Ганчо Ценов срещу отборът фалшификатори на историята ни (2)

Осъвременено електронно издание на рядката антикварна книга „Прокопиовите хуни и Теофановите българи: Турци или славяни основаха българската държава“ от д-р Ганчо Ценов

Продължава от първа част.

8. Ников и Мутавчиев

След като Ников изтъкна, че писанията на Ценов се „отричат напълно“, дава се думата на Мутавчиев да докаже това.

Макар че всеки, който отвори моите книги, вижда, че те изобилстват с факти или свидетелства; че там няма мисъл, която да не почива на факти; Мутавчиев разгледал всички мои работи и не намерил нито един факт в тях! В своя отзив той повтаря отначало докрай: Ценов казал това, Ценов казал онова. Той представя работата така, като че ли Ценов на приумица, а не въз основа на документи, разправя това и онова. Една очевидна невярност. И понеже в работата на Ценов нямало никакви факти, те се характеризират като „фантастично изделие“. С това Ников и Мутавчиев надминаха учителя си Златарски. Златарски каза, че Ценов се опира на първоизвори, от които се вижда, че досегашните мнения са фалшиви и фантастични, а Ников и Мутавчиев, понеже видяха, че с тоя аргумент те не унижават Ценов, а себе си, обръщат това наопаки и казват, че не техните, а Ценовите работи били фантастично изделие. Обаче кои са тия фантазии, те не посочват. Тук българската ученост се състои в изопачаване на истината.

Преди да разгледаме доказателствата на Мутавчиев, нека видим кои са професорите Ников и Мутавчиев. Веднъж ме видя в Берлин покойният професор А. Иширков. Понеже не бях чувал дотогава името на проф. Ников, аз попитах Иширков, кой е тоя Ников. „Професор в университета“, ми отговори той. „Какъв професор, бил ли е доцент по-напред и пр.“, попитах аз. „Не е — обясни ми Иширков, — Златарски го направи направо професор, защото бил роднина на един владика и произлизал от гръцка фамилия, та знаел гръцки от детинство.“

Значи, учен е оня, който има вуйчо владика. Ников, впрочем, е бил назначен направо за професор по българска история за това, че произлизал от гръцка фамилия! Ние не знаем расовия произход на Никовата фамилия. Знаем само, че един банков чиновник ни разправяше и разправя, че един близък роднина на Ников, брат на покойния митрополит Симеон, висш чиновник от БНБ, смятал винаги на гръцки. Макар дългогодишен български чиновник, той не можал да усвои българския език да смята на него, а смятал винаги на гръцки, защото това му било по-лесно. От тоя факт се разбира какъв „чист българин“ е бил чичото или вуйчото на Ников. За другия му чичо или вуйчо бихме могли да разкажем много по-интересни работи, но тях оставяме за друг път. От кого е научил чичото или вуйчото на Ников гръцки? Разбира се, от майка си и баща си. Същото ще да е и с Ников.1

И тъй, един произхождащ от гръцка или гърчееща се фамилия, ако нейните прадеди са били българи, се назначава да преподава българска история, защото матерният му език бил гръцки. Дали биха назначили в Атина някого за чете гръцка история, защото матерният му език е български? Най-многото, което би могло да стане, е да се повери на гръка гръцка, а на българина българска история, а не обратното, както става у нас. Тоя знаещ от детинство гръцки и възпитаван в гръцки дух професор си позволява в България да пише за Ценов, че работите, в които се доказва, че Тракия и Македония, за които претендира Елада, са български земи, били напълно отхвърлени от критиката, само че не казва кой и от какъв произход е този критик, който е направил това.

За г-н Мутавчиев едни ми казаха, че комунистите го наричали „другаря“, а други, че бил по-преди социалист. Какъв е той сега, той сам знае.2 Работата е, че хората не го считаха за националист, а българската държава е национална държава. Разклати ли се националността, разклаща се съществуването на държавата.

Биха ли назначили в Съветска Русия един фашист или пък националист да чете в комунистическа Русия историята на марксизма? Светият синод дали би избрал някой евреин, протестантин, католик и пр. за митрополит на православен народ, само за това, защото бил учен теолог?

