Рашо Рашев: „За произхода на прабългарите“ (четвърта част)

За пръв път публикацията на известния археолог е поместена на стр. 23-33 в Studia protobulgarica mediaevalia europensia (1992 г.) в памет на В. Бешевлиев

Коментарите в синьо са мои — бел. И. С.

В светлината на изложеното по-горе (Виж първа, втора и трета част) имаме основания да предполагаме, че доведеното от Аспарух (или заселено веднага след него) население не е изпитало потребност да се приспособява към местните географски условия и да преминава поради липса на достатъчно пасища от номадизъм към уседналост, тъй като то — в преоблаващата си част — ще е било вече уседнало. (И разбира се — не се обелва и дума за българите, населявали Балканите векове преди Аспарух, за техните уседналост, гърнета и език…) Но този тип икономика и бит е трудно да се припише на едно тюрко-българско население, което идва от степите на Приазовието, тъй като там останките от неговото пребиваване са краткотрайно обитавани станове, леки наземни жилища и изработена на ръка керамика. Такава е ситуацията през VI-VII в.1 По-вероятно е, както допускат други автори, да се отнася за преселване на сравнително рано уседнала българска група, следи от която са установени в днешен Дагестан.2 Тази възможност не може да се изключи, но това не е било масовото население, което заселва първоначално днешна Североизточна България и Добруджа. Кавказките по произход керамични форми от Топола се срещат — поне засега — само там (котлите), а останалите типове съдове имат своите прототипи в черняховска и германска среда.3 (Черняховската култура е от балкански преселници, мигрирали на североизток при гоненията срещу християните в РИ. Те нямат нищо общо с „германци“. Готите са гети, клон на траките. Виж „Траки, готи, славяни“.)

Дори да допуснем след Ст. Ангелова, че керамичният комплекс на Първото българско царство от VIII-IX в. носи много и силни дагестански традиции, важно е с оглед на нашата тема да се напомни, че тези традиции принадлежат на тамошното ираноезично население. (Имат се предвид сарматите, а дали те са били ираноезични, е спорен въпрос.) Дали обаче то е било тюркизирано, в каква степен и в коя област — това са въпроси, на които можем да дадем както положителен, така и отрицателен отговор. (Когато не знаем нещо, по-добре е да не даваме никакъв отговор.) Във всеки случай не разполагаме със сигурни данни за абсолютизирането на първата възможност, както това вече е наложено в литературата. (Следователно, отдавна е презряло времето да сменим съветската и всякаква чужда литература със собствена и по възможност по-добре осведомена литература.)

Рашо Рашев: „За произхода на прабългарите“ (четвърта част)

По собствен път археологът Рашо Рашов достига до извода, направен от и колегата му Д. П. Даскалов още в началото на XX век. А именно, че според археологическите данни и историческите сведения, хората на Исперих са потомци на античните народи сармати и царски скити, известни в един период и като хуни, за които и Даскалов е категоричен, че са славяноезични и управляващи други славянски племена.

Разгледан по изложения начин, проблемът за произхода на прабългарите губи тюркската си окраска и насочва към издирване на корените на неславянското население на Първото бьлгарско царство сред потомците на източноевропейското иранско (да се чете скито-сарматско, а езиковата страна да остане отворен въпрос) по произход население. Както показахме, частично тази възможност е била допускана и досега, но тюркизацията на това население се приема за безусловна, а за нея всъщност липсват директни данни. (Тук в прав текст се казва, че тюркската теория е изцяло политическа.) През VI-VII в. в Северното Причерноморие това население много преди идването си е имало продължителни контакти с друго, северно по произход население, което за разлика от него изгаря своите мъртъвци и естествено говори друг език. Тези контакти са продължили и през следващите столетия и повсеместното изчезване на иранския език показва, че е надделял славянският. (А може да означава и че „иранският“ език всъщност никога не е бил такъв, а по начало е бил „славянски“ или сходен на него.)

Това дава основания да се допуска налагането на славянския още в периода преди разпадането на пенковската култура. Смесеното население, говорещо най-вероятно славянски език, е било подготвено за експанзията си на югозапад към долното течение на Дунав, както показват изолираните находища на пенковска керамика в редица ранновизантийски крепости.4 (Казано иначе, „антите“ в самото начало на „експанзията“ си готвят и се хранят в „ранновизантийските“ крепости. Това означава, че те са били обитателите на тези крепости, освен ако археологията не твърди, че „антите“ са нападатели, използващи керамиката като оръжие.)

Заставено да напусне малко по-кьсно масово поселенията си в Поднепровието най-вероятно в резултат от експанзията на хазарите, то е било удовлетворено от възможността да се постави под контрола на Аспаруховата дружина, съзирайки в нея гаранции за собствената си сигурност. Аспарух може би е довел (или увлякъл след себе си) много повече индоевропейци, отколкото тюрки, и поради това попадналите в тази среда същински тюрки са сили принудени бързо да забравят родния си език. Тюркската традиция главно в своите духовни форми (какви са тези духовни форми?), административно-военни структури, имена и титли (да напомним, че тюркската същност на неславянските имена и титли не е доказана, а самите тюрколози я определят като „странно звучаща“ — вижте втора част, а тук и различен поглед върху едно от „неславянските“ имена.) се е запазила сред управляващата върхушка, която ще е населявала предимно Плисковското поле.

