Любовта в антропософията (1)

Духовно-научният мироглед за Любовта в подбрани изказвания от д-р Р. Щайнер. Първа част

Окултно разглеждано, всичко, извършено от любов, не получава възнаграждение, а е отплата за вече изразходвано добро. Единствените дела, от които нищо не получаваме в бъдещето, са онези, които извършваме от истинска, действителна любов. Човек може да се стресне пред такава истина. За щастие, хората не знаят за това в тяхното горно съзнание. В подсъзнанието си обаче всички хора го знаят, затова с такова неудоволствие вършат дела по любов. Това е причината, защо има толкова малко любов в света.

Хората инстинктивно чувстват, че от делата по любов няма да получат нищо за в бъдеще в полза на своя аз. Една душа трябва да е много напреднала в развитието си, за да изпитва удоволствие от дела извършени по любов, от които сама няма да получи нищо. Импулсът за това не е особено силен всред човечеството, но изхождайки от духовната наука, човек може да спечели силни импулси, за да действа от любов. За нашия собствен егоизъм не получаваме нищо от такива действия, но светът получава толкова повече.

Окултизмът казва: Любовта е за света е това, което е Слънцето за външния живот. Никакви души няма да могат да се развиват, ако любовта изчезне от този свят. Любовта е моралното слънце на света. Не би ли било абсурдно, ако някой човек, който има интерес и се радва на цветята на една поляна, би пожелал Слънцето да изчезне от света? От морална гледна точка това означава: Човек трябва да има интерес да съществува здравословно развитие в междучовешките отношения. Мъдро е, когато поръсим Земята с толкова любов, колкото ни е възможно. Единствено разумното е, ако поощряваме любовта на Земята. Незаинтересованост, краен егоизъм е, когато хората не проявяват интерес към света. Да имаме интерес към всичко съществуващо е човешко задължение.1

* * *

Индийският ученик е можел ясно да възприема човешкия образ, праобраза в горния девахан. В долния девахан се прибавя астралната обвивка, която съдържа силата на обичта. Любовта, еросът се нарича кама. Божественото слово, Брахман, се загръща с кама и чрез кама за ученика прозвучава прасловото. В кама се загръща манас и това е азът.2

* * *

От всички сили на душата, които се развиват още в сетивния свят, обичта е единствената, която остава непроменена при преминаването на душата в духовния свят. Да се помага на по-слабите хора според силата, която човек сам притежава, може да се прави в сетивния свят и по същия начин може да се направи с това, което човек притежава също и в областта на духовното.3

* * *

По принцип всичко, което човекът открие в течение на земното си развитие, вече се съдържа в природата. Това, което човекът действително ще даде на Земята, е любовта, която ще се разгърне от най-сетивната до най-одухотворената. Това е задачата на земното развитие. Земята е Космосът на любовта. Какво е необходимо, за да може едно същество да обича друго? Необходимо е това същество да има пълното самосъзнание, да бъде напълно самостоятелно. Никое същество не може да обича друго в пълния смисъл на думата, ако любовта му не е свободен дар за другото същество. Само същество, което е самостоятелно, което е независимо от другото същество, може да го обича. Затова човекът трябва да стане азово същество. Азът е трябвало да се всади в трите човешки тела (физическо, етерно астрално тяло), за да може Земята да изпълни своята мисия чрез хората. Човекът е трябвало постепенно да бъде подготвен за своята земна мисия. По време на сън човекът се вживява в духовния свят. Там Божественият дух влага в смътното му съзнание капка по капка първите зародиши на обичта. Това, което е следвало да се прояви в земното развитие чрез обичта, първоначално е протичало в човека през нощта.4

* * *

Любовта в антропософията (1)