9. Отзивът на Мутавчиев

К. Николеску пише, че Мутавчиев атакува Иорга не научно въз основа на документи, а злобно и тенденциозно и с неприлични изрази. Да видим, как същият тоя Мутавчиев атакува и Ценов.

Ганчо Ценов срещу отборът фалшификатори на историята ни (2)

а) Старото християнство на българите

Според Мутавчиев, Ценов не бил привел нито един факт в своите работи. На стр. 251 той пише:

„Ценов пише, че ако българите са стари тракоилирийци, те са и стари християни.“

Тезата на Ценов, че българите са стари християни, не почива, значи, на факти, а на предположението, че са стари тракоилирийци. Това не отговаря на истината, защото Ценов е казал това въз основа на факти. Тук ще споменем само някои от тях:

1) Още Св. Иероним (4 в.) пише, че хуните покрай Дунава (които основаха българската държава) учили псалтира; били са, значи, християни и са имали свое писмо.

2) Созомен (5 в.) пише, че живеещите покрай Дунава хуни обожавали владиката си Теотим3. Били са, значи, християни.

3) Малала (6 в.) пише, че тия хуни, заедно с българите в Мизия и Тракия, се вдигнали на въстание около 515 г. под водителството на родения в Залдаба (Шумен) Виталиан за защита на православната вяра против император Анастасий, който преследвал илирийските владици. Хуните и българите са били, значи, в 515 г. православни християни. Тия хуни и българи принудиха императора Юстиниан да създаде за илирийските българи отделна архиепископия със седалище в Охрид.

4) Цариградският събор в 869/70 г. е считал българите за стари християни и пр. и пр.

Мутавчиев пропуска всичко това и за да компрометира Ценов, приписва му измислицата, че той от себе си разправя, че българите са стари християни.

б) Кирил и Улфила

На стр. 250 Мутавчиев пише:

„По-рано Ценов мислеше, че славянският апостол св. Кирил бил „тъждествен“ с Улфила (който е живял в 4 в.). Сега изглежда, че той е променил своето мнение: „този Кирил, четем у него (стр. 238) не е никой друг, освен Евсевий Кесарийски“ (съвременник на Константин Велики, IV в. сл. Хр.).“

И тъй, „славянският“ апостол Кирил, който е живял в 9 век, бил, според Ценов, „тъждествен“ с Улфила и Евсевий, които са живели в 4 век. Какво мнение ще си състави читателя за Ценов, когато чете тая измислица?

Работата обаче стои съвсем другояче. Според легендата за св. Димитър Солунски, по време на император Хераклий, или около 630 г., хуните или българите откъм Дунав, които, както се спомена по-горе, са били още в 4 и 5 век християни, поискали да превземат Солун, защото го считали за град на своите бащи или град, който е бил населен от българи. Поради това войната, която българите водиха със солунчани, се нарича в казаната легенда „братска война“ или война между два съплеменни народа.

Българите искали да превземат Солун, не само защото Солун е бил град на техните деди, но и защото те изповядвали православната вяра. Борили са се, впрочем, и за православната вяра, както и във време на Анастасий, около 515 г. Солун пък не се е защитавал от византийска армия, а от солунския владика Йоан, който е бил грък. Войната, както виждаме, и сега е станала по религиозни мотиви. Не са се сражавали два народа, а две християнски секти. Войната била започната от всички български племена, но, за да има единство, бил избран Кувер (Куврат) за главнокомандващ или император.

Тия станали около 630 г. събития са зачекнати и в написаната на български Солунска легенда. Според тая легенда (някой си) Кирил бил казал за себе си: „Беше житие мое в Кападокий и учение мое в Дамасце.“ Тоя Кирил бил чул в църквата на Александрийския патриарх глас Божи, който му казал да отиде при славянския народ, който се казва българи, и да му даде закон. Той минал през Кипър и Крит, дошъл в Солун и се явил на митрополит Йоан (който в легендата за св. Димитър защитавал Солун от българите). В Солун, значи, около 630 г., са живели славяни, които се казвали българи. Йоан обаче го поругал и му казал да не отива при българите, защото те били човекоядци. Когато Кирил излязъл от митрополита, той чул, че се говори български. (В Солун, значи, около 630 г. се е говорило български, както се разправя и в легендата за св. Димитър.) Той им изнамерил 35 писмена и с това „изтребил гръцкия език“. (Водила се е, значи, борба против гръцкия език.) И когато митрополит Йоан проводил да го повикат на обяд, той не можал да разбере говора на гърците. Като чули това, българите (извън Солун) дошли около Солун, а именно великият княз Десимир Моравски, Радивой, княз Преславски, и всички други български князе, и воювали три години за него. Взели го и го завели в гр. Равнь на р. Брегалница.

