Ганчо Ценов срещу отборът фалшификатори на историята ни (3)

Осъвременено електронно издание на рядката антикварна книга „Прокопиовите хуни и Теофановите българи: Турци или славяни основаха българската държава“ от д-р Ганчо Ценов

Продължава от първа и втора част. Бележките в синьо са мои — бел. Стопанина.

13. Прокопиовият Кавказ и Прокопиовите хуни

Хуните били живеели в Азия, защото Прокопий пише, че са живеели покрай Кавказката планина. Там се била намирала и Кроватовата държава. Кроватовите хуни били изпъдени от турците из Туркестан (а не от турките или тауриките из Панония) и се били спрели край Кавказката планина. Оттук хуногундурът Аспарух, третият Кроватов син, бил избягал на едно от островчетата в устието на Дунав и оттам покорил в Долна Мизия славяни и основал българската държава. По този начин Златарски и неговите ученици разправят, че събитията, които са станали в Панония, били станали в Азия! Тауриските или турките (стар норишки народ), които покориха или пък се обединиха против Византия с хуните или българите в Долна Панония, Дакия и Мизия, чак до Черно море, били направили това в Туркестан в Азия! Оттам бил избягал от абари и Козари хуногундурът Аспарух с една ордица в Мизия, за да основе българската държава. А че абарите тогава са живели в Панония, че Мизия, където бил пристигнал тоя „туранец“ в 679 г., още от четвърти век се е казвала България, това Златарски, Ников и Мутавчиев премълчават.

Всичко това добре, само че Прокопиовият Кавказ, по който са живели хуните в едно правреме, не се е намирал в Азия, а в Тракия и Илирия. Прокопий пише:

„От подножията на Кавказката планина едни са обърнати към север и запад и се простират през земята на илирийците и тракийците, други са обърнати към изток и юг и стигат до проходите, в които живеят хуните, и водят към земята на персите и ромеите (гърците), от които единият се казва Тцур (Чорлу).“ (Вд. IV, 3, 3)

(Сравнете превода на д-р Г. Ценов с този, даден в ГИБИ:

Ганчо Ценов срещу отборът фалшификатори на историята ни (3)

Не владея гръцки език, затова не мога да се изказвам като последна инстанция, но интуицията ми е категорична, че по-верният превод е този в ГИБИ, тъй като само тогава насоката за персите получава смисъл. Не е едно и също да се каже дали някои склонове на Кавказ са насочени „към земите на траките и илирите“ или тези части минават „през“ въпросните земи.

Освен това обърнете внимание, че от превода на Ценов излиза, че в Кавказ са живели едва ли не всички хуни, докато в другия превод, който за мен е категорично по-точен и съответства, например, с английските преводи, в Кавказ живеят само част от хуните. Това е важно, тъй като д-р Ценов ще се хваща за всяка дума, а в случая смятам, че не е прав — от неговия превод излиза, че там живее целокупното хунско население. Грешката му е честна, нямам причини да се съмнявам в неговата добросъвестност, но това не я прави по-малко грешка от гледна точка на истината.)

Кавказката планина, покрай която са живели хуните, се е намирала в земята на илирийците и тракийците; била е, значи, тракоилирийска планина. Живеещите покрай тая планина хуни са, според Прокопий, тракийци, а не азиатци. (Според Прокопий, хуните са ново име за кимериите и масагетите, античното име на населението на север от Черно море. Това личи от всички негови книги, включително и от приписваната на него „Тайна история“ (Anecdota), където за него „масагетски“ и „хунски“ са взаимозаменяеми понятия. Връзката на масагетите с тракийските гети е засвидетелствана от редица антични автори, но тук важната е географската страна на въпроса, а масагетите преимуществено са живели на север от Дунав и Черно море, а не в Тракия, където Прокопий говори само за масагетски (хунски) войници под водачеството на Юстиниановия войвода Велизарий.) С това пада единственият коз, че хуните били къснодошли азиатци.

Че Прокопий е наричал старите тракийци хуни, се вижда и от факта, че той казва — кимериите, които живели в Тракия до Босфора, се казвали в негово време хуни. (Само че Прокопий не говори за Тракийския Босфор до Цариград, а за Кимерийския Босфор, свързващ Азовско и Черно море — т. нар. Керченски пролив.)

