Искрено и лично: Шест месеца в свобода, несигурност и експерименти

Страхът стои между това, което е, и онова, което трябва да бъде

Днес се навършва половин година, откакто прекратих близо 20-годишната си кариера в общо над дузина „престижни“ издания, макар да не ме е срам да спомена, че в младежките си години съм трупал дори по-ценен опит в „жълтата“ преса. Та от шест месеца насам не получавам 4-цифрена заплата. Лиших се и от пътуванията в чужбина, за които не само не плащах за самолетни билети и стотинка за настаняване, ами получавах прилични командировъчни и ме обгрижваха с изтънчени приеми и първокласна храна в най-луксозните хотели, докато се радвах на възможността за срещи и общуване с всякакви хора от всевъзможни държави. И на родна земя също получавах символични, а понякога и озадачаващо скъпи подаръци от рекламодатели на медиите, за които работех, при това с уверението, че дарителите по този начин засвидетелствали професионалните ми качества — може и така да е, за някои от тях не се и съмнявам, въпреки че обикновено приемах жестовете като ухажване на необикновената, елитна pressтитутка, каквато бях.

Дали ми липсва всичко това?

Сигурно е трудно за вярване — за самия мен е невероятно, — но истината е тази: през изминалата половин година, откакто преждевременно се „пенсионирах“, почти не мислех за службата, която загърбих. Не съм потискал мислите. Реално понякога се насилвах да мисля за миналото, за да се уверя, че не потискам емоции. Но всеки път се усещах лек и свободен, сякаш съм свалил 20-килограмова раница. Нито обичам тази раница, нито я мразя, като се замисля сега — нея вече я няма, тя е история, не съм закотвен и това е най-важното.

А когато се сещах за онова, което съм загърбил, се изненадвах, че нищо от „изгубеното“ не ми липсва, ако не броим (може би) пътуванията в чужбина и (несъмнено) двама-трима колеги. Но дори и при мисълта за тези колеги и сега се изпълвам със съжаление, че нямат моята нова свобода. Относно командировките… едва ли в наши дни някой би се качил на самолет, без да му е свито сърцето, особено ако ще кацне на място, окупирано от ежедневно множащи се „бежанци“.

Шестте месеца, които се изнизаха, бяха изпълнени със спокойствие, въпреки че преливаха от несигурност. Звучи странно, противоречиво, но това е истината. В безброй отношения съм типичен Телец, а за Телеца чувството на несигурност е възможно най-лошото, което може да му се случи. Това гадно чувство ме изпълваше, преди да предприема съдбовната крачка и да зарежда кариерата си. Няма да е пресилено, ако кажа, че ме сковаваше от страх — до такава степен, че на няколко пъти бях готов да преразгледам и отменя решението си.

Струва ми се, че можеше и да не пиша този текст с тази равносметка, ако по онова време вече не се беше натрупала прилична сума от даренията на някои от вас — пари, които се чувствах длъжен да заработя или да върна. И само защото щях да се изложа пред дарителите — тоест хората, които ми вярват, — пък вероятно щях да се мразя неистово, задето поне не съм опитал, набрах всичката смелост, на която съм способен, и направих тази важна крачка, която за Телеца е… фантастична!

Искрено и лично: Шест месеца в свобода, несигурност и експерименти

Но ето ни сега, половин година по-късно, а

няма и помен от съжаление,

въпреки че някои страни на несигурността остават. И тук не говоря за икономическата несигурност, която беше основният източник на страховете ми в началото. Истината е, че насъбраните досега дарения ми дават огромна сигурност — понеже знам за какво вече използвам парите, само за помощ в покриването на битовите сметки и онлайн услуги, които са ми потребни за поддръжката на блога и проучванията ми, мога да направя предварителен разчет, че ще ми стигнат (поне) за година напред! Този разчет не включва средствата, които, надявам се, ще получавам и занапред и ще уталожват телешките ми притеснения. Но и един лев да не дойде повече, още една цяла година е много, много повече, отколкото съм се надявал и в най-смелите си мечти през онези трудни дни на страхове, преди да се оттегля от професионалното нещастие.