В Солунската легенда, както виждаме, се разглежда същото събитие, което се разглежда в писаната на гръцки легенда за св. Димитър. Само че тук е казано нещо повече. От нея по-ясно виждаме, че Тракия и Илирия са били по онова време поселявани от българи, които са имали свои князе.

Когато се разправя, че изнамервачът на българското писмо е живял в Кападокия, мислило се е за Улфила, изнамервателя на писмото за скитите, или българите покрай Дунава, защото неговият род произлиза от Кападокия.

Когато се казва, че тоя Кирил бил в Солун по време на митрополит Йоан, мислило се е за нападението на Солун от Кувер или Кроват (около 630 г.), защото тогава е живял митрополит Йоан, както се вижда и от легендата за св. Димитър.

Когато се казва, че българите взели из Солун изнамервателя на българското писмо и го завели на р. Брегалница, мислило се е за родения в 9 век в Солун философ Константин, защото за него се казва, че е действал на р. Брегалница.

Авторът на Солунската легенда е слушал разни предания за тия събития, събрал ги в едно и ги приписал на Кирил. Това съм изразил аз, а не че славянският апостол Кирил бил тъждествен с Улфила. Кападокийският Кирил аз съм поставял във връзка с Улфила и Евсевий, от една страна, и със „славянския“ апостол Кирил, от друга; но не съм отъждествявал „славянския“ апостол Кирил с Улфила и Евсевий, както твърди Мутавчиев. Защо правя връзка между тези личности? Защото българите, които дойдоха откъм Дунава да освободят Солун от гръцката църква, бяха християни и имаха свое писмо (глаголицата), което Улфила, произхождащ от Кападокия, им изнамери в 4 век с помощта на Евсевий Цезарийски, който също е действал тук и който най-вероятно е първичният автор на картата на св. Иероним, в която се казва: Мизия или България. Като се бореха за създадената от Евсевий и Улфила църква, те казваха, че се борят за църквата и писмото на оногова, който произлиза от Кападокия, т.е. за Улфиловата църква, само че тоя създател на българската църква и българското писмо тук е наречен „Кирил“. „Славянският“ апостол Кирил тук не се има предвид, защото тия събития станаха около 630 г., а „славянският“ апостол Кирил е живял в 9 век или 200 години по-късно.

От българската легенда, която допълва сведенията на написаната на гръцки легенда за св. Димитър, се вижда, че българите са били християни и са имали свое писмо преди „славянския“ апостол Кирил. В легендата за св. Димитър се казва, че българите, които се състояха от разни племена, си избрали за общ предводител Кувер или Кроват, а в Солунската легенда се споменават отделните български князе, които се били обединили за превземането на Солун. Това били Десимир Моравски, който е бил велик княз, Радивой Преславски и др., от което се вижда, че цяла България по онова време е била разделена на княжества, които около 630 г. избраха Кувер или Кроват за общ водач или император. Тогава (630 г.) българите владееха Мизия, Тракия, Македония и Дакия и не само че бяха християни, но имаха свое писмо преди „славянския“ апостол Кирил. Това се потвърждава и от Константин Порфирогенет (Бел. Стопанина: Известен и като Константин Багренородни.), който пише:

„Когато сръбският княз, който избяга при император Хераклий (610-640 г.), умря, България се намираше под римска власт.“

До император Хераклий и Куврат, който е отраснал в императорския двор в Цариград и бил близък приятел на Хераклий, България се е намирала, значи, още под римска власт. Нея я освободиха споменатите князе начело с Кувер или Кроват. Българската държава, прочее, се основа още по времето на император Хераклий, след като българите се отърсиха от абарското и римското иго. Тя не е била създадена от някаква си туранска ордица и то само между Дунава и Стара планина, а е обхващала и Горна Мизия и Македония.