Масовото присъствие на собствено славянско и славянизирано иранско население по-убедително може да обясни някои широко известни, но неубедително тълкувани факти от ранната история на българската култура:

1. Повсеместната славянска топонимия в централната област на българската държава. (Славянска топонимия, хидронимия и епонимия на Балканите, чак до Пелопонес на юг, се отчита векове преди в историята да се появят термините „славяни“ и „българи“. Защо се говори само за „централната област“ на българската държава и докога ще си разправяме баснята, че българската държава е обхващала само част от източна Мизия?)

2. Славянските имена на столиците Плиска и Преслав. (За които има директни исторически извори, че са построени или укрепени от Константин Велики, като още оттогава са носели тези имена.)

3. Незначителните тюркски остатъци в българския език. (Под „незначителни“ да се чете „реално никакви“ — виж първа част.)

4. Безконфликтната биритуалност на българския погребален обред от VIII-IX в. (Надявам се, че от следния пример всеки ще разбере колко неадекватно е да се поставят етнически определения според това, дали някой е погребан или изгорен. Баба ми е кремирана, следователно според археолозите е била непокръстена славянка. А понеже дядо ми е погребан, явно е бил прабългарин…)

5. Бързата консолидация на българската народност, която е била налице далеч преди 865 г. и която официалното приемане на християнството само формално узаконява. (За да се говори за „консолидация“, по-напред трябва да се докаже, че прабългарите и трако-славяните са били много различни народи. В цялата си статия досега Р. Рашев доказа, че няма разлики между едните и другите, тъй като Аспарух е довел „славяни“ и „славянизирани иранци“ (което също означава славяни, тъй като славянин е този, който говори език от славянската езикова група.)

Погледнат от подобен ъгъл, въпросът за произхода на „прабългарите“ (?) (питанката е от Рашев) придобива нови възможности за преодоляване на стереотипите, които в нашата историческа наука са наложени още в периода между двете световни войни и някои от тях са още живи. (Живи са и до днес, затова ще продължаваме да ги умъртвяваме. Не им остава много, ако се съди по главозамайващия ръст на интереса към т. нар. автохтонна теза, тоест към истината — такава, каквато се вижда при политически необремененото четене на исторически извори и тълкуване на археологически данни.

В заключение, доскоро имах основание да мисля, че археологът Рашо Рашев е политпросветен тюркофилски фантазьор и манипулатор, какъвто е, да речем, Николай Овчаров, на когото му се привижда монголската богиня Умай в Перперек. Поне от тази статия на Рашев се оказва, че човекът се е опитвал да мисли извън наложените ограничения, доколкото е позволявал мирогледът му, оформен от преимуществено съветската му библиотека.)
 


Бележки:

  1. Плетнева, С. А.От кочевий к городам. М, 1967, с. 13-19. [^]
  2. Ангелова, Ст. Цит. съч., с. 55 сл. [^]
  3. Пак там, с. 60-61. [^]
  4. Приходнюк, О.М. К вопросу о присутствии антов в Карпато-дунайских землях. — Славяне на Днестре и Дунае. Киев, 1983, с. 180-191; Б о н е в, Ч. Анти и славини в Добруджа през VI в. — Руско-български връзки през вековете. С., 1986, с. 56-61. [^]

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

41 коментара за "Рашо Рашев: „За произхода на прабългарите“ (четвърта част)"

  1. Страцимир Иванов  10.08.2016 г. | 13:22 ч.

    Първо си задайте какво значи за вас Българин и България? Държава или народ? Нито едно от двете. Това за мене е коренното население на съвременният ни свят. От къде идваме българите? От никъде, защото ние сме навсякъде. Сега в момента 2016г. като българи (болгари) има на 53 места по планентата. И това е коренно население от преди 2000-5000 г. От Корея, Афганистан, Иран, Индия, Русия, че и чак в Африка има няколко места на които хората се самоопределят и сега като българи.
    Колко милиона българи има сега по света ? Почти половин милиард. Тука не говоря за това как македонците били българи и да ги слагам в числото. Не са сложени. Тази цифра се отнася само за българи които знаят, че са българи. В Индия само са над 600 000 българите.
    Това си е доказано. Някой ден ще направя клип в YouTube за това къде са тези 53 места на планетата защото знам, че вие не знаете за тях.

  2. Стопанина  10.08.2016 г. | 13:37 ч.

    Страцимир Иванов,

    Тази работа отдавна съм я доказал:

    http://www.otizvora.com/2015/11/7259

    :mrgreen:

  3. Петьо  15.08.2016 г. | 22:20 ч.

    Прочетох трите части от онзи блог за волжските българи. Очевидно авторът е положил доста труд. Според мен обаче работи с предпоставена теза и подбира данни, които я подкрепят.