Преди въпросните шест месеца се справих с един своеобразен Пазач на прага — онова невидимо, свръхсетивно същество, което стои на Пътя ни и ни изпълва с най-големите ни страхове; онова същество, което опитва да ни спъне на границата между познатото в света на ограниченията и новото (но непознатото) в почти приказния свята на свободата. Успях да преодолея този Пазач на прага само заради моралната и паричната подкрепа на вас — читателите, слушателите, приятелите…

Досега не съм благодарил подобаващо за даренията

Нямам извинение, но имам обяснение — всъщност повече от едно:

Първото е, че продължавам да изпитвам неудобство на принципна основа. Това принципно неудобство се усилва, когато си давам сметка, че и днес, шест месеца от началото на работата на „пълен работен ден“, продължавам да не чувствам, че изпълнявам договорката. Защото не всеки ден отделям времето за блога, което ми се иска и ви дължа. И за това имам обяснения, които ще изложа по-нататък, но пак е спорно дали тези обяснения могат и трябва да се приемат за адекватно извинение.

Второто обяснение е, че животът ми през последните шест месеца изобщо не протича по начина, който очаквах. А аз наивно (или направо глупаво) очаквах, че просто ще заменя неприятната рутина в работата за онова издателство с по-приятната рутина по „От Извора“. Първите четири месеца де факто преминаха в интензивно подреждане на новия ми живот. Когато близо седем години си бил от сутрин до вечер отдаден на работа за чужди хора, идва моментът, в които осъзнаваш в каква невъобразима степен си забатачил собствения си живот. И когато настъпи времето, в което обстоятелствата те задължават да сложиш живота си в ред, просто не знаеш откъде да започнеш! Та първите четири месеца изобилстваха от пътувания от една държавна институция в друга, включително и из страната. Имаше дни и седмици, в които не можех да се добера до компютъра си, а какво остава да стоя пред него и да работя в илюзорния си блян за нов тип рутина!?

Третата причина да не благодаря, както е редно, за даренията бяха самите дарения. Както наивно очаквах нова рутина, също толкова наивно очаквах, че ще идват малки суми („необременяващи“ както за мен, така и самите дарители) от повече хора. В действителност сумите понякога бяха малко на брой, но „невъобразими“ според моите очаквания, като и до ден днешен не знам как да ги коментирам — не знам дали има думи за това. И да кажа огромно „БЛАГОДАРЯ“, то ще е кухо, докато работата ми не говори вместо мен.

Четвъртата причина е, че и досега не съм напълно наясно какво искам да правя с „От Извора“. Първоначалният план за определен обем ежедневни публикации ми се струва все по-неразумен. Много повече ми допада новата идея за не толкова многобройни, но по-качествени материали без „срок на годност и актуалност“. За това обаче се изисква много търсене на читави преводни материали, още повече четене на печатни текстове, които евентуално да цифровизирам… И въпреки че публикациите от началото на годината досега според мен са това, което отговаря на критериите ми, нямам оправдание, че количеството не е това, с което бяха обвързани даренията.

Петото обяснение е от съвсем лично естество. Една от причините да зарежа кариерата си беше сериозно разклатеното ми здраве. Тези от вас, които бяха край мен или отдалече ме подкрепяха, когато пулсът ми падаше до една трета от нормалното за мъж на моята възраст, знаят за какво става въпрос. А въпросът в един период беше буквално „на живот и смърт“. Библията казва, че човек не може да има двама господари, защото ще обикне единия, а ще презре другия. В службата имах четирима шефове — с течение на годините (в епизодични случаи) презирах и онези, които по начало обичах. Стресът и общото чувство на неудовлетворение си казаха думата.

За щастие, и разклатеното здраве вече е в миналото, както и кариерата. Днес, шест месеца след напускането на службата, ми направиха нови кръвни изследвания. И познайте какви са резултатите! — Сами по себе си те могат да накарат човек да повярва в чудеса. Нямам хормонален дисбаланс. Вече нямам и остра девитаминоза. Само за последния месец, прекаран на село, слънцето ме е дарило с витамин Д за една година напред. И без кръвните изследвания си личи — вече не съм бял като платно, а доволно мургав, какъвто не съм бил… и аз не помня от кога.