Като съпоставих Солунската легенда с легендата за св. Димитър, Малкото житие на св. Климент и др., стигнах до заключение, че българите покрай Дунав са били стари християни, за които Улфила в 4 век изнамери писмена и преведе св. Писание. Това съм изразил аз, а не че Улфила и Кирил са едно и също лице.

За да се види, доколко онова, което се учи в българските училища, не е българска история, нека да обърнем внимание, че българските князе Десимир Моравски и Радивой Преславски и др., които са князували в днешна България в началото на седмия век, не се споменават сега в историята на българите. Вместо това на българските деца се разправя за разни несъществуващи турански ханове. Понеже тия факти събарят досегашните фалшиви мнения и за да осуети истината, Мутавчиев счел за нужно да каже, че Ценов отъждествявал Кирил с Улфила.

10. Турците са славяни!

По-натам на стр. 252 Мутавчиев пише, че Ценов бил писал:

„Турците говорят славянски и поради това били славянски народ.“

Какво ще си помисли човек за Ценов, когато чете тая очевидна безсмислица?

Работата обаче стои съвсем другояче. Ценов не е разглеждал в случая някакви си азиатски турци, а съседните на франките тауриски, които живееха в Норикум — земята, из която извира р. Драва, на която днешните ѝ поселеници се казват словенци. Мела (I в. сл. Хр.) нарича тауриските „туркае“, а Агатий (6 в.) — „турки“, които според Константин Порфирогенет наричали своя военачалник „войвода“, значи са говорили славянски, какъвто и днес словените говорят.

Гръцката и латинската дума „таурус“ значи „бик, говедо“, а словенската дума „турица“ значи „крава“. Ценов каза за норишките тауриски или турки, че са оротували славянски и са били славяни, а не за азиатските турци, както казва Мутавчиев. Думата „турци“ не е употребявана от Ценов. Тия турки Теофилакт Симоката означава като „истински абари“, за разлика от панонските или крайдунавските абари. Абарите нахлуха в началото на втората половина на 6 в. от Горна Панония в Източната римска империя, завзеха Сирмиум, след това покориха хуните или славяните и българите, и стигнаха до Цариград. Кувер или Кроват ги изпъди из Тракия и Илирия към Горна Панония и основа българската държава в Дакия, Тракия и Илирия.

Мутавчиев не споменава тия събития и за да защити тезата на В. Златарски, че Куврат е живял в Азия и че той из Туркестан бил изгонил турките или абарите към Китай, а не тауриските или словените из Илирия към Горна Панония, както и за да осмее Ценов, преиначава думата „таурики“ и „турки“ на „турци“, която Ценов не е споменал. И пише, че Ценов наричал турците (азиатските) славяни! Това е науката на Мутавчиев. От казаното може да се види на какви софизми почива теорията, че българите били от турски произход и че били дошли из Азия. Както и да е, той си е послужил в случая със софизми, за да злепостави Ценов.4

11. Имената: Скити и Кроват

На стр. 250 Мутавчиев пише: „Ценов извежда името скити от българския глагол „скитам“, за да я изкара за славянска дума“. Не Ценов, а Страбон (I, 1, 6) казва, че „скит“ значи „номад“. А „номад“ значи на български „скитник“, дума, която произлиза от българския глагол „скитам се“, което е необоримо доказателство, че скитите са били български славяни. Затова старите писатели пишат: българите в старо време се казваха скити (вж. „Кроватова България и пр.“, стр. 5).

На стр. 252 Мутавчиев пише: Ценов изопачава името Куврат на Кроват. Ценов нищо не е изопачил, а сочи, че Теофан, най-старият писател, който хроникира събитията от времето на Кроват, пише „Кроват“. Името Куврат се въведе в нашата история от Иречек и Шафарик, които не бяха проучвали Теофан, който пише само Кроват, и се основаваха на по-младия от Теофан патриарх Никифор, който пише Куврат.

