Съновиденията: антропософски сведения 5

Подбрани изказвания на д-р Рудолф Щайнер. Пета част

Продължава от първа, втора, трета и четвърта част.

Който наистина напредне в прозрението за духовния свят, малко по малко преживява преобразуването на сънищата си. Те стават все по-подредени. От обърканите образи, като насолената баба и подобни, изникват постепенно неща, които разумно изразяват нещо. Целият сънищен живот се изпълва със смисъл.1

* * *

Обикновеният сънищен живот съдържа само нещо неясно, докато не се преобразува по забележителен начин под въздействието на пробуждащото се имагинативно прозрение.2

Съновиденията: антропософски сведения 5

* * *

До Мистерията на Голгота Христос е живял в света, който наблюдаваме по време на сънищното състояние, така че преди Мистерията на Голгота Христос е можел да бъде възприет от всеки човек в съня. Но никой не бива да мисли — това е било напълно изяснено на хората от мистерийните школи, — че същността, живееща в Христос, би могла да бъде достигната посредством земни мисли, че човек е можел да я открие и в будно състояние. Това стана възможно едва чрез Мистерията на Голгота, чрез това, че Христос премина през смъртта. От онова време за Него може да се мисли като за същност, която принадлежи на земния живот. Тогава се създаде реална представа за земния живот на Богa, слязъл от областта на сънищата във физическия свят.3

* * *

Съновиденията: антропософски сведения 5От опит всички познавате сънищния живот като свят на хаотични образи. Как става така, че човекът въобще сънува? Знаем, че по време на сънищния живот в леглото остават да лежат физическото и етерното тяло, а астралното се носи над тях. По време на пълноценния дълбок сън без съновидения астралното тяло е изцяло извън етерното тяло. По време на съня в етерното тяло все още се намират усещания от астралното тяло и затова човекът възприема малко или много обърканите картини на астралния свят. Астралният свят е така пропускащ, както сънищните картини, той е като изтъкан от сънища. Но тези сънища се отличават от обикновените по това, че образите са реалност, точно такава, каквато е и физическият свят. Начинът на възприемане е много подобен на възприемането на сънищата, а именно — символичен. Нали всички знаете, че светът на сънищата е символичен? Всичко, което бива прието от външния свят в съня, е символизирано. Човек сънува в част от секундата един цял живот, както в момента на падане или удавяне целият ни живот преминава пред душевното ни.

Това, за което специално става въпрос във всички посочени сънищни образи, е, че представят образи на това, с което е свързан поводът. Така е изобщо в астралния свят. И ние имаме повод да тълкуваме тези образи. Едно и също астрално преживяване винаги се проявява като една и съща картина, в която изцяло царуват порядъчност и хармония, докато обикновените сънищни образи са хаотични. В края на краищата, човек може да се ориентира в астралния свят също толкова добре, колкото и в сетивния. Астралният свят е изтъкан чисто от такива образи, но те са израз на душевни същности. Самите хора са обгърнати след смъртта с такива образи, които отчасти са доста богати по цветове и форма. Така, в преливащи и сменящи се форми и цветове, може да се види и астралното тяло на човека, когато той заспи. Всички астрални същности се проявяват в цветове. Може ли човек да вижда астрално, той ги възприема в преливащо цветно море.4

* * *

Еволюцията напредва по такъв начин, че древните състояния се преплитат с по-новите. Така че по време на сънуването сега у човека се проявява нещо като остатък, което по-рано е представлявало нормално състояние. От друга страна обаче, в това древно състояние са внесени съвършено нови елементи. Защото след раждането на аза, той действа и в процесите на астралното тяло, разиграващи се след заспиване, а именно — в сънуването. Така в сънуването имаме образно съзнание, изменено чрез присъствието на аза. Но понеже по време на сънуването азът не упражнява съзнателни действия върху астралното тяло, нищо от това, което принадлежи към сънищния живот, не трябва да се прибавя към истините, които в смисъла на духовната наука могат да издигнат човека до познанието за свръхсетивните светове.

Същото се отнася и за това, което наричаме визионерство, «второ лице» (дойтероскопия) и т.н. Тези състояния възникват защото азът се изключва и поради това се пораждат остатъци от древното образно съзнание. В духовната наука те нямат никакво непосредствено приложение; произхождащите от тях данни не могат да бъдат смятани за резултат на духовната наука.5

* * *

Съновиденията: антропософски сведения 5Мистикът често пъти стига дотам, вътрешно така да преобрази дадено събитие, че то да се превърне в нещо съвършено различно. Именно онзи, който извънредно съвестно пристъпва към изследването на духовния живот, трябва съвсем точно да може да държи пред погледа си също и всичко, което се явява като самоизмама и като илюзия в човешкия душевен живот. Когато се задълбочава в душевния живот, човек много лесно може да повярва, че е намерил един вътрешен път към този или онзи духовен факт. Всъщност в съзнанието си той има само преобразен спомен от мелодията на една латерна. Този живот на сънищата е нещо чудесно, нещо величествено, но може да бъде разбран правилно от човека, само когато той застане пред явленията на човешкия живот действително развит в духовно отношение. Сънищата, които са израз на възпоминания, се превръщат в земни или одухотворени драми. Физическият свят е винаги налице; той остава също както и светът на спомените.6