    Според мен пренебрегва или не е запознат и с други исторически извори в усилията си да изкара местните хора туземци.

    При няколкото ми посещения в Татарстан за последните 10 години и аз напразно търсих следи от българи, български език и култура там. Това, че и „мьi булгарьi“, ама ни прекръстиха на татари го слушам всеки път. И колкото и да е несъстоятелно името татари за тези хора (от историческа гледна точка), толкова и трудно е да се обоснове и българи.

    Въпреки това, за мен все още няма категорични данни опровергаващи българско присъствие там преди 1000 години и съвсем не отхвърлям такава възможност.

  4. свен  12.12.2016 г. | 17:47 ч.

    Абе, хора задайте си елементарния въпрос – толкова ли са тъпи древните , че никой от тях не е нарекъл кое да е племе свързано с траките с името БЪЛГАРИ

  5. Стопанина  12.12.2016 г. | 18:10 ч.

    никой от тях не е нарекъл кое да е племе свързано с траките с името БЪЛГАРИ

    Кого наричаш „никой“? Зонара, Малала, Енодий, Халкокондил?…

    Колко древни автори си чел?

  6. Илиян  27.12.2016 г. | 15:00 ч.

    Аз съм авторът на „онзи“ блог, който доказа за пръв път в оригинално изследване на български език, че волжките туземци нямат нищо общо с нас. Може би тук е мястото,под вълнуващата поп-фолк история на България от др. Рашев, да споделя, че името на Симеоновата столица не е Преслав, а Преслаб.

  7. Илиян  27.12.2016 г. | 15:23 ч.

    Извинявам се, изследването за Преслаб:

    http://iliyanv.blog.bg/history/2016/12/20/stolicata-na-simeonova-bylgariia-se-naricha-preslab-a-ne-pre.1497989

  8. Петьо  27.12.2016 г. | 19:01 ч.

    Илияне, как да се отнесе човек сериозно към такова изледване, при което авторът проявява такава надменност и неуважително отношение към част от обекта на изследването. Правил ли си изледвания на място? Виждал ли си местни хора, как живеят, какъв мироглед имат, как се обличат, че да ги определяш за туземци?

  9. Петьо  27.12.2016 г. | 19:03 ч.

    Що се отнася до името на Преслав отново оставам с впечатлението, че подбираш само данни, които са удобни на тезата ти.

  10. Стопанина  27.12.2016 г. | 19:32 ч.

    За мен „туземец“ не е обидна дума, даже напротив. Означава просто „абориген“ и „местен/коренен жител“. Вярно е, че някои хора използват думите „туземец“ и „абориген“ с пейоративно, пренебрежително значение на „дивак“, но за мен истинските диваци са именно тези хора, които влагат такъв смисъл в тези думи.

    Същото, впрочем, важи и за пейоративното значение на „вандалско“, „готско“ и „българско“, в което има дирижирано влияние от римо-католическите (и по-точно йезуитските) среди. При това едва от времето на Тридесетгодишната война насам. Но това е дълга тема.

    Затова, Петьо, не се пали. Нямам представа какво значение влага г-н Илиян, защото не прочетох изследването му. Може би щях да се извиня за неподготвеността и невежеството си, ако самият автор не ме беше отказал с „преслабата“ си кукичка. Тази кукичка не само не разпали интереса ми, ами го задуши, както се задушава живо въгленче с две кила прах от пожарогасител.

  11. Петьо  27.12.2016 г. | 22:40 ч.

    Не се паля. Аз самият не съм убеден, че сегашното население на Татарстан, официално известно като татари, а в разговори на живо често определящи се като „булгары“ имат нещо общо с българите. Нито езикът им, нито обичаите им предполагат такава връзка. Донякъде може само външния облик на част от хората, но това си е субективно мнение. Въпреки това не отричам преди 500 и 1000 и повече години там да е имало българи, най-малкото като управляваща прослойка.

    При всички положения там е имало цветуща и добре развита култура. А сега се полагат много средтства и усилия да се покаже тази култура, за съжаление през познатата тюрко-българска призма.

    Щеше ми се да имах повече време при последното посещение, за да спрем по пътя в Именково, тъй като ако изобщо може да се говори за туземци и туземна култура, то тя е била представена именно там. Може би следващия път.

    Що се отнася до Преслав съм напълно съгласен с Илиян поне за едно – на съвременния т. нар. македонски език преслап е точно със значението на проход. В това се убедих лично на място съвсем наскоро. Само, че както в книжовната, така и в скопската норма на езика ни се подразбира обикновено най-високото място от съответния свързващ планински път или самия път. А не място в неговото подножие/начало.

    Отделно, в изледването на Илиян са споменати само 3 от поне 31 известни писмени извори за Преслав, без да броим над 50-те моливдовули. Разбира се, имайки пред унищожението на българска книжнина и манипулациите на историята, не можем с лека ръка да отхвърлим твърденията на Илиян.

    Според мен щеше да е добре да се посочат повече извори, както и да се дадат примери на предаване на българско „п“ като „б“ в гръцки текстове.

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.