Понеже се вижда от името на Кроват, че има сродство между българите Кроватите (хърватите) и че името Кроват е славянска дума, защото такова име носят и славянските кровати, Мутавчиев, за да оспори това, каза най-напред, че името Кроват не съществувало, а че Ценов го създал, а след това продължи: Ценов нарича хърватите „кровати“. Името кровати е измислено, значи, от Ценов. Щом софизмите не помагат, ще се отричат фактите: Не Ценов, а Константин Порфирогенет, най-старият писател за историята на хърватите, е наричал днешните хървати — кровати, както и всички други стари писатели.

Тоя метод продължава и по-нататък, но оборват ли тия софизми тезата на Ценов, че българите са обитавали Тракия и Илирия преди Аспарух?

Сега нека се спрем на един факт, който има голямо принципиално значение.

12. Дунавските хуни и българи

Новото, което още моята първа работа донесе за ония, които се занимават българска история, беше, че аз посочих — българите са хуни. Както сме изложили в нашата книга „Кроватова България и покръстването на българите“, Младенов и Златарски ме направиха на пух и прах, защото бях счел българите за хуни.

В следващата 1908 г. написах друга работа, в която сравних разказите на Малала (6 в.) и Теофан († 817 г.) за делата на българите и хуните в Мизия и Тракия в 531 г., от което ясно се видя, че Теофан буквално е преписал Малала, с тая разлика само, че там, където Малала пише хуни, Теофан пише българи. Това се вижда и когато се сравни Прокопий (6 в.) с Йордан (6 в.). Там, където Прокопий пише хуни, Йордан пише българи. А понеже Теофан е източникът за основаването на българската държава, следва, че неговите българи не са нищо друго освен хуните на Малала и Прокопий.

Това обстоятелство накара Иречек да признае, че българите са хуни. Същото направиха и Нидерле, Златарски и Младенов. Понеже двата воюващи лагера признаха, че българите са хуни, не оставаше нищо друго, освен хунската история да се разглежда като българска история. Хуните се споменават още от Птоломей (2 век) в Дакия. Атиловата държава, която на запад опираше до германците, трябваше да се счита за българска държава, и то не само по логически, но и по фактически съображения, защото най-младият Атилов син — Ирник — се споменава в списъка с българските князе като български княз.5 Приск разправя, че когато бил на обяд при Атила, Ирник бил още дете. Атила много го обичал, той бил най-обичният му син, и затова го държал все около себе си. Гадатели били предсказали на Атила, че само Ирник ще продължи рода му. Понеже тоя продължител на Атиловия род е бил български княз, следва, че българската държава е основана от Атиловия род. Тъй като според списъка на българските князе Ирник произлизал от рода Дуло, от който произлиза и Есперих или Аспарик (Аспарух), както и други български князе, явно се вижда, че Атиловият род е основал българската държава. И тук ние нямаме работа само с логически извод, а с факти, защото Атиловите хуни след края на 5 век започнаха да се наричат българи.6

Когато в 488 г. Теодорих Теодомиров дойде в Панония, той удари тук връз българи, а трябваше да удари връз хуни, защото хуни се казваха дотогава тия панонски жители. Българите трябваше да се разбият в 504/5 г., за да може Теодорих да вземе Сирмиум, столицата на Долна Панония. Когато лангобардите във време на император Юстиниан (около 560 г.) дойдоха в Панония, те удариха тук над българи. Когато заминаха за Италия, те отведоха със себе си и българи. В 598 г. византийците трябваше да разбият българите, за да вземат Белград. Във Фредегаровата хроника се казва, че в 631/2 г. (т.е. преди Аспарух) в държавата на абарите в Панония станало скарване между един българин и един абарин за престолонаследието; съседните на абарите в Горна Панония хуни са наречени сега българи. Крум разби абарите, тъй че границите на българската държава опряха до ония на франкската държава. Българите граничеха с франките и по време на Омортаг, Борис и пр. Атиловите хуни, прочее, се нарекоха българи. Затова историята на тия хуни е българска история. Тяхната държава трябва да се счита за българска държава. Каква е тази българска наука, която казва, че българската държава е основана от хуни, но не казва, че историята на хуните е българска история?

Кой е признал, че българите са хуни, той е признал, че и Долна Панония, Дакия и Горна Мизия, отечеството на хуните, са били български земи, което се доказва и от имената Пеща, Черна и др., които са български думи.