Ганчо Ценов срещу отборът фалшификатори на историята ни (3)

14. Източниците на Прокопий. Теофановите българи

Прокопий не е единственият, който казва, че Кавказката планина е тракоилирийска планина. Това са казали преди него други, много по-стари писатели, например Страбон и др. (Нито Страбон, нито други антични писатели, като Плиний Стари, са поставяли Кавказ в Тракия и Илирия, а поставят планината на сегашното ѝ място.) Според Аполодор, измъчваната от стършела юница Йо побегнала (в едно правреме) от крайбрежието на Йоническо море през Илирия за Хемус (Стара планина), завила оттам към югоизток, преминала през земята на скитите и кимерите, а след това през Тракийския провлак — в Азия, който поради това преминаване се нарекъл Боспор (волски път или волски брод). (Не съм запознат с това описание от Аполодор, но то не може да е вярно. Земята на скитите и кимерите не е на югоизток от Стара планина, защото там е Тракия, а скитите са живели на североизток — скитите са обитавали основно отвъд Дунава и в земите на днешна Украйна, а кимерите обикновено са локализирани в Крим. По всичко личи, че става дума за Кимерийския Босфор, тоест Керченския пролив, а не за Тракийския Босфор, отделящ Тракия от Мала Азия. И двата пролива са наричани Боспор от древните автори, като този между Азовско и Черно море не случайно се нарича Кимерийски, а южният — Тракийски.)

Есхил пък, който е по-стар от Херодот, пише, че Прометей бил казал на Йо да мине по Кавказката планина, из която извира р. Хибриста (Ибър, Марица, защото Марица се нарича и до днес в началото си Ибър), да се отправи за Кимерийския нос (днес Галата, част от Цариград). Като напусне и него, да мине през Меотидския канал за Азия. Нейният път през провлака щял отпосле да се нарича Бос-пор. (Защо Кимерийският нос трябва да се смята за Галата при Цариград, не е ясно. Това, че Кимерийският нос е бил при Азовско море, се разбира от термина Меотидски канал, тъй като именно Азовско море е било наричано от гръцките автори с термина Меотидско блато. Освен това, за разлика от Босфора при Цариград, който е широк и дълбок, се е вярвало, че Кимерийският Босфор е можел да се прекоси и пеша, поради неговата плиткост. По всичко личи, че под реката Хибриста едва ли в случая се разбира Ибър/Марица, тъй като Прометей е познавал именно планината, която и в наши дни се нарича Кавказ — все пак именно на тази планина, според легендата, е бил прикован, задето е помагал на човеците.)

Есхил е означил Рила като Кавказка планина, защото из нея извира Ибър. Между Рила и Азия се е намирал провлакът, през който Йо преминала от Европа в Азия. Йо не е преминавала днешната Кавказка планина, за да отиде в Азия, защото самата тази планина се намира в Азия и защото Босфорът се намира на изток от Рила, а не на изток от днешната Кавказка планина. Освен това пътят от Йоническо море за Босфора и Азия не минава през днешния Кавказ, самият който е в Азия.

(Възниква въпросът: защо юницата е трябвало да минава през Рила, за да стигне до Тракийския Босфор, след като между Йонийско море и Цариград има много по-леки пътища, които не минават през планини. Не стоят така нещата с планината, която и до днес се нарича Кавказ. Тя стои като препятствие между Черно и Каспийско море, което юница или човек задължително трябва да преодолее, за да навлезе в Азия. Това, че други автори смятат днешния Кавказ за азиатска планина, не означава, че за Есхил тази планина не е била граница между Европа и Азия.)

Есхиловите кимерии са живели, впрочем, между Рила и Босфора. (!?) Планинската верига в Илирия и Тракия, която свършва с Рила, Прокопий е нарекъл Кавказ, като е казал, че тая планина се е простирала през Илирия и Тракия. (Не е вярно.) Есхиловите кимерии, които живели югоизточно от тая Кавказка планина, Прокопий е нарекъл хуни. (Кимериите са живели в Крим и изобщо на север от Черно море. Пак там намираме хуни и по времето на Прокопий, който много ясно описва откъде е дошла хунската царица Боя, която била отрупана с дарове от имп. Юстиниан и се върнала в родината си.)