Когато някой дълго време има определени отношения към друг човек, изживяванията с него потъват в нощното съзнание и отново се раждат навън от нощното съзнание като това, което наричаме обич към другата личност, която, ако е истинска, същевременно е екстракт от поредицата изживявания. Чувството на обич към другия човек се е породило затова, защото сумата от изживяванията се е концентрирала в екстракт, както ако вплетем изживяванията в една тъкан. Какво би трябвало да направи някой, ако иска да попречи, поредица от изживявания да се превърне в обич? — Той би трябвало да приложи особено изкуство, отново да разплете през нощта тъканта на дневните изживявания. Омир е искал да покаже тази дълбочина на човешкия душевен живот, като изгражда образа на Пенелопа, която влиза в отношения с кандидатите си за женитба. Тя обещава на всекиго да се ожени за него, когато изплете определена тъкан. Отървава се от спазването на обещанието само затова, че през нощта постоянно разплита оплетеното през деня. Ясновидците, които същевременно са и хора на изкуството, ни показват невероятни дълбини на изживяването.5

* * *

Втора основна сила (редом с вярата) е обичта. Тя не липсва на никого, винаги е налице, не може да бъде премахната. Ако някой вярва, че човекът, който изцяло мрази, който е най-голям егоист, не изпитва обич, се заблуждава. Да се мисли така, е напълно погрешно. Копнежът за обич е винаги налице. Може да става дума за полова любов, или за обич към деца, приятели или към каквото и да е, към някакво дело, тя е винаги налице. Не може да бъде изтръгната от душата, понеже е основна сила на душата. Както човекът се нуждае от въздуха за дишането, така се нуждае от любовта за душата си. Неин враг, нейно препятствие е егоизмът. Какво обаче прави егоизмът? Той не оставя любовта да се прояви навън, а я натъпква все по-навътре в душата. И както при дишането въздухът трябва да излезе навън, за да не се задуши човекът, така и любовта трябва да се прояви, за да не се задуши душата от това, което насилствено е натъпкано в нея. Може да се каже, че душата изгаря в самата себе си от собствения си любовен плам и се разрушава.

На Старото Слънце човекът получава зародишът на етерното тяло. Огненото, разпръскващото светлина, блестящото на Слънцето е зародишът на етерното тяло. В него е дадено другото проявление на любовта, това, което е любовта в духовността. Светлината е любов. Любовта и копнежът за любов са ни дадени с етерното тяло и с право можем да наречем етерното тяло — тяло на любовта. Често чуваме да се казва, че животът е пуст и празен. От това чувство се разпространява един вид лошо настроение дори върху тялото. Това е причинено от неудовлетворената ни обич. Когато светът отблъсва обичта ни, изпитваме болка.6

* * *

И както имаме едно тяло на вярата, което от друга гледна точка наричаме астрално тяло, така сме положени в едно тяло на любовта, което от друга гледна точка наричаме в духовната наука етерното или жизненото тяло. Защото силите, които първоначално изплуват към нас от дълбочината на нашето същество, от нашето етерно тяло, са силите, проявяващи се чрез това, че човекът може да обича, да обича на всяка степен от своето битие. Ако човекът можеше напълно да отстрани силата на обичта от своето същество, ако в човека не можеше да се намери дори и капка обич, обвивката, която се поддържа от силите на обичта, би изсъхнала напълно и той действително ще трябва да умре от липса на обич. Но това не може да направи дори и най-егоистичният човек, защото обичта принадлежи, слава Богу, към това, към което човекът може да се стреми и по егоистичен начин. Дори когато някой не може повече да обича нищо друго, може например да обича поне парите. Ако е много стиснат, започва да ги обича и така се чувства добре чрез произлизащата от изключителен егоизъм обич. Изсъхването на силите на обичта е същото, което можем да наречем изсъхване на силите на етерното тяло, понеже етерното тяло същевременно е тяло на обичта.7

* * *

Ако изследваме с духовнонаучни средства субстанционалността, действителната основна същност на душевното, пред нас би се представило — както всичко материално е само концентрирана светлина, — че всички, дори най-различните душевни явления на Земята са модификации, най-разнообразни преобразувания на това, което трябва да се нарече, ако схванем основното значение на тази дума: любов (обич). Всяко душевно вълнение, както и да се прояви, е модифицирана по някакъв начин любов. Любовта и светлината са двата елемента, двата компонента, проникващи цялото земно битие: Любов като душевно земно битие; светлина като външно материално земно битие.8