Това е следствието от признанието, че българите са хуни. Ценов предизвика тоя преврат с доказателството си, че българите са хуни. Златарски призна, че българите са хуни, но несъзнателно, както правят всички, когато механически приемат чужди мисли. Когато той разбра, че от доказателството, че българите са хуни, следва, че българите са били голям народ, който от старо време е населявал Долна Панония, Дакия до Днепър и Горна Мизия, което опровергава неговата теза, че са били малка къснодошла ордица, която завладяла само земята между Дунава и Балкана, тогава, за да защити тезата си, че българи са само жителите между Дунава и Балкана, той и неговите ученици го удариха на отричане. Те започнаха да отричат не само историята, но и себе си.

Българската държава е основана от хуна Аспарух, казват те, но хуните до Аспарух били живеели нейде в Азия и били доведени до Дунава едва от Аспарух! А доказателство за това?

Преди Аспарух, значи, не е имало хуни край Дунава! Атиловата държава не се намирала край Дунава! Кроват не е отраснал в Цариград и не е действал в Дакия, Тракия и Илирия! За хуни преди Аспарух в Дакия, Панония и Мизия говорили само шовинисти! Просто невероятно, че хора, които се числят към интелигентната класа, си позволяват да отричат исторически истини само от инат.

Чети нататък (трета част) »


Бележки:

  1. Бел. Стопанина: Самото име „Ников“ показва произхода. „Ника“ = „победа“ (на гръцки). [^]
  2. Бел. Стопанина: Към днешна дата вече чудесно се знае какъв е бил „другарят“. И не само той, ами и потомството му. Дъщеря му Вера Мутафчиева е сценарист на пълния с фактологически грешки, гаври и манипулации филм „Хан Аспарух“ (1981 г.), а за цялостния си принос в пропагандирането на фалшивата ранна българска история през 1999 г. получава орден „Стара Планина“, първа степен. Изписването на фамилното име „МутаВчиев“ вместо „МутаФчиев“ навсякъде в текста е от д-р Ценов. [^]
  3. Бел. И. С.: В житието на Теотим Скит директно се казва, че е проповядвал сред славяни или хуни, както и че родното му име било Ветран. От същия автор Созомен знаем още, че Теотим/Ветран е бил арианин и е защитавал анатемосаните книги на Ориген. [^]
  4. Бел. Г. Ценов: Тук нека споменем и следното. Ценов изтъкна най-напред, че българите са сродни с аварите, поради което Златарски оспори неговата ученост. В своята „Оценка на съчинението за хабилитация на д-р Ганчо Ценов“, стр. 3, Златарски, за да докаже ненаучността на Ценов, посочи, че Ценов твърдял: „Българите не са нищо друго, освен стари дунавски келто-скити, у които продължава историята на готи, хуни, авари“ (стр. 3). Това сродство Златарски счете за очевидна невярност. След това той прие, че българите са сродни с аварите или турките, но, за да защити тезата си, че българите са азиатски туранци, каза, че тия събития били станали в Азия, което, както посочихме, не е вярно. [^]
  5. Бел. Стопанина: Това не отговаря на истината. Във въпросния „списък“, известен и като „именник“, на нито едно място не се срещат думите „българи“, „български“ или производни на тях. С това не казвам непременно, че Атиловата династия не се продължава от хора, които по-късно са се наричали българи, но, понеже д-р Ценов иска да бъдем „фактически съобразителни“, нека бъдем такива докрай. Това, че потомците на Атила от един момент нататък са се наричали българи, не означава със сигурност, че още по времето на Атила са се наричали така. Нито означава, че са единствените, които са се наричали така. Не трябва да се изпуска от вниманието ни възможността, че „българи“ по начало не е бил етнически, а верски термин, който впоследствие се е използвал от различни, макар и сродни племена и народи. [^]
  6. Бел. Стопанина: Това е в директно съответствие с казаното от д-р Щайнер, че „българи“ е верски термин, който се налага особено мощно през 5-6 век не в Азия, а в Централна Европа (Панония) и Южна Европа (Дакия, Мизия, Тракия и Илирия). [^]

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.