На едно място той пише: „В старо време хуните се наричаха кимерии.“ (Bg. IV, 5) А на друго място (Bg. IV, 4, 7-9): „Ония, които в старо време се казваха кимерии, сега се казват утигури (уногури или уногундури, които основаха българската държава – бел. Г. Ц.), на север от които живеят антите.“ Понеже антите (славянски народ) живееха на север от Дунава, утигурите са живеели на юг от Дунава, или най-малко покрай Дунава. (От което не следва, че не е имало хуни в Кавказ, на изток от Кимерийския Босфор. Това, че хуните се живели и покрай Дунава заедно с антите, се доказва от следното конкретно сведение на Прокопий:

„[В Италия] пристигнали Мартин и Валериан, които водели хиляда и шестстотин конници. Повечето от тях били хуни, склавини и анти, които живеели отвъд реката Истър (Дунав), недалеч от нейния бряг. Велизарий се зарадвал, че пристигнали (и т.н.)…“

Ето как можем да използваме Прокопий, за да покажем, че хуните и антите са живели по Дунава, а не само в Кавказ, като не е необходимо да спорим за местоположението на Кавказ, тъй като това, от една страна, е изгубена кауза, а от друга — само пълен профан може да твърди, че Кавказ е единственото място, на което са живели хуни, българи или други от обсъжданите народи.)

От двата факта: че праотечеството на хуните се е намирало покрай тракоилирийския Кавказ и че хуните са кимерии, стар тракийски народ, явно се вижда, че Прокопиовите хуни са стари тракоилирийци. (Ето заради такива трудно доказуеми географски интерпретации, от които излиза, че кримските кимерии са стари тракоилирийци, Г. Ценов става лесно уязвим за основателни атаки. А нелепите му твърдения за едно единствено нещо се използват за омаловажаване на всичките му други, безспорно основателни размишления.)

Че Прокопий и неговите съвременници: Йордан, Созомен и др., са наричали хуни Есхиловите и Херодотовите кимерии, се вижда и от следното. (От това, че хуните са потомци на античните народи, обитавали Северното Причерноморие, не следва автоматично изводът, че са стари трако-илирийци. Античните автори ясно посочват, че хуните са обединение на скити, сармати, масагети, царски скити, алани, меланхлени и други народи, живели в Евразия. Въпреки че имат културна, верска и дори генетична връзка с тракоилирийците, това не означава, че класическите земи на скитите и кимерийците са били в Тракия между Балкана и Цариград.)

Според Есхил, юницата Йо минала от земята на скитите в земята на кимериите и оттам през Босфора в Азия. (От това ясно се вижда, че става дума за Кимерийския Босфор в Крим, а не това, което твърди Ценов.) Херодот пък пише, че скитническите скити нападнали кимериите оттам преминали в Азия. (От това също се вижда, че става дума за земите над Черно море, където Херодот (неподлежащо на интерпретации) поставя скитническите скити.) Прокопий и другите предават същата история, само че са разместили имената. Наместо, че скитите нападнали кимериите, те казват, че кимериите или хуните, водени от една юница, преминали през Меотиса и нападнали скитите или готите. (Sozom., Histor. eccl., VI, 37; Procop. Bg. IV, 5, 4-11). (Тук Ценов смесва две различни събития. Това за юницата е от праисторически, направо митологични времена, а другото е събитие от времената след Христа. Освен това всички автори, описващи нападението на хуните над готите/гетите, недвусмислено говорят за Меотидското блато, тоест Азовско море. И повечето от тях не говорят за юница, която показала пътя на хуните през Керченския пролив, а за сърна.)

Меотисът, покрай който са живели кимериите или хуните и готите, се е намирал според Прокопий там, където морето от Византия натам текло във вид на река, т.е. до Босфора. (Да, ама става дума за Кимерийския Босфор между Азовско и Черно море.) Теофан пък, който нарича българи Малаловите и Прокопиевите кимерии-хуни, означава праселищата на кимериите-хуни като Стара България. Той пише, че откъм Меотиса, на края на Черно море, т. е. при Византия, морето текло във вид на река през земята на Босфора и Кимерия. (Това, че Стара България е стигала до Анастасиевата стена при Цариград и Тракийския Босфор, може да се защити с редица други размишления, едно от които е и самото място, на което е била построена Анастасиевата стена.

