата от тях област се е простирала, значи, между устието на Дунав и Варна, а проходите Гулишки и Ришки, в които според Мутавчиев живеели северите, се намират повече от 100 километра южно от Варна. Как можаха българите да разполагат със северите, които те не владееха? Освен това, Теофан казва, че северите били преместени на изток. Към кой изток бяха преместени северите, ако те досега са живеели до брега на Черно море? Има ли смисъл тезата на Мутавчиев?

Но нека бъдем кратки. Хуните живееха на запад от Осъм и от Родопите. В случая те нахлуха от запад и стигнаха до Варна и Цариград. Понеже аз-овците са били неблагонадеждни пазители на границата, те взели Берковските хуни, или я-овците, и ги поставили на изток до Цариград да пазят границата.

Българската държава и сега, както и във време на Кроват, обемаше земята от Горна Панония до Днепър и на юг до Егейско и Йоническо морета.

Сам Аспарух е бил славянин, защото е носил славянската титла княз. Аспарух не е основател на българската държава, защото той е бил пети български княз край Дунава. Преди него е князувал Безмер, който е произлизал от същия род Дуло, от който е произлизал Аспарух. Тезата, че „монголецът“ Аспарух бил довел една гола и мръсна ордица в Мизия, където покорил славяни, не почива на научни основи и трябва да се характеризира като чиста измислица.

Понеже, въпреки всичко това, В. Златарски, се зае да доказва, че българи са само жителите между Дунава и Балкана и че Тракия никога не е била българска, може да се разбере, дали с наука или с политика се занимаваше той. И дали Мутавчиев, който с разни увъртания се мъчи да защити тая теза на своя учител, се ръководи от истината, или иска да осуети истината чрез компрометирането на Ценов.

26. Съзнателно или несъзнателно Златарски направи това?

Аз казвам, че тук има факти, които изключват всяко заблуждение.

1. Златарски не е могъл да се заблуди, че според Теофан и Никифор българите били дошли едва в 679 г. откъм Волга и Дон до Дунав, понеже Теофан и Никифор никога не са писали такова нещо, а са писали, че българите са населявали Тракия и Илирия преди това мнимо нахлуване.

2. Златарски не е могъл да се заблуди, че българската държава е основана от доведени от Аспарух в 679 г. турци, ако Мизия още в 4 век се казваше България; ако според Теофан и Никифор тя е основана от славяните, които населяваха Панония и Дакия до Днепър, както и Тракия и Илирия.

Освен това, има данни, от които се вижда, че той е знаел известни факти, които още преди 30 години бях посочил, но, за да защити тезата, че Тракия не била българска земя, той ги е или премълчавал, или изопачавал.

Така например, Теофан (стр. 436) пише, че Константин Копроним нахлул в България и стигнал до Цика (Виза), от което се вижда, че земята между Виза и Цариград, която заемаха северите, се е считала за българска земя.

По-натам същият Теофан пише, че Никифор тръгнал (в 807 г.) на поход против българите и завзел Одрин (p. 482), от което се вижда, че земята между Цариград и Одрин е била населявана тогава от българи. Никифор тръгнал на поход против българите, за да превземе Одрин. Златарски, за да защити тезата, че Одрин не е бил никога български, предава тоя факт по следния начин: „Никифор потеглил в поход против българите, но, като стигнал Одрин… върнал се.“ (История I, 251), от което се разбира, че Никифор се е движил из византийска земя и че Одрин е бил византийски град, въпреки че Никифор пише, че е бил български.

Никифор беше наследен от Михаил Рангабе (811-913). Теофан (стр. 495) пише: „Михаил излезе против българите чак до Чорлу“, от което се вижда, че земята между Цариград и Чорлу, както и самият Чорлу, са били тогава български. Златарски обаче предава това тъй: „Император Михаил потеглил в поход против българите, но, когато стигнал до Чорлу, войниците му се разбунтували“ (Ист. I, 261), от което се разбира, че земята между Цариград и Чорлу, както и самият Чорлу, са били византийски, а не български.

Когато се направиха разкопките при Абоба, намериха се имената на кастелите, които са влизали в пределите на българската държава. От тях ще споменем тук само следните: Родосто, Димотики, Виза, Созопол, Месемврия, от което тъй също се вижда, че българите са владели Южна Тракия до Мраморно море, на брега на което лежи Родосто. Въпреки това, Златарски твърди, че Южна Тракия никога не е била българска!

Анастасий Библиотекар, като разправя за пратеничеството, което българският цар Михаил бил пратил в 866 г. до папа Николай, пише, че заедно с връщащите се българи папа Николай бил изпратил и едно пратеничество за Цариград, понеже пътят до самия Цариград минавал през земята на българското царство (quoniam per Bulgaricum regnum iter usque Constantinopolim terra tenus tenditur). Понеже от това свидетелство, което Златарски знаеше, се вижда, че България във време на Михаил (Борис) е опирала до Цариград, Златарски не го споменава и пише, че България до Борис е опирала само до Пловдив, а Одрин и земята между него и Цариград никога не са били български.