От една страна, би трябвало да се чувствам гузен, задето се пекох на слънце, вместо да работя по блога. От друга обаче — не съжалявам. И ето защо ми е извънредно трудно да благодаря за даренията, които много добре знам, че засега не съм заработил, но и имам (поне за себе си) възможно най-основателната причина да съм отложил поредната рутина.

Нещата се случват, както и когато трябва да се случат,

а не както на нас ни се иска да се случат. През тези месеци, в които не бях ангажиран на „пълен работен ден“ със сайта, си изясних редица неща. Остават и сигурно още два пъти по толкова неизяснени въпроси.

Знам със сигурност, че навремето направих грешка, когато занемарих публикациите за конспирации. Разбирам защо някои читатели мислят, че съм използвал такива статии, за да „зарибявам“ хората за „щайнеро-дъновизма„ („стаменовизма“). Сам Господ ми е свидетел, че нито за миг не съм имал такива подмолни намерения — чист съм пред съвестта си. Сега знам, че светското (не непременно обвързано с окултизма) разглеждане на конспиративни теми ще се завърне, без да се ангажирам с обеми в даден срок. Материалите в блога — специално тези, които са списвани и подготвяни от мен — винаги са отразявали текущите ми интереси и впечатления, затова не мога да гарантирам количества.

Друго, което знам със сигурност, е, че публикациите на историческа и археологическа тема, също ще се обновяват периодично. Това ще зависи от чуждите публикации, които ще публикувам, препечатвам и/или опровергавам. Историческите въпроси може да не са „възвишени“ и може донякъде да влизат в противоречие с убеждението ми, че народите имат бъдеще и без да си знаят реалното минало. Но историята ми е интерес. Историята ми е страст. Бих казал — тя ми е сила. Както изглежда от статистиките, след като поднових публикациите на тази тема, тя е интерес и страст на много хора. И ако мога да използвам силата си в тази област, за да пробуждам хората за истини и в други области, нямам право да лишавам преди всичко себе си от тези условия. „Няма познание, което да не дава сила“ — казват древните мъдреци.

А сега и за подкастовете…

Искам да правя подкастове — за това не може да има съмнения у никого от вас. Но, както пише един от по-новите български класици, едно е да искаш, друго е да можеш, трето и четвърто е да го направиш. Подкастовете, особено тези с графични илюстрации, не са ми сила. Това е факт — трябва да го приемем. По принцип не говоря и наполовина толкова добре, колкото пиша. Знам си го. Знам и че изработката на подкаст ми отнема време, което изяжда времето за две или три или повече чисто текстови публикации в „От Извора“. Обаче искам да се развивам и в тази област. Тя е идеалният начин да достигаме до „широката публика“ в нашето съвремие.

Ще мине още време, преди създаването на видеокаст да се превърне в рутина. Има някои материали, които направих през изминалата половин година, които харесвам. Сред тях, да речем, са трите експериментални епизода за Земята и Космоса. От друга страна, се оплетох като пиле в кълчища с поредицата за произхода на човека. Не съм доволен от резултата. И едва ли някога ще бъда доволен, колкото и усилия да влагам в следващи епизоди. Статистиките за гледаемостта на двете поредици са красноречиви сами за себе си.

Ще завърша започнатата тема за произхода на човека, няма да я оставя незавършена — решено е, обещавам! Но след това ще работя по клипове като онези за Космоса. Разбира се — темите ще са по-разнообразни и на същото ниво, точно като за начинаещи. Така че няма да изневеря напълно на основния замисъл. Мисълта ми е, че ще опитвам да казвам, каквото имам да казвам, в обособени поредици от по два, три, максимум четири или пет епизода. След като приключа една такава тематична поредица, ще правя нова, но на друга тема.