Тезата може да се подкрепи и с фактите, че нито Теофан, нито Никифор говорят за византийски крепости и войници в Мизия при „идването на Аспарух“. Там не е имало такива, защото отдавна тази бивша римска провинция се е казвала България и в старо време е била охранявана от български федерати, които нееднократно са искали автономия и/или са се вдигали на въстания срещу Цариград. Това, че и Тракия де факто не е била византийска територия, отново се потвърждава от Никифор и Теофан, които пишат, че войската на императора „нахлу в Тракия“, за да воюва с българите (на Аспарух). Значи, там не е имало ромейски военни гарнизони, а ромеите е трябвало тепърва да прекосят Тракия, преди да стигнат до Аспаруховите българи в Мизия. И т.н., и т.н. Това са много по-красноречиви факти, свидетелстващи, че Балканите вече са били де факто български земи, отколкото произволното поставяне на Херодотови кимерийци в Тракия, вместо в Крим и околностите му.)

Там се е намирала стара България, пише Теофан. Стара България се е намирала, прочее, на края на Черно море до Босфора, т. е. където живееха кимериите според Херодот, Прокопий и др. Теофановите българи, значи, са стари тракийци. (Да се чете кимерийци. А какво е общото между тракийците на Балканите и кимерийците в Крим, е отделен въпрос.) Също такива са българите и според Йордан. Той на едно място пише, че хунугурите, които основаха модерната българска държава, най-напред, преди Троянската война, живели покрай Меотидското блато (покрай което живееха кимериите), след това в Мизия, Тракия и Дакия: по-късно (в историческо време) се споменават в Скития покрай Понтийското (Черно) море. (Като имаме предвид, че Меотидското блато е Азовско море, излиза, че тези българи, или по-точно хуни, както в предисторическо, така и в историческо време са живели основно там, на север от Дунава, като в един момент колонизират и Балканите и се обединяват, а често са били викани и на помощ от тракоилирийците. Йордан в прав текст поставя градовете на българите „над Черно море“.)

Хунугурите, които основаха българската държава и които Йордан на друго място означава като българско племе, са стар тракийски народ, който в историческо време е живял на север от Дунава. А като българи Йордан означава живеещи на юг от Дунава Прокопиови хуни. Поради това Равенският космограф пише, че Йордан бил казал, че „в Долна Мизия, Тракия и Македония само българи живеят“. Понеже Теофан и Никифор пишат, че Кроват бил основал българската държава, като обединил хуногундурите с българите, излиза, че в случая са били обединени дакийците с тракоилирийците. (Теофан и Никифор пишат, че Кроват е бил владетел на уногундури, българи и котраги, което означава, че българите не са съвсем едно и също с хуните утигури и кутригури. Кроват е обединил кимерийските скити и сармати, наричани и хуни от един момент нататък, с балканското и панонското население, което в 6 век вече се е наричало българи.) Понеже, както споменахме, за българи се счита в историята оня народ, който Теофан е означил като такъв, тогава, проследим ли изворите на Теофан, ние виждаме, че той е означил като българи хуните на Прокопий и Малала и българите на Йордан. Те пък са означавали като хуни и готи кимериите и скитите на Есхил и Херодот. Тъй стигаме до началото, че българите са стари тракоилирийци. (Всъщност стигаме до извода, че българите са съюз на тракоилирийци и скито-сармати.) Затова Йероним писа: Мизия или България.

15. Обективността на проф. П. Мутавчиев

Тъй като ядката на това питане се намира в свидетелството на Прокопий, че Кавказката планина, на югоизток от която са живели хуните, се е намирала в Тракия и Илирия, проф. Мутавчиев, за да осуети истината, решил да изопачи това свидетелство. Макар че аз съм предал Покопиовото свидетелство и на гръцки, Мутавчиев го предава тъй: „Кавказ, на север от който Прокопий поставя обиталищата на хуните, според Ценов не е сегашната планина между Каспийско и Черно море, но се „простирал през Илирия и Тракия“, стр. 153.“ Сравнете с по-горе цитирания гръцки текст. (Въпросът е кой как е превел този текст.) Значи, според Прокопий, хуните били живеели между Каспийско и Черно море на север от кавказката планина, а Ценов от себе си пише, че Кавказката планина се простирала през Илирия и Тракия, югоизточно от която били живели хуните.