От незнание ли направи той това?

По време на Михаил (Борис) се събрал в Цариград вселенски събор да реши към коя църква да спада „българската земя в Илирия“, или земята от Родопите до Йоническо море, от което се вижда, че по време на Борис не само Тракия, но и Илирия до Йоническо море са били български земи. Златарски изопачава тоя факт и пише, че тоя събор се бил занимавал с Източна България, с която той не се беше занимавал. От незнание ли направи той това?

Златарски, като историк, не написа нито два реда за защита на българската кауза, когато по време на Балканската и Европейската войни ставаха етнографски и исторически препирни между българите и техните съседи. И това той не знаел. Кой морал постави за професор по българска история един човек, който не знае всичко това?

Тук нямаме работа с някакво случайно незнание, а със системно избягване да се каже истината, че Тракия и Македония, които трябваха на Русия, са били български земи. Ами професорите Ников и Мутавчиев от незнание ли продължаваха още повече да развиват лъжите на своя учител? За никакво незнание тук не може да става и дума, защото аз отдавна им бях обърнал внимание върху споменатите факти.

Тук нямаме работа с незнание, а с фалшифициране на българската история в чужда полза

Всички горепосочени факти Златарски и неговите ученици не са знаели, а знаели през време на войната да издадат карти, че Тракия, за която претендираха русите, и Южна Македония не са били български земи! По инициативата на Златарски художникът Антонов издаде тия карти, придружени с разни монголски фигури, които изразяваха българските „ханове“, за да се види как тия „ханове“ завоювали византийските земи и че не могли да завоюват само ония земи, които бяха нужни на Русия. Понеже Златарски не беше споменат като автор на тия карти, мислеше се, че те са продукт на Антоновата фантазия. Антонов побърза да ги издаде и на немски, за да види и чуждият свят тая историческа истина. И за да заблуди хората, подписал се „професор Антонов“, какъвто не беше. Хората си мислеха, че имат работа с някой знаменит български професор по история, на когото трябва да се вярва.

Най-сетне Златарски се разкри. За да обясни на чуждия свят, що за нещо са българите, той обнародва в края на 1917 г. своята Geschichte der Bulgaren („История на българите“), към която бяха приложени същите онези карти. В българското издание на своята „История“ той не посмя да ги приложи. Страхувал се е, вижда се. Важно е било чужденците да знаят, че Тракия, за която българите проляха толкова кръв, не е българска земя.

От всички тия факти ние вадим заключението, че Златарски и неговите ученици съзнателно изопачават истината.

27. Ползата за България от тая „наука“

Насърчен от Златарски, и Д. Ризов издаде един атлас от карти с подобно съдържание. Всичко това добре, но една поговорка казва: „Човек предполага, Бог разполага.“ Русите не превзеха Дарданелите. Тях ги заеха „победоносните“ елини.

При разпределението на плячката в Ньойския договор, определената от В. Златарски за русите Тракия се даде на гърците. Хората си мислеха, че не може да се даде на победените българи една земя, която българските учени считаха за гръцка. Че дипломатите са се ръководили по картите на проф. В. Н. Златарски, това може да се установи, като се сравни картата на Златарски с картата на България по Ньойския договор — оказва се, че те съвпадат.

Че тия карти са лежали на масата на ония, които в Ньой решаваха съдбата на българското племе, се засвидетелства и от тогавашния гръцки министър-председател Венизелос. Когато българският министър-председател Стамболийски помоли Венизелос да се забрави миналото и да не се откъсва България от Егейско море, „да не се взима българска Тракия, която и географски, и стопански не спада към Гърция“ и пр., и пр., Венизелос му отговорил: „Вие, г-н министре, като искате тая земя, гледахте ли картите на Вашите учени и дипломати, от които се вижда, че тая земя никога не е била българска?“

Същото щеше да каже и Русия, ако тя беше завзела Дарданелите, както се предполагаше да стане. От тоя факт се вижда на кого услужи Златарски, като фалшифицираше историческата истина, че Тракия никога не е била българска. Той услужи на чужди народи. Без „науката“ на В. Златарски България нямаше да бъде откъсната от Егейско море.

Но това не са единствените „заслуги“ на проф. В. Златарски и неговите ученици за българския народ.

Със своята „наука“, че българите са турци, които живели между Дунава и Балкана, а другото било безстопанствен имот, те предизвикаха апетита на съседите на България за български земи. За да не бъдем лошо разбрани, обръщаме внимание на нашите читатели, че Златарски и учениците му не разглеждат историята на българския народ — те не следят съдбата на българското племе. Под българска история те разбират биографията на тоя или оня „хан“. Владеел, да речем, някой „хан“ до Стара планина, Златарски казва, че това е България. Владеел друг Пловдив, до Вардар и пр., това е България. Умрял „ханът“, умряла България. Имало ли е народ в тия „хански“ владения и какъв, това не е важно. Че е имало българи и извън „ханските“ владения, него това не го интересува, защото тия българи не са били подвластни на „ханове“.