Човек трябва да си знае възможностите. Не съм Учителя. Не съм и Щайнер. В най-добрия случай мога да се нарека ученик или с още по-точнатадума „последовател“ на тези хора. Нямам умението да изнасям сложна материя, каквато намираме в Духовната наука, да я подреждам тематично, да изнасям лекции в съвършена последователност. Ако трябва да съм честен, често и на самия Щайнер не му се получава, иначе антропософията нямаше да е толкова сложна, а лекциите — с толкова отклонения в разни теми. Това, което мога да предложа и в което чувствам известна сила, е да подбирам любопитни теми, които са ме заинтригували и вдъхновили в даден момент, да ги синтезирам в обобщени подкастове и да ги изложа в що-годе атрактивен вид. Останалото — във „Виртуалния Гьотеанум“.

И така,

това беше най-трезвото, най-искреното и най-личното обръщение,

което някога съм писал за блога. Така го чувствам. Как звучи за читателите — не знам.

Не поднасям оправдания. Не търся прошка. Не държа и на непременно разбиране от публиката и благодетелите. Казах истината във възможно най-сбит вид. Чувствам облекчение в главата, но не и в сърцето — защото още не работя на „пълен работен ден“, или поне не така, както бях обещал. Мога само да се надявам на разбиране, че има естествени причини за това в този продължителен преходен период между стария и новия ми живот.

Още експериментирам с типа и темите на публикациите, търся облика на „От Извора“, правя опити и грешки, затова не мога и да се надявам, че ще получа разбиране за това, което вече се случва, и онова, което, живот и здраве, ще продължи да се случва и ще стане рутина. И аз не го разбирам, защото го търся. Ако не е твърде нахално, моля само за търпение!

Не отказвам и насоки за очакваното от вас. Благодаря.

Иван Стаменов,
1.8.2016 г.

Споделете публикацията

Google1

За Стопанина

is@otizvora.com | Иван Стаменов — Стопанина пише статии на политически, здравни, развлекателни, исторически и духовни теми. От 2016 г. поддържа „От Извора“, като се издържа от дарения на читателите. Превежда статии, книги и непубликувани досега антропософски лекции. Подкастър и издател на други автори.

Всички публикации

8 коментара за "Искрено и лично: Шест месеца в свобода, несигурност и експерименти"

  1. Gergana  02.08.2016 г. | 00:53 ч.

    Друго, което знам със сигурност, е, че публикациите на историческа и археологическа тема, също ще се обновяват периодично. Това ще зависи от чуждите публикации, които ще публикувам, препечатвам и/или опровергавам. Историческите въпроси може да не са „възвишени“ и може донякъде да влизат в противоречие с убеждението ми, че народите имат бъдеще и без да си знаят реалното минало. Но историята ми е интерес. Историята ми е страст. Бих казал — тя ми е сила. Както изглежда от статистиките, след като поднових публикациите на тази тема, тя е интерес и страст на много хора. И ако мога да използвам силата си в тази област, за да пробуждам хората за истини и в други области, нямам право да лишавам преди всичко себе си от тези условия. „Няма познание, което да не дава сила“ — казват древните мъдреци.

    Мисля, че си напълно прав. Реалното минало на народите се проявява в реалния израз на човешката им същност. А човешката им същност се проявява в живата мисъл, облагодетелствана и благословена от вътрешната им воля. Тази вътрешна воля е човек в човека, недосегаем за Ари. Там е нашата сила и тя е с лична окраска за всеки от нас, съдбовна и демонстрираща историческото развитие на човечеството по силата на самата си проява. Истинния човек опознава истината, разспространява я и служи за пример на другите, без да се оплита в конкретността на фактите, т.е. без да посича ефирната мисъл в себе си и в другите. Истината е важна само, когато оживява и подтиква мисловен живот i у другите.

    Лека вечер!

  2. Йорданка  02.08.2016 г. | 11:25 ч.

    Отдавна не съм писала тук по ред причини, които нямат нищо общо с „От Извора“, и Стопанина му.
    А сега по темата:
    Иване, много се радвам за решението ти да се отдадеш изцяло на „От Извора“ и неговата публика и почитатели. Явно 2016, е годината за промени в живота на много хора ( включвам и себе си в това число). Времето и фактите, както пишеш сам, ти „говорят ясно“, че си на прав път. Продължавай напред, както ум, душа и сърце ти подсказват и не се плаши от евентуално грешки.Те са част от „играта“, защото помагат за развитието ни. Важното е да ги осмисляш, поправяш и продължава напред. Сигурна съм, че от сега нататък, “ От Извора“. ще увеличи почитателите си и ще помогне на още много хора да се пробудят духовно, както се случи с мен преди години, за което ще съм ти вечно благодарна!