Очевидно изопачение на факта, за да се защити тезата, че хуните са живели до Аспарух между Каспийско и Черно море на север от Кавк. планина., когато Прокопий казва, че тази планина се е простирала през Илирия и Тракия и че хуните са живели югоизточно от тая тракоилирийска планина и южно от славянските анти, които живееха на север от Дунава. Понеже с това се събаря тезата на Златарски и Мутавчиев, че хуните са къснодошъл азиатски народ, Мутавчиев благоволил да изопачи истината, че турките, които живееха в Горна Панония, били азиатски турци.

(Въпреки неприязънта, която имам към Мутавчиев, тук той е прав. Очевидно Ценов залага цялата си теза на собствения си неверен превод на написаното от Прокопий. И да беше верен този превод, не е редно той да се абсолютизира, сякаш няма други автори, освен Прокопий, които да са писали за хуни, прародината им и някои от земите, които са населявали през VII век. Както траките са населявали два континента, Балканите и Мала Азия, така и племената, наричани от един момент нататък хуни, са населявали два континента — Източна Европа и части от Западна Азия. Още от първи век се говори за Европейска Сарматия и Азиатска Сарматия на север от Кавказ. А царските скити, които също влизат в хунския съюз, са живели още пò на изток, почти до Волга.

Друг автор, на когото иначе изобщо не симпатизирам — Пламен Цветков беше напълно прав, когато казваше, че Ганчо Ценов „истерясва“ всеки път, когато един клон от предците на българите по някакъв начин се свърже с Азия. Истината е, че племенното обединение хуни се свързва от повечето ранни автори с преминаване на Керченския пролив при Крим, тоест от Азия в Европа. Разбира се, това не ги прави азиатски турци, както са твърдели Златарски, Мутавчиев и доскоро Пл. Цветков и други тюркофили, нито отнема техния кимерийски произход, но фактите са си факти — историята, макар и легендарна, говори за такова преминаване от Азия в Европа. Дали е основателно, че Европа се разделя от Азия на това място, е вторичен въпрос. Лично аз съм привърженик на възгледа, че Европа свършва при Урал, тъй като още от Херодот знаем, че до това място се простира хомогенното европеидно население на скито-сарматите и оттам-нататък започват да живеят „аргипаите“ и други „плосконоси“ (монголоидни, азиатски) народи.

Вместо да залага реномето си и всичките си открития на твърдението, че Кавказ се простирал „през земите на тракоилирийците“, Ценов можеше да обърне внимание, че в Кавказ, на изток от Черно море, историческите хроники позиционират тракийски колонисти, както и готи-тетраксити, гърци и други народи, които са си европейски по произход и култура. Това, че някой е поставял в същия Кавказ и „едни от хуните“, не означава, както си мисли Ценов, че хуните не са заемали цялото пространство от Кавказ до Панония, а и на юг от Дунава, тъй като именно Прокопий е източникът, че във войската на Велизарий е имало и масагети-хуни. След това Ценов можеше да изтъкне факта, с който е бил добре запознат, че историята на хуните се свързва пряко с военните походи на Александър Велики, който бил „заключил“ отвъд „Кавказките врати“ именно онези тракоилирийци и скито-сармати, които са били враждебно настроени към него и не са се включили към войските му. Това е събитие, което се споменава от почти всички автори, описващи ранната история на хуните. Ето това е истинското основание да се говори, че „хуните са стари тракоилирийци и кимерии“, а не нелепицата, че някаква митологична крава е трябвало да прекоси Рила, за да стигне до Тракийския Босфор, сякаш е нямало откъде другаде да мине.)