За тая „наука“ русите дадоха на В. Златарски титлата почетен доктор, а неговите съпартизани го обявиха за велик учен. Ако беше написана историята на българския народ, а не биографиите на разни „ханове“, съдбата на българското племе щеше да е друга.

Съседите на България щяха да разберат, че извън техните граници няма безстопанствен имот. Щяха да се разберат с българите и кръвопролитните войни щяха да се избегнат. Русия щеше да заеме друго становище спрямо България. Но когато Русия видя, че ония, които трябваше да пазят България, работят в интересите на самата Русия и против България, тя се самозабрави и си помисли, че ще осъществи напълно своите желания. Русия искаше да владее Одрин с Южна Тракия и понеже подпредседателят на Славянското дружество, В. Златарски, беше „доказал научно“, че Одрин и Южна Тракия никога не са били български земи, тя си помисли, че плячката вече е сигурна.

Когато обаче българите нахлуха в Тракия и заеха Одрин, па и останала Тракия, тогава русите, които бяха изпратили свои хора даже и на фронта да кажат на българите, че напусто си хабят силите, им казаха: Вие заемате земята, която ние искаме за нас, ние ще ви покажем, че ще изгубите не само Тракия и Македония, но и част от свободна България. Това и стана. Нечувано нещастие сполетя българския народ. Дотам се стигна, когато се поставят чуждите интереси над българските.

« Начало | Чети нататък (шеста част) »

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

8 коментара за "Ганчо Ценов срещу отборът фалшификатори на историята ни (5)"

  1. Стопанина  09.08.2016 г. | 17:46 ч.

    Всяка прилика със съвременни лица, събития и „православия“ ама съвсем не е случайна. Когато уроците на историята остават ненаучени, се повтарят на поправителни изпити – колкото са нужни и когато са нужни.

  2. илиан  09.08.2016 г. | 19:39 ч.

    Перфектен Ценов в тази част. Веднага споделям 🙂

  3. Мислещ  09.08.2016 г. | 20:15 ч.

    Не мисля, че историята не е научена. Дори съм сигурен, че точно тези, които я изопачават знаят тази история много добре, но ……. поради субективни (егоистични, материални и/или духовно изкривени) причини я поддържат с пълна сила. Те никога няма да си признаят, не и в този живот (прераждане).

    Трудно е да си гадина по душа и да си признаеш. Рано им е на такива души за осъзнатост.
    Въпросът е, да не допуснем и нас да ни влачат по безумният им път на бездуховност.

  4. Стопанина  09.08.2016 г. | 20:25 ч.

    Зад външните събития, които Ценов блестящо е отчел, винаги стоят задкулисни събития, които Ценов не е отчел или не е можел да установи и докаже с външни средства. Имам предвид членуването на почти всички историци, на които в някакъв момент се лепят гръмки титли и суперлативи, в (не)знайни „масонски“ ложи. Няма друго съсловие у нас, което да изобилства в такава степен с доказани членове на чужди организации. Ще стигнем, живот и здраве, и до статии на тази тема…

    Докато за такива, като Бакалов, Иречек, Шафарик и Цветков, се знае обвързаността им с „юдо-масонски“ братства, пък и Н. Овчаров даже по телевизията се показва като „масон-филантроп-тамплиер“, за гадини, като Ягич само мога да предполагам, че е бил забъркан със „сръбската“ Омладина, за която често говори Щайнер в смисъла, че е проводник на интересите на едни от мръсните окултно-политико-икономически ложи. Слагам „сръбската“ в кавички, защото, въпреки че Омладина е била със седалище там, сърбите са ѝ сърбали попарата не по-малко от българите.

    От описаното горе, пък и от много други факти, е очевидна и ролята на Златарски, която едва ли се изчерпва само с тази на „завеян русофил“ и „полезен идиот“, който е получавал облаги за националните си предателства. Негов пълен идеен продължител е Божидар Димитров, въпреки че последният няма и наполовина изтънченото поведение или поне привидната скромност, с която се славел първия.

  5. Gergana  09.08.2016 г. | 23:52 ч.

    илиан
    Перфектен Ценов в тази част.

    Кара ме само да съжалявам, че не е жив в момента (т.е. тук). Дано да сме му достойни наследници.

  6. сериозно  10.08.2016 г. | 13:33 ч.

    Българското Министерство на образованието- централата на руската хибридна война в България! От векове, за векове…

  7. Лилия  10.08.2016 г. | 19:43 ч.

    Благодаря за труда!

  8. Георги  11.08.2016 г. | 09:27 ч.

    Произведенията на Ганчо Ценов трябва да се преиздават и разпространяват докато не станат библията на Българския народ – тогава ще се оправим.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.