* * *

Много често сънищата са само реминисценции, спомени от живота през деня, но не е задължително да са само такива, те наистина могат да бъдат отражения на реалности. И особено сънища, в които се сънуват мъртвите — не винаги, но често — действително произлизат от такива срещи с истинските умрели. Но хората обикновено вярват, че казаното от мъртвия в съня е непосредствена действителност. Не е обаче така. Това, което искате да споделите с мъртвия при заспиването, той го възприема, а това, което се появява в съня, показва как го е възприел. Следователно именно когато мъртвият ви казва нещо в съня, то е онова, което трябва да ви покаже, че вие искате да му кажете нещо. Тук имате същото, което вече охарактеризирах. Вместо да вярвате, че в съня ви се е явил мъртвият и ви е казал нещо, по-скоро можете да си кажете: „Сънувах мъртвия, следователно това, което имам да му казвам, действително е достигнало до него. С това, че го сънувам, той ми показва, че до него е достигнало това, което исках да му кажа.“

За да дойде отговор на казаното на мъртвия, от особено значение е моментът на събуждането. В момента на събуждането от духовните светове до нас достига това, което мъртвият иска да каже на нас, живите. И тогава то идва от глъбините на собствената душа.7

* * *

И в крайна сметка всичко навежда на мисълта, че онзи свят, в който човекът се потопява, също както и светът на сънищата, съдържа в себе си един протест срещу каквато и да е природна закономерност. Всички наши мисли, стремежи и усещания, свързани със сетивно-физическия свят, биват изкривявани, ако поискаме да внесем в тях някакви елементи от подсъзнателния свят. Защо? — Защото, макар и сънищата да са мостът към духовния свят, той е изтъкан от съвсем други вътрешни закономерности. Сънищата са само мостът към тях. И който вярва, че духовният свят може да бъде разбран с помощта на природните закони, се заблуждава много. Сънищата, бих казал, само ни предупреждават, че навлизайки в духовния свят, ние по никакъв начин не можем да се осланяме на природните закони.

И често тъкмо това не се оценява достатъчно. Днес за основен принцип се приема твърдението, че светът може и трябва да бъде обяснен само според онези разсъдъчни способности, до които човечеството стигна през последните три, четири столетия. Днес вече няма такива хора — а до първата половина на 19 столетие все още ги имаше — като например Йоханес Мюлер, учителят на Хекел, който признаваше, че един проблем не би могъл да намери своето разрешение, ако той, като физиолог разсъждава върху него, намирайки се в обичайното си будно съзнание; но ако към всичко това се прибавят и сънищата, които допълват онази тъкан, която той е подготвил в будното си съзнание, тогава нещата се променят. Тогава сънищата могат да подскажат една или друга част от разрешаването на дадения проблем, което човек вече е подготвил в своето будно съзнание.

Йоханес Мюлер беше изпълнен с убеждението: Докато спи, човекът се намира в онова своеобразно тъкане на духовния свят, което остава недокоснато от строгата необходимост на физическите природни закони, но той може да проникне също и в тези физически природни закони, понеже в техните основи също е заложено това, което е от духовно естество; понеже по своята същност духовният свят не е подчинен на физическите природни закони.8


Бележки:

  1. Събр. съч. 67 За вечната същност на човешката душа. Безсмъртие и свобода, Берлин (1918), стр. 235, немско издание 1962 г. [^]
  2. Събр. съч. 73 Допълване на днешните науки чрез антропософията, Цюрих (1918), стр. 212, немско издание 1973 г. [^]
  3. Събр. съч. 211 Слънчевата мистерия и мистерията на смъртта и възкресението. Екзотерично и езотерично християнство (1922), стр. 26, немско издание 1986 г. [^]
  4. Събр. съч. 100 Познанието за Христос и развитието на човечеството. Теософия и Розенкройцерство. Евангелието на Йоан, Базел, Касел (1907), стр. 48сл., немско издание 1981 г. [^]
  5. Събр. съч. 13 Въведение в тайната наука (1910), стр. 429, немско издание 1962 г. [^]
  6. Събр. съч. 138/1 л. [^]
  7. Събр. съч. 162, л. 5 [^]
  8. СС-223 Антропософията и човешкото сърце. Годишният кръговрат , 30 септември 1923г., Виена. Превод Д. Димчев. [^]

Споделете публикацията

Google1

За Нели Хорински

nelih@otizvora.com | Нели Хорински е преводач на свободна практика и осигурява за „От Извора“ чудесни антропософски материали и тематични цитати. „Ние поемаме заедно наистина един труден път нагоре срещу течението, но пък към една велика цел, към духовната светлина, която трябва не само да ни се разкрие в мисли, но и да се превърне в реално изживяване.“

Всички публикации

Вие какво мислите

Имейлът не се публикува.