* * *

Слънцето не може никога да изпраща само физическа светлина на Земята. Най-горещото и пламенно чувство на обич невидимо се намира в слънчевата светлина. С нея към Земята се излъчват силите на престоли, серафими, херувими и всички йерархии на висшите същества, които обитават Слънцето и нямат необходимостта да притежават друго тяло освен светлината. Но понеже всичко, намиращо се днес на Слънцето някога е било свързано със Земята, то и всички по-висши същества са били свързани със Земята. Те и днес още са свързани с развитието на Земята.9

* * *

В слънчевата светлина се излъчва духовност към Земята. Тази духовност, ако можем да схванем не само слънчевото тяло, но също и слънчевия дух, е любовта, която протича надолу към Земята. И хората са затова тук, да поемат в себе си топлата любов на божествеността, да я развият и да ѝ отвърнат. Но те могат да го направят само затова, че стават самостоятелни азови същества. Само тогава могат да отвърнат на любовта.10

* * *

Душевността при възрастния човек е много по-силно единство от физическия организъм. Душевността изпълва както главовата нервно-сетивна система, така и ритмичната система и системата веществообмяна-крайници. Тя е доста сънлива, сънуваща в долните системи, но изпълва целия човек в неговите три системи. Когато човекът върви или работи с ръцете, наистина е така, че същата сила, която се проявява при всичко в света, която се означава като любов, остава в ръцете и краката. Човекът трябва да стигне до границите на кожата си, когато е активен, което тогава, ако изтече извън човека, се разгръща като любов.11

* * *

Проявяваме ли любов в света, тази любов всъщност е ехо, отклик от нашата духовно-душевна същност, както я имаме преди нашето раждане, или преди зачатието ни. Да обичаш, означава да можеш да живееш, схващано космически.12

Към втора част »

Подбор: У. Швенденер

Превод от немски: Нели Спиридинова-Хорински


Бележки:

  1. Събр. съч. 143 Свръхсетивните опитности. Пътища на душата към Христос (1912), стр. 206сл., немско издание 1970 г. [^]
  2. Събр. съч. 106 Евангелието на Йоан (1908), Хамбург, стр. 58, немско издание 1978 г. [^]
  3. Събр. съч. 35 Философия и aнтропософия (1904-1923), стр. 359, немско издание 1965 г. [^]
  4. Събр. съч. 103 Евангелието на Йоан (1908), Хамбург, стр. 55сл., немско издание 1962 г. [^]
  5. Събр. съч. 59 Метаморфози на душевния живот. Пътища на душевните изживявания – том II (1910) Берлин, стр. 147сл., немско издание 1984 г. [^]
  6. Събр. съч. 127 Мисията на новото духовно откровение. Христовото събитие като център на земната еволюция (1911), стр. 188 сл., немско издание 1975 г. [^]
  7. Събр. съч. 130 Езотеричното християнство и духовното ръководство на човечеството (1911/1912), стр. 174сл., немско издание 1962 г. [^]
  8. Събр. съч. 120 Откровенията на кармата (1910), стр. 192,  немско издание 1975 г. [^]
  9. Събр. съч. 106 Египетски митове и мистерии (1908) Лайпциг, стр. 68, немско издание 1978 г. [^]
  10. Събр. съч. 103 Евангелието на Йоан (1908) Хамбург, стр. 58, немско издание 1962 г. [^]
  11. Събр. съч. 314 Физиология и терапия от гледната точка на духовната наука. За терапията и хигиената (1920/1924) Дорнах, Щутгарт, стр. 277сл., немско издание 1975 г. [^]
  12. Събр. съч. 202 За връзките между духовността на света и физичността на човека. За търсенето на новата Изис – божествената София (1920), Берн, Дорнах, стр. 113, немско издание 1980 г. [^]

Споделете публикацията

Google1

За Нели Хорински

nelih@otizvora.com | Нели Хорински е преводач на свободна практика и осигурява за „От Извора“ чудесни антропософски материали и тематични цитати. „Ние поемаме заедно наистина един труден път нагоре срещу течението, но пък към една велика цел, към духовната светлина, която трябва не само да ни се разкрие в мисли, но и да се превърне в реално изживяване.“

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.