  3. Спиро  02.08.2016 г. | 19:29 ч.

    Както Нострадин Ходжа казваше тъкмо научих магарето ми да не яде, а то взе, че умря. Ако не си беше стабилизирал здравето щеше да стане същото.
    А и все пак не е важно количеството, а качеството. Ако постваш по няколко теми на ден, почти всички щяха да са претупани и малкото хубави статии щяха да се изгубят измежду писаните за време с хронометъра.

  4. Стопанина  02.08.2016 г. | 19:42 ч.

    Много сте мили и имате право за някои неща.

    Обаче… оставете ме да се пържа в чувството си на вина – било то основателно или не. Вината може да закопае човека или да го поощри да върви напред. При мен действа по втория начин, затова понякога си я вменявам със стратегическа цел. 🙂

  5. Петьо  03.08.2016 г. | 14:16 ч.

    „защото още не работя на „пълен работен ден“, “

    А трябва ли? И какво е „пълен работен ден“?

    Работи с желание и удоволствие. Вместо труд – творчество. Един ден може да е два часа, друг 12, трети – 0 Според мен нещата ще тръгнат още повече към намиране в търсенията, ако се освободиш от тези самоналожени ограничения

  6. Стопанина  03.08.2016 г. | 15:01 ч.

    „Пълен работен ден“ е поне 8-часов работен ден с едночасова обедна почивка, а в случая на работещите с компютър се допускат и 10-минутни прекъсвания на всеки час. През тези шест месеца имаше дни, в които работех и по 12-14 часа на ден, например по книгата за Юстиниан и покрай препечатката на книгата от Теодоров за фолклора. Но ще е лъжа, ако отрека, че имаше периоди, в които не работех и 4 часа/ден по блога.

    Тук, разбира се, имам предвид същинското писане или превеждане на материали, като не включвам времето за търсене на файлове, четене и проучвания. С четенето сигурно се събират 8 часа, но това е време, което, от една страна си е работа, но от друга страна – не дава незабавни видими резултати. Просто ми е криво, че обещах обеми, а впоследствие реших, че е по-разумно да се наблегне на трайността на материалите. Някой може да се чувства излъган и ще го разбера.

    ако се освободиш от тези самоналожени ограничения

    Ами опитвам се. Ето днес цял ден работя по една единствена статия, която е извънредно сложна. Не знам и дали ще я приключа до довечера. Тепърва трябва да я качвам, да я обработя за онлайн предназначение, да я илюстрирам някак. Всичко това отнема много, много, много време и сили. За тази конкретна статия се изискват и повишено внимание, огромна предпазливост и постоянно чувство на отговорност, защото всяка грешка ще я направи лесно атакувана от противниците. Та може да се окаже, че ще я мъча два „пълни работни дни“, а за тези два дни готовият резултат ще е „само една“ статия, въпреки че според старите ми обещания трябваше да има четири материала. Ето откъде идва вътрешният ми дискомфорт.

    Чувствам се като лъжец, въпреки че в момента (и не само днес) си вадя очите и си скъсвам задника от работа. Аз съм си виновен и си прав, Петьо, че проблемът си е мой и трябва да си го решавам сам.

  7. Петьо  03.08.2016 г. | 19:05 ч.

    Може да използваш помощ от приятел/и, когато сметнеш за необходимо, както бе с книгата за Юстиниан.
    Не е нужно да правиш всичко сам. Разбира се ти преценяваш дали, за какво и от кого можеш да потърсиш помощ. Просто си го имай като запасен вариант. 😉

  8. Антиантихрист  04.08.2016 г. | 07:33 ч.

    Скоро е новата („дъновистка“) година, така че Нова година – нов късмет. 🙂

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.