Скача скачко да скача. Когато играят на кукумиш, те си затварят очите и си мислят, че, понеже те не виждат хората, и хората не виждат тях. Това е направил и Мутавчиев. Като не е могъл да обори горния факт, решил да го изопачи, без да е помислил, че това изопачение всеки може да го види. С това той доказа, че тезата, че Кубратовата държава се е намирала в Азия и че хуните, които са образували българската държава, са били доведени едва от Аспарух в 679 г., не почива на наука. (За жалост, Ценов явно наистина не е разбирал, че с един абсолютизиран и погрешно преведен текст не може да обори неверни твърдения, които могат дори по-лесно да се оборят с далеч по-ясни и сигурни факти.) Опрян на тая фалшивост, той обижда и злепоставя Ценов по следния начин:

„Всички отделни примери ни дават само твърде недостатъчна представа за това, което Ц. е забъркал в своята история. Някога — и той смята необходимо сам да съобщи това на своите четци в Abstammung der Bulgaren, S. 48 – Иречек бе го нарекъл „studierten Querkopf“. След този негов труд, излишно е да се пита, дали тази характеристика важи и днес. Както изглежда, Ценов работи с убеждението, че със своята превратна наука служи на своя народ. Нему му липсва способността да разбере, колко лоша е тая услуга.“

Добре, но опровергават ли тия обиди фактите, че Прокопиовите хуни са стари тракоилирийци (според сведенията за делата на Александър Велики, а не защото Кавказ е Рила); че Прокопиовият Кавказ е тракоилирийска планина (не е вярно); че хуните са стари християни (можеше да се наблегне повече върху това); че българите са населявали под името българи Тракия и Илирия преди Аспарух и преди мнимото нахлуване на славяните (можеше да се наблегне особено на това), и прочие, и прочие? Не! Мутавчиев доказва с това, че е способен да обижда и злепоставя хора, които заслужават похвала, но че не е способен да защити становището, на което стои. Той в 1936 г., когато писа горния отзив, беше рецензент за работите на Ценов, който се беше кандидатирал да заеме катедрата на В. Златарски. Била му е поверена една работа — да изложи обективно съдържанието ѝ. Той не е направил това, а с разни измислици е злепоставил кандидата и с това го е лишил от правото, което му се е полагало.

Чети нататък (четвърта част) »


Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

34 коментара за "Ганчо Ценов срещу отборът фалшификатори на историята ни (3)"

  1. Gergana  18.08.2016 г. | 09:41 ч.

    От човешка гледна точка имаме афинитет към германци, унгарци, грузинци, арменци и руси.

  2. Петьо  18.08.2016 г. | 10:01 ч.

    Илиане, затова смятам, че и ти имаш основания в своите твърдения. Разбирам тези доводи. От останалите описания в този пасаж от Прокоп си вадя заключението, че по-скоро се има пред вид съвременната планина Кавказ, без да твърдя с пълна категоричност, че това е точно така.

  3. Стопанина  18.08.2016 г. | 10:44 ч.

    Съгласен съм че народите от Северното Черноморие са родствени на траките. Но никой никъде не ги е наричал траки.

    Напротив. Един век преди Прокопий латиноезичният автор и географ Вибий Секвестер нарича населението над Черно море “qui et ipsi sunt Thraces” („най-чистите траки“). (Vibius Sequester (Teubner), 1967, стр. 44.)

    Ако ти беше прав, то неговия Кавказ на северозапад трябваше да достига хуни. Само че хуните са в югоизтония му край

    Част от хуните са там. Не всички хуни. Има разлика.

    Според мен не е редно да се съпоставят съвременните географски разбирания с онези от времето на Прокоп. Тогавашните карти изглеждат като лоши карикатури на съвременните. За Прокоп определено Кавказ се е намирал просто оттатък Азовско море, като е смятал, че западните му склонове отиват в посока към Гетика, Дакия и Илирия, без обаче да преминават през тези земи, както неправилно Ценов представя нещата.

  4. Илиан  18.08.2016 г. | 16:00 ч.

    Абсолютно не си прав
    Прокоп пише че на север и запад Кавказ ДОСТИГА илирите и траките.
    Достига, а не сочи.
    А никой не казва че всички хуни са там.
    Просто за Прокоп там живеят хуни, а не траки и илири.
    Трудно ли се изразявам, не